№ 13
гр. гр.Велинград, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100737 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.410 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от управителя Райна
Иванова Миткова - Тодорова, чрез пълномощника адв.Д.П, п р о т и в Д. АНГ. Т., ЕГН
********** от гр.Велинград, кв.Каменица, ул.“Буков дол“ 20.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1
ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца заплащане на следните суми: сумата от общо 3175.70лв., от която: 2500 лв. –
главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6 287.76лв.,
675.70лв. - лихва за забава върху претендираната главница за периода от 30.04.2018г. до
01.06.2021г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г., ведно със законни лихви за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда - 01.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 29.10.2008г. в гр.Пазарджик е сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г. между
„Стопанска и инвестиционна банка” АД /СИБАНК/ с ЕИК *********, в качеството на
1
кредитор и Д. АНГ. Т. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и ИВАНКА
ГЕОРГИЕВА Т.А -поръчител. По силата на този договор „Стопанска и инвестиционна
банка” ЕАД /СИБАНК/ отпуснала на кредитолучателя потребителски кредит в размер на
7000лв. Същият били отпуснат в деня на сключване на договора, като срока за усвояване
бил 28.11.2008г. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.
Твърди също, че съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвявала с годишна
лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен процент за кредити в национална валута на
Банката /БЛП/ плюс надбавка в размер на 8,35%. Към датата на сключване на договора БЛП
бил в размер на 4,9% годишно. Кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни
погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване бил
29.10.2018г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски,
след което преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останала
непогасена сума в размер на 7430.08лв. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на
кредита - 29.10.2018 г., вземането станало изцяло изискуемо.
Твърди още, че на 28.09.2012г. бил сключен договор за прехвърляне на парични
вземания (цесия) и приложенията към него между „СИБАНК” АД, ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, по силата на който задължението на Д. АНГ. Т. с ЕГН
**********, произтичащо от Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
№ РК08010145 от 29.10.2008г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът
били уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно Цесионера - „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „СИБАНК” ЕАД, да извършва уведомяване
от името на Цедента. Уведомления за цесия били изпратени на посочения в договора
постоянен адрес на Д. АНГ. Т.. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка
било отбелязано „непотърсено“. Въпреки това, се иска на основание чл.235 ал.З ГПК съда
да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението, изходящо от
„СИБАНК” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като
ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имал възражения в тази насока.
Твърди и , че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Велинград за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата от общо 3
175.70лв., от които: Главница - 2500лв. част от общо дължимата главница в размер на 6
2
287.76лв., лихва за забава - 675.70лв. /за претендираната главница/. Образувано било и ч.гр.
дело № 547/2021 г. по описа на Районен съд гр.Велинград, по което била издадена Заповед
за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът Д.
АНГ. Т. бил подал възражение, за което ищеца бил уведомен със съобщение, надлежно
връчено му на 09.07.2021 г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора не било осъществено. Не било известно на ищеца и основание,
въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало. Горното породило правния
интерес на дружество да предяви иск за установяване на вземането по Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008 г., за сумата
от общо 3175.70лв., от която: Главница - 2500лв. част от общо дължимата главница в размер
на 6 287.76 лв., лихва за забава - 675.70 лв. /за претендираната главница/, представляващи
част от неизпълнено задължение по горепосочения Договор.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което
да признаете за установено, че Д. АНГ. Т. с ЕГН ********** от гр.Велинград, кв.Каменица,
ул.“Буков дол“ 20 дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр.София, сумата от общо
3175.70лв., от която: 2500 лв. – главница, представляваща част от общо дължимата главница
в размер на 6287.76лв.; 675.70лв. - лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., представляващи неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от
29.10.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.06.2021г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него
ответника оспорва предявеният иск по основание и по размер. Прави възражение, че
вземането предмет на настоящият иск е погасено по давност, както за претенцията за
дължимата главница, така и за претенцията за дължимата лихва за забава за периода от
30.04.2018 г. до 01.06.2021 г. Оспорва и цедирането на вземането на кредитора в полза на
ищеца. Твърди, че ищеца не е легитимиран да предявява иска, тъй като договорът за цесия
не бил надлежно съобщен на ответника-длъжник към датата на подаване на заявлението, по
което било образувано заповедно производство по ч.гр.д.№547/2021г. по описа на
Велинградски районен съд - 01.06.2021г.
Твърди също, че Договорът за потребителски кредит съдържал неравностойни клаузи,
които били нищожни на това основание.
Настоява се и на това, че сумите по кредита били изцяло погасени, което щяло да се
установи при представяне на извлечение от банковата сметка по обслужване на кредита от
страна на ищеца.
3
Твърди се от ответника също, че на 01.06.2021 год. "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против Д. АНГ.
Т. за сумата 2500 лева главница, частично дължима от общо дължимата главница в размер
на 6 287.76 лева по договор за потребителски кредит обезпечен с поръчителство
№РК08010145 от 29.10.2008г., сключен между „СИБАНК" АД и длъжника, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до изплащане на вземането, както и
675,70 лева - лихва за забава за претендираната главница за периода от 30.04.2018 г. до
01.06.2021 г., и 63.51 лева държавна такса. Към заявлението бил представен документ за
внесена държавна такса, пълномощни, потвърждение за извършена цесия, справка от ТР за
актуалното състояние на заявителя, удостоверение за актуално състояние на адвокатското
дружество и договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №РК08010145 от
29.10.2008г. Към подаденото заявление не било представено уведомление за цесията от
28.09.2012 г. Въз основа на така подаденото заявление била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №188/03,06.2021г. по ч.гр.д. N547/2021г. против
Д. АНГ. Т. за претендираните суми. По повод подадено от длъжника възражение по чл.414
от ГПК с разпореждане № 249/18.06.2021г. на РС - Велинград, на основание чл.415, ал.1 от
ГПК било указано "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането било получено на 09.07.2021 г., а исковата молба била подадена на
22.07.2021г. В този смисъл бил спазен преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и
предявеният иск бил процесуално допустим. Районен съд - Велинград е сезиран с иск за
установяване в отношенията между ответника Димитър Ашелов Т. и "ЕОС Матрикс" ЕООД,
ЕИК 3 31001375, че същият дължи заплащане на суми по договор а потребителски кредит
обезпечен с поръчителство №РК080103 45 от 29.10.2008г., вземането по който е цедирано с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г.
Твърденията в исковата молба били, че за претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение N9138/03.06.2021г. по ч.гр.д.№547/2021г по описа на РС Велинград, срещу
която е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок. Посоченото ч.гр.дело
било приложено, като от него било видно, че е налице подадено възражение от длъжника
срок поради което заявителят в заповедното производство имал правен интерес от водене на
положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ЕПК.
По делото бил представен от ищеца договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство без номер от 29.10.2008г., сключен между "СИБАНК" АД, като кредитор и
Д. АНГ. Т., като кредитополучател. По силата на договора бил предоставен потребителски
кредит в размер на 7000 лева със срок за издължаване 120 месеца. Съгласно чл.5, ал.1 от
договора крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на
усвояването му, а съгласно ал.2 на същият чл.5 кредита се издължава на месечни анюитетни
погасителни вноски, в съответствие с приложения към договора погасителен план. Съгласно
чл.9, ал.З от договора банката имала право да прехвърля вземането си на трети лица. По
4
делото бил приложен от ищеца погасителен план по кредита, съдържащ информация за броя
на месечните вноски, датата на падеж на всяка вноска, периода на издължаване, размерите
на лихвата и на главницата, общия размер на месечната вноска. Представеният по делото
погасителен план не бил двустранно подписан от банката кредитор и от кредитополучателя,
а само заверен вярно с оригинала от пълномощника на ищеца.
В тази връзка оспорва представеният по делото погасителен план, тъй като фактът той
да не е двустранно подписан от страните водел до нищожност на договора за потребителски
кредит, съгласно разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителски кредит.
Като писмено доказателство по делото бил представен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г., с който първоначалният кредитор
прехвърлил на ищеца портфейл от вземания, описани в Приложение №1, но това
приложение не било представено към договора за цесия. Представено било и Потвърждение
за извършената цесия от 01.11.2012г. с приложено към него Приложение N 9.1, в което
фигурирали трите имена на ответника, посочен бил договор за кредит и размера на
задължението по него, но в него не била посочена дата на предсрочна изискуемост. С
приложеното към исковата молба нотариално заверено пълномощно от 16.11.2012г. цедента
„СИБАНК' ЕАД упълномощил цесионера "ЕОС МАТРИКС" ООД по договор за
прехвърляне на парични вземания сключен с банката на 28.09.2012г. и Приложение N9.1
към него да предприема действия по уведомяването на длъжниците от Приложение №1,
спрямо които има вече образувано заповедно, исково или изпълнително производство към
28.09.2012г. Твърди също така, че ищецът не представял по делото доказателства, които да
удостоверяват, че срещу длъжника Д. АНГ. Т. към 28.09.2012г. е имало образувано
заповедно, исково или изпълнително производство, за да предприеме цесионера съгласно
правата по пълномощното действия по уведомяване на този длъжник за договора за цесия от
28.09.2012г.
Съгласно т.5 от това пълномощно цесионера имал право да преупълномощава с
правата по уведомяване на длъжниците адвокати или адвокатски дружества. С исковата
молба било представено и пълномощно, с което ищецът упълномощил адвокатско
дружество "Иванов и Денев", ЕИК *********, представлявано от адв. Иван Иванов и адв.
Жельо Денев, от негово име да уведоми длъжниците, чийто вземания са прехвърлени с
договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г. С исковата молба
по делото били представени като писмени доказателства - покана за доброволно изпълнение
изх.№6398/25.09.2020г. и уведомление за цесия изх.№6397/25.09.2020г. с известие за
доставяне/обратна разписка/ подписани от адвокатското дружество, като на известието било
отбелязано- уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение, но нито едно от тях
не било връчено на получателя. В известието за доставяне било удостоверено, че пратката
не е потърсена от получателя, т. е. в същото е удостоверено, че уведомлението за цесия и
поканата за доброволно изпълнение не са връчени на длъжника. Не били представени
5
доказателства длъжникът да е търсен в продължение на няколко пъти в различни часове, за
да се установи, че безспорно лицето не може да бъде открито на посочения за контакт в
договора за потребителски кредит адрес.
Считат, че ищецът основава претенциите си на основание договор за цесия от
28.09.2012г. по силата на който "СИБАНК" ЕАД, в качеството си на цедент прехвърля на
цесионера "ЕОС МАТРИКС" ООД - София, портфейл от вземания съгласно приложеното
към потвърждението за договора за цесия - Приложение N9 1, от които и вземането към
ответника в настоящото производство в размер на 7880 лева по Договор N° 878-
РК08010145/29.10.2008 година за потребителски кредит, сключен между "СИБАНК" ЕАД и
Д. АНГ. Т.. С оглед на представените от ищеца писмени доказателства в заповедното и в
настоящето исково производство, се налагат следните правни изводи:
Ответника счита, че в случая следва да се приеме, че между страните не е възникнало
твърдяното облигационно отношение и за ответника да съществува задължение за
заплащане на сумата, предмет на договора за цесия в полза на цесионера. Съгласно
разпоредбата на чл.99 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай на първо
място следва да бъде установено дали има валидно възникнало задължение на длъжника по
процесния договор за цесия, с надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането и за
новия кредитор по реда на чл.99, ал.4 от ГПК. По делото било представено писмено
потвърждение за прехвърлянето, подписано между страните по договора за цесия от
28.09.2012г, но не и надлежни доказателства, че длъжникът е бил уведомен за договора за
цесия от предишния кредитор. Приложеното известие за доставяне с обратна разписка,
установявало само, че до длъжника е изпратено уведомление за цесия от 25.09.2020г. и
покана за доброволно плащане от същата дата, като на посочения за контакти адрес
длъжникът е търсен само един път, като е отбелязано, че пратката не е потърсена от
получателя. Нямало данни длъжникът да е търсен в продължение на няколко пъти в
различни часове, за да се установи, че безспорно лицето не може да бъде открито на
посочения за контакт в договора адрес. В случая следвало да се приеме, че уведомлението за
цесия и поканата за доброволно изпълнение са получени от длъжника в хода на делото, с
връчване на препис от исковата молба по делото по чл.422 от ГПК и приложените към нея
писмени доказателства на 20.09.2021г., и цесията не е била съобщена надлежно на длъжника
към датата на която е подадено заявлението - 01.06.2021г., по което е била издадена Заповед
N9138/03.06.2021г. по ч.гр.д.№547/2021г. по описа на РС - Велинград, който факт е от
значение за спорното право и следва да се вземе предвид при постановяване на решението.
В конкретния случай, предхождащото настоящият положителен установителен иск
заповедно производство е било образувано по заявление на цесионера - "Еос Матрикс"
ЕООД, подадено на 01.06.2021г. и това бил релевантният момент, към който цесията е
следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че това изискване не е
6
било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед
разпоредбата на чл.99, ал. 4 от ЗЗД не било породило действие спрямо длъжника към същия
момент. Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към
момента на подаване на заявлението, респективно не е бил легитимиран да иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването на цесията в по-
късен момент /с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея/, в
конкретната хипотеза не можело да се отчете като факт по смисъла на чл.235, ал. 3 от ГПК.
При настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента- праводател -
„СИБАНК" ЕАД, който е носител на спорното право към този момент. Този извод се
извличал от задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г.
на ОСГТК. В този смисъл било и Определение N9 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о.,
постановено по т. д. № 3933/2013г. От гореизложеното следвал извода, че дружеството
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД /ищец по иска с правно основание чл. 422 от ГПК/, не е
установило надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за
производството момент - подаването на заявлението за образуване на заповедното
производство, поради което иска се явявал недоказан и подлежал на отхвърляне.
Освен това ответника намира, че ищецът не представя с исковата молба доказателства,
от които да се установява наличието на неизпълнение по представения договор за кредит,
както и за размера на задължението, които да бъдат предпоставка за уважаване на
предявените искове. Не било установено, че към настоящия момент задължението на
ответника все още съществува и в какъв размер. Ищцовото дружество не установявало, че
вземането на цедента спрямо ответника е прехвърлено с договора за цесия от 28 09.2012г. на
цесионера - ищец, доколкото изрично в договора било посочено, че се прехвърлят
вземанията по приложение №1 - в случая, видно от представеното по делото приложение
№1 в същото фигурирало името на клиент Д. АНГ. Т. под номер 2798, с ЕГН **********, но
по отношение на кредит с различен номер. С исковата молба бил представен договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство без номер от 29.10.2008 г., а вземането на
ищеца се претендирало по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
№РК08010145 от 29.10.2008г. По делото липсвали доказателства, вземанията към ответника
по отношение на процесния договор за потребителски кредит от 29.10.2008г. да са
прехвърлени с договора за цесия от 28.09.2012г., поради което следвало да се приеме, че
цесията не е породила действие и кредитор на длъжника не е цесионера.
Претендираните от ищец вземания не кореспондирали с описано в договора за цесия,
поради което били недоказани и следвало да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен бил и искът за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и искът за заплащане на лихва за забава на
7
претендираната главница за периода от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 година. По тези
съображения се иска отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищецът, с писмена молба-становище, подържа иска и иска уважаване на
същия по изложени в нея съображения, в които оспорва възраженията на ответника.
В о.с.з. ответникът чрез пълномощника си адв.Десподски, оспорва иса и подържа
възраженията изложени в отговора, не ангажира доказателства.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 547/2021г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед №
138/03.06.2021г., се установява да е разпоредено Д. АНГ. Т., ЕГН ********** от
гр.Велинград, кв.Каменица, ул.“Буков дол“ 20, да заплати на „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД,
ЕИК *********- гр.София, следните суми: Сумата от 2500.0лв. – главница, частично
дължимо от общо дължима главница от 6287,76лв. - по Договор за предоставяне на
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г., сключен
между „Стопански инвестиционно банка”АД и длъжника, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 01.06.2021г. до изплащане на вземането, както и Сумата от 675,70
лева - лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., както
разноски в размер на 63,51 лева - за държавна такса.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 547/2021г. на ВлРС е връчена на длъжника
Д.Т. лично по реда на чл.44, ал.1 от ГПК на 14.06.2021г. На 17.06.2021г. е постъпило от
него възражение по чл.141 ГПК, в което се твърди да не дължи изпълнение, тъй като
вземането е погасено по давност. Поради което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1
от ГПК, със съобщение връчено му на 09.07.2021г., възможността да предяви установителен
иск. От страна на заявителя по заповедта е предявен иск в указания му срок постъпил в съда
на 22.07.2021г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 29.10.2008г се установява, че същият е
сключен между „СИБАНК“ АД, от една страна, и Д. АНГ. Т. -от друга, като длъжник, както
и с Иванка Георгиева Т.а, като поръчител. По силата на този договор „СИБАНК“ АД, е
предоставила на ответника Д. АНГ. Т. потребителски кредит в размер на 7000 лева, а той се
е задължили да върне ползвания кредит заедно с дължими лихви в срок от 120 месеца от
дата на усвояване на кредита, която е следвало да бъде погасена чрез 120 месечни
анюитетни вноски, съгласно погасителен план.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора за потребителски кредит, чието
8
неизпълнение води до неговата недействителност съгласно императивната разпоредба на чл.
22 от ЗПК.
Процесния Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
29.10.2008г. е сключен в писмена форма и съдържанието му е представено на шрифт с
размер 12 pt, с което е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Спазено е и
изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит
съдържа погасителен план, като към същия е приложен погасителен план за дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски по падежни дати и размер на всяка вноска. В тази
връзка неоснователно е възражението на ответника, че ДПК е недействителен, тъй като
погасителния план не бил подписан от страните по договора. Изискването на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК е договорът да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Не поставено изискване погасителния план да е
подписан от страните по договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. В процесния ДПК от 29.10.2008г. и в чл.4 от него е
посочено, че ГПР по кредита е 15,36%. В чл.4, ал.1-4 е посочен е ГЛП – БЛП , който към
момента на сключване на договора е 4,9% увеличен с надбавка от 8,35%.
Ето защо и съдът намира, че Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 29.10.2008г. е действителен и като такъв валидно обвързва страните по
него.
По делото е представен от ищеца и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.09.2011г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
според който индивудуализацията на прехвърлените вземания става с Приложение №1.
Видно от представеното Приложение №1 и в т.2798 от него на ищеца е прехвърлено
вземането, предмет на договор сключен с ответника Д. АНГ. Т. на 29.10.2008г., който
договор е с №РК08010145. Видно от същото приложение № 1 е, че параметрите на
договора са кредит в размер на 7000лв., по който е останало неизплатено задължение в
размери на 6287,76 лева- главница и 1592,32лв. – договорна лихва. В тези и размери
задължението на ответника Д.Т. към кредитора му „СИБАНК“ ЕАД е било прехвърлена на
ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, респективно последния по силата на цесията е станал
новия кредитор на ответника.
Неоснователно съдът намира възражението на ответника, че не дължи изпълнение, тъй
като в Приложение №1 към договора за цесия бил посочен ДПК с различен номер, поради
следното: На първо място не може да става и въпрос за различен номер на договор, тъй като
представения такъв няма номер. Същевременно във въпросното Приложение №1 ясно е
9
посочена датата на сключване на договора и размера на отпуснатия кредит, които съвпадат
изцяло с сочения Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
29.10.2008г., сключен между ответника и СИБАНК ЕАД. От своя страна ответника нито
твърди нито ангажира доказателства за това да име сключен между него и същата банка
друг договор на тази дата и за същия по размер кредит. Ето защо и съдът намира, че на
ищеца е прехвърлено с цесия именно задължението на ответника по процесния ДПК.
В т.4.3. от договора за цесия е предвидено, че продавачът упълномощава
приобретателя и всеки уважаван адвокат посочен от него, от негово име, да действа като
негов представител при уведомяването на длъжниците от негово име за прехвърлените
вземания, като за целта го снабдява със съответно пълномощно. Представено е и нот.
заверено Пълномощно /л.43/ с което "СИБАНК" ЕАД е упълномощила "Еос Матрикс" ЕООД
за извършва уведомяване на длъжниците по цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Ищеца е представил и Уведомление за извършената цесия, изпратено до ответника,
получено на 05.02.2016г. /л.43/. С получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
кредитор на ответника вече е ищеца "Еос Матрикс" ЕООД и като такъв е материално правно
легитимиран да иска изпълнение на задълженията произтичащи от процесния договор за
кредит. Представено е и Пълномощно /л.46/ по силата на което ищеца "Еос Матрикс" ЕООД
е упълномощило АД „Иванов и Денев“ да уведомяват длъжниците по договора за цесия
сключен със „Сибанк“ ЕАД, които са прехвърлени на "Еос Матрикс" ЕООД.
Ищеца е представил и Уведомление за извършената цесия с изх.№ 6397/25.09.2020г.,
изпратено до ответника Д.Т. на неговия адрес в гр.Велинград, ул.“Буков дол“ №20 /посочен
в договора за кредит/, чрез Български пощи. Видно от представената обратна разписка
писмото е върнато на 19.10.2020г., като непотърсено.
В тази връзка следва да се отбележи, че в заявлението си по чл.410 ГПК ищеца не е и
твърдял, че за извършената цесия длъжника е бил надлежно уведомен по реда на чл.99 от
ЗЗД с писмо. В издадената ЗИ по чл.410 ГПК обаче изрично е посочено, че ищецът основа
искането си на сключен договор за цесия със „Сибанк“ ЕАД. Действително доказателства за
наличие на уведомяване за цесията в насока на писмо, което да е и връчено на ответника
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и преди завеждане на настоящото дело - не са
представени. Вместо това в исковата си молба ищецът иска писменото уведомление да се
връчи с искова молба. В тази насока сочи съдебна практика на ВКС.
От значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия.Законът не указва формата и моментът на съобщаване
на цесията. Достатъчно е то да е налице в момент, в който със спора е сезиран съдът, като
няма пречка съобщаването, като фактическо действие с правни последици да бъде
извършено от пълномощник, както е в настоящия случай, като пълномощникът -
цесионерът, е действал в рамките на своята представителна власт, очертана от договора за
10
цесия.
При така изложеното следва да се приеме, че е налице валидно съобщаване на цесията,
при което за длъжника е възникнало задължението да престира на цесионера. В случая
цесионерът действа в качеството на пълномощник на цедента и именно в това качество
уведомява длъжника за прехвърленото вземане. Същевременно уведомлението за
извършената продажба на вземането спрямо длъжника достига до него с връченото му
съобщение, а също и с исковата молба, с приложенията към нея, които съдържат
приложение на съобщението до длъжника, изходящо от цесионера в качеството му на
пълномощник на цедента, договорът за цесия, които очертават пределите и доказват
наличието на представителната власт за цесионера. Ето защо, в настоящия случай съдът
приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето
на вземането на длъжника е извършено чрез съобщение, връчено на адреса, посочен от
длъжника Чолаков, който не го е потърсил, я и е уведомен за цесията с получаване
настоящата искова молба, поради което длъжникът е надлежно уведомен за извършената
цесия.
На следващо място на ответника е връчена издадената по частно гражданското дело
Заповед за изпълнение, в текста на която изрично е записано, че ищеца е негов нов кредитор
по силата на извършена цесия. Така извършеното уведомяване за цесия следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
осн. чл.235, ал.3 ГПК.
В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на ответника, че ищцовото
дружество не материално правно легитимирано да иска изпълнение на задължение на
ответника Т. към „Сибанк” ЕАД , възникнало от сключения между тях Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 29.10.2008г., поради недоказано
уведомяване на длъжника от цедента и на това основание необвързаност на длъжника
спрямо цесионера, съгласно чл.99, ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД.
По делото е приета, неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л. Д.Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от констативно съобразителна част на
ССЕ сумата по кредита от 7000лв. е отпусната и усвоена от кредитополучателя Д.Т. по
негова банкова сметка. По този договор е погасено задължение от ответника към Сибанк
ЕАД от от 712,24лв. – главница и 4079,48лв. –договорна лихва. Така към датата на цесията
ответникът е имал непогасено задължение към банката в размер на общо 7880,02лв., в това
число 6287,76лв. – главница и 1592,32лв. –договорна лихва След сключване на договора за
цесия ответникът Т. е низвършил още три плащания от по 150лв., съответно на 12.03.2013г.,
29.07.2013г. и 29.08.2013г. Според разясненията дадени от вещото лице тези плащания
ответникът е направил на новия си кредитор - ищеца „ЕОС Матрикс ЕООД“. Видно от
заключение по ССЕ общия размер на задължението по Договор за потребителски кредит от
29.10.2008г. към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК е общо 7430,02лв., в
това число: 6287,76лв. – главница и 1142,26лв. –договорна лихва. Според т.6 от
11
заключението размерът на законната лихва върху главница от 2500лв. за периода
30.04.2018г. -01.06.202г. е 784,03лв., а за периода 01.06.2028г. – 01.06.2021г. е в размер на
761,80лв.
В тази връзка следва да се отбележи само, че установеното в ССЕ плащане на
ответника на ищеца като цесионер на кредитора по Договор за потребителски кредит от
29.10.2008г., е изпълнение на негово задължение този договор, което иде да насочи, че
ответника е бил напълно наясно с цесията още към 2013г., когато е започнал да праща на
новия си кредитор. Което е още един аргумент в подкрепа на извода, че ответника е бил
уведомен за извършената цесия, по начин различен от връчване на писмено уведомление.
В представения Договор за потребителски кредит от 29.10.2008г. и в чл.9, ал1 от него
има уговорка за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на договора, а именно:
при неплащане частично или напълно на която и да е месечна анюитетна вноска, без да е
необходимо уведомяване на длъжника. По делото няма данни, а не се твърди договорът да е
бил обявяван за предсрочно изискуем. Вместо това се твърди изискуемост поради изтичане
срока на договора. Тъй като срока му е 120 месеца, а е сключен на 29.10.2008г., то
изискуемост на задължението по този договор настъпва на 29.10.2018г. От тази дата и до
дадат на подаване на Заявление по чл.410 ГПК – 01.06.2021г. не изтекла предвидената в
чл.110 ЗЗД погасителна давност от 5 години за главницата по кредита, нито предвидената в
чл.111, б.“в“ от ЗЗД 3 годишна погасителна давност за лихви. При което и вземането
произтичащо от процесния договор, като за главница така и за договорна лихва не е
погасено по давност. Частично основателно съдът намира възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането на ищеца за лихва поради изтичане на предвидената в
чл.111, б.“в“ от ЗЗД 3 годишна погасителна давност за лихви, поради следното: Заявлението
на ищеца по чл.410 ГПК е постъпило в съда на 01.06.2021г., при което изискуеми са лихви с
настъпил падеж преди 01.06.2018г. Вземания за лихви за периода от преди 01.06.2018г. или
за времето от 30.04.2018г. до 01.06.2018г. са погасени по давност. Това обаче не може да се
отрази на размера на задължението на ответника, тъй като ищецът претендира лихви за
забава в размер на 675.70лв. - лихва за забава върху претендираната главница за периода от
30.04.2018г. до 01.06.2021г., а според заключение по ССЕ за периода 01.06.2018г. –
01.06.2021г. лихвата е в размер на 761,80лв., което е повече от претенцията на ищеца.
Горното ще намери отражение само по отношение на периода за който са присъжда лихвата,
а именно 01.06.2018г. – 01.06.2021г., като за разликата и за периода от 30.04.2018г. до
01.06.2018г. искането ще се отхвърли, като погасено по давност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения,
съдът намира да се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане
на следните суми: сумата от 2500,00 лв. - главница, представляваща част от общо
дължимата главница в размер на 6287,76лв., 675.70лв. - лихва за забава върху
12
претендираната главница за периода от 01.06.2018г. до 01.06.2021г. /която е по-малка от
изчислената в ССЕ/, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г., ведно със законни лихви
за забава върху главницата, считано от 01.06.2021г. -датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изпълнение на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 138/03.06.2021г. по ч.гр.дело № 547/ 2021г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 286,49 лева за държавна такса и ССЕ, съобразно списък по чл.80 ГПК,
за която единствено са представени доказателства за направени разноски, която и сума ще се
осъди ответникът да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. №
547/2021г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 63,51 лв., а искът се
уважава изцяло, то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното производство в този
размер, които ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: София, район Витоша, ж.к“Малинова
Долина“ ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЧЕ Д. АНГ. Т., ЕГН ********** от
гр.Велинград, кв.Каменица, ул.“Буков дол“ 20, МУ ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от
2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/- главница, представляваща част от общо
дължимата главница в размер на 6287,76лв., както и СУМАТА от 675.70лв./шестстотин
седемдесет и пет лева и 70ст./ - лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2018г.
до 01.06.2021г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство от 29.10.2008г., сключен със „Сибанк“ ЕАД, ведно със
законни лихви за забава върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното
изпълнение на задължението, за които суми е издадена Заповед № 138/03.06.2021г. по
ч.гр.дело № 547/ 2021г. по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта и по
отношение на установяване на задължение за лихва за забава върху главницата за периода от
30.04.2018г. до 01.06.2021г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д. АНГ. Т., ЕГН ********** от гр.Велинград, кв.Каменица, ул.“Буков
дол“ 20, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: София, район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 СУМАТА от 63,51 лева /шестдесет и три лева и 51 стотинки/ -
разноски направени в заповедното производство, както и СУМАТА от 286,49 лева /двеста
осемдесет и шест лева и 49ст./, представляваща разноски направени в исковото
производство.
13
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14