Присъда по дело №607/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 18
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20203420200607
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. С. , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
и прокурора В.Маринова (РП-С.)
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Наказателно дело от
общ характер № 20203420200607 по описа за 2020 година
и взе предвид данните по делото, на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. О. И., роден на 26.11.1999г. в гр.С.,
български гражданин, с основно образование, живущ в с.Г., обл.С., ул.“Ч.“ № 15, работещ в
гр.О., Н., неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 02.08.2020г. в гр.
С. е управлявал моторно превозпо средство- лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“, с
регистрационен номер ** след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с тест
„Drager DrugTest 5000“ с фабричен №**, по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, като деянието е извършено повторно (след като е осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, а именно- по НОХД №*/2019г. по описа на Районен
съд- С. с одобрено от съда Споразумение № */27.05.2019г., в сила от 27.05.2019г., за
престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, каго на основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда), поради
което и на основание чл.343б, ал.4 във вр.с чл.343б, ал.3 и чл.28, ал.1 от НК му налага
наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 / една / година и 6 / шест /
месеца при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието и ГЛОБА в размер
на 800 /осемстотин / лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение Споразумение № */
27.05.2019г. по НОХД № */ 2019г. по описа на РС- С., влязло в сила на 27.05.2019г. и
ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Д. О. И. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да
изтърпи отделно наказанието по него, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /
три / месеца, което да започне при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на
наказанието.
1
На основание чл.59, ал.2 във вр.с ал.1 от НК ПРИСПАДА от наложеното по-горе
наказание времето през което подс.И. е бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане на
лице УРИ №1886зз-144/02.08.2020г.
На основание чл.343г във вр.с чл.343б, ал.4 и чл.37, ал.1, т.7 от НК НАЛАГА на
подс.Д. О. И. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност административно наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /една / година и 6 /
шест / месеца, като на осн.чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето през което подс.И. е бил
лишен от това си право по административен ред.
На основание чл.112 от НПК ОТНЕМА в полза на държавата веществените
доказателства по делото, а именно- 1 бр. тестова касета с проба и 1 бр. DVD с видеозаписи
от системата на камери за видеонаблюдение, монтирана в РУ-С., следващи делото, като след
влизане на присъдата в законна сила същите да бъдат изпратени на ОДМВР-С. по
компетентност.
ОСЪЖДА Д. О. И. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати
сумата от 69,59 / шестдесет и девет лева и петдесет и девет ст. / лева по сметка на
ОДМВР-С., представляващи направени до настоящия етап разноски по делото за
експертизи.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд- С. в
петнадесет дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 18/ 29.03.2021г.
по НОХД № 607/ 2020год.
по описа на РС- С.


Подсъдимият Д. О. И. е предаден на съд за това, че на 02.08.2020г. в гр. С. е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“, с
регистрационен номер ** след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с тест
„Drager DrugTest 5000“ с фабричен №**, по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, като деянието е извършено повторно (след като е осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, а именно- по НОХД №*/2019г. по описа на Районен
съд- С. с одобрено от съда Споразумение № */27.05.2019г., в сила от 27.05.2019г., за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, каго на основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда) –
престъпление по чл.343б, ал.4 във вр.с чл.343б, ал.3 и чл.28, ал.1 от НК
В проведеното съдебно заседание от 14.10.2020г. съдът е установил, че подс.И.,
редовно призован / призовката в едно с документацията по делото е била получена от
неговия баща- О. И. Р. със задължението да му я предаде /, не се явява без уважителна
причина. Предвид гореизложеното с мотивирано протоколно определение наложи глоба в
размер на 500 лева и определи подс.И. да бъде доведен принудително чрез органите на ОЗ
„Охрана“- С..
В следващото съдебно заседание и предвид определеното принудително довеждане
на подс.И. стана ясно от уведомително писмо, че същото не е могло да бъде изпълнено, тъй
като подс.И. от около 2 месеца не пребивавал на територията на страната, като след
направена справка в АИС „БДС“ е било установено, че подсъдимия е напуснал Р България
на 12.08.2020г. през ГКПП- Кардам шосе и няма друга информация на неговото последващо
влизане в страната. В тази връзка с мотивирано протоколно определение от 26.10.2020г.
съдът е изменил мярката за неотклонение на подс.И. от „подписка“ в „задържане под
стража“ и го е обявил за местно и общодържавно издирване.
