№ 8389
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110168269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу О. Н. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 742,20 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на
вземането; 202,50 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2019 г. до 22.07.2022 г.; 65,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
31.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и 12,45 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 22.07.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.09.2022г. по ч.гр.д. № 47405/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ Апартамент № 67, находящ се в гр. АДРЕС,
която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
посочил, че винаги се е старал да бъде изряден платец, включително към „Топлофикация С.“
ЕАД. Поддържа, че при всяка пенсия плаща определена сума между 50 и 100 лв., в
зависимост от възможностите, а след отоплителния сезон плащал изравнителната сметка от
„Бруната“ ООД. Твърди, че нямало яснота откъде „Топлофикация“ намира техните числа и
1
как те могат да бъдат удостоверени. Със становище от 29.03.2023 г., подадено след изтичане
на срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез адв. Л., оспорва предявените искове,
като поддържа, че претендираните от ищеца суми били заплатени преди образуване на
настоящото производство. Оспорва, че процесният имот е бил топлоснабдяван. Релевира
възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № НОМЕР, дело №
106/2003 г., се установява, а и с определението по чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че О. Н. Д. е
собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, ап. 67. По делото не
са налице доказателства, а и не се твърди, за извършени разпоредителни сделки с имота до
исковия период. На следващо място, от представеното от ищеца заявление за открИ.не на
партида, подадено на 12.08.2005г. от О. Н. Д., се установява, че ответникът е отправил
искане до ищеца за открИ.не на партида на негово име за процесния имот, като е
декларирал, че е собственик на жилището от ноември 2003 г. Това изявление представлява
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД.
След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел
отправеното към него през 2005 г. предложение на О. Н. Д., входирал го е, продължил е да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в
заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника облигационен
договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Това договорно
правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на
доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа
на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът О. Н. Д. e потребител на
топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията,
предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника О. Н.
Д. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Бруната” ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е
имало 6 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: кухня, хол, спалня, детска
1, детска 2 и баня; показанията на уредите, отчетени на 01.06.2020 г. и 13.05.2021 г. с подпис
на потребител са представени на вещото лице; за периода 2018/2019 г. не е бил осигурен
достъп за отчет на уредите, за което са съставени констативни протоколи от 04.06.2019 г. и
3
15.06.2019 г., поради което за този период има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана
мощност отоплителните тела; за процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена по формула, приложена в съответната наредба на база пълната отопляема
кубатура от 252 куб.м.; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части,
тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 05.11.2002г.; в процесния имот има
монтирани два броя водомери за топла вода, които са отчетени на 01.06.2020 г. и 13.05.2021
г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице; за
периода 2018/2019 г. не е осигурен достъп за отчет на водомерите, поради което за този
период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 3 куб.м. на месец (прогнозен дял от
предходния период); за периода 2018/2019 г. сумата за топлинна енергия за отопление на
имот е занижена с 869,65 лв.; технологичните разходи в абонатната станция за приспаднати
от топлопреносното предприятие; топломерът е преминал на метрологични проверки и не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че след образуване на производството по делото
от ответника не са постъпвали плащания за погасяване на суми по претендираната от ищеца
главница, като всички извършени плащания от абоната до предявяване на исковете са
подробно описани във въпрос № 2 от заключението и са взети предвид при формиране на
претендираната главница. Ето защо са неоснователни твърденията, релевирани в
становището от 29.03.2023 г., подадено чрез адв. Л., че претендираните от ищеца суми били
заплатени преди образуване на настоящото производство.
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, тъй
като същото е взело предвид реално потребеното количество ТЕ. От заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че дължимата от ответника сума за потребена топлинна
енергия за процесния период възлиза в размер на 2946,77 лв. Същевременно, обаче, ищецът
претендира главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 742,20 лв. Ето защо и съобразно принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника
главница за ТЕ за процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на
претендираните от ищеца 742,20 лв. Ответникът дължи на ищеца и сумата от 65,09 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
По отношение на релевираното от процесуалния представител на ответника в
становището от 29.03.2023 г. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност
следва да се приеме, че същото е преклудирано, като аргументите за това са следните.
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС).
4
В настоящия случай ответникът не навежда каквито и да било доводи относно наличие
на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност за релевиране на
възражение за давност в срока за отговор на исковата молба. В депозираното по делото на
29.03.2023 г. (два месеца и половина след изтичане на срока за отговор) становище
ответникът, чрез процесуалния му представител, навежда именно правопогасяващо
възражение, основано на съществуващи и известни му към този момент факти относно
възникването, съществуването или погасяването на спорното право. С оглед гореизложеното
правото да заяви това възражение е преклудирано, поради което не следва да бъде взето
предвид.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава за периода 16.10.2019 г. до 22.07.2022 г. върху изчислената главница
за топлинна енергия в общ размер на 742,20 лв. възлиза в размер на претендираните от
ищеца 202,50 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата от 12,45 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ,
400 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 1100 лв. за заповедното и
исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1086,60 лв.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 1700 лв., съобразно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Релевираното от процесуалния представител
на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, тъй като съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение
възлиза в размер на 400 лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на процесуалния представител на ответника се следват
разноски в размер на 4,87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, дължи
на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
следните суми: 742,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
АДРЕС, ведно със законна лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането; 202,50 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до
22.07.2022 г.; 65,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.08.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2022г. по ч.гр.д. № 47405/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
в размер на 12,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 22.07.2022 г.
ОСЪЖДА О. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1086,60 лв. – разноски в исковото и заповедното
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“
№ 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата от 4,87 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6