РЕШЕНИЕ
Номер 19
06.01.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XX - ти наказателен състав
На четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Станимира Иванова
Секретар: Г. Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Иванова
НАХ дело № 3451 по описа за 2019
година
Производството е по реда на
чл.416, чл.6, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, срещу наказателно постановление (НП) № 02-0002497 от 17.07.2019 г. на Директора на „Дирекция по труда“ - Бургас, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3500,00 лв.
В жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се посочва, че същото било постановено и в нарушение на процесуалните правила. На първо място, се оспорва изцяло приетата за установена от административнонаказващия орган /АНО/ фактическа обстановка. Изтъква се, че БУЛСТАТ, посочен от актосъставителя в АУАН, бил сгрешен, което било съществено процесуално нарушение. Прави се възражение, че АУАН не бил съставен на датата на установяване на административното нарушение /30.04.2019 г./, а на 13.05.2019 г., което обосновавало неговата незаконосъобразност. Освен това, се излага аргумент, че още по-голямо нарушение на правата на санкционираното лице било съставяне на протокол за проверка не към датата на самата проверка, а отново на 13.05.2020 г., т.е. в същия ден с АУАН, което пък поставяло в невъзможност санкционираното лице да се защити в производството. С оглед на всичко изложено, се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. При условията на евентуалност, се моли за изменението му в частта относно наложената санкция, като иска същата да бъде намалена до предвидения в закона минимум.
В последното провело се пред настоящата съдебна инстанция заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. В допълнение на изложените вече аргументи посочва, че св. И.И.Р. не е знаел какво подписва в деня на проверката, поради което атакуваното наказателно постановление следвало да бъде отменено.
Представителят на АНО оспорва жалбата и излага подробни аргументи за което. Посочва, че не са били допуснати в хода на производството процесуални нарушения. Сочи, че е установено по несъмнен начин, че лицето Р. е престирало труд, което се установявало не само от попълнената под негова диктовка Справка, но и от непосредствените впечатления на проверяващите. В същото време отношенията между него и дружеството-жалбоподател не били уредени като трудови такива, макар императивната норма на закона да го изисква. Моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 30.04.2019 г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Бургас на
място в строителен обект: жилищна сграда с гаражи в УПИ * по плана на
ж.к.“Меден рудник“, находящ се в гр.Бургас,
изпълняван от „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, в качеството му на възложител и изпълнител.
По време на проверката били констатирани различни нарушения, които били описани
подробно в съставения протокол № ПР1914983/13.05.2019 г. /л.7-10/. В точка 5 от
протокола било посочено, че строителните отпадъци не се съхранявали по подходящ
начин на специално оборудвана площадка, а са разхвърляни по цялата територия на
обекта, което не е в съответствие с нормативните изисквания, за което са
издадени съответните предписания.
На 18.06.2019 г. е извършена
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Бургас отново в
същия обект на място по повод последващ контрол касателно изпълнение на дадените по-рано предписания.
Присъстващите свидетели Д. и Д. – и двете служители на Дирекция „ИТ“- Бургас, констатирали,
че при влизане в обекта се намирали две
лица- А.М.А. и И.И.Р., които извършвали обща работа
по почистване и заявили, че са работници. На същите били дадени справки по
чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ за попълване. Тъй като св.Р. посочил, че
не може да пише, същата била съставена от А.под негова диктовка. В нея било
изписано, че към датата на проверката Р. работил във „„Ф.Т.“ ЕООД, от около
месец, със сключен трудов договор като „общ работник“, с почивни дни събота и
неделя, с работно време от 08.00 до 17.00 часа и трудово възнаграждение от 580
лв.
Още на същия ден – 18.06.2019 г., на представител на дружеството-жалбоподател била връчена призовка до „„Ф.Т.“ ЕООД, за явяване на 25.06.2019 г. в Дирекция ”ИТ”-Бургас и представяне на изискани с призовката документи. Документи, касаещи сключен трудов договор между И. И. Р. и „Ф.Т.“ ЕООД, не били представени. Бил представен само Граждански договор съгласно ЗЗД от 10.06.2019 г., сключен между И.И. Р. и „„Ф.Т.“ ЕООД, и сочена да е изходяща от Р. декларация по чл.43, ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ.
