№ 119
гр. Кърджали, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **********/15.03.2022 г., издадено от
Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. на Б. Н. Т. от гр.Кърджали, ****, с
ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Жалбоподателят Б. Н. Т. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че в атакуваното постановление било посочено, че е издадено
въз основа на АУАН № ********** от 23.02.2022 г. Действително му бил съставен акт за
нарушение на 23.02.2022 г., но същият бил с № 096669. Освен това, АУАН бил съставен на
23.02.2022 г. в присъствие на посочения в него свидетел, но свидетелят не бил удостоверил
с подписа си съставянето на акта. Жалбоподателят моли наказателното постановление да
бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски за процесуален представител.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез пълномощника си е подал молба по делото с искане за отмяна на
наказателното постановление, претендира и разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.02.2022 г. свидетелите И.Л. и Ю.П. били на работа и изпълнявали служебните
си задължения като полицейски инспектори към РУ-Кърджали. След обяд те били
изпратени на пътя за с.Главатарци, общ.Кърджали, за да окажат съдействие на служители на
ИАРА. Около 15.20 часа на 23.02.2022 г. свидетелите Л. и П. отишли на посоченото им
място – на пътя от с.Енчец за с.Главатарци. Там те установили служителите на ИАРА и
лицето, във връзка с което били изпратени за съдействие. Това бил жалбоподателят Б. Н. Т.,
на когото трябвало да се извърши проверка от органите на ИАРА по повод бракониерска
проява, но същият отказвал да съдейства. Свидетелят Л. се легитимирал пред
жалбоподателя и поискал от него документи за проверка. Б.Т. представил личната си карта с
№ ***, от която полицейските служители установили самоличността му. Констатирали
също, че личната карта на жалбоподателя била повредена – счупена в областта на
холограмата. По този повод срещу Б. Н. Т. на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, който той подписал и получил без
възражение. Въз основа на съставения акт, на 15.03.2022 г. било издадено и процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД наказващият орган
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. за
нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите И.Л. и Ю.П., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение № ********** /бл.№ 096669/ от 23.02.2022 г.; Заповед №
8121з-493/01.09.2014 г. на МВР и Заповед № 8121з-818/09.07.2015 г. на МВР, установяващи
компетентността на актосъставителя, както и на издалия наказателното постановление
орган.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че е нарушил
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, според която гражданите, притежатели на български
лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. От
гласните и писмени доказателства по делото се установява, че действително е извършено
административното нарушение, тъй като жалбоподателят не е опазил от повреждане
притежавания от него личен документ. При извършената проверка на 23.02.2022 г. е
2
установено, че личната му карта № *** е повредена – счупена в областта на холограмата.
Като не се е съобразил с нормативно установеното в чл.7, ал.1 от ЗБЛД задължение, Б. Н. Т.
е осъществил вмененото му нарушение. От субективна страна деянието е извършено
умишлено, като умисълът на дееца се обективира в поведението му. Правилно е приложена
и относимата към случая санкционна разпоредба на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, предвиждаща
да се наказва с „глоба” от 30 до 200 лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи български
личен документ. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия
да я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, както и на санкционната такава по чл.81, ал.2, т.2 от
ЗБЛД. Не са допуснати и твърдените от жалбоподателя пороци при издаване на
наказателното постановление. Актът за процесното нарушение, който е съставен и
впоследствие цитиран в наказателното постановление е № ********** от 23.02.2022 г.
Нарушението е установено именно с този акт, в който фигурира и № 096669, но това е
бланков номер на същия АУАН № ********** от 23.02.2022 г., поради което липсва каквото
и да било разминаване, което да опорочава производството. Спазена е и разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в
него, както и от нарушителя. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
3
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани от защитата разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/15.03.2022 г., издадено
от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. на Б. Н. Т. от гр.Кърджали, ****, с
ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА Б. Н. Т. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4