Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Елица Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19667/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от ЕС на сграда с адм.
адрес гр. Варна, **, представлявана от Ж* И* Ж* ЕГН**********, в качеството му на управител на ЕС срещу Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумата от 457,77 лева, представляваща дължими разходи за управление и
поддържане на общите части на жилищна сграда, консумативни разходи и фонд
ремонт с административен адрес: гр. Варна, ** за периода февруари 2017г.-
август 2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
6826/04.09.2019г. по ч.гр.д. №13349/2019г.по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права: ответницата е собственик на апартамент №**, находящ
се на адрес гр. Варна, **. За м. февруари 2017г. до м. август 2019г. или за
период от общо 31 месеца, същата не е заплатила дължимата процесна
сума, начислена съгласно приети решения на общи събрания на ЕС, свързани с
начина на разпределение на дължими такси към ЕС. На общо събрание на ЕС,
проведено на 13.03.2014г. в т.4 от протокола било прието решение таксите за
консумативи разходи да се разпределят съобразно обитателите или от по 3лв. на
апартамент месечно. Гласувана била и такса управление и поддръжка от по 3лв.
месечно, както и сума фонд ремонт – по 10лв. за големи апартаменти и 5лв. за
гарсониери. На събрание от 08.08.2018г. в т.1 от
протокола било гласувано решение за вноска за фонд ремонт и обновление от по
3лв. месечно за апартамент. На проведените общи събрания били приети решение за
избор на управител, контрольор и определяне на суми за такси и разходи.
Протоколите не били обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС и били задължителни за всички собственици и
обитатели на самостоятелни обекти в сградата. На общо събрание на ЕС от
16.02.2017г. в т.1 и 3 били приети решение да се образуват съдебни производства
спрямо длъжници към ЕС със задължение в размер по –
голямо от 200лв. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор на иска.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът редовно
призован се представлява от пр.
представител, който поддържа исковата молба. Ответницата редовно призована, не
се явява, представлява се от
пр.представител, който изразява
становище по съществото на спора.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по
чл. 410 ГПК и чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство.
За да проведе успешно иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, доказателствената тежест в процеса вменява провеждане на пълно и главно
доказване от ищеца наличието на следните предпоставки: че ответницата е собственик
на жилище, находящо се на адрес гр. Варна, **., която е в режим на етажна собственост; валидно взети
решения от проведено ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължимите такси
за управление, поддръжка на общите части на сградата и тези за фонд ремонт, в
изпълнение на които се търси плащане на процесните
суми; размер на задължението за такси за управление и поддръжка, консумативни
разходи, такси за фонд ремонт и обновление;
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи
си възражения.
По делото не е било спорно, че ответницата е собственик
на жилище, с адрес гр. Варна, ** което е в режим на етажна собственост.
Следователно, налага се извод, че тя им качеството на етажен собственик в
сградата.
Следва да се отбележи, че всички възражения на
ответницата са направени извън преклузивния срок на
чл.131 ГПК, поради което същите няма да бъдат обсъждани, като преклудрани, с изключение на възражението, касаещо имеративна норма на закона.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части
на етажната собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред, или с решение на общото събрание. В случая, с решение от
13.03.2014г. е прието, че етажните собственици дължат такси за консумативни
разходи съобразно обитателите или от по 3лв. на апартамент месечно, такса
управление и поддръжка от по 3лв. месечно, както и сума фонд ремонт – по 10лв.
за големи апартаменти и 5лв. за гарсониери. На събрание от 08.08.2018г. в т.1 от протокола било гласувано решение за
вноска за фонд ремонт и обновление от по 3лв. месечно за апартамент. Тези
решения на ОС няма твърдения, респ. доказателства да са обжалвани и отменени,
поради което следва да се приеме, че те са влязли в
сила като необжалвани в преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС. Затова и в настоящия процес ответницата няма правна възможност да
възразява за незаконосъобразност на така взетите решения /така решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о. и др./.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства в потвърждение
размера на дължимите такси за управление и поддържка
и консумативни разходи, които като неоспорени от ответника съдът приема за
установяващи размера на тези задължения. Таксите за фонд ремонт, управление и
поддръжка са определени с решението на ОС в конкретен размер като дължими от
всеки собственик на обект в сградата. Задължението за плащането им
следва от чл. 50 ЗУЕС предвиждащ, че Общото
събрание на собствениците създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване", средствата в който се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по- малко от един процент от минималната работна заплата за
страната, както и от други източници. Определянето размера на вноската
изисква преценка на нуждите на етажната собственост, свързани с управлението и
поддръжката, а основанието за задължението на етажните собственици да плащат
тези разходи е установено в закона- чл. 6, ал.1, т. 10 ЗУЕС. В пар.1, т.11 ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието
разходи за управление и поддържане, а именно това са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
В чл. 51, ал.1 ЗУЕС е предвидено, че тези разходи се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Нормата
е императивна / така определение по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, I ГО/.
Ответницата е релевирала
възражение по реда на чл. 51 ал.2 пр. 2 от ЗУЕС, с аргумент че в качеството си
на собственик не следва да заплаща разходи за управление и поддръжка на общите
части, тъй като не пребивава в ЕС повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. В тази връзка по делото в о.с.з.е представена адресна регистрация,
видно от която считано от м.ноември 2018г. ответницата не живее на територията
на РБългария.
Доколкото нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС има императивен характер, то съдът
дължи произнасяне по така направеното възражение.
На първо място настоящият състав намира, че само по себе
си представеното удостоверение за адресна регистрация не е доказателство за
това точно колко на брой календарни дни в годината ответницата е пребивавала в
рамките на процесния период в ЕС. От него се установява единствено и
само, че ответницата считано от
м.11.2018г. е с адресна регистрация в гр. Бад Вилбел, Германия. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не се
заплащат разходите по ал. 1 /
за управление и поддържане на общите
части по см. на пар. 1, т.11 ДР на
ЗУЕС/ за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател
и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, а ал. 3 ЗУЕС, дава правомощия на ОС да
освободи на 50 на сто от задължението за плащане на разходите за управление и
поддържане на общите части етажен собственик, който отсъства повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, за времето на отсъствието му. Нормата е
императивна /така определение по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, I ГО, решение по в.гр.д. № 1873/2019г. на ВОС и др/.
Изискване за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС
за собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни от
жилището, т.е. след като по делото не се установи точно колко календарни дни в
годината ответницата пребивава в ЕС, както и същата да е уведомила писмено за
това управителя на ЕС, то възражението й е неоснователно и като такова следва
да бъде отхвърлено.
В заключение, исковата претенция е доказана в своето
основание и размер, и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който претендираните такива в настоящото производство
са 300лева адв.възнаграждение и 25лева допълнителна ДТ. Предвид представения договор за правна защита
и съдействие от 20.11.2019г. ищецът доказа заплатен адв. хонорар в размер на
200лева. Или за исковото производство на страната следва да се присъдят
разноски в общ размер на 225лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да
се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Претендират се в общ размер на 225лева, от които 25лева платена
ДТ и 200лева адв. възнаграждение, които в цялост следва да се възложат в тежест
на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца ЕС на сграда с адм. адрес гр. Варна, **, представлявана
от Ж* И* Ж*, в качеството
му на управител на ЕС съществува вземане срещу ответника Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** в размер на сумата от 457,77
лева, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите
части на жилищна сграда, консумативни разходи и фонд ремонт с административен
адрес гр. Варна, ** за периода февруари 2017г.- август
2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
6826/04.09.2019г. по ч.гр.д. №13349/2019г.по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН ********** да заплати на ЕС на сграда с адм. адрес гр. Варна, **, представлявана от Ж* И* Ж*, ЕГН********** в качеството му на управител на ЕС, сумата от 225лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН ********** да заплати на ЕС на сграда с адм. адрес
гр. Варна, **, представлявана от Ж* И* Ж*, ЕГН********** в качеството му на
управител на ЕС, сумата от 225лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д. №13349/2019г. по описа на ВРС съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: