Р Е Ш Е
Н И Е
№277
гр. Несебър, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа АНД № 1077 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Д.С. срещу Наказателно постановление № 577 от 18.06.2019г. на началник
сектор „ОП” РУ Несебър, с което на жалбоподателката на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, е наложено наказание „глоба”
в размер на 200 лв. Жалбоподателката сочи, че при издаване на АУАН са допуснати
нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като чл. 64, ал. 1 ЗМВР няма как да бъде нарушена норма. Развива съображения в тази насока.
Излага, че правната квалификация на нарушението се различава в текста на АУАН и
НП. Твърди, че в НП липсва обстоятелствена част – нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Счита, че АУАН е нищожен, тъй като е издаден от служител на ЗЖУ
Кърджали на територията на к. к. „Слънчев бряг”, община Несебър.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 13.06.2019г. св. П., в качеството си на полицейски служител при ЗЖУ
Кърджали, командирован да изпълнява служебните си задължения на територията на
община Несебър, бил назначен (заедно със свои колеги) за пеши патрул. Били му
поставени задачи за обход на главната алея в к. к. „Слънчев бряг” и проверка на
лица, които извършват търговска дейност, по специално търговия с газ и балони,
по подозрения, че притежават наркотични вещества. Около 01:00 часа полицейските
служители забелязали лице от женски пол, което извършвало търговска дейност с
газ и балони. Решили да извършват полицейска проверка и се легитимирали пред
лицето, като му поискали документ за самоличност. Лицето (впоследствие
установено като жалбоподателката С.) започнало да се държи грубо с полицейските
служители и не представило искания документ. Жалбоподателката била
предупредена, че ако продължи да пречи на проверката и не представи документ за
самоличност ще й бъде съставен акт. Въпреки това тя не изпълнила разпореждането
на служителите и тръгнала да се отдалечава от тях. Вследствие на тези действия
тя била задържана в РУ Несебър, където чрез ОДЧ била установена самоличността
й. Бил й извършен обиск, документиран с протокол за личен обиск от 13.06.2019г.
При тези данни св. П. съставил на жалбоподателката АУАН бл. № 909977 с № 577 от
13.06.2019г. за нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР вр. чл. 64, ал. 1 ЗМВР,
екземпляр от който й бил връчен. Жалбоподателката подписала акта с възражение,
че полицейският служител без да се представи започнал да я дърпа и извил ръката.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 909977 с № 577 от 13.06.2019г., заповед №
8121з-1098 от 25.08.2017г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
304з-277 от 13.08.2015г. на началник РУ Несебър, заповед № Iз-1759 от 28.08.2012г. на министъра
на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя П., протокол
за личен обиск от 13.06.2019г. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателката
не оспорва така установената фактическа обстановка, като нейните възражения са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 304з-277 от 13.08.2015г.) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН
и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган, оправомощен да издава
актове със заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от тази заповед по надлежния ред на чл. 267, ал. 1 ЗМВР
министърът на вътрешните работи е дал правомощия на всички полицейски органи на
областните дирекции на МВР и районните управления да издават актове за
нарушения на този закон. По делото няма спор, че св. П. е бил командирован да
изпълнява служебните си задължения на територията на РУ Несебър. Ето защо по
силата на цитираната заповед той е бил оправомощен да издава АУАН и
възраженията в обратната посока са неоснователни. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР дава правомощия на полицейските органи да издават разпореждания, които
правомощия неразривно са свързани със задължението на гражданите да ги
изпълняват. Поради тази причина няма пречка именно тази норма да бъде посочена
като нарушена и липсват цитираните нарушения на чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН. Не е налице и разминаване между цитираните норми в текста на АУАН
и НП, тъй като нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР фигурира като нарушена и в двата
акта. Посочването в текста на АУАН на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, свързан с
основанието за задържането на лицето, не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като нарушението е описано по идентичен начин в АУАН и НП, като
е цитирана и нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Ето защо липсват посочените в
жалбата разминавания. Не може да се приеме, че липсва посочване на
обстоятелства в НП, тъй като изрично са посочени относими към приложението на
чл. 257, ал. 1 ЗМВР факти – неколкократно дадени полицейски разпореждания на
лицето за представяне на документ за самоличност, съзнателно пречене на
органите на реда да изпълняват задълженията си по служба. Това описание на
нарушението е достатъчно от фактическа страна, поради което съдът приема, че в
текста на НП се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП,
правните изводи на съда са следните:
Според чл. 257, ал. 1 ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
100 до 500 лв. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. От фактическа страна по делото
безспорно се установява, че св. П. е изпълнявал служебните си задължения и в
тази връзка е взел решение да извърши полицейска проверка на жалбоподателката и
по-специално – да провери документите й за самоличност. Такова правомощие
свидетелят е имал в качеството си на полицейски служител – арг. от чл. 70, ал.
1, т. 3 ЗМВР. Именно в изпълнение на тези свои полицейски функции, св. П. е разпоредил
на жалбоподателката да даде документ за самоличност. От фактическа страна по
делото се установява, че жалбоподателката не е представила такъв, въпреки че са
й отправени две разпореждания в тази насока, а дори се опитала да се отдалечи
от полицейските служители. Т.е. вместо да изпълни полицейското разпореждане,
жалбоподателката безспорно е нарушила чл. 64, ал. 1 ЗМВР, а и чл. 257, ал. 1 ЗМВР, в която санкционна норма се съдържа и задължението за поведение на проверяваните
лица. Следователно посоченото в текста на АУАН и НП нарушение безспорно е
осъществено от жалбоподателката. Дори жалбоподателката да не е носила в себе си
документ за самоличност, това не означава, че не е извършила нарушението, тъй
като нейното задължение е било да съдейства на полицейските служители за
установяване на самоличността й. Касационната инстанция вече е имала повод да
се произнесе в насока, че подобно нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР подлежи на
наказание по реда на чл. 257, ал. 1 ЗВМР – напр. с Решение № 1731 от
12.10.2018г. по к.н.а.х.д № 1767/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
Относно размера на наказанието, което следва да се
наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената
опасност на извършеното от С. следва да се определи като сравнително ниска, тъй
като от установените по делото факти става ясно, че (макар и на по-късен етап) самоличността
й е установена. Т.е. впоследствие спрямо нея е извършена необходимата проверка
и поведението й само я е забавило, но не я е препятствало изцяло. Липсата на
предходни нарушения на ЗМВР следва да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство. Налага се извод, че нарушението е извършено единствено при
смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът намира, че справедливо и
отговарящо на поведението на жалбоподателката е наказание в размер на
предвидения минимум в чл. 257, ал. 1 ЗМВР от 100 лв. С наказание в такъв размер
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Това наказание в най-пълна степен отговарят на обществената
опасност на извършеното нарушение. В случая не е имало основания на
жалбоподателката да се налага наказание, над минималното, предвидено в
санкционната норма. Поради тази причина наказателното постановление следва да
бъде изменено и размерът на наложената глоба да бъде намален от 200 лева на 100 лева.
В хода на производството за
сметка на съда са заплатени на разпитания като свидетел актосъставител П.
пътните разноски за явяване в съдебно заседание в размер на 103,88 лв., за
което е издаден и разходен касов ордер (видно от отбелязването в протокола на
л. 29 от делото). Следователно са налице направени разноски за сметка на
бюджета на съда. Същевременно чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата на НПК
относно определяне на разноски и производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу НП. Според чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В случая изводът на
съда е, че наказателното постановление следва да бъде изменено само относно
размера на наложената санкция, поради което жалбоподателката е призната за
виновна в извършване на претендираното административно нарушение. Ето защо на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Районен съд гр. Несебър разноските по делото в размер на 103,88 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 577 от 18.06.2019г. на началник сектор „ОП” РУ
Несебър,
с което на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
257, ал. 1 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 лв.,
като НАМАЛЯВА размера
на наложената глоба от 200 лева на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Несебър сумата от 103,88 лева, представляващи
заплатени пътни разноски на свидетел по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: