ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25462
гр. София, 19.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110166260 по описа за 2022 година
С разпореждане от 02.05.2023 г. на заявителя Д. К. К. е указана възможността да
предяви иск относно вземането си срещу „Бохемия“ ООД, по отношение на сумата от
14,68 лева, за която твърди, че не е налице погасяване, в едномесечен срок от
получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Указано му е, че
при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждането с дадените указания е връчен на заявителя на
30.05.2023 г., видно от разписката към съобщение от 10.05.2023 г. Срокът за
представяне на доказателства за предявен иск за установяване на вземането е изтекъл
на 30.06.2023 г. /чл. 60, ал. 3 ГПК/ - присъствен ден.
По делото не са представени доказателства, установяващи предявяване на иска
/препис от искова молба с щемпел за входирането й в съда или удостоверение от съда,
пред който искът е предявен/.
По разноските:
Съдът съобрази, че след получаване на препис от заповедта за изпълнение, в срока
за възражение е постъпило такова от длъжника, като е представено доказателство за
погасяване на сумата от 710,90 лева. След изпращане на същото за становище от
заявителя, същият е посочил с депозирано становище от 09.02.2023 г., че сумата е
постъпила по негова сметка на 09.12.2023 г., като е останала непогасена частта от
главницата в размер на 14,68 лева, както и разноските по делото. По отношение на
частта от главницата от 14,68 лева съдът предостави възможност за предявяване на
установителен иск, като в законоустановения преклузивен срок, такъв не е подаден.
Основният спорен между страните въпрос касае отговорността за разноските.
Длъжникът счита, че не носи отговорността за същите, тъй като плащането на сумата
от 710,90 лева е от 09.12.2022 г., тоест, преди издаването на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.12.2022 г. Съдът намира възражението за неоснователно.
Релевантният момент за преценка отговорността за разноски е моментът на образуване
на настоящото делото. Видно от направеното отбелязване върху заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, същото е депозирано в СРС на 02.12.2022 г., тоест,
преди да е извършено плащането от длъжника. Доказателство за сторените по делото
1
разноски са представени от заявителя още с депозиране на заявлението на 02.12.2022 г.
Възражението на длъжника за недължимост на разноските би било основателно, ако
плащането беше извършено преди 02.12.2022 г. и това обстоятелство не бе съобразено
от заявителя. Случаят обаче не е такъв, доколкото плащането е извършено след
образуване на настоящото ч. гр. дело, поради което длъжникът следва да понесе
отговорността за разноски.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10в на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът за предявяването на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се
позове на извършеното от длъжника плащане.
В полза на заявителя следва да бъде уважено искането за издаване на
изпълнителен лист за разноски разноски, пропорционално на частта от заявеното
вземане, погасена чрез плащане, като за частта от вземането, за която на заявителя
беше предоставена възможност за предявяване на установителен иск, но последният не
представи доказателство за това, разноските не следва да се поемат от длъжника.
С оглед изхода на делото, в полза на заявителя Д. К. К. следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за адвокатска защита в размер на 391,91
/пропорционално от 400,00 лева/ и сумата от 24,49 лева държавна такса
/пропорционално от 25,00 лева/.
При горните съображения, и на основание чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК и чл. 415, ал.
5 ГПК, съдът следва да обезсили издадената в полза на заявителя заповед за
изпълнение на парично задължение с изключение на частта за разноски, които следва
да бъдат присъдени на заявителя. В тази част следва да бъде разпоредено издаването на
изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК и чл. 415, ал. 5 ГПК
издадената в полза на Д. К. К., ЕГН ********** против „Бохемия“ ООД, ЕИК
********* заповед за изпълнение на парично задължение 15.12.2022 г. по ч. гр. дело №
66260/2022 г. по описа на СРС в частта за сумите от 725,58 лева (седемстотин
двадесет и пет лева и 58 стотинки), представляваща направени плащания по прекратен
договор № **********/30.11.2019 г. за туристически пакет по резервация №
908472162483, ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на
вземането, както и в частта за държавна такса за сумата над 24,49 лева до размера от
25,00 лева и адвокатско възнаграждение за сумата над 391,91 лева до размера от
400,00 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 406 ГПК изпълнителен лист в полза на Д. К. К., ЕГН
********** против „Бохемия“ ООД, ЕИК ********* за сумата от 24,49 лева държавна
такса и за сумата от 391,91 лева адвокатско възнаграждение въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение 15.12.2022 г. по ч. гр. дело № 66260/2022 г. по
описа на СРС.
2
ДА СЕ НАПРАВИ надлежна бележка за издадения изпълнителен лист върху
изпълнителното основание /заповед за изпълнение на парично задължение 15.12.2022
г. по ч. гр. дело № 66260/2022 г. по описа на СРС/.
Определението за обезсилване на заповедта за изпълнение може да бъде
обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд, а в частта за издаване на изпълнителен лист, в която част има
характер на разпореждане, съдебният акт може да бъде обжалван с частна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на
разпореждането, а за длъжника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3