В проведеното съдебно заседание от 16.11.2020г. съдът е изискал от Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ при МВР справка относно наличието на
евентуален адрес в друга държава, както и дали подс.И. има влязла в сила присъда за
извършено от него престъпление на територията на друга държава и подлежи ли същия на
екстрадиция за каквито данни уведоми неговия защитник. От получената справка от Д
„МОС“ при МВР е видно, че подс.И. е регистриран на адрес в гр.О., Н. от 28.03.2019г.,
налични са няколко известни местоработи на които същия е бил, както и няколко
криминални прояви, вкл. и влезли в сила присъди от Окръжен съд- О., Н., които е изтърпял.
В проведеното на 18.01.2021г. открито разпоредително заседание и според
становището на страните по делото- представителя на РП- С. и защитника на подс.И.-
адв.Р.Н. при ВАК, съдът счете, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в
отсъствието на подс.И., съобразно нормата на чл.269, ал.3, т.1, т.3 и т.4, б.“б“ от НПК, тъй
като при първоначалното призоваване на подс.И. съдебните книжа са били получени от
неговия баща- О. И. Р. със задължението да му ги предаде, поради което съда е счел, че
подсъдимия е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание, не е посочил
уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК.
Престъплението в което е бил обвинен подс.И. от РП- С. не се явява тежко по смисъла на
1
чл.93, т.7 от НК, а отсъствието на подс.И. не би попречило да се разкрие обективната истина
по делото, още повече, че от негово име се явява упълномощен от същия защитник в лицето
на адв.Р.Н. при ВАК, поради което и съда е приел становището на двете страни в процеса и
продължи производството по реда на чл.269, ал.3 от НПК, т.е. задочно производство в
отсъствието на подс.И. и с участието на неговия защитник- адв.Р.Н..
По време на провеждането на откритото разпоредително заседание страните взеха
отношение по всички точки включени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Не се направиха
искания за продължаване на съдебното производство по особените правила на НПК, поради
което и на основание чл.252, ал.4 във вр.с чл.248, ал.1, т.8 от НПК съда обяви откритото
разпоредително заседание за приключило и продължи съдопроизводствените действия по
общ ред на НПК.
Представителя на обвинението в предвид доказателствата по делото пледира за
присъда, като указва на подсъдимия да се определи наказание „лишаване от свобода” в
размер около 1 година и 6 месеца за извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.4 от
НК, което да се изтърпи ефективно при общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият И., редовно призован, не се явява, като вместо него- упълномощен
защитник адв.Р.Н. при АК-Варна. Заявява от името на подс.И., че не признава вината си и
моли съда за оправдателна присъда, като навежда доводи в тази насока.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2020г. около 15,40 часа в гр. С. подсъдимият Д. О. И. управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“, с регистрационен номер **
(автомобилът не е собственост на подсъдимия) след употреба на наркотични вещества-
кокаин, когато по време на движението му по улица „Драгоман“ преминал с автомобила
покрай служебен автомобил, в който се намирали полицейски органи- свидетелите Д. В. Г. и
И. Г. И., двамата полицаи в група „ООР“ при Районно управление на МВР- С.. Полицаи Г. и
Г. били на работа за времето от 07,00ч до 19,00ч на 02.08.2020г. и изпълнявали служебните
си задължения, когато покрай тях преминал горепосоченият автомобил. Те го последвали
със служебния автомобил и го спрели за проверка, тъй като преди това получили сигнал за
заплаха на момиче с огнестрелно оръжие от лице, управляващо подобен автомобил. Водачът
преустановил движението на автомобила, а св.Г. и Г. позиционирали служебния си
автомобил непосредствено зад автомобила, управляван от подс.И. с цел същия да не може
да предприеме маневра с която да избяга от проверката. След като пристъпили към проверка
на водача, полицейските служители установили, че това е подсъдимия Д. О. И. с ЕГН
********** от с. Г., общ. К., обл. С.. Той представил всички документи на моторното
превозно средство, както и валидно свидетелство за управление на МПС. С него автомобила
пътувал и свидетелят Б.Л.Б., 16- годишен от с. Г.- пътник от автомобила (непълнолетният
пътувал в автомобила, управляван от подсъдимия). Самоличността му също била
установена. Подсъдимият Д. О. И. и непълнолетният свидетел Б.Л.Б. трябвало да бъдат
съпроводени до сградата на РУ- С. със служебния автомобил за извършване на проверка по
повод получения сигнал, като преди това органите на реда попитали подс.И. дали имал в
себе си оръжие на който въпрос подсъдимия отговорил положително. Поискали от него да
им предаде оръжието и тогава подс.И. извадил от междулакетното пространство на
автомобила оръжието си, което доброволно предал на служителите на реда.
В последствие подсъдимия Д. О. И. и свидетелят Б.Л.Б. влезли в служебния
автомобил на задната седалка, като още при влизането им било разпоредено да си сложат
ръцете на облегалките на предните седалки на служебния автомобил, за да не се налага да
им се поставят белезници. Тъй като лицата изпълнявали дадените им указания, не им били
поставени помощни средства- белезници. Двамата- подсъдимия Д. О. И. и свидетелят Б.Л.Б.,
изпълнили указаното им и поставили ръцете си на облегалките на предните седалки, като
2
през цялото време били наблюдавани от полицейските органи. Свидетелите Д. В. Г. и И. Г.
И. също били в автомобила. Свидетелят И. Г. И., който бил водач на служебния автомобил,
извършил маневра с автомобила, но по същото време на мястото при тях пристигнали
полицейски служители- П. И. и Й.Й., поради което свидетелят И.Г. спрял автомобила и
свидетелят Д.Г. излязъл, за да проведе кратък служебен разговор с пристигналите полицаи,
както и по телефона с дежурния на ОДМВР- С.. През това време свидетелят И. Г. И. бил в
служебния автомобил с двете лица- подсъдимия Д. О. И. и свидетеля Б.Л.Б., които държали
ръцете си върху облегалките на предните седалки, като той през цялото време ги
наблюдавал и водел диалог с тях. Колегата му Д.Г. останал извън автомобила около десет
минути. На задната седалка подсъдимия и непълнолетният свидетел се опитали да
разговарят помежду си на турски език, но свидетелят И. Г. И. им направил забележка да не
разговарят на турски език, защото не ги разбира, и те престанали.
Свидетелят Д.Г. след като разговарял с колегите си и по телефона с дежурния на
ОДМВР- С., влязъл отново в служебния автомобил и се отправили в посока към сградата на
Районно управление на МВР- С.. През целия път свидетелят Д.Г. наблюдавал двете лица на
задната седалка- подсъдимия и непълнолетния свидетел. От влизането на подсъдимия и
непълнолетния в служебния автомобил до пристигането им до РУ- С. те били под
постоянното наблюдение на полицейските органи.
След като пристигнали до сградата на РУ- С., свидетелят И. Г. И. паркирал
автомобила странично от стълбището, до входа. Двете лица- подсъдимия Д. О. И. и
непълнолетният свидетел Б.Л.Б., излезли от служебния автомобил, след като им било
разпоредено да излязат и полицейските органи отворили вратите на автомобила, като през
цялото време били под наблюдението на полицейските служители Д. В. Г. и И. Г. И.. При
слизане от автомобила нито едно от посочените лица- подсъдимия и непълнолетният
свидетел, който го придружавал, не е изхвърлял нищо от себе си, като по показания и на
двамата полицейски служители е абсолютно невъзможно, ако са били извършили някакви
такива действия да не бъдат забелязани от тях, тъй като били под постоянното им
наблюдаване.
Придружени от полицейските служители, двете лица влезли в сградата на РУ- С. и
в инструктивния кабинет им бил извършен личен обиск, при което у тях не били намерени
забранени от закона вещества. В сградата на РУ- С. свидетелят Г. Т. К. на длъжност мл.
автоконтрольор в ОДМВР- С. проверил подсъдимия Д. О. И. за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN-0003, като при проверката
техническото средство не отчело наличие на алкохол. Свидетелят К. извършил проверка на
подсъдимия и за употреба на наркотични вещества, като същия бил тестван за употреба на
такива вещества посредством одобрено за използване, технически изправно и валидно
техническо средство- тест „Drager DrugTest 5000“ с фабричен № **. При извършената
проверка тестът отчел положителен резултат- положителна проба за употреба на наркотични
вещества- кокаин във взетата и тествана проба на водача, т.е. отчел употреба на кокаин.
Отчетеният положителен резултат- наличие на наркотични вещества и видът на
наркотичните вещества, се изписва на дисплея на устройството. Разпечатка от тестването с
техническото средство- тест е приложена по делото. При проверката Д. О. И. обяснил, че
предната вечер е употребявал наркотични вещества, докато е бил на банкет, сватба, като не
е уточнил какви вещества е употребил.
Свидетелят К. издал на подс.И. талон за медицинско изследване № 0061656, но
подсъдимия приел показанията на теста, с който бил тестван за употреба на наркотици, за
което собственоръчно написал, че приема показанията, и се подписал в талона за изследване,
като отказал да даде кръв за изследване.
Свидетелят К. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), който той подписал без възражения. Със съставянето на АУАН било
3
задържано издаденото на подсъдимия свидетелство за управление на моторни превозни
средства.
Подс.И. бил задържан в помещение за временно задържане на РУ- С. на осн. чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа.
Като веществено доказателство по досъдебното производство е приложена
тестовата касета с проба, предадена с писмо от началник група „ОДПКПД“ при ОДМВР- С.
с per. № 342р-11035/ 03.08.2020г.
В хода на разследването е предоставен по досъдебното производство диск- DVD с
видеозаписи от системата на камери за видеонаблюдение, монтирана в РУ- С., с писмо от
началник сектор „КИС“ при ОДМВР- С. с per. № 342р-11500/11.08.2020г.
Извършена е била и видеотехническа експертиза на диска, като не са установени
файлове и кадри, имащи отношение към случая.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.И., дадени от него по време на
досъдебното производство и поддържани от неговия защитник изцяло в съдебната фаза на
процеса, депозираните свидетелски показания, писмените доказателства, както и от
приетите като надлежно доказателство по делото материали от ДП № 1886 ЗМ-418/2020 год.
по описа на РУ на МВР- С..
При оценката на целия доказателствен материал съдът констатира противоречие
между две групи доказателствени средства: от една страна обясненията на подс. И.,
частично подкрепящи се от показанията на св. Б. / приятел на подс.И. /. В тази насока съдът
кредитира относимите към главния факт показания на посоченият по-горе свидетел и
обясненията на подс.И. и установените в тях противоречия, а именно- според показанията
на св.Б., дадени от него първоначално и веднага след като са били заведени в РУ- С. на
02.08.2020г. е видно, че същия нито е видял, нито е знаел, че подс.И. е имал в себе си
наркотично вещество, което още повече да е взел в полицейската кола, докато са били там. В
последствие, в дадените от него показания на 07.08.2020г. св.Б. е заявил, че подс.И. при
идването им в гр.С. на 02.08.2020г. си бил закупил от място в близост до първото кръгово в
гр.С. кокаин, който го изкарал докато били в полицейския автомобил и го изсмъркал. Прави
впечатление, че според показанията на св.Б., подс.И. е извадил от джоба си намиращия се
там кокаин, поставил го е на лявата си ръка и го е смръкнал, докато според обясненията на
подс.И. кокаина е бил в предния му ляв джоб и той го е изкарал от там, като го е смръкнал.
В последствие и при пристигането им пред РУ-С. е изхвърлил пакетчето от кокаина пред
сградата след като са слезли от служебния автомобил. В тази връзка следва да се има
предвид, че от чисто човешка гледна точка е невъзможно да изкараш от левия си джоб
пакетче с кокаин и го поставиш на лявата си ръка. Налице е и друго противоречие между
показанията на св.Б. и обясненията на подс.И., тъй като св.Б. заявява, че подс.И. бил
смръкнал в полицейския автомобил половината от намиращото се в него количество кокаин,
а остатъка изхвърлил заедно с опаковката пред сградата на РУ-С., докато самия подсъдим
обяснява, че е изсмъркал цялото количество кокаин, намиращо в него и е изхвърлил
празната опаковка от него пред сградата на РУ-С.. Съпоставени едни спрямо други
показанията на св. Б. и обясненията на подс.И. са противоречеви и не кореспондират
помежду си, касателно главния факт, който се оспорва от подсъдимия, а именно- момента на
приемането на наркотичното вещество.
Извън тези противоречия, установени между тях самите, показанията на св.Б. и
обясненията на подс.И. изцяло противоречат както на останалите свидетелски показания,
така и на останалите доказателства по делото, тъй като по показанията на двамата
полицейски служители- св.Г. и св.Г. през цялото време докато двете лица са били в
автомобила те са били с ръце поставени на седалката отпред, за да се виждат и постоянно са
4
били наблюдавани ако не от двамата полицейски служители, то поне от този, който винаги
се е намирал при тях в автомобила, което от своя страна прави не само недопустимо, но и
невъзможно пред погледа на поне един от полицаите подс.И. да е извадил от джоба си
намиращия се там кокаин и да го е изсмъркал, без никой освен св.Б. да го забележи.
Абсолютно недопустимо е и описаното от подс.И. и св.Б. изхвърляне на опаковката от
кокаина пред сградата на РУ-С. без никой от двамата съпровождащи ги полицаи да
забележи, при положение, че са били под постоянно наблюдение, а полицейските служители
са били в непосредствена близост до тях и са ги съпровождали буквално на разстояние от
няколко сантиметра.
В случая следва да се има предвид, че на първо място показанията на посочените
по-горе лица- св.Б. и подс.И. са дискредитирани освен заради техните противоречия едно с
друго, но и заради приятелската им връзка помежду си. Прави впечатление, че св.Б. е дал
едни показания при първоначалния му разпит, проведен в деня на извършването на
деянието- 02.08.2020г., а в последствие и може би след проведени разговори с трети лица,
подс.И. е осъзнал, че в неговото положение всяко следващо наказание следва да се изтърпи
ефективно от него и е помолил св.Б. да си промени показанията в негова изгода. В тази
връзка са и последващите действия и на двете лица- подс.И. и св.Б., които още на
12.08.2020г., т.е. няколко дни след като е бил привлечен в качеството на обвиняем и може би
вече е осъзнал какво го очаква, са напуснали страната, като по наличните данни в делото и
двете лица се намират в Н. и към настоящия момент.
Съдът като съпостави тези свидетелски показания с останалия доказателствен
материал и като не намери други доказателства, освен обясненията на подс. И., които
отчасти да ги потвърждават, не следва да мотивира фактическите си изводи основно върху
тях. Обясненията на подсъдимият съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен
доказателствено средство, те са и средство за защита и определят следваната от
подсъдимият защитна позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от една
страна, във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед собствената им
убедителност, логичност, вътрешна последователност. Ръководен от тези положения, съдът
направи извода, че тази група доказателствени средства / обясненията на подс.И. и
свидетелските показания на св.Б., дадени от тях по време на досъдебното производство / в
по-голямата си част са противоречиви, неубедителни и изолирани от останалия
доказателствен материал, поради което не следва да се кредитират в тази насока.
Другата група доказателства, а именно- показанията на св. И.Г., св.Г.К. и св.Д.Г.,
които са и безпристрастни свидетели, без роднинска или приятелска връзка помежду си и
останалите доказателства, изцяло подкрепящи ги, съда кредитира изцяло, и изгради
изводите си основно върху тях. Безспорно е установено, че двамата свидетели- Г. и Г. са
имали през цялото време пряка видимост, постоянен и пряк визуален контакт към
намиращите се в служебния им автомобил лица- подс.И. и св.Б.. Същите заявиха, че е
невъзможно подс.И. да е приел в присъствието на който и да е тях наркотичното вещество в
служебния автомобил, докато са били там, а в последствие да е изхвърлил опаковката от
него пред сградата на РУ-С.. Ирелевантно за предмета на делото е, че според изготвената по
делото техническа експертиза не са били установени кадри, имащи значение към делото,
записани от камерата на входа на РУ-С., тъй като са извършени множество полицейски
действия от органите на реда, които не са само не са били оспорени от подс.И., но същия се
е и съгласил с тяхното провеждане. Двамата полицейски служители са дългогодишни
полицейски служители, с опит в упражняването на своите служебни задължения, а на
процесната дата също са били на работа, като са посетили местопроизшествието по повод
подаден сигнал за извършено нападение с огнестрелно оръжие над непълнолетно момиче от
лица, управляващи сходно МПС, като това на подс.И.. Двамата полицейски органи са
незаинтересовани от изхода на делото, не са допуснали никакви нарушения при извършване
на проверката.
5
На следващо място, при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение подс.И. не е направил възражения, такива не са били направени и в срока по
чл.44 от ЗАНН. Нещо повече- в издадения му талон за медицинско изследване подс.И. е
вписал собственоръчно, че отказва да даде кръвна проба и приема като достоверни
показанията на техническото средство с което е било установено наличието на наркотично
вещество, прието от него. Следва да се има предвид и че съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Подс.И. не е оспорил констатациите в акта по реда на ЗАНН и
очевидно се е съгласил с тях. Оспорването от негова страна е станало факт едва със
започването на досъдебното производство, но при анализа на доказателствата по делото,
съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят
доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на подс.И., поради което следва да се счете, че същия е годно
писмено доказателства в подкрепа на изложеното по-горе, касателно именно тази група
доказателства. Показанията на двамата полицейски служители са подробни, ясни и
непротиворечиви, докато обясненията на подсъдимия и свидетеля Б. са противоречиви,
нелогични и неточни.
