Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Ш.Б.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат А.Т.от Адвокатска колегия – София, против Решение № 371/29.11.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1126/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2300043/21.04.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Ш.Б.“ ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са налице доказателства, установяващи че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, както и че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Отправя се претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна директор на Дирекция „ИТ“, град Шумен, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез юрисконсулт Д. В., с което се оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на районния съда, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател „Ш.“ Б. ЕООД извършва производствена дейност в обект шивашки цех, намиращ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 130.

На 14.03.2023г. в обекта била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от страна на юридическото лице, като било установено, че на обекта работи лицето В.Г.Н.. Към момента на проверката лицето е работело в обекта на шевна машина, като изработвала панталони.

На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били взети писмени обяснения, в които посочило, че работи на обекта от 14.03.2023г. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, като работи на шевна машина и изработва панталони, че ползва почивки от 10.00 до 10.15 часа, от 14.30 до 14.45 часа и от 12.00 до 12.30 часа, при договорено възнаграждение от 600 лева. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка на 14.03.2023г. №ПР2309766 от 23.03.2023г.

За констатираното нарушение на 23.03.2023г. на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-2300043, като актосъставителят посочил, че работодателят е приел на работа лицето В.Г.Н., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма, както и че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на управителя на дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не депозирало допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдебният състав приел, че изложеното в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление се потвърждава по безспорен начин от приложените писмени доказателства, както и от разпита на актосъставителя, при което жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето В.Г.Н., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна страна състава на визираното в чл. 62, ал. 1 от КТ нарушение. За да достигне до този си извод, съдът съобразил, че нито по време на проверката, нито по-късно от страна на дружеството не е бил представен граждански договор, който да е бил сключен с лицето преди датата на извършване на проверката и който да урежда по някакъв начин отношенията между тях. Не е налице и договор със срок на изпитване или какъвто и да е договор, от който да става ясно, че посоченото лице е постъпило на работа и то със срок на изпитване. Отчитайки и попълнената от лицето на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ Декларация, съдът счел за безспорно установено обстоятелството, че между страните са били постигнати договорки, относно точно определено работно време, трудово възнаграждение и др., които са сред задължителните характеристики, които следва да съдържа един трудов договор, съгласно изискванията на чл. 66, ал. 1 от КТ, но лицето е било допуснато на работа в противоречие с императивните изисквания на Кодекса на труда. Съдът изложил и доводи за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение, поради което потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, и от там до законосъобразни правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно установяват наличие на трудово правоотношение между лицето В.Н.и касатора като работодател. Мотивите на съда са обстойни и изцяло са изградени въз основа на събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти. Безспорно са установени елементите на трудовото правоотношение – вида на работата /шивачка/, работно време, почивки, размер на възнаграждението, както и извършен инструктаж. В този смисъл и при тези факти се налага изводът, че лицето на 14.03.2023г. в процесния обект е полагала труд – извършва шивашка дейност, без да има сключен трудов договор в писмена форма, какъвто изисква разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Извършваната дейност от работника не може да се квалифицира като гражданскоправни отношения между работника и работодателя, каквито твърдения има в тази насока, тъй като възложената работа не е с еднократно изпълнение и за определен период. Следователно в настоящата хипотеза работникът е престирал своя труд по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Индиция за това е и обстоятелството, че на 15.03.2023г. между лицето и санкционирания субект е сключен трудов договор, приложен между кориците на делото – този факт също е залегнал в сърцевината на мотивите на предходния съдебен състав.

Противно на твърдението в касационната жалба, касационната инстанция установи, че решаващият съд е изложил подробни мотиви в атакуваното решение за установените факти по делото и за състава на нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Решаващият съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и въз основа на тях е извел законосъобразен правен извод за правилност на процесното НП.

Касационната инстанция констатира, че за първи път пред нея са наведени твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, което е недопустимо. Касационният контрол се осъществява по отношение на атакуваното съдебно решение, а не по отношение на НП. Нито във въззивната жалба, нито в хода на съдебното производство санкционираното дружество е навеждало твърдения пред решаващия съд в тази насока, още по-малко за некомпетентност на органа, съставил АУАН и издал НП.

Неоснователно се явява и твърдението на касатора за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В КТ и в частност разпоредбата на чл. 415в изрично са посочени хипотези, при които законодателят е въвел възможността за приложение на института за маловажен случай, както и решаващият съд е посочил. Нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ е изключено и по отношение на него не може да се прилага този институт.

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че изводите на решаващият съд за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и не противоречат на материалния закон, поради което атакуваното решение на Районен съд - град Шумен следва да бъде оставено изцяло в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371/29.11.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1126/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Ш.Б.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: