Решение по дело №1977/2019 на Районен съд - Ловеч

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                        гр. Ловеч, 31.03.2020 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.......................Петя Маринова……….............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1977 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

                  

            Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт М.С., срещу Г.И.С., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на вземания по договор за потребителски паричен кредит № *********/05.09.2016 г.

            Твърди се, че договорът за кредит е сключен на 05.09.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, с размер на предоставения потребителски кредит за лични нужди – 1250.00 лева, която сума била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а той потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва с фиксиран месечен размер за целия срок на договора, начислявана от датата на отпускане на кредита, като договорената от страните лихва за срока на договора била в размер на 246.57 лева, или обща стойност на усвоена главница и договорна лихва в размер на 1496.57 лева, която следвало да се заплаща на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 24.94 лева, с падеж на първата погасителна вноска - 14.09.2016 г., а на последната – 01.11.2017 г. С подписване на договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 62.50 лева, която била включена в седмичните погасителни вноски или всяка в размер на 1.04 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя и допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“, а кредитополучателят се задължил да заплаща такси за тази услуга.

            Изтъква се, че по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., вземането по цитирания по-горе договор за потребителски кредит е прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а впоследствие, по силата на подписано Приложение 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., вземането било прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, като длъжникът бил уведомен за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.

            Посочва се, че ищецът е упълномощен, в качеството си на цесионер по Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като в изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответницата било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез цесионера – ищец за станалата продажба на вземания, на основание Допълнителното споразумение от 01.11.2017 г. към Рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. До ответницата било изпратено и уведомително писмо изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/ за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че двете писма били изпратени едновременно до длъжника, като от известие за доставяне с бар код PSSDT-S009EA04 било видно, че са получени от дъщерята на ответницата на 03.07.2018 г. Наред с това, в случай, че ответницата оспори действията във връзка с уведомяването й за станалата продажба на вземания, ищецът моли уведомленията за извършените цесии да се считат връчени на ответницата, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

            Твърди се, че ответницата не е заплатила дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена до момента, е в размер на 586.52 лева, с която били погасени, както следва: 61.35 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 149.28 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 11.44 лева – такса за оценка на досие, 168.00 лева – договорна лихва и 196.45 лева – главница.

С оглед на това, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 1253/2019 г. по описа на РС-Ловеч била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

            Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответницата Г.И.С., че същата му дължи следните суми: 1053.55 лева – главница, 78.57 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2016 г. до 01.11.2017 г., 51.06 лева – такса за оценка на досие за периода от 23.11.2016 г. до 01.11.2017 г., 258.51 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 30.11.2016 г. до 01.11.2017 г., 597.07 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 07.12.2016 г. до 01.11.2017 г. и 221.48 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

С определение № 1333/07.11.2019 г. съдът е постановил връщане на исковата молба в частта относно обективно съединените установителни искове за следните вземания по договор за потребителски паричен кредит № *********/05.09.2016 г., а именно: 51.06 лева – такса за оценка на досие, 258.51 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 597.07 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, и прекратил производството по делото в частта относно тези искове. Определението е влязло в сила.    

С протоколно определение от 10.03.2020 г. са приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от: Договор за потребителски кредит № *********/05.09.2016 г. ведно с Формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Извлечение от Приложение № 1_Р от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; Пълномощно от Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД; Пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е преупълномощено „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници от името на „Файненшъл България" ЕООД за станалата продажба на вземания от 01.07.2017 г.; Уведомително писмо от „Файненшъл България" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. за извършената цесия и Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне; Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към договора за цесия от 01.07.2017 г.; Пълномощно от 04.07.2017 г. от управителя на „Файненшъл България" ЕООД за „Изи Асет Мениджмънт" АД.

            Приложено е и ч.гр.дело № 1253/2019 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 7462 от 03.07.2019 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г.И.С. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 633/04.07.2019 г. само за вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /02.07.2019 г./ до изплащане на вземането, както и за разноските по делото, а за останалите вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение. С Разпореждане № 3129/04.09.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си.

            С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, процесуалният му представител юрисконсулт Полина Балабанова, заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен с предходна молба списък по чл. 80 от ГПК.

            Ответницата Г.И.С. не е представила в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

            Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

            Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

            По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответницата като предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.

            Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

            Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

            При съобразяване частичното прекратяване на производството по част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на 57.01 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното съобразно прекратената част съдът ползва за база претендираната от ищеца сума в размер на 50.00 лева/, като искането в частта на разноските до пълния претендиран размер държавна такса от 45.20 лева за заповедното производство, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

            За исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на ищеца, при съобразяване частичното прекратяване на производството по част от исковете, са общо в размер на сумата 86.96 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съобразно прекратената част, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран размер от 350.00 лева за исковото производство следва да се отхвърли.

            Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Г.И.С., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, следните суми по Договор за потребителски паричен кредит № *********/05.09.2016 г., а именно: 1053.55 лв. /хиляда петдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ – главница, 78.57 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода от 30.11.2016 г. до 01.11.2017 г., и 221.48 лв. /двеста двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното производство /03.07.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.

            ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, сумата 57.01 лв. /петдесет и седем лева и една стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 86.96 лв. /осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта на разноските до пълния претендиран размер държавна такса от 45.20 лева за заповедното производство, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер над 100.00 лв. /сто лева/ до пълния претендиран размер от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/.

            Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

            Препис от решението да се връчи на ответницата.

       Препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № 1253/2019 г. на ЛРС.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: