№ 915
гр. Перник, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103666 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, във връзка
с чл. 76, т. 9 и чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД.
Производството е образувано по молба на АЛ. К. Б., ЕГН ********** от
с. Д., общ. Перник, ул. ******** * ******** № 8 срещу ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
********** от с. К., общ. Перник, ул. **** ******** № 1.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на С.А.К. родена на
10.08.2013 г. и че с решение № 550/20.03.2019 г., постановено по гр. д. №
1162/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е одобрено споразумение, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на бащата.
Непосредствено след раздялата на родителите, ответницата е дала
съгласие, обективирано в декларация, детето да пътува с баща си извън
територията на Република България. Към настоящият момент съгласието е
оттеглено.
Ищецът твърди, че многократно е разговарял с ответницата отново да
даде съгласие за пътуване на С., но тя е отказвала без да обосновава причина,
която да е в интерес на детето. Изрично е отказвала да даде съгласие и за
конкретно планирани пътувания.
Ищецът счита, че е в интерес на детето да пътува в страните членки на
Европейския съюз, Северна Македония и Република Турция.
Искането към съда е да разреши на ненавършилата пълнолетие С.А.К.
да пътува, без съгласието на своята майка – ИВ. СТ. ИВ. извън територията на
Република България, придружавано от своя баща АЛ. К. Б., в страните –
членки на Европейския съюз, Република Северна Македония и Република
1
Турция до навършване на пълнолетие на детето, в дните, които не съвпадат с
определения режим на лични отношения с майката, както и да разреши без
съгласието на майката ИВ. СТ. ИВ. да бъдат издадени лични документи на
детето С.А.К. необходими за пътуването му извън територията на Република
България по реда на ЗБЛД.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на
решенето на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.
Препис от исковата молба е връчена на ответницата и в срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответницата оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че след
раздялата им, ищецът възпрепятства всякакви възможности за контакти
между нея и детето, поради което тя счита, че не е в интерес на последното да
пътува извън територията на страната.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищeцът, чрез процесуалния си представител адв. Б.
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител –
адвокат М. оспорва иска. Моли съда да го отхвърли.
Ответницата, изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 127а, ал. 3
от СК заявява, че е оттеглила съгласието си детето да пътува в чужбина, тъй
като се страхува да не бъде изведено трайно от територията на Република
България, което да осуети контактите и с него. Сочи, че бащата възпрепятства
осъществяването на лични отношения между нея и дъщеря и и не и разрешава
да води детето никъде. Споделя, че е съгласна да дава разрешение за всяко
конкретно пътуване на С., като иска и на нея да и бъде разрешено от ищеца да
извежда дъщеря си извън територията на страната.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим. Предявен е от надлежно легитимирана
страна при наличието на правен интерес. Правният интерес на ищеца за
воденето му, е обусловен от оттегленото съгласие на ответницата за пътуване
на детето в чужбина. Това е безспорно установено по делото при
изслушването на ответницата по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК. То е довело до
невъзможност за детето да пътува заедно с баща си в планирана краткосрочна
екскурзия до Република Македония, за което доказателства се съдържат в
показанията на свидетеля Р.К. Б..
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
От събраните писмени и гласни доказателства и приетия социален
доклад, се установява, че С. А.К. е родена на 10.08.2013 г. и нейни родители
са страните по делото. С решение № 550/20.08.2019 г. по гр. д. № 1162/2019 г.
по описа на Районен съд – Перник е утвърдено споразумение, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на бащата, като на майката е определен режим на лични отношения, които да
се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и за период от един месец
2
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
От представената декларация – съгласие, с нотариална заверка на
подписа, извършена на 14.01.2019 г. и показанията на свидетеля Р.К. Б. се
установява, че след раздялата на родителите, майката е дала съгласие детето
да пътува безсрочно и без ограничения извън територията на Република
България, придружено от баща си. При планирана екскурзия до Република
Северна Македония, от служителите на гранично-пропускателния пункт,
ищецът разбрал, че ответницата е оттеглила съгласието си. Той и детето не
били пропуснати през граничния пункт и се върнали обратно. С. била
разстроена и трудно преодоляла разочарованието.
От социалния доклад, изготвен от социален работник при Дирекция
„Социално подпомагане“ – Перник, след изслушване на детето и родителите
му, се установява, че С. желае да пътува в чужбина и е разочарована от
провалените екскурзии, планирани от баща и и неосъществени поради
оттегленото съгласие от майка и. Това се е отразило негативно на
отношението на детето към ответницата и на желанието му да общува с нея.
Становището на социалния работник при ДСП – Перник е, че е в интерес на
детето да пътува извън Република България, придружено от значим за него
възрастен.
При така приетите за установени факти, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК съдът разрешава въпроса
относно пътуването на ненавършило пълнолетие дете извън територията на
РБ и снабдяването с необходимите документи за това, в случай, че липсва
съгласие между родителите. По аргумент от чл. 123, ал. 2, изр. 1 – во от СК и
чл. 3, т. 3 от ЗЗДет при разрешаването на възникналия между родителите
спор, съдът се ръководи от най – добрия интерес на детето. Съгласно § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДет най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и
чуствата му, физическите, психическите и емоционалните му потребности,
възрастта, пола, миналото му, опасността или вредата, която му е причинена
или вероятността да му бъде причинена такава, способността на родителите
да се грижат за него, последиците, които ще настъпят при промяна на
обстоятелствата и други обстоятелства, имащи значение към разрешавания
спор.
В настоящият случай съдът намира, че е в интерес на детето да пътува в
чужбина. Възприятието на различни места и култури допринася за
развитието на личността и разширява кръгозора. Детето има желание и се
чуства удовлетворено, когато пътува, което е споделило при изслушването му
от социалния работник. Отказът на ищцата да даде съгласие за реализиране
на такива пътувания, се е отразило отрицателно както на емоционалното
състояние на С., така и на отношенията между майка и дъщеря. Социалният
работник е изразил становище, че нежеланието на С. да общува с майка си е
мотивирано от разочарованието и от провалените пътувания зад граница,
планирани от бащата.
С оглед така изложеното, съдът счита, че е в интерес на детето да
пътува извън територията на Република България.
В същото време по делото отсъстват каквито и да било доказателства,
които да подкрепят опасенията на ответницата за трайно установяване на С. и
баща и в чужбина или за планирани пътувания в държави, в които съществува
3
риск за детето. От показанията на свидетеля се установи, че всяка събота и
неделя ищецът планира кратки екскурзии за него и дъщеря си, като желае
някои от тях да са извън територията на страната.
Ирелевантен за правния спор е изложеният от ответницата при
изслушването и мотив за несъгласието и детето да пътува в чужбина, свързан
с неспазване на режима на лични отношения и отсъствието на съгласие от
бащата С. да напуска територията на страната само с нея. Съдът счита, че
правото на детето да пътува свободно не може да се противопоставя на
правото му да общува и да прекарва определен период от време с всеки от
родителите си. Последните са длъжни да осигурят упражняването на всяко от
посочените права в най – добрия интерес на детето. Такъв не е налице, когато
единият родител поставя като условие за оказване на съдействие за
упражняване правото на детето да пътува, поведението на другия родител.
Споровете между родителите във връзка с реда и начина на упражняване на
родителските права и режима на лични отношения не следва да оказва
негативно въздействие върху правата на детето, когато те се осъществяват в
негов интерес. Пътуванията на С. извън територията на Република България
на екскурзия са в неин интерес и могат да бъдат ограничавани във времево и
пространствено отношение само в случай, че е необходимо да бъдат
защитени други нейни права. Съдът счита, че е в интерес на детето да пътува
в посочените от ищеца държави от Европейския съюз, както и до Република
Северна Македония и Република Турция. Затова с настоящото решение
следва да му се разреши да пътува без съгласието на майката до посочените
държави. Периодът, за който ще бъде заместено съгласието на ответницата
следва да бъде по-кратък от поискания в исковата молба. Към настоящия
момент С. е на 9 г. Периодът от 9 години до навършване на 18-годишна
възраст е твърде дълъг и за съда е обективно невъзможно да извърши
преценка на целесъобразността на пътуванията. Затова счита, че
разрешението за пътуване, без съгласието на майката следва да бъде
ограничено за време, в което, в по-голяма степен може да се предвиди, че
относимите към спора обстоятелства няма да претърпят значителна промяна.
Според настоящият състав това е срок от 5 години, считано от постановяване
на настоящото решение.
За осъществяване на задграничните пътувания, детето следва да бъде
снабдено с паспорт по чл. 13, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗБЛД. Съгласно чл. 45, ал. 1
от ЗБЛД за издаването на такъв е необходимо съгласието на двамата
родители, изразено чрез подписването на заявление. Затова на основание чл.
76, т. 9, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД с настоящото решение следва да се
замести съгласието на майката за издаване на паспорт на детето С.К.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна
такса в размер на 80 лв. Ищецът е представляван от адвокат, с който е
сключил договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022 г., който е
представен по делото. От него се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лв. и е дължимо в 7-дневен срок от датата
на сключването на договора по изрично посочена банкова сметка, разкрита в
Пощенска банка. Не са представени доказателства адвокатското
възнаграждение да е заплатено. Затова то не следва да бъде възлагано в
тежест на ответника.
Ищецът е направил искане за допускане на предварително изпълнение
4
на решението. Такава възможност е предвидена в чл. 127а, ал. 4 от СК. В СК
не са посочени предпоставките за това, поради което съответно приложима е
нормата на чл. 242 от ГПК. Предвид характера на производството, съдът
счита, че за преценка основателността на искането на ищеца следва да
съобрази разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК, а именно закъснението от
изпълнението на решението може ли да доведе до непоправими вреди или
самото изпълнение да стане невъзможно. В конкретния случай, с оглед
установеното, че ищецът организира ежеседмични краткосрочни екскурзии на
дъщеря си, като би желал някои от тях да са извън територията на страната и
поради невъзможност за точна предвидимост на продължителността на
съдебното производство, настоящият състав счита, че предпоставката на чл.
242, ал. 2, т. 3 от ГПК е налице и следва да се допусне предварително
изпълнение на съдебното решение.
Предвид изложеното, Районен съд - Перник
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК,
във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД на ненавършилата пълнолетие С.А.К. ЕГН
********** от село Д., общ. Перник, ул. ** ** № 6, заместващо съгласието на
нейната майка ИВ. СТ. ИВ., ЕГН ********** от село К., общ. Перник, ул.
**** ******** № 1, да пътува и пребивава в държавите от Европейския съюз,
Република Македония и Република Турция, във времето, което не съвпада с
установения със съдебно решение режим на лични отношения между майката
и детето, придружавана от нейния бащата – АЛ. К. Б., ЕГН ********** от
село Д., общ. Перник, ул. ** ** № 6 за период от 5 /пет / години, считано от
постановяване на решението.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК,
във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД на ненавършилата пълнолетие С.А.К. ЕГН
********** от село Д., общ. Перник, ул. ** ** № 6, заместващо съгласието на
нейната майка ИВ. СТ. ИВ., ЕГН ********** от село К., общ. Перник, ул.
**** ******** № 1, да бъде издаден паспорт по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД по
заявление, подадено от нейния бащата – АЛ. К. Б., ЕГН ********** от село
Д., общ. Перник, ул. ** ** № 6.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
********** от с. К., общ. Перник, ул. **** ******** № 1 да заплати на АЛ. К.
Б., ЕГН ********** от село Д., общ. Перник, ул. ** ** № 6 сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/, представляваща разноски за платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта по
искането за допускане на предварително изпълнение има характер на
определение и подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5