Решение по дело №116/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 283
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20227150700116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

283 / 15.4.2022г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                   Председател: Георги Видев

 

при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 116, по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с ЗПЗП и е образувано по жалбата на А.Н.Р. ***, против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1964 от 30.01.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., в частта му, с която са намалени заявените субсидии по съответните мерки за подпомагане, в общ размер на 7067,57 лв.

Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт в обжалваната му част, с която са намалени заявените субсидии е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на мотиви. Претендира отмяната му. Съображенията от жалбата се поддържат и от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното  съдебно заседание. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.

Ответникът – зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Излага доводи за правилността и законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/210617/92315 за кампания 2017 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на всеки блок на земеделското стопанство (БЗС) и землището, в което се намират недвижимите имоти. Представени са карти на БЗС.

Последвало е издаването на обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., с което е отказано частично финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи, посочени в табличен вид. Извършено е намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя за допустими площи. Неразделна част от уведомителното писмо е приложената по делото Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган. Видно от представената по делото Заповед с № 03-РД/2891*2 от 16.06.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал определени правомощия на г-жа П. Д. С. – зам.-изпълнителен директор, между които и да подписва уведомителни писма за отказ за плащане на ползвателите на безвъзмездна финансова помощ.

Независимо от това оспореното писмо е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган и да се защитят адекватно правата и интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В конкретния случай, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост участие по схемата не са спазени от кандидата, като ги посочи ясно и недвусмислено. Не са изложени и правни основания за издаване на акта.

Затова съдът намира, че в оспореното писмо не са посочени нито фактическите обстоятелства по случая, нито правното основание, на което се издава. В същото не са посочени никакви мотиви, от които да се направи извод каква е волята на административния орган и на какви фактически обстоятелства се основава тя. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното писмо, което не само препятства съда да извърши проверка за неговата законосъобразност, но и поставя в невъзможност адресата му да защити интересите си.

Ето защо съдът намира, че оспореният административен акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол, води до невъзможност да се установи волята на административния орган да постанови именно такъв отказ и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК. Административният орган е бил длъжен да изследва и обсъди наличието или отсъствието на правно значимите факти, обосноваващи постановения от него акт. Неизпълнението на това задължение е довело до издаването на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

До това съществено нарушение на административнопроизводствените правила се е стигнало и поради неуведомяването на жалбоподателя за започналото административно производство в съответствие с чл. 26 от АПК, което представлява самостоятелно нарушение.

Настоящият съд намира, че оспореното уведомително писмо е издадено и в нарушение на материалния закон. Действително ответникът е изпратил уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Съответно, в отговор жалбоподателят е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Но от обжалваното уведомително писмо по никакъв начин не може да се установи дали намалението на заявените субсидии се дължи именно на застъпване на площи и ако се дължи на такова, въз основа на какви изчисления намалението е именно в посоченото в писмото размери.

Следва да се отбележи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания - такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

По изложените съображения и като провери оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира жалбата за основателна, а оспореното уведомително писмо в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган със следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона: в двумесечен срок да се произнесе, след като даде възможност на жалбоподателя за представяне на становище с доказателства, след като от своя страна събере необходимите доказателства, като при необходимост извърши и проверки на място. Издаденият административен акт следва да бъде надлежно мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му.

С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение (в минималния предвиден от закона размер) и 10 лв., платена държавна такса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

                                               Р Е Ш И:

 

Отменя Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1964 от 30.01.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., в частта му, с която са намалени заявените от А.Н.Р. *** субсидии по съответните мерки за подпомагане, в общ размер на 7067,57 лв.

Изпраща преписката на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на това решение срок и указания по тълкуването и прилагането на закона.

Осъжда Държавен фонд “Земеделие да заплати на А.Н.Р. *** разноски по делото в размер на 710 лв. (седемстотин и десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                 

 

                                                                                   Съдия: /п/