По време на съдебното следствие се направи искане за разпит на св.Б., който по
данни от делото се намира в чужбина, на неустановен адрес. С оглед на същото, съда
предложи на защитата на подс. И. показанията на св.Б., дадени от него по време на
досъдебното производство да бъдат прочетени по реда на чл.281 от НПК, но същият
категорично заяви, че не желае показанията на св.Б. да бъдат прочетени по този ред и държи
на неговия личен разпит с оглед спазването на основните принципи на НПК за
непосредственост и устност. Това искане съда счете за неоснователно, тъй като свидетелят
Б. е бил разпитван по време на досъдебното производство в качество на свидетел, дал е
своите показания, но към настоящият момент се намира на неустановен адрес в чужбина и
не може да бъде разпитан по друг начин. Съда е направил многократни опити за неговото
призоваване, но от самото начало на съдебното производство до неговото приключване
всички призовки, касаещи призоваването на св.Б. са се връщали винаги в цялост и с една и
съща отметка, че лицето се намира в чужбина, Н.. В НПК не съществува процесуална
възможност за спиране на наказателното производство заради отсъствието на свидетел, не е
налице и норма чрез която съда да обяви за общодържавно издирване липсващия свидетел,
тъй като няма основания за това, не е налице и норма чрез която съда да разпореди
принудително довеждане или друга процесуална мярка спрямо свидетеля, а неизвестното му
местопребиваване, както и неограниченото време през което той би могъл да се намира
извън страната навеждат съда на довода, че искането е продиктувано само от желание за
протакане на делото, като през това време е възможно да се изчаква и настъпването на
погасителната давност за наказателното преследване на отклонилия се от местоживеенето си
подсъдим. До този извод се достига анализирайки материалите по настоящето производство
и поведението на самия подсъдим, тъй като видно от показанията на липсващия свидетел Б.,
той е дал показания в подкрепа на защитната теза на подс.И., а нежеланието на защитата на
подс.И. да бъдат показанията му прочетени по реда на чл.281 от НПК навеждат съда на
извода, че тези му действия са насочени само и единствено с цел протакане на делото,
поради което съдът счита, че следва да изключи показанията на св.Б. от доказателствения
материал по делото и го изключи от списъка на свидетелите. По този начин правото на
защита на подс.И. е изцяло упражнено от него, тъй като съда му е дал възможност да се
възползва от нормата на чл.281 от НПК, но същия чрез защитата си категорично отказа, а
неизвестността на свидетеля относно неговото местонахождение и времето през което той
ще бъде там, не следва и не е пречка за приключване на делото и без неговите показания.
Опита на защитата на подс.И.- адв.Р.Н. да манипулира съда чрез „нарушено право на
6
защита“ не намират никаква законова или друга опора в проведеното съдебно производство,
тъй като съда е положил всички мерки за разпита на св.Б., предложил е на защитата на
подс.И. да се възползва от неговите показания, дадени по време на досъдебното
производство, но същия категорично отказа да се възползва от тази норма. По този начин
категорично е спазено изискването на чл.15 от НПК, касателно право на защита на подс.И.,
като изключването на св.Б. в крайна сметка е единствения останал възможен вариант
спрямо неговата роля в процеса.
Противно на становището на защитата на подс.И., съда не установи нито едно
доказателство, което да е в категорична подкрепа на твърдяната от него защитна теза,
подкрепена частично само от показанията на неговия приятел- св.Б., поради което и съда
направи своите изводи след цялостна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и съпоставяйки един спрямо друг по-горе не намери основание същия да бъде
оправдан, поради липса на безспорни и категорични доказателства.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият И. с
деянието си е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на състав на
умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 4 във вр. чл. 343б, ал. 3 и чл. 28, ал.
1 НК за това, че на 02.08.2020г. в гр. С. е управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“, с per. №** след употреба на наркотични вещества-
кокаин, установено с тест „Drager DrugTest 5000“ с фабричен №**, по реда на Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като деянието е извършено
повторно (след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а
именно- по НОХД №*/2019г. по описа на Районен съд- С. с одобрено от съда Споразумение
№*/27.05.2019г., в сила от 27.05.2019г., за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, като на
основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда).
Непосредствен обект на престъпно управление на моторно превозно средство
(МПС) след употреба на наркотични вещества по чл. 343б, ал. 4 във вр. чл. 343б, ал. 3 и чл.
28, ал. 1 НК са обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез
недопускане на лица, които са под въздействие на наркотични вещества, да управляват
моторни превозни средства (един от видовете транспорт). Престъплението е транспортно
престъпление, чийто родов обект е транспортната безопасност.
Подсъдимият Д. О. И. от с. Г., общ. К., обл. С. е пълнолетен български гражданин,
грамотен, има основно образование. На подсъдимия е издадено свидетелство за управление
на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* и се води на отчет в ОДМВР- С. като
водач на моторни превозни средства, следователно същия е и наказателно- отговорно лице и
субект на престъплението, тъй като непосредствено е манипулирал с механизмите и
приборите на моторното превозно средство, което е управлявал.
Автомобилът е моторно превозно средство, което съгл. пар. 6, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е нерелсово пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Съгл. т. 12 на пар. 6 автомобил е
недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на
пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Съгл. 6. „а“ на т. 12, лек
е този автомобил, който е за превоз на пътници, в който броят на местата за сядане без
мястото на водача не превишава 8.
