О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, ______.
.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Т.Макариева
ч.гр.дело
№ 65 по описа за 2019г.
на ВОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК:********* чрез ю.к. М.В., срещу определение № 13353/19.11.2018г.
по г.д.№ 9733/2018г. на ВРС, 31-ви
състав, с което оставя без уважение възражението на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК:********* за местна
неподсъдност на иска, разглеждан в настоящото производство, прекратяване на производството по настоящото
дело и изпращане на делото за разглеждане пред Софийски районен съд.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че прилагането на нормата
на чл.115 е неприложимо. Твърди, че ищецът не е лице претърпяло вреди следствие
на деликт, същият е цесионер на едно парично вземане и за него не съществува
правната възможност да се позове на специалната подсъдност по чл.115 ГПК . По
същество претендира отмяна на обжалваното определение.
Ответната страна „Т.М.Комерс“ ЕООД с писмен отговор, чрез
адв.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че подсъдността по чл.115 ГПК е изборна като ищецът като правоприечник на цедента
Машев е упражнил правото си на избор което не моге да се дерогира от
възможността на ответника да направи отвод за местна подсъдност.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди
определението на ВРС.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в
жалбата съображения и материалите по г.д.№9733/2018г. на ВРС, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по предявен от „Т.М.Комерс“ ЕООД иск за осъждане на ответника „ОТП
Факторинг България“ ЕАД да заплати на ищцовото дружество 386.16лв.
представляващи вреди от удръжки от трудовото възнаграждение на праводателя му
по цесия осъществени през м.юни 2014г. в резултата от злоупотреба с процесуални
права изразяващи се в осъществено принудително изпълнение.
В
законоустановеният едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от ответника на исковата молба, като е направено
възражение за местна неподсъдност на образуваното пред ВРС дело. Ответникът
излага, че ищецът не е лице, претърпяло
вреди в следствие на деликт, а цесионер на едно парично вземане, пред вид на
което за него не съществува правната възможност да се позове на специалната
подсъдност по чл.115 от ГПК.
В случая
счита, че са приложими правилата на общата местна подсъдност с оглед на което и
делото следва да се изпрати на СРС, в района на който съд е седалището и адреса
на управление на ответника.
Възражението за местна подсъдност по чл.119, ал.1 от ГПК
е направено своевременно - в срока за отговор по чл.131 от ГПК.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение направеното възражение.
Видно е от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, с която е инициирано производството, че с нея е
предявен иск за заплащане на имуществени вреди. с правно
основание чл.49 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба
е посочено, че деянието, причинило вредите е извършено в гр. Варна.
Заедно с това, от доказателствата е видно, че постоянният и настоящият адрес на
ответника е в гр. София. Предвид това
законът дава възможност на ищците да посочат от коя
местна подсъдност ще се възползват. Общата е уредена в разпоредбата на чл.105 ГПК,
и предвижда, че искът се предявява пред съда, в който е постоянният адрес на
ответника. Местната подсъдност за искове за непозволено увреждане е
регламентирана в чл.115 от ГПК, според който иск за вреди от
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
Редакцията на тази разпоредба налага категоричен извод, че страната, която
предявява иска, е тази, която може да избере от коя възможност да се възползва.
Този й избор не може да бъде корегиран с възражение за неподсъдност от
ответника или служебно от съда. Предвид изложеното, след като ищецът
е посочил, че желае
делото му да се разгледа от съда по местоизвършване на
деянието, съдът следва да стори това.
Ето защо, съдът счита, че в процесния случай, при
определяне на подсъдността, приложение следва да намери именно правилото на
чл.115 от ГПК.
С оглед на така установеното, съдът намира, че с
предявяване на исковете пред ВРС ищецът е упражнил правото си на избор на
подсъдност за разглеждане на спора пред съда, в чийто район се намира неговият
постоянен адрес, поради което е дерогирано приложението на общата местна
подсъдност по чл.108 от ГПК.
Предвид съвпадане изводите на двете инстанции,
определението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 13353/19.11.2018г.
по г.д.№ 9733/2018г. на ВРС, 31-ви
състав .
Определението не подлежи на обжалване на основание
чл.247, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: