№ 32645
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110169358 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „А.С.В.” ЕАД срещу
Ю. С. М..
Съдът е сезиран с предявени от „А.С.В.” ЕАД срещу Ю. С. М.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 2446,74 лв. по договор за заем CrediGo № *****, ведно
със законна лихва от 15.07.2019 г. до датата на окончателното плащане на
задължението; договорна лихва в размер на 499,14 лв. за периода от 12.12.2017
г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.01.2019 г. (дата на
последна вноска по погасителен план); застрахователна премия в размер на
2100,00 лв., за периода от 12.12.2017 г. (падеж на първа погасителна вноска)
до 12.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), лихва за забава в
размер на 314,99 лв. за периода от 12.12.2017 г. (датата, на която е станала
изискуема първата неплатена вноска) до 15.07.2019 г.
Ищецът твърди, че на 12.07.2017 г. „М.К.“ АД е сключило с Ю. С. М.,
договор за заем CrediGo № *****, с който договор дружеството е
предоставило кредит в размер на 3000,00 лева. Сочи, че условията на договора
се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна
на формуляра „Искане за кредит“ и „договор за заем“, като „Общите условия“,
при които се отпускал кредитът, били неразделна част както от „Искане за
кредит“, така и от „договор за заем“. С подписването на искането за кредит
заемополучателят декларирал, че подробно се е запознал, както и че приел
Общите условия към договора. Подписвайки договора за кредит,
заемополучателят се задължил да върне получената в кредит сума по начина и
в срока, описани в Договора за кредит. Твърди, че заемополучателят е посочил
банкова сметка, по която кредитодателят превел заемната сума, предмет на
1
договора за кредит. Твърди, че съгласно общите условията, при които бил
подписан договора за кредит CrediGo № *****, заемополучателят се задължил
да върне кредита заедно с договорната лихва, която била в размер на 787,56
лева. Общият размер на плащанията по кредита бил 3787,56 лева, която сума
заемополучателят се задължил да върне на 18 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 210,42 лева всяка, считано от датата на първата
погасителна вноска 12.08.2017 г. С подписване на искането за заем,
заемополучателят предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка
„Защита“ по Групова полица на „ЗК У.Ж.“ АД, като определил за неотменимо
ползващо лице „М.К.“ АД за обезщетение равно на остатъчния размер на
кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. На основание
т. 3 от договора за кредит, заемополучателят с полагане на подписа си
удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка. Така, застрахователната премия по договора е била определена в
размер на 2700,00 лева, която заемополучателят се е задължил да заплати на
18 броя равни части, всяка в размер на 150,00 лв., като с подписването на
договора и искането за заем заемополучателят приел условията на
застраховката и потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано
лице по полицата. Посочва, че на длъжника била начислена лихва за забава за
периода от 12.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е 314,99 лева,
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди, че на 09.03.2018 г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между ищеца и „М.К.“ АД, по силата на който вземането на „М.К.“ АД срещу
Ю. С. М., произтичащо от договор за паричен заем ***** било прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството – кредитор, в собственост на ищеца. Твърди, че
длъжника бил уведомен за станалата продажба на вземането от страна на
„М.К.“ АД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Счита,
че ответницата следва да се счита за уведомена за извършената цесия и с
исковата молба по настоящето дело. С оглед изложеното моли за уважаването
на предявените искове и установяването на вземанията, за които е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Счита, че сключения между
страните договор е нищожен, доколкото в него не била посочена явно
методика за изчисляване на годишния процент на разходите. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва иска за
мораторна лихва, доколкото счита, че в случая е начислена лихва върху лихва
и е налице анатоцизъм. Оспорва претенцията за застрахователна премия като
2
погасена по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79,
ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 от
ГПК.
По отношение на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, пред. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че: между „М.К.“ АД и Ю. С. М. е възникнало валидно
правоотношение по договор за паричен заем от 12.07.2017 г., по което са
извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като
задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане
на възнаградителна лихва са останали непогасени до размера на
претендираните суми; както и че вземането е прехвърлено с валиден договор
за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че е била сключена застраховка „Защита“ по
Групова полица на „ЗК У.Ж.“ АД, както и че заемополучателят е удостоверил,
че желае да получи допълнителна услуга, представляваща финансиране и
разсрочване на застрахователната премия, както и че застрахователната
премия е била уговорена в размер на 2700,00 лв.
Основателността на исковата претенция по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е
изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на
претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на
обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки, както и че вземаният за мораторна
лихва за прехвърлени с валиден договор за цесия, за която е задължено на
ответника.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
3
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, което
искане е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да се приложи към делото ЧГД № 40404/2019 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
22.10.2024 от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, поставени с исковата молба, както и служебно поставен от съда
въпрос: Има ли извършени плащания от страна на длъжника в погашение на
дълга по процесния договор за кредит, в какъв размер и за погасяване на какви
задължения и на каква част от тях са отнесени плащанията, при депозит в
размер на 400,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготвят заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ЧГД № 40404/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
4
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5