Р Е Ш Е Н И
Е № 313
гр.Видин, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2156 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД-гр. СОФИЯ, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14,
ЕИК *********, с която против Н.Ж.И. ***, ЕГН **********
е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че с Договор за потребителски
заем с № PLUS-11377723/30.07.2015 г. на ответника е отпуснат паричен кредит в
размер на 5000.00 лева и закупуването на застраховка от 1680.00 лева.
Поддържа се, че сумата,
предмет на договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора,
с което ищеца е изпълнил задължението си по него.
Сочи, че ответника е
удостоверил с подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”, получаването
на сумата по договора, както и че въз основа на чл. 3 от същия договор за
ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски - всяка по
141.50 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент, посочени в параметрите на договора.
Излага се, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.05.2016 г., като към тази
дата са погасени 8 месечни вноски, а така също и че на основание чл. 5 от
договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска.
Твърди се, че въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си, поради което кредиторът е изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси, която покана ответникът е получил лично на 24.10.2017 г.
Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 957/2018 г. по описа на ВРС и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 5007.24 лева - главница,
1370.76 лева - възнаградителна лихва, 921.67 лева - законна лихва за забава за
периода от 20.06.2016 г. до 11.04.2018 г. на
основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и
направените разноски.
От ответника, чрез
назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска,както и условията по
договора за кредит и представения от ищеца погасителен план. Прави се възражение за нищожност на различни разпоредби
на процесния договор за заем, касаещи: уговорения годишен процент на разходите,годишният лихвен
процент,застрахователната премия.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена
и приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 957/2018 г. по описа на РС - Видин.
В молба вх. № 5669/17.05.2019
г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от
страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 957/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 25.04.2018 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 710/25.04.2018 г. за 5007.24 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 19.04.2018г. до окончателното му изплащане, 921.67 лева
мораторна лихва за периода 20.06.2016г. до 11.04.2018г., 1370.76
лева възнаградителна лихва за периода 20.05.2016г. до 20.08.2020г. ,
както и разноски
в размер на 25.00 лева-държавна такса и 50.00 лева
юрисконсулско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника
за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 957/2018 г. по описа на ВдРС,
по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
Установява се от приетия като писмено доказателство по
делото Договор за потребителски паричен кредит , че на 30.07.2015 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и ответника – като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, в размер
на 5 000 лева, при следните условия: на шестдесет броя погасителни вноски,
с годишен процент на разходите – 15.09 % и лихвен процент – 12.58 %. В Договора
е обективиран погасителен план, според който страните са уговорили общо 60
месечни погасителни вноски, в размер на 141.50 лева, първата с падеж 20.09.2015г.,
а последната погасителна вноска с падеж 20.08.2020г.. В чл. 1 от Договора за
кредит, е посочено, че договорът за кредит влиза в сила при подписване на
настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на
кредитора към датата на получаване на размера на заем по банковата сметка на и
предоставена от Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал, банковата си сметка ,както и че същата е лично негова, има достъп до средствата по
нея, продиктувана е и е записана вярно. Декларирал е също, че му е известно, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не носи отговорност след превеждане на
сумата: в случай на грешка при записването й; за предварителни или последващи
взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или по повод разпореждането със
средствата по банковата сметка. Според чл. 3 от Договора, предоставянето на
посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на
кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заем и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се извършва по
банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати,
наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според уговореното
между страните в чл. 5 от Договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 10 от Договора, всички
изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс
или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, посочени в този
документ, в съответните полета, посочени от Кредитополучателя при
кандидатстване/усвояване на кредита. Посочено е още, че Кредитополучателят
удостоверява чрез подписването на настоящия договор изричното си съгласие за
получаване на съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез
средствата, описани в предходното изречение,както и че договорът се прекратява с изпълнението на
всички задължения на Кредитополучателя или при предсрочно изпълнение на
задължението.
Към договора е приложен и Сертификат , издаден на 30.07.2015
в удостоверяващ, че между ответника, от една страна, като застрахован, и
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“, е сключен договор за застраховка „Защита на
плащанията“, при упоменати застрахователни
рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са прието като писмени доказателства
и:погасителен план, покана от 17.10.2017 г.до ответника за изпълнение при предсрочна изискуемост,която видно от
върнатата разписка на „МиБМ Експрес“ ООД е връчена на ответника.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че ответника на последната
страница на договора за кредит е удостоверил с подписа си получаването на
сумата, както и че размера на задължението му към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК е: 5007.24 лв.-главница; 1370.76 лв.-възнаградителна
лихва; 921.67 лв. мораторна лихва за периода от 20.06.2016 г. до 11.04.2018 г.
Вещото лице в заключението си сочи също, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е
постъпило в съда на 19.04.2018 г., налага преизчисляване на мораторната лихва
върху остатъка от главницата до тази дата, която мораторна лихва за периода от
20.06.2016 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 930.54 лв. Според заключението на
вещото лице, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по процесния
договор са получени плащания от ответника в размер на 1132 лв., която сума е
платена на 8 погасителни вноски.
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответника дължи сумите, за които в
заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
Така предявеният иск във вр.с чл.240 ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество частично
основателен по следните съображения:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани
по силата на сключения между тях Договор за потребителски заем с №
PLUS-11377723/30.07.2015 г. въз основа на
който ищецът, като кредитор, е предоставил
на ответника, като кредитополучател, паричен заем в общ размер на 5000.00 лв.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си
да предостави договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя в раздел
„удостоверение
на изпълнението”.
Не се спори, а
и от заключението на вещото е видно, че от дължимите се 60 вноски са изплатени
8 бр., в общ размер от 1132.00 лв., като по погасителния план последната
платена вноска е тази до 20.04.2016 г..
Във връзка с чл. 5 от Договора за потребителски кредит,
съгласно който страните са уговорили, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска/в случая
20.06.2016 г./, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
В случая обаче
уведомяването е наложително, тъй като за вземания по договор за потребителски кредит, какъвто
е настоящият, с клауза за предсрочна изискуемост и при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
Съгласно
разясненията дадени в т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Това разрешение се следва и от трайната
и последователна съдебна практика на съдилищата в Република България,
включително и по въпроса относно надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост свързана с кредитите предоставяни от небанкови финансови
институции. Ето защо обявяването пред длъжника че кредиторът ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми е необходим
елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се
иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в заповедно
производство, така в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и тогава, когато кредитният дълг
се претендира по общия исков ред.
В този смисъл
обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно
указанията на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем. Вярно е, че заемодателят - ищец е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и като такъв по занятие
предоставя заеми със собствени средства, но това не го поставя в
привилегировано положение спрямо други заемодатели, които предоставят средства,
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (
напр. банки). Ето защо и същият не може да се счита за освободен от
задължението да обяви на длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Липсва основание за поставяне на кредитополучателите по договори,
сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити.
Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на кредитора, че се е възползвал от това право да обяви
задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако кредиторът
изрично не е заявил, че упражнява това свое право. Това волеизявление следва
също да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Така предсрочната
изискуемост на вземанията по разглеждания договор за кредит не може да настъпи
автоматично, въпреки уговорката в същия, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.
В конкретния случая това е станало
на 24.10.2017 г.,когато на длъжника е връчена съответната покана за изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.Р. № 3/2017
г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за
заем/кредит следва да
се определи в
размер само на непогасения остатък
от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на
плащането. За периода
до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В тази връзка и
съобразявайки, че не е оспорено обстоятелството, че са платени осем вноски, при така уговореното между страните, вземането е
станало изцяло предсрочно изискуемо, считано от 24.10.2017 г./датата на
уведомяване/, като кредиторът има право
да получи непогасената част от паричното задължение по процесния договор за
паричен заем,представляващо главница в размер на 4531.24 лв., който
се установява от представения погасителен план, като иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 5007.24 лв., следва да се
отхвърли. От погасителния план е видно, че сумата от 5007.24 лв. е формирана, като
към главницата от 4531.24 лв. е добавена и сумата от 476.00 лв., представляваща непогасени вноски по сключената застраховка.
За разлика от договора за кредит сертификата за
уговорената и сключена застраховка,която
е неразделна част от него, и без техническа експертиза е ясно, че е изготвен
на шрифт по-малък от 12, който е трудно четлив по тази причина ,и което само по
себе си е самостоятелно основание за недействителността на договора в тази му
част по чл. 22 във
вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В тази връзка
сумата от 476.00 лв.не се дължи.
В останалата си
част договора отговаря на законовите изисквания по ЗПК,в частност чл.11 ал.1
т.7-12,поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.
Договорът
отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП,като клаузите от същия са предмет на
индивидуална договорка между страните /обективиран е индивидуален погасителен
план с посочени размер,брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,
поради което чл.146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка възраженията за неравноправност са несъстоятелни.
На следващо
място, ответникът поддържа нищожност на клаузите относно годишен процент на
разходите и лихвен процент, посочени съответно като 15.09% и 12.58%.
Към момента на
сключване на процесния договор – 30.07.2015 г., е била приета разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените
разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските
кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите
в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при
приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при
договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че
едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата
икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на
другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й
положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР
и лихвен процент , съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 12.58 % и ГПР – 15.09 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения,а по тази
причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на
морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението за
нищожност на уговорката,касещи посочените компонентни , като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна, е неоснователно.
В случая възнаградителната
лихва, представляваща по естеството си договорна
лихва, и съобразно цитираното тълкувателно решение №. №3/2017 г. на ВКС
се дължи от ответника за периода
от 20.04.2016
г./датата на плащане на последната вноска/ до 24.10.2017 г./датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ и е в размер на 743.54 лв.,при
направени изчисления ,съобразно погасителния план, като в тази връзка иска до
пълния претендиран размер от 1370.76 лв. следва да се отхвърли.
Аксцесорният
иск по чл.86 от ЗЗД също е частично основателен.
От момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем се дължи законната лихва за забава върху
неизплатената главница, която в случая за периода от 24.10.2017 г. /датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ до посочената от
ищеца дата-11.04.2018 г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е
19.04.2018 г./ възлиза на сумата от 213.98 лв..В тази връзка предявеният иск следва да се уважи за сумата от 213.98
лв., а в останалата част, до пълният размер от 921.67 лв., се отхвърли.
С оглед
изложеното по-горе следва да се приеме за установено, че е
налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по отношение на ответника в размер на 4531.24 лв.-главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор
за потребителски заем с № PLUS-11377723/30.07.2015 г., 743.54
лв.-възнаградителна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 24.10.2017 г., 213.98
лв.- лихва за забава за периода от 24.10.2017 г. до
11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.04.2018 г./датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото ответника
следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство съобразно
уважената част на исковата претенция.В случая направените разноски са: 159.13 лв.-платена
държавна такса, 100.00.лв.-депозит за вещо лице, 694.98 лв. за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78 ал.6 ГПК, в размер на
100.00 лв.,или сумата в общ размер от 1054.11 лв..С оглед чл.78 ал.1 ГПК и съобразно уважената част на
иска ответника следва да бъде осъден да заплати
сумата от 792.61 лв.
Разноски по ч.гр.д. № 957/18
г. по описа на ВдРС са в общ размер от 75.00 лв. /25.00 лева за
платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/
и във връзка с уважената част на иска ответника следва да заплати сумата от
56.39 лв..
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ж.И. ***,
ЕГН **********,
че дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД – гр. СОФИЯ,
р-н “Младост”, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********
следните суми:
-сумата
в размер от 4531.24
лв./главница/, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният претендиран размер от
5007.24 лв.;
-сумата от 743.54лв.,представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.05.2016 г. до 24.10.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 1370.76 лв.
-сумата от 213.98 лв.-
лихва за забава за периода от 24.10.2017 г. до 11.04.2017
г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният претендиран размер от 921.67
лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 4531.24 лв., считано от 19.04.2018 г. /датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 957/2018
г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА
Н.Ж.И. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД – гр. СОФИЯ, р-н “Младост”, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК ********* сумата в общ размер от 56.39
лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 957/2018 г. по
описа на РС-Видин съобразно уважената част от иска,като отхвърля искането в
останалата му част до пълният размер от 75.00 лв..
ОСЪЖДА
Н.Ж.И. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД – гр. СОФИЯ, р-н “Младост”, