№ 1597
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202772 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-6207-000085/08.04.2022 г.,
издадено от Началник РУ Труд, при ОДМВР-Пловдив, с което на С. Ж. Г., ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174,
ал.1, т.1 ЗДвП
Жалбоподателят оспорва НП като в жалбата посочва, че не е отказала да даде
проба за изследване с дрегер, а същото не отчитало, както и че кръвната проба била
неправилно взета.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 29.03.2022 г. около 01:55 часа в с. Маноле, на ул. Първа, до № 37 С.Г. е
управлявала лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ***, под въздействието на алкохол.
1
Същата била спрян от служители на РУ Труд, между които и свид. С.М., който
установил, че тя има признаци на алкохолно опиянение и я поканили за извършване на
проба за алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер с № ARPM-0727.
Същата взимала в уста мундщука на техническото средство и отказвала да издиша
въздух, за да направи пробата, въпреки многократните разяснения, които й били
дадени от страна на полицейския служител. Поведението и било възприето от
полицейския служител свид. М., като отказ да бъде изследвана с техническо средство
поради което и бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Бил й
издаден Талон за медицинско изследване № 071753/29.03.2022 г., в който било
записано, че същата има 90 минути да посети УМБАЛ Св. Георги Пловдив, и същия й
бил връчен.
Г. посетила УМБАЛ Свети Георги Пловдив и дала кръв за изследване. По
дадената от жалбоподателя проба била изготвена съдебно-химическа експертиза с
Протокол № 536 от 29.03.2022 г., която установила наличие на алкохол в кръвта 0,79
на хиляда.
Във връзка с установеното било издадено наказателното постановление за
нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с алкохол в
кръвта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – възражение, талон за
медицинско изследване № 971753, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, Протокол от извършена химическа експертиза № 536/29.03.2022 г.
2 бр. оправомощителни заповеди, както и гласинте доказателства - показанията на
свид. М..
Съдът кредитира показанията на свид. М., който потвърждава авторството на
АУАН, сеща се за случая и в подробности описва поведението на жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията му, тъй като същите са логични непротиворечиви,
незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал,
като и не съдържат вътрешни противоречия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно се установява, че на 29.03.2022 г. около 01,55 ч. в с. Маноле на ул.
Първа, до № 37 жалбоподателя С.Г. е управлявала лек автомобил марка Фиат Пунто с
рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0,79 на хиляда, което е нарушение на
чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП и е отказала да даде проба с техническо средство за алкохол,
което не е нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като същата е дала проба за
медицинско изследване.
По отношение на наведеното от жалбоподателя възражение за това, че не била
2
извършила отказ да бъде тествана с техническо средство, то съдът намира следното:
Действията на водача, с които се възпрепятства извършването на проверката и не се
изпълняват дадените разпореждания и указания от органите на МВР, се приемат за
отказ на лицето да му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно заради това, съдът
намира че направената констатация по отношение на поведението на водача от
актосъставителя е правилна и същата с бездействието си или с конклудентни действия
е отказала да бъде тествана, с техническо средство, както правилно е посочил
административнонаказаващия орган в АУАН и НП. Нарушителят не може да се
позовава на противоправното си поведение и да черпи права от същото като твърди, че
не е отказвала.
На следващо място съдът намира, че се установява, че същата е управлявала
МПС след употреба на алкохол. Кръвната проба е законосъобразно взета и изследвана
и съдът напълно кредитира изготвената експертиза като счита, че направените
оспорвания в жалбата са голословни. На първо място е видно, че необходимите
стикери са залепени на талона за медицинско изследване, на второ място се цитира, че
имало надпис на запечатания плик С.Г., но се прави възражение че липсвали данни на
кого е изследваната кръв, на следващо място самият жалбоподател твърди че
епруветките били от 4 мл., но не бил спазен обемът от 4 мл. Бланкетните твърдения за
нарушаване на процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на кръвните
проби по никакъв начин не будят съмнение относно установеното количество алкохол,
тъй като евентуално нарушаване на тези процедури би направило негодни пробите за
изследване, а не да повлияе на резултата от изследването. На последно място съдът
намира че към блакетните възражения, които нямат отношение към нарушението
следва да прибави и това, че експертът извършил изследването не бил химик.
Изследването е извършено в лаборатория, която е нормативно определена да извършва
анализ на алкохол в кръвта от нарочен експерт, поради което същото се явява
неоснователно.
По спазването на процесуалните правила:
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя (т.1.3.2 от
Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.) и на административно наказващия орган (т. 3.9 от
Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.).
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и то до такава степен, че
съставено наказателно постановление за безспорно извършено нарушение следва да
3
се отмени поради напълно разминаване в основанието за ангажиране на
административнонаказателнтата отговорност в АУАН и НП.
Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са
нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да
се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква
той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес,
т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в
административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва
да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
Не може да се допуска едно съдържание в АУАН и съвсем различно в НП.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и
ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Неприложим е в конкретния случай института на изменение на обвинението,
доколкото същото се изменя както по правна квалификация, така и по съществените
факти, като безвъзвратно е пропусната възможността нарушителя да се брани срещи
фактите и срещу квалификацията на фазата на АУАН.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията
4
за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани
по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е
причинен противоправния резултат).
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за
които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай:
От съдържанието на АУАН става ясно, че С. Ж. Г. е отказала да се тества с
техническо средство и е бил издаден талон за медицинско изследване. Посочена е
правна квалификация чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. В атакуваното наказателно
постановление обаче се появяват нови факти, а именно установено количество на
алкохол в кръвта от 0,79 на хиляда, с протокол № 536/29.03.2022 г. – тази факти за
пръв път се повяват в НП и за тях не е издаван АУАН, а на следващо място вече за
нарушение се сочи чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, което е качествено различно от такова по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Такова преминаване от едно нарушение описано в АУАН, към друго описано в
НП е абсолютно недопустимо в строго формалния административнонаказателен
процес.
Липсата на въведени факти и правна квалификация с АУАН, за които се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя сериозно
накърнява правото му на защита. Недопустимо от страна на
административнонаказващия орган е да се ползва от АУАН издаден за друго
нарушение, за да бъде наказан нарушителя за факти станали му известни след
съставяне на АУАН. Следвало е да бъде съставен нов АУАН, с който да се предяви на
нарушителя новото административно „обвинение“ по което същият да упражни
защитата си, а именно тридневен срок за възражение и т.н., като ако (както в случая) се
установи, че нарушението по вече съставения АУАН не е извършено, то следва
административнонаказателното производство по него да се прекрати. Допуснатата
процесуална икономия от страна на административнонаказващия орган е довела до
пълното лишаване от функции и легитимни правни последици на АУАН и съставеното
по-късно НП.
Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се
5
въвеждат нови факти и да се достига до тях чрез тълкуване. Поради изложеното, съдът
намира, че чрез допусната неяснота и пропуск за описание на съставомерните
признаци на нарушението са опорочени административнонаказателните актове –
АУАН и НП до степен, че същите следва да бъдат отменени, поради накърняването в
една сериозна степен на правото на защита на нарушителя.
В частта за разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2022 г., в какъвто и размер следва
да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ІІІ н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-6207-000085/08.04.2022 г.,
издадено от Началник РУ Труд, при ОДМВР-Пловдив, с което на С. Ж. Г., ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174,
ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. Ж. Г., ЕГН ********** сумата
от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6