Престъплението е от т.нар. престъпления на формално извършване. Обективно,
престъплението е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
7
Изпълнителното деяние е осъществено и то се изразява в боравене от подсъдимия с
различни лостове на управление на МПС, като по този начин се привеждат в движение
механизмите му. Това управление се характеризира с особеното състояние на подсъдимия-
след употреба на наркотични вещества, като съставът не изисква употребата на
наркотичните вещества да е била непосредствено преди извършване на управлението.
Деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е
извършено след като подсъдимия е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление и не изтекъл срокът по чл. 30 от НК (чл. 30, ал. 1: „Правилата на чл. 28.. не се
прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.“; ал. 2: „При условно
осъждане... срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.“).
До този извод се достига анализирайки приложената по делото справка за съдимост на
подс.И., видно от която е, че подсъдимия е бил осъждан вече веднъж по НОХД № */2019г.
на Районен съд- С., с влязло в сила на 27.05.2019г. Споразумение № */27.05.2019г., където
той е бил осъден за извършени две престъпления:
-престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 03.03.2019г. в гр. С. по път 1-7
км. 2+667 по главен път в посока гр. Добрич е управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „Форд Фокус“ с регистрационен номер СС3671АН с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно- 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред (по реда
на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) с медицинско и химическо
лабораторно изследване, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, aл. 1, т. 1 от НК му е
било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца, като на осн. чл.
66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано
от влизане в сила на споразумението; на осн. чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложено по- лекото
наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода; на осн.
чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ОПРЕДЕЛЕНА ДЕЙНОСТ, А ИМЕННО- ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 месеца, считано от датата на
влизане в сила на определението, с което се одобрява споразумението, а именно
27.05.2019г.;
-престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 03.03.2019г. в гр. С. по път 1-7
км. 2+667 по главен път в посока към гр. Добрич е управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с регистрационен номер СС3671АН след
употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено с тест „Drager DrugTest 5000“ с
фабричен № **, по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца, като на осн. чл. 66 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане в сила на споразумението; на осн. чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложено по- лекото
наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода; на осн.
чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ОПРЕДЕЛЕНА ДЕЙНОСТ, А ИМЕННО- ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 месеца, считано от датата на
влизане в сила на определението, с което се одобрява споразумението, а именно 27.05.2019г.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най- тежко наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66 от НК е
отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на споразумението.
На осн. чл. 23, ал. 2 от НК измежду наложените наказания по чл. 343г от НК е
8
определено общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ОПРЕДЕЛЕНА
ДЕЙНОСТ- ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за СРОК от 6 месеца и
то е присъединено към определеното общо най- тежко наказание Лишаване от свобода,
считано от датата на влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумението, а
именно 27.05.2019г.
На осн. чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието по чл. 343г от НК
Лишаване от право да упражнява определена дейност- да управлява моторно превозно
средство, е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 06.03.2019г.
На осн. чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК при евентуално превеждане на наказанието
Лишаване от свобода да се приспадне времето, през което е бил задържан за срок от 24 часа
със Заповед за задържане на лице УРИ № 1886зз-40/03.03.2019г. на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР във връзка с чл. 343б от НК.
На 06.09.2019г. е изтърпяно наказанието по НОХД № */2019г. на Районен съд- С., с
което е осъден на 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. Наказанието е изтърпяна
за времето считано от 06.03.2019г. до 06.09.2019г.
Изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК на определеното общо най- тежко
наказание Лишаване от свобода не е изтекъл, тъй като изпитателният срок изтича на
27.05.2022г.
Съгл. чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда.
Употребата на наркотични вещества е установена в съответствие с изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Наредбата е издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на

правосъдието, обнародвана е в ДВ, бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. Съгл. чл. 3а, т.
2 от наредбата, тъй като лицето е приело показанията на техническото средство- теста
„Drager DrugTest 5000“ установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози не се извършва с медицинско и химическо- токсикологично лабораторно
изследване.
Кокаинът е сред наркотичните вещества, които нямат легална употреба, пазар и
производство и са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите
средства от 1961г., ратифицирана от България- списък 1 и съгласно Закона за контрол върху
наркотичните средства и прекурсорите (ЗКНВП), поставени са под контрол и се намират в
Списък I- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно приложение №1 по Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (Приета с ПМС №293 от 27.10.2011г., обн. ДВ, бр.
87 от 4.11.2011г., в сила от 10.11.2011г.), като растенията и веществата по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) се
класифицират и наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъците
съгласно приложенията към чл. 3.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал, че след като е употребил наркотични
вещества- кокаин, участва в пътното движение като водач на моторно превозно средство.
Той съзнателно е поел управлението на моторното превозно средство, след като е употребил
наркотични вещества- кокаин, пренебрегвайки неблагоприятните последици от това при
осъществяване на дейност с голям риск за водача и за всички останали участници в
движението.
9
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение
по пътищата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са нарушаването на мярката за
неотклонение от страна на подс.И. и опита му да избегне по този начин наказание за
извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.4 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство не са установени от съда.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
както и прилагането на чл.55 от НК.
По тази причина и на основание чл.54 от НК, съобразявайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът му определи наказание по вид лишаване
от свобода за срок от 1 / една/ година и 6 / шест / месеца при първоначален ОБЩ режим на
изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 800 лева за извършеното престъпление по
чл.343б, ал.4 във вр.с чл.343б, ал.3 и чл.28, ал.1 от НК.
Това наказание съда наложи, тъй като съобразно материалите по делото е видно, че
подс.И. е наказван вече за извършено от него друго транспортно престъпление, като му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“, което изтърпяване е било отложено по
реда на чл.66 от НК, но поведението на подс.И. е останало все същото т.е. същия проявява
упоритост и склонност към извършването на подобен вид престъпления, като нещо повече
дори- неговото поведение във времето е рецидивиращо и няма данни превенцията спрямо
него съобразно нормата на чл.36 от НК да е изиграла своята възпитателна и възпираща
функция. Извършеното от подс.И. престъпление е и в условията на повторност по реда на
чл.28, ал.1 от НК, което съда обоснова по-горе в мотивите си.
За престъплението по чл.343б, ал.4 във вр.с чл.343б, ал.3 и чл.28, ал.1 от НК,
извършено от подсъдимия като пълнолетен се предвижда наказание „лишаване от свобода”
от 1 до 5 години и глоба в размер на 500 до 1500 лева.
На следващо място, обаче, подсъдимия е осъждан за престъпления от общ характер, за
които не е настъпила реабилитация. Не са налице всички предпоставки по чл. 78а от НК за
освобождаване на подс.И. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на глава ХХVІІІ от НПК (чл. 375 и сл. от НПК) за извършеното
престъпление, предвид предходното осъждане на подс.И. и наличието на повторност.
Приложението на чл.66 от НК при изпълнение на наказанието следва да бъде
изключено, тъй като подс.И. е вече осъждан за престъпление от общ характер, чието
наказание е било отложено за изтърпяване по реда на чл.66 от НК и е извършил настоящето
престъпление в изпитателния срок по предишното си наказание, видно от приложената по
делото справка за съдимост подс. И.. Изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК изтича на
27.05.2022г. и към процесната дата: 02.08.2020г. все още не е изтекъл.
Именно предвид горното обстоятелство и на основание чл.68, ал.1 от НК съда
приведе в изпълнение Споразумение № */ 27.05.2019г. по НОХД № */ 2019г. по описа на
РС- С., влязло в сила на 27.05.2019г. и постанови подс.И. за изтърпи отделно наказанието по
него в размер на 3 / три / месеца „лишаване от свобода”, което също следва да започне при
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Това наказание следва да бъде изтърпяно
отделно от подс.И. от наложеното му наказание по настоящето наказателно дело.
На основание чл.59, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, съда приспадна от наложеното по-горе
наказание времето през което подс.И. е бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане на
лице УРИ №1886зз-144/02.08.2020г.
Предвид задължителното приложение на нормата на чл.343г от НК съда наложи на
подс.И. и административно наказание- „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /
една / година и 6 / шест / месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК съда приспадна от това
наказание времето през което подс.И. е бил лишен от това си право по административен ред.
На основание чл.112 от НПК, съда отне в полза на държавата веществените
10
доказателства по делото, а именно- 1 бр. тестова касета с проба и 1 бр. DVD с видеозаписи
от системата на камери за видеонаблюдение, монтирана в РУ-С., следващи делото, като
разпореди след влизане на присъдата в законна сила същите да бъдат изпратени на ОДМВР-
С. по компетентност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съда осъди подс.И. да заплати и направените по
делото разноски за експертизи до настоящия етап от производството в размер на 69,59 лева,
които същия следва да заплати по сметка на ОДМВР-С..
На основание чл.309 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца и така наложеното наказание потвърди
взетата спрямо него мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК ще
бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/М.ХРИСТОВ/
11
Съобщи за изтекли лични данни