№ 81
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110160604 по описа за 2021 година
„ФИРМА“ АД с ЕИК ..... е предявило по реда на чл.422, ал.1 ГПК, срещу Е. А. А.,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86 ЗЗД, за сумата 1492,92 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 07.01.2016г. до 07.03.2021г., ведно със законната лихва от 17.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 286,73 лв. за периода от
07.11.2016г. до 07.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34619/2021г. на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ... услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ... услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че
не са представени доказателства за сключен договор между нея и ищеца за предоставяни ...
услуги. Оспорва до имота да е доставяно твърдяното количество услуги и стойността на
същите, както и правилното отчитане на същите. Заявява и възражение за изтекла
погасителна давност за вземането.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ...
услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума.
Разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите предписва, че страните по
1
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. Пар.1, ал.1, т.2, б. „а" от ДР на ЗРВКУ определя за
потребители юридически и физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ... услуги.
Предмет на настоящото дело е стойността на предоставени ... услуги до обект находящ
се в гр.С.
Ответникът е оспорил наличието на облигационно отношение с ищеца за този имот,
като е възразил, че не е нито собственик, нито ползвател на имота, нито е завявал искане за
открИ.е на партида на негово име. В тази връзка с проекта за доклад по делото съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на облигационно отношение с
ответника по повод процесния имот и твърдяната доставка на ... услуги на претендираната
стойност. Предвид изричното оспорване на ответника, че вземанията срещу него не са
възникнали и страните не са в облигационно отношение, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземанията, в частност, че ответникът притежава качеството потребител
на ... услуги за обекта с клиентски № .....
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира,
че облигационната връзка между страните се доказва само за част от процесния период, а
именно 07.10.2016 г. – 31.03.2017 г. За посочения период страните са сключили
споразумителен протокол № С..../31.03.2017 г., с който ответникът е поел задължение за
разсрочено плащане на посочените в споразумението суми, което обстоятелство следва да се
цени като пряко и недвусмислено признание за съществуването на задължението към
кредитора на посоченото основание и за съответния период, следователно ответникът дължи
заплащане на реалното количество потребена вода и ... услуги в имота.
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2011 г., ОСГК, вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл.31, ал.2 ОУ), като давността се прекъсва с
предявяване на иска, в случая подаването на заявлението по чл.410 ГПК – на 17.06.2021г.,
на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД. В тази връзка и с оглед направеното възражение, всички
вземания на ищеца с падеж преди 17.06.2018г. са погасени по давност, включително и
вземанията по процесните фактури за периода 07.10.2016 г. – 31.03.2017 г.
По отношение на останалата част от претендираните вземания и за периода от
31.03.2017 г. до 07.03.2021 г., съдът намира, че не се установява по делото между страните
да е налице облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги. Вещото лице по
ССЕ е извършило проверка единствено на представените по делото едностранно съставени
от ищеца документи, както и на данните в счетоводството на дружеството и въз основа на
тях е направило извод за съществуване на непогасено задължение на ответника за този
обект. Дори да се приеме, че счетоводството на ищеца е редовно водено и квитанциите са
издавани на името на ответника, това обстоятелство само по себе си не доказва факта, че
ответникът е потребител на ... услуги за имота по смисъла на закона. Доказателствената сила
2
на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на
официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи
документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът
свидетелства. Ето защо доказателствената им сила следва да се преценява по вътрешно
убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото - арг. чл. 182
ГПК. В този смисъл - постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 2/20.01.2011 г. по
гр. д. № 478/2010 г., III г. о., ВКС.
Същевременно по делото липсват доказателства ответникът да е собственик или
ползвател на процесния имот, каквито са изискванията на пар.1, ал.1, т.2, б. „а" от ДР на
ЗРВКУ. Ищецът не представи доказателства в подкрепа на това твърдение. Не се
представиха и документите във връзка с партидата на процесния имот, в частност - въз
основа на какви документи партидата се води на името на ответника. При това положение
следва да бъде прието, че Е. А. А. не притежава качеството потребител на ... услуги за този
обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а" от ДР на ЗРВКУ и не е задължена страна по
договор при общи условия за цената на предоставени в този имот ... услуги за периода
31.03.2017 г. - 07.03.2021 г.
Предвид гореизложеното предявените искове за главница и лихва са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, на основание чл.78, ал.З от
ГПК. Същият не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ФИРМА" АД с ЕИК: .....
срещу Е. А. А., с ЕГН: ********** установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД, за сумата 1492,92 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 07.01.2016г. до
07.03.2021г., ведно със законната лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 286,73 лв. за периода от 07.11.2016г. до 07.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 34619/2021г. на СРС, 176 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3