ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3286
Стара Загора, 30.10.2024 г.
Административният съд - Стара Загора - III състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ИРЕНА ЯНКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Ирена Янкова административно дело № 913/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С. В. Ц. против заповед за прилагане на ПАМ № 24-1228-000764от 12.08.2024 г. на началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място], с което на основание чл.чл.171,т.1 буква“ б“ на Ц. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
В жалбата е направено особено искане – за спиране на изпълнението на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ № 24-1228-000764от 12.08.2024 г. на началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място].
При извършената проверка относно допустимостта на направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт съдът установи следното:
Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172,ал.6 от ЗДвП . В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК.
В съответствие с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, в редакцията след изм. и доп. ДВ, бр. 39 от 2011 г.
Видно от доказателствата по делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вредите, които лицето ще претърпи поради невъзможността да управлява МПС и ограничаване на възможността да упражнява трудова дейност не са в резултат на новонастъпил факт, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 172,ал.6 от ЗДвП Твърдените пред настоящата инстанция обстоятелства за значителни или трудно поправими вреди не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. Още повече, че евентуалните вреди могат да бъдат компенсирани по съдебен ред, ако заповедта бъде отменена.
В този смисъл съдът приема, че описаните в молбата евентуални неудобства в работата и в ежедневието от предварителното изпълнение на приложената заповед за ПАМ, не сочат на възможно настъпване на "значителни и/или трудно поправими вреди" по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Твърденията за възможно прекратяване на трудовия договор, загуба на трудово възнаграждение, респ. липса на средства за издръжка на скемейството на жалбоподателя и отнемането му поради това от съответните държавни власти, са изцяло хипотетични и не намират подкрепа в приложените доказателства. Изложеното в молбата не води до извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване, като градски транспорт или таксиметров превоз. Дори да се приеме, че на жалбоподателката би се причинила вреда от невъзможността да управлява автомобил, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. /в под. см. напр. Определение № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и др. /
Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл. 166, ал. 2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на административния акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на ПАМ № 24-1228-000764 от 12.08.2024 г. на началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място], за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
По тези съображения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед горното и на основание на чл.166,ал.4 във връзка с ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. В. Ц. за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № 24-1228-000764 от 12.08.2024 г. на началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място], с което на основание чл.чл.171,т.1 буква“ б“ на С. В. Ц. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.
| Съдия: | |