Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІІІ-ти
въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА МАРИНА ГЮРОВА
При участието
на секретаря Нели Драндарова и прокурора Албена Тараланска, разгледа
докладваното от съдия Тодорова ВНОХД № 408 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда,
постановена на 30.05.2017 г. по н.о.х.д. № 1700/2017 г. СРС, НО, 106 състав е
признал подс. Б.Л. И. за виновен в това, че на 4.09.2015 г. около 17:30 ч. в
гр. София на ул. „Старата църква“ при движение на заден ход с посока към ул.
„Светла“ и срещу № 45 при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „200Е“ с ДК № *******без да притежава необходимата правоспособност нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 40, ал.1 от ЗДвП и чл. 40, ал.2 ЗДвП, като не следил пътната
обстановка зад него и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
пешеходката С. Георгиева Д., движеща се зад автомобила, изразяваща се в
счупване на лявата мишнична кост, която причинила трайно (повече от 30 дни)
затрудняване на движението на левия горен крайник – престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. “б“, пр. 2 във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК във вр. с чл.
78а, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорст и
му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190,
ал. 2 НПК подсъдимият Б.Й. е осъден да заплати извършените в досъдебното
производство разноски в размер на 96,14 лева в полза на СДВР, както и сумата от
5,00 лева по сметка на СРС - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се твърди, че присъдата е неправилна
поради нарушение на материалния закон – неправилно приложение на чл.27, ал. 2 и
ал. 3 ЗАНН и се иска нейното изменение по отношение на наложеното
административно наказание, като бъде
увеличено в размер на 4000 лв. Не се оспорва приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка или правна квалификация на деянието, а се излагат доводи
за неправилно отчитане степента на обществена опастност на деянието и дееца,
както и наличието или липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Посочва се, че административното наказание следва да се определи при превес на
отегчаващите вината обстоятелства и при отчитане високата степен на обществена
опасност на дееца и деянието, което налага административното наказание „глоба“ да
бъде в посочения размер. Излагат се мотиви, че първостепенният съд не е
направил съвкупен анализ на обществената опастност на самото деяние, като не е
съобразил, че при извършване на престъплението подс. Й. е нарушил повече от
една от бланкетните норми на Закона за движение по пътищата. Не е отчел и факта, че възстановяването на пострадалата Д.
е продължило в период значително по-дълъг от тридесет дни, както и че от инкриминираното
деяние са били настъпили и други вредоносни последици освен съставомерния
резултат. Не бил съобразен и ръстът на подобни престъпления през последните
години, който налагал нуждата от активна наказателна политика срещу
извършителите. Поддържа се, че подсъдимият е личност с висока степен на
обществена опасност, която се извеждала и от предходни четири на брой осъждания,
по които са му били наложени различни наказания, назависимо че е бил
реабилитиран. От друга страна, първоинстанционият съд не бил взел предвид и
данните за подсъдимия от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, според които са му били
съставени 27 броя актове за административно нарушение (АУАН) за нарушения по
ЗДвП, четири от които и за това, че е управлявал МПС без свидетелство за
управление, като са му били издадени 27 наказателни постановления, всички
влезли в сила.
В закрито
заседание по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване
на съществените обстоятелства от предмета на делото не се налага провеждането
на разпит на подсъдимия и свидетелите, както и изслушване на вещи лица или
ангажирането на други доказателства
В откритото
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста
на СРП. Изразява становище, че постановената присъда е правилна, като съдът е
обсъдил законосъобразно всички доказателства по делото.
Защитникът на
подсъдимия Б.Л.Й. оспорва протеста. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият Б.Й.
заявява, че се чувства виновен, съжалява за случилото се. Моли присъдата да
бъде потвърдена.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
Протестът е
неоснователен.
Съдебното
разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и
сл. НПК. Подсъдимият в хода на допуснато
съкратено съдебно следствие е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в
хода на съкратеното съдебно следствие съдът с определение е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Оттук нататък
на основание чл. 373, ал. 3 НПК районният съд е възприел изцяло изложената в
обвинителния акт фактология на деянието в следния смисъл:
Подс. Б.Й. е неправоспособен водач, тъй като
издаденото му СУМПС на 3.02.2009 г. е било иззето поради отнемане на всички
контролни точки.
На 4.09.2015 г. около 17:30 ч. подсъдимият Й. управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „200 Е“ с peг. № ********в гр. София по ул. „Стара църква“ с посока на движение, считано откъм ул. „Светла“. В превозното средство се намирал и малолетният му внук.
Общата
широчината на пътното платно на ул. „Стара църква“ била 10,50 м, от които
платно за движение - 4,50 метра, включващо две пътни ленти за всяка посока и
пътни банкети с широчина 3,50 метра, вляво по посока на възприетия впоследствие
ориентир при огледа, считано към ул. „Светла“, както и 2,50 метра, вдясно по
посока на огледа.
Пътното платно на ул. „Стара църква“ било сухо, без
неравности и наклони, покрито с дребнозърнест асфалт, като липсвала пътна
маркировка. Времето било слънчево и с ясна видимост.
В района на № 43 на ул. „Стара църква“ подс. Й.
паркирал превозното средство срещу входа на магазин за хранителни стоки върху
пътния банкет, разположен вдясно по посоката му на движение, където били
паркирани и други превозни средства. Подсъдимият излязъл от автомобила и провел
кратък разговор със св. Б.А., след което се върнал, привел колата в движение с
маневра „движение назад“ в посока към ул. „Светла“. Преди да потегли водачът не
се убедил, че пътят зад него е свободен и че с движението си няма да създаде
опасност за друг участник в движението.
По същото време от магазина излязла св. С. Д.,
която се насочила към дома си на ул. „Светла“, придвижвайки се бавно с патерица
по пътния банкет между паркираните автомобили, където се намирал и управляваният
от подсъдимия автомобил.
При движението си назад подс. Й. не
наблюдавал в достатъчна степен внимателно пътя зад автомобила, поради което
непосредствено след потеглянето си блъснал със задната част на превозното
средство св. Д., която от тласъка паднала на земята. Подсъдимият незабавно
преустановил движението си назад, слязъл и оказал помощ на пострадалата, като
помогнал да бъде изправена и поставена на стол. Предложил й да я откара до
лечебно заведение, но тя отказала, тъй като междувременно били сигнализирани
правоохранителните органи и спешна медицинска помощ. Подс. Й. не останал на
мястото на произшествието, защото внукът му бил разстроен от случилото си и го
откарал до дома си, след което се върнал и паркирал автомобила на ул. „С.“.
В резултат на пътното произшествие св. Д. получила счупване на лявата мишнична кост,
което причинило трайно (повече от 30 дни) затрудняване на движението на левия й
горен крайник.
Мястото на удара било в района на № 43 на
ул. „Стара църква“ по широчината на пътното платно на около 1,5 метра вляво от
десния му край. Скоростта на автомобила в района на произшествието и към
момента на инициалния удар при движението назад била от порядъка и не по-висока
от 10 км/ч.
След произнасянето на определението по чл.
372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва и не може в
мотивите на присъдата да извършва доказателствена оценка на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристики
на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност
в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална
икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се
разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът
предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие
обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Затова
първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по
общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е
било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени
материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда
недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като
окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е
видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в
обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на
традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата. Този
извод се обосновава не само чрез законните цели и съдържание на разглеждания
диференциран ред, но и от принципа, че, за да постигне справедлив и ефективен
наказателен процес, съдът може да обсъжда единствено доказателствени материали,
които е събрал непосредствено. А в процедурата по глава ХХVІІ НПК във варианта
й по чл. 371, т. 2 НПК е въведена различна идея – да се постигне бързо,
ефективно и справедливо правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с
оглед фактическата им специфика и качеството на събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, не налага изобщо непосредствено събиране
от съда на доказателства за фактите на обвинението, нито приобщаването им по
реда на чл. 283 НПК. В рамките на компетентността си съдът, разгледал делото в
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, извършва преценка на
отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство,
но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.
От посочените принципно
положения, върху които се гради съкратеното съдебно следствие със самопризнание
на подсъдимия, се извеждат и особеностите и пределите на въззивната проверка
върху законосъобразността на дейността на първостепенния съд. Предмет на проверка е не само
първоинстанционната присъда, но и определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Едва
след като прецени дали определението за одобряване на самопризнанието е
законосъобразно и обосновано въззивният съд преминава към проверка на
правилността на присъдата. Ако съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК е било проведено без правно основание, то в този случай е допуснато
абсолютно съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй
като без да са били налице изключителните основания за това по чл. 372, ал.4 и
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът е възприел и съответно „преписал” фактите от
обвинителния акт, без да анализира явно съществуващи противоречия в
доказателствата. В този случай би била налице липса на мотиви, която, когато не
е законно предвидена, винаги се счита за съществено процесуално нарушение,
налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивният съд не би могъл да проведе за първи път същинско съдебно следствие,
защото това би означавало, че за първи и за последен път установява различни
факти от тези по обвинителния акт и обсъжда доказателствата.
След самостоятелен анализ на всички
относими обстоятелства въззивният съд намира, че в досъдебното и в
първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата или за
ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са били разяснени правата в
наказателното производство. Искането за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК изхожда от подсъдимия. Съдът е разяснил на
подсъдимия последиците от самопризнанието му и подсъдимият доброволно е приел и
се е съгласил с тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират
доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. Подсъдимият пред
въззивния съд не оспорва, че е направил свободно и информирано волеизвление. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009
г. на ОСНК на ВКС изявленията на подсъдимия, че признава изцяло обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, не могат да бъдат оттеглени след обявяване на
определението по чл. 372, ал.4 НПК, след като са въведени достатъчно правни
гаранции, че подсъдимият е дал своето самопризнание доброволно – направено е в
открито заседание, в присъствието на защитник, при разясняване на последиците
от него.
На следващо място, въззивният съд, след като
извърши проверка на опроделението по чл. 372, ал. 4 НПК в контекста на
събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и законосъобразно.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните годни доказателствени
материали в досъдебното производство, които хронологично и логически обвързано
установяват последователността на фактите на реализираното пътно произшествие,
поведението на подсъдимия и причинноследствения процес, довел до увреждането на
пострадалата С. Д. – показанията на свидетелите В.Т., Б.А., Б.В.и С. Д.;
заключенията на съдебномедицинската и автотехническата експертиза; писмените
доказателства и доказателствени средства – констативен протокол, протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, справка за наложени
административни наказания по ЗДвП, приемо-предавателен протокол от 3.02.2009 г.
, справка от НАП , справка за съдимост, писмо от ОПП- СДВР, справки от АВп.
На следващо място, след като
прие, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е
законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на приложението на материалния
закон в присъдата.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е заключил от правна
страна, че подс. Б.Й. е осъществил състава на чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно,
б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. “б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В
съгласие с материалния закон районният съд от обективна страна правилно е
изяснил, че на възведеното в обвинението място и време подсъдимият като
неправоспособен водач е нарушил
правилата за движение, относими към извършването на маневра за движение на
заден ход по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е изпълнил законното си
задължение да се убеди преди това, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, както и
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Пряка и непоследствена
последица от нарушените правила за движение е настъпилият удар на пешеходката,
в резултат на който тя паднала на терена и получила инкриминираното увреждане,
представляващо средна телесна повреда.
Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Подсъдимият съзнателно
е нарушил посочените правила за движение, като деянието е извършено при форма
на вината непредпазливост по отношение на причинения съставомерен резултат
– подсъдимият не е предвиждал
настъпването на уврежданията на св. Д., но е бил длъжен да предвиди последиците
от извършените от него нарушения като водач на МПС и е бил в състояние да ги
предотврати.
При
индивидуализиране на отговорността на подсъдимия правилно СРС е преценил
наличието на предпоставките на чл. 78а НК, тъй като наказуемостта на
непредпазливмото престъпление към датата на извършването му е позволявала
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Оттук насетне, доколкото въззивното
производство е образувано по протест, в който се излагат доводи и искане
единствено за увеличение на наказанието, въззивният съд е длъжен да извърши
внимателна проверка на конкретните оплаквания.
В протеста се изтъква, че първостепенният съд е
подценил обществената опасност на деянието на дееца, поради което е наложил
явно несправедливо наказание на подсъдимия. Въззивният съд намира, че доводите
в протеста са неоснователни, тъй като анализът на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства не страда от посочените пороци.
Като
изходна позиция на преценката си въззивният съд отчете, че тежестта на
наказанието трябда да е такава, че да постига предназначението си без то да е
безсмислено жестоко. Основният принцип при определяне на справедливото
наказание е да бъде наложено с минималната тежест, която е годна да реализира
целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за да спазва законите
и добрите нрава; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. От първостепенен обществен
интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия,
формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират
от извършване и на други престъпления в бъдеще. Същевременно генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е стриктно съответно на конкретната обществена опасност и морална
укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние. Следвайки това свое убеждение, съдът прие, че
определеното по размер административно наказание не пренебрегва генералната
превенция и не игнорира високия ръст на престъпленията по транспорта, но
комплексно оценява характеристиките на личността.
Обосновано районният съд е включил в кръга от смекчаващите отговорността
обстоятелства социалния статус на подсъдимия – пенсионер по болест, правилната
му семейна и социална реализация, съдействието му за правилното решаване на
делото и срочното му приключване, разкаянието и оказаната помощ на
пострадалата. Наред с това, правилно е оценено значението и на факта, че
подсъдимият е пенсионер по болест и среща финансови затруднения, тъй като
имущественото наказание следва да бъде съобразено с финансовото състояние на
подсъдимия, установено чрез справките от НАП и АВп, за да не бъде непосилно и в този смисъл – непропорционално
по тежест.
В същото време
въззивният съд не е неглижирал и наличието на отегчаващите отговорността обстоятелства,
като за такива е приел нарушението на две самостоятелни
задължения по ЗДвП, както и отразените в справката, постъпила от О „ПП“ при
СДВР, влезли в сила наказателни постановления на подсъдимия за нарушения на
правилата за движение.
В
протеста са твърди декларативно, че съдът не е отчел като отегчаващо
отговорността обстоятелство настъпването на други вредни последици извън
съставомерните, но доколкото такива не са посочени конкретно, съществуването им
обективно не може да бъде проверено от въззивния съд. В същото време не са
представени никакви доказателства за това, че е имало усложнения във
възстановяването на движението на ръката на пострадалата, но има данни, че тя е
направила изрично искане да се прекрати производството и не е предявила граждански
иск за вреди.
Поради
това въззивният съд намира, че районният съд обосновано и законосъобразно е
съобрази всички относими обстоятелства, които извеждат конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца, и е преценил правилно тяхната
специфична тежест без да изопачава смисъла на доказателствата. На тази основа
справедливо районният съд е приел, че административното наказание следва да
бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно – глоба от 2000 лв. Така оразмерено наказанието е справедливо, като, доколкото
изисква плащането на сума, която съобразно имущественото състояние на
подсъдимия представлява сериозен разход, е годно да осигури обществената безопасност,
като способства ефективно за изграждане на волеви самоконтрол у подсъдимия и
дисциплина за стриктно спазване на правилата за движение занапред.
С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е
признат за виновен по обвинение, първоинстанционният съд правилно го е осъдил
да заплати разноските по делото в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на обжалвания съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира основания за неговото изменение или
отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърден.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖАВА присъдата на СРС, НК, 106 състав по в.н.о.х.д
№ 1700/2017 г. от 30.05.2017 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, да се
съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.