Впоследствие на 02.07.2019 г. бил съставен протокол за извършена проверка на място и по документи №ПР1921543/02.07.2019 г. /л.28-30/ както и АУАН № 02-0002497 от св.Д.. В АУАН било посочено, че при извършена на 18.06.2019 г., около 14.00 часа, на място в строителен обект: жилищна сграда с гаражи в УПИ ******* по плана на ж.к.“Меден рудник“, находящ се в гр.Бургас, изпълняван ***********, в качеството му на възложител и изпълнител, се установило, че лицето И.И.Р. извършвал дейност като общ работник, тъй като носел строителни материали. Посочено било още и, че Р. е попълнил справка по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в която декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател от около месец със сключен трудов договор като „общ работник“, с почивни дни събота и неделя, с работно време от 08.00 до 17.00 часа и трудово възнаграждение от 580 лв. Актосъставителката посочила и че на 25.06.2019 г., 01.07.2019 г., и 02.07.2019 г. при проверка по документи в Дирекция „ИТ“-Бургас не са били представени документи, касаещи трудово правоотношение с И. Р.. Извършена била и справка на трудови договори в ТД на НАП-Бургас по ЕГН на лицето Р., но също не се установило регистриран трудов договор между него и дружеството-жалбоподател. С оглед на това и св.Д. заключила, че към 18.06.2019 г. „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, в качеството си на работодател по смисъла на КТ, не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като към тази дата не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.И. Р., ЕГН: **********, с което била нарушена нормата на чл.62, ал.1, вр с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството, на когото АУАН бил предявен за запознаване. Същото лице възразило, като собственоръчно посочило, че бил наличен граждански договор за И.Р., който бил представен на проверяващите, както и че анкетната карта е подписана празна от Р., а впоследствие била попълнена от различно от него лице.
На 17.07.2019 г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 3500 лева.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид тази норма констатациите, съдържащи се в АУАН, който е редовен като съставен от компетентен орган, при спазване на процесуалните разпоредби на закона и съдържащ всички законоустановени реквизити, има обвързваща съда материална доказателствена сила. Призумптивната доказателствена сила, установена в цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва да докаже по несъмнен и категоричен начин твърденията си за неизвършване на констатираното нарушение, което в настоящия случай не е направено. В конкретния случай тази призумптивна доказателствена сила не беше оборена.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства, инкорпорирани в показанията на разпитаните свидетели – Д. и Д.. Съдът кредитира и показанията на св. М. доколкото от тях може да се извлече, че той е установил контакт между Р. и дружеството-жалбоподател, тъй като последното е имало нужда от човек, който да почиства строителните отпадъци. Тук следва да се посочи, че е трудно да бъде осъществен контакт със св.И.Р., тъй като същият видимо не разбира всички въпроси, които му се задават на български език, а впоследствие това се установи и за турския език. Същият по време на разпита отговаряше лаконично и кратко, като включително преводачът установи, че трудно се разбира какво говори последния. Самият той показва, че не възприема информацията изцяло, както и че говори предимно на турски диалект с български думи. С оглед на това и съдът кредитира показанията му дотолкова - доколкото от тях може да се извлече, че е бил на строителния обект, стопанисван от „Ф.Т.“ ЕООД, по време на проверката и че е престирал труд, като е почиствал строителни отпадъци, което му е било и възложено, тъй като в тази им част показанията му се подкрепят от останалия доказателствен материал. Като цяло между страните няма спор, че към 18.06.2019 г. лицето И. И. Р. е бил установен на строителен обект, изпълняван от „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**,, в качеството му на възложител и изпълнител. Спорните моменти се съсредоточават около това – дали в този момент Р. е полагал труд или не, както и дали административнонаказателната процедура е проведена законосъобразно или не.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Тук следва да се отговори на възраженията за незаконосъобразност на АУАН и НП. Действително при изписване на ЕИК на дружеството-жалбоподател в АУАН е допусната техническа грешка, като третата цифра е неправилно изписана като „3“, вместо „2“. Това, обаче, по мнение на настоящия съдебен състав не опорочава административнонаказателното производство. АУАН е съставен в присъствието на представител на „„Ф.Т.“ ЕООД, който се е запознал със съдържанието на АУАН още в деня на съставянето му. Изложил е възражения, но нито едно в тази насока. Освен това, съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Не представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че АУАН и ПИП са съставени в един ден, както и това, че АУАН не бил съставен в деня на установеното нарушение, а именно 30.04.2019 г. Първо, следва да се посочи, че нарушението е установено да е извършено на 18.06.2019 г., а не на 30.04.2019 г. Второ, проверката за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството-жалбоподател се е извършвала както на място, така и по документи. Видно от материалите по делото, същото е било проверявно за извършването на повече от едно нарушение. Именно за това са били издадени и съответните предписания, като му е била дадена и възможност за предоставяне на определени документи, обезпечаващи законността на евентуално съществуващите трудови правоотношения с намиращите се в стопанисвания от него строителен обект работници и спазване на други норми от трудовото законодателство. Поради което и протоколът и АУАН не са съставени в деня на самата проверка на място – 18.06.2019 г. Не е нарушение и обстоятелството, че ПИП и АУАН са съставени в един ден- това по никакъв начин не нарушава правата и законните интереси на санкционираното лице. ПИП от 02.07.2019 г. касае съвсем различно от процесното нарушение, за което дружеството е санкционирано. Освен това, за АНО не съществува задължение за съставяне на ПИП, тъй като фактите, удостоверени в него, могат да се доказват с всички други способи. Дружеството-жалбоподател не се защитава срещу ПИП, а срещу НП, с което му е наложена имуществена санкция за нарушение, установено в производство, в хода на което е привлечено към отговорност с АУАН.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката Р. се е намирала на обекта, престирайки труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай категорично се установява, че писмен трудов договор с посоченото лице към дата 18.06.2019 г. не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за жалбоподателя, който именно поради това се явява негов работодател, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ. Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „„Ф.Т.“ ЕООД, именно в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено НП.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че отношенията между него и Р. били уредени посредством сключване на граждански договор, следва да се посочи следното:
В момента на извършване на проверката И. Р. заедно с лицето А.М.А. е установено да полагат труд, като са носили строителни отпадъци. Р., посредством помощта на А., диктувайки му, е съставил справка на осн. чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в която е заявил пред проверяващите, че полага труд в качеството си на „общ работник“, с точно определено работно време, почивки и трудово възнаграждение. Това са все елементи на трудовоправни, а не на гражданскоправни взаимоотношения. Самите проверяващи, изпълнявайки служебната си функция, са констатирали лично и непосредствено, че Р. реално извършва такава дейност, а не се намира инцидентно в обекта.
Действително по делото е представен т. нар. „граждански договор“ от 10.06.2019 г., който по своят същност представлява договор за изработка. Същият е частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Верността на обективираните в него изявления следва да се преценят от съда наред с останалите доказателства по делото. Тази доказателствена сила не се подкрепя и от представената по делото Справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2019 г – 31.12.2019 г. В тази връзка, съдът не кредитира гражданския договор, доколкото изявленията в него се оборват от приложената Справка (л. 19), както и от изявленията на работника, направени непосредствено пред контролните органи в момента на проверката. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Недопустимо е да се прикриват трудови правоотношения посредством сключване на граждански договор. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Р., не са били уредени в трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че в заключителната си пледоария, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател оспорва възможността Р. да разбира какво са го питали представителите на Инспекцията по труда към датата на проверката, поради което не следвало да се вземат предвид неговите отговори. Това е в пълен противовес с казаното от същия процесуален представител малко по-късно по повод способността на Р. да разбира какви документи подписва – „най- вероятно И. А. на турски език му е обяснил какво разписва и И. го е разписал“. Както бе посочено по-горе, дори на турски език е трудно да се осъществява комуникация с Р., поради което за съда съществуват обосновани съмнения дали изобщо Р. е разбирал какво подписва, включително касателно и представения гражданския договор.
Съдът намира, обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда за конкретното нарушение „имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15 000 лв. С обжалваното наказателно постановление е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 500,00 лева, но в същото не се съдържат мотиви, обосноваващи санкционирането с по-висок от минимално предвидения в закона размер за това наказание. Не е посочено какви отегчаващи обстоятелства са предпоставили налагането на такъв размер на имуществената санкция, като липсва обсъждане на която и да е от предпоставките по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което за настоящият състав не е налице причина, която да мотивира определянето на наказание над предвидения в закона минимален размер. По този начин не може да се направи направи обоснован извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен. Мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Представената справка /л.44/, изходяща от Директора на Дирекция „ИТ“ – Бургас, не може да мотивира налагане на санкция над минимално предвидената от законодателя, тъй като в нея се съдържа информация относно наличие на други НП касателно дружеството, но не се съдържа информация дали същите са влезли в сила или не. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на юридическото лице следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 1 500 лева, който е подходящ и справедлив.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002497 от 17.07.2020 г. на Директора на „Дирекция по труда“ - Бургас, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3500,00 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3500 лв. на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала:З.К.