№ 120
гр. Благоевград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501285 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Б.П.П.Ф.“С.А.П.,
Ф., чрез „Б.П.П.Ф.“С.А., клон Б., гр.С., ж.к.“М.“,Б.п. С., сгр....,против
решение №477/28.07.20г на РС-П. по гр.д.№175/19г по описа на с.с., с пр.
осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са отхвърлени предявените установителни
искове по реда на чл.422 ГПК и е уважен частично предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск,ведно със всички произтичащи от
това последици.
Недоволен от отхвърлителната част на атакувания акт досежно исковете
по чл.422 ГПК е останал жалбоподателя, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява
за неговата отмяна и уважаване на отхвърлените искови претенции, ведно с
разноските.
Въззиваемата страна, чрез особения представител, оспорва жалбата и
поддържа първоинстанционния акт, за което също подробно се обосновава.
1
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на доказателствения материал налага извода за правилно
установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на
нови доказателства по см. на чл.266 ГПК настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС.В тях първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че с договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№PLUS 11346271/07.07.15г въззивното дружество е предоставило на
въззиваемата потребителки кредит в размер на 5 000лв при подробно
уговорените условия. От така договорената сума са удържани 175лв „такса
ангажимент“ и остатъка от 4 825лв е преведен по банкова сметка на
длъжницата, като е уговорено плащане към кредитора на „застрахователна
премия“ в размер за 1 680лв, с оглед сключването на застраховка “защита на
плащанията“(вж.кредитното досие и експертизата).Страните са постигнали
съгласие връщането му да се осъществи на 60 месечни вноски,съгласно
погасителен план,в който е посочена единствено размера на всяка от тях -
141,50лв, формирана според счетоводната експертиза от главница, лихвите по
кредита и застрахователната премия. Последната месечна вноска е дължима
на 05.08.20г, като общата стойност на плащанията от длъжницата възлиза на
8 490лв, при годишен процент на разходи от 14,94% и годишен лихвен
процент от 12,46%.
Според чл.5 от договора при забава на една или повече месечни вноски
длъжника дължи обезщетение за забава при договорените условия.В същата
клауза е уговорено,че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целият му размер, включително
всички определени от договора надбавки, дължими обезщетения за забава и
разноски за събиране на вземането.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че потребителския
2
заем е преведен на ответницата, която е погасила част от вноските, подробно
описвайки сумите и датите на плащане.След приспадане на платените суми,
възлизащи общо на 3 194,44лв, от които 1 526,28лв главница, 1 050,16лв
договорна лихва и 616лв вноски за застраховката, вещото лице сочи, че към
датата на иницииране на заповедното производство - 28.06.18г остават
дължими 3 471,72лв главница, 168лв вноски по застраховката, 759,84лв
възнаградителна лихва, 331,61лв лихви за забава за периода 05.08.17г –
28.06.18г.
С уговорената застрахователна премия от 1 680лв и удържаната такса
ангажимент от 175лв, ГПР възлиза на 41,72%, при което надвишава 2,79 пъти
размера на договорения ГПР(вж. допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза).
По делото е представен сертификат PLUS-11346271, удостоверяващ, че
посочените застрахователи срещу заплащане се съгласяват да застраховат
въззиваемата по пакет „Защита на плащанията“,“Злополука“ и „Комбиниран
пакет“ съгласно приложените ОУ на застраховка „Защита на
плащанията“.Сертификата и ОУ са подписани единствено от застрахованата
и кредитора.
Според съдебно-техническата експертиза застрахователния сертификат
е изписан с шрифт „Arial“, размер №6, а договора – с размер №12.
С „последна покана“ кредитора известява длъжницата, че заради
преустановените плащания на 05.12.17г превръща кредита в предсрочно
изискуем, тъй като е просрочила две и повече месечни вноски, канейки я да
погаси задължението си, възлизащо общо на 4 530,50лв, в седмодневен срок
от получаването. Липсват данни за достигането на поканата до адресата.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
жалбоподателя е поискал и респ. получил от ПРС заповед за изпълнение
срещу ответника за подробно посочените суми(вж.ч.гр.д.№804/18г по описа
на ПРС).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е образуван настоящия процес.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
3
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за
това.Анализа на обстоятелствената чат и петитумът й сочи за предмет на
въззивното производство само решението по чл.422 ГПК.Тези изводи се
обосновават от изричното волеизявления на въззивното дружество в тази
насока.Въпреки ползваните формулировки за отмяна на решението по
установителния иск и уважаване изцяло на предявените по реда на чл.422
ГПК искове, настоящия състав счита че на въззивна проверка подлежат само
акцесорните вземания, не и главницата. Последната е била предмет на
решението по евентуалния иск и понастоящем същото е влязло в законна
сила със всички произтичащи от това последици.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че действително договора за
отпускане на потребителски кредит е недействителен. Същият не съответства
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен само като
годишен процент от общият размер на предоставения кредит, без да са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Недействителността се обосновава още от погасителния план, в който
лаконично са посочени единствено размера на месечните вноски и техния
падеж.Съпоставката му с клаузите от договора не дава изискуемата се от
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Установените от вещото лице
съставни части на месечната вноска не санира този пропуск, тъй като е
извършена едва в исковия процес и то от трето лице на облигационните
отношения.Впредвид изложеното и по арг. на чл.22 ЗПК горните пороци са
достатъчни за обосноваване недействителността на договора.
Що се отнася до застрахователния сертификат, то размера на шрифта -
№6, на който е изписан, категорично не съответства на законово предвидения
в чл.10, ал.1 ЗПК и практически го прави неясен и неразбираем, както
правилно е приел и РС.Изложените досежно сертификат съображения се
споделят от настоящи състав, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща
4
към първоинстанционните мотиви.
Следва да се отбележи, че включването на суми от застрахователната
премия в ежемесечните вноски практически прикриват възнаграждение за
лихва и уговарящите ги клаузи заобикалят императивните норми на чл.19
ЗПК.Това според чл.21, ал.1 ЗПК също води до нищожност.Аналогично е
положението и с „такса ангажимент“, която допълнително натоварва
длъжника.Освен че не е ясно предназначението й, не се установи и за каква
дейност е предвидена.
В контекста на изложеното и по арг. на чл.23 ЗПК потребителят дължи
на въззивното дружество връщане само на чистата стойност на кредита, без
лихви или други разходи по кредита.Ето защо установителният иск правилно
е отхвърлен като неоснователен.
Неуважаването му в случая изключва разглеждането на евентуалният
осъдителен иск.Както се изтъкна, понастоящем решението по същият е влязло
в законна сила и е формирана СПН.При съединяване на искове в казус като
разглеждания, по всеки от тях се постановява отделно решение, което
подлежи на самостоятелно обжалване от недоволната страна.При отсъствие
на жалба по евентуалния иск, независимо от уважаването на жалбата по
главния, решението по обусловения иск не подлежи на промяна(поради
влизането му в сила), въпреки процесуалната зависимост между
тях.Преодоляването на евентуално противоречие между съдебните актове по
тях, може да се извърши по реда на чл.303, ал.1, т.3 или т.4 ГПК.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Разноски в полза на въззиваемата не следва да се присъждат, тъй като
не са поискани, а и не са доказани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №477/28.07.20г на РС-П. по гр.д.№175/19г по
описа на с.с., в обжалваната му част.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6