НОХД № 2580/09 г.
МОТИВИ
:
Обвинението против подсъдимия М.Р.К. *** е за
престъпление по чл. 198 ал.1 от НК за това, че на 26.08.2009 год., около 23.00 часа, в гр.Пазарджик, на ул.*******, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”,
модел”2630”,
1 бр. мобилен телефон марка „Водафон”, модел „225”, 1 бр. кожен портфейл -
всичко на обща стойност 120 лв. и парична сума в размер на 45.00 лв. и 05.00
евро, равняващи се на 9,78 лв. по фиксинга на БНБ за еврото за 26.08.2009г. или
всичко на обща стойност 174,78 лв. от владението на В.Г.К. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това
сила
– дърпане
на
чантата
от ръцете на В. К. и заплашване -чрез думи и действия.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане
на наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Частният
обвинител В.К. пледира неаргументирано за ефективно наказание лишаване от
свобода, за срок от две години.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощен защитник, декларира, че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение, но отказва да дава подробни
обяснения.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 26.08.2009г.,
около 22.30 часа, св.В.К. приключила
работния си ден в магазин „****” в гр.Пазарджик и тръгнала да се
прибира пеш към дома си в същия град на ул.******* Преди
да достигне до дома си тя забелязала,
че я следва лице от мъжки пол, като все още не знаела, че това е подс.М.К..
Последният бил взел решение да
извърши грабеж на намиращите се в дамската чанта на св.К.
вещи. В изпълнение на намерението той продължил да върви след пострадалата, скъсявайки постепенно
дистанцията. Свидетелката К. минала между блоковете и стигнала до входа на жилището
си, като през цялото време се обръщала и виждала подсъдимия зад себе си. Когато влязла във входа на
блока тя се спряла пред
вратата на асансьора. В този момент подс.К. също влязъл във
входа и тичешком се насочил директно към св. К.. Застанал пред нея и започнал
да размахва нож, чието острие било дълго около 20 сантиметра.
Тези негови действия били съпроводени със заплашителните реплики „Дай чантата ма”.
Свидетелката К. се изплашила много и започнала да вика. В същия момент подс.К.
издърпал със сила дамската чантата от ръцете на свидетелката и побягнал. В
чантата на пострадалата имало мобилен телефон марка „Нокиа”, модел”2630”, друг мобилен телефон
марка „Водафон”, модел „225”, кожен портфейл, съдържащ сумата от 45.00 лв. и 5.00
евро, лични документи и снимки. Свидетелката К. се опитала да догони подсъдимия, но не успяла,
затова се обадила за съдействие на органите на РУ на МВР-Пазарджик и изчакала
пристигането им.
Междувременно в близост до входа на пострадалата се намирали
свидетелите П.К. и А.Г., който
чули виковете на пострадалата. Малко след това те видели, че от входа излиза и
тича младо момче, което носи чанта в ръце. Двамата свидетели незабавно
побягнали с цел да го догонят. След кратко
преследване, в района на кръстовището, разположено срещу гробищния парк, св.К.
успял да достигне подсъдимия и при
опита да го хване, последният паднал на земята. При падането той изпуснал чантата на земята, но в дясната си
ръка успял да задържи портфейла на пострадалата със сумата от 45.00 лв. и 05.00 евро, който бил извадил докато бягал. Когато св.К. доближил
подсъдимия, последния насочил ножа към него и му казал, че ще го наръга.
Свидетелят Г. видял това и понеже тичал малко по-бавно се развикал, за да
покаже на подсъдимия, че К. не е сам. В този момента подсъдимият станал от земята и побягнал в посока
кв.”Ябълките”,
отнасяйки портфейла и ножа със себе си.
Свидетелите
П.К. и А.Г. намерили захвърлената на земята дамска чанта и двата мобилни телефона, след това се
отправили към жилището на пострадалата, където видели вече пристигналите
полицейски служители.
Свидетелят
К.
предал доброволно с протокол захвърлената от подсъдимия и намерена от
него дамска чанта, по която имало червеникавокафяви зацапвания, наподобяващи
кръв, както и двата мобилни телефона ”Нокия” и „Водафон”. Мобилните телефони били върнати с разписка
на пострадалата, а дамската чанта била приложена като веществено
доказателство по делото.
На място бил извършения оглед на местопроизшествие и били иззети проби от червеникаво кафяви течности,
намерени в района.
Бил извършен и оглед на веществено доказателство - дамската
чанта, като по лицевата страна на същата били открити петна от
червеникавокафява засъхнала течност с неправилна форма.
От
заключението на оценъчната експертиза, което съдът възприе изцяло, като
компетентно изготвено и неоспорено от страните се установи, че стойността на
вещите, предмет на престъпно посегателство, подробно описани по-горе, с
изключение на паричните суми, възлиза на сумата от 120 лева. Тази сума,
прибавена към паричната сума от 45 лева и 5 евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към инкриминираната дата – 9.78 лева, дава обща стойност на
вещите предмет на посегателство в размер на 174.78 лева.
От заключението на съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства, което съдът възприе изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установи, че по дамската
чанта на пострадалата и по иззетите от местопроизшествието проби от червеникаво
кафяви течности има кръв, като кръвта по дамската чанта е човешка и е от кръвна
група „А”-аглутиногени и бета аглутинини, кръвна група А/В/.
В резултат
на проведените издирвателни мероприятия подс.К. бил установен като извършител
на престъпното посегателство и по този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
В хода на
разследването в досъдебната фаза на процеса били извършени разпознавания от
страна на св.К. и св.К., които недвусмислено посочили и разпознали подс.К. като
автор на деянието.
Горната
фактическа обстановка съдът установи изцяло въз основа на показанията на свидетелите К., К. и Г.,
заключенията на вещите лица по
изготвените оценъчна и СМЕ, вещественото доказателство и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда
на чл.283 и чл.284 от НПК.
Съдът дава
пълна вяра на горепосочените гласни доказателства, т.к. те кореспондират с
останалия доказателствен материал и взаимно се допълват, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Отделно от това
горепосочените писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства кореспондират и на декларираното от подсъдимия признание за вина и
авторство на престъпното посегателство.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.198 ал.1 от НК, като на 26.08.2009 год., около 23.00 часа, в
гр.Пазарджик, на ул.******, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокиа”, м. „2630”, 1 бр.
мобилен телефон марка „Водафон”, м. „225”,
1 бр. кожен портфейл - всичко на обща стойност 120 лв. и парична сума в размер
на 45.00 лв. и 5.00 евро, равняващи се на 9,78 лв. или всичко на обща стойност
174,78 лв. от владението на В.Г.К. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това
сила
– дърпане на
чантата
от ръцете на В. К. и заплашване - чрез думи – заплашителна реплика: „дай чантата ма” и действия – насочване на нож към тялото на пострадалата.
Подсъдимият е предвиждал, т.е.
имал представа за всички обективни елементи
на престъплението - съзнавал е, че
именно чрез употребата на сила – дърпане на чантата от ръцете на пострадалата и
заплашителните думи и действия сломява
съпротивата й, като осъществената принуда е начин и средство за отнемане на
владението над вещта, т.е. за настъпването на обществено опасните последици,
като е искал тяхното настъпване. Действал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена с оглед конкретните обстоятелства по време, място
и начин на извършването му – в тъмната част на денонощието, при което принудата
е била в две форми, а именно със сила и заплашване, като при втората форма е
било използвано хладно оръжие – нож, с което на практика е отправена
конклудентна закана за засягане на телесната неприкосновеност.
Подсъдимят е личност с ниска степен
на обществена опасност – не е осъждан, не е криминално проявен, извършената от него
престъпна проява е инцидентна в животът му,
а отделно от това е положително охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в ниската му правна и
обществена култура, в надостатъчното култивиране на морални и социални
ценности, довело до незачитането на телесната неприкосновеност на човешката
личност и на чуждото право на собственост, провокирали и желание да се набавят
средства по бърз и дори престъпен начин.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, възстановяване на имуществените вреди във фазата
на съдебното следствие, чрез заплащане на сумата до размера на невъзстановените
такива и младежката възраст на подсъдимия. Декларираното признание за вина не
се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то беше направено формално, като
с него подсъдимият не допринася по никакъв начин за изясняване на релевантни за
делото факти. Невисоката стойност на
вещите предмет на посегателство също не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, т.к. подсъдимият е имал намерение да присвои противозаконно
всичко, което се е намирало в дамската чанта и което има икономическа стойност,
като не е могъл да знае реалната стойност на ограбеното.
Като отегчаващо обстоятелство
съдът оцени фактът, че подсъдимият е бил
използвал хладно оръжие – нож, с което е отправил закана за нанасяне на телесно
увреждане на пострадалата, а в последствие и закана с убийство към св.П.К.,
който се опитал да осъществи граждански арест.
Тук е мястото да се посочи, че от страна на държавното обвинение по
отношение на подс.К. е било спестено обвинение по чл.144 ал.3 от НК с пострадал
П.К., което обаче на този етап би могло само да се констатира от съдебния
състав.
При тези
данни и като отчете относителната тежест на всяко едно от смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства като наложи на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода при
абсолютния минимум от 3 години, с което намери, че ще се постигнат целите на
наказанието и ще съответно на тежестта на извършеното.
Съдът не
намери основание за приложението на чл.55 ал.1,т.1 от НК, т.к. на първо място
не са налице изключително или многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, а на
второ място и най-лекото предвидено в закон наказание не се явява несъразмерно
тежко за конкретно извършеното престъпление.
С оглед данните за личността на
подсъдимия съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и за неговото
поправяне и превъзпитание не се налага
ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед
на което и на основание чл.66 ал.1 от НК приложи институтът на условното
осъждане, като отложи изтърпяването му за изпитателен срок от 5 години.
Съдът намери, че за постигане в
пълна степен на поправително – превъзпитателен и принудително възпиращ ефект
спрямо подс.К., т.е. за формиране на нова ценностна система у него, целяща
привързването му към обществено полезния начин на живот е необходимо в рамките
на изпитателния срок да постанови изтърпяване и на пробационна мярка.
С оглед на това и на основание
чл.67 ал.3 от НК съдът постанови в рамките на изпитателния срок подс.М.К. да
изтърпи и пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично.
С оглед
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.
да заплати в полза на държавата по сметка ***, сторените по делото деловодни
разноски в размер на 160 лева за експертиза.
По изложените
съображения
съдът
постанови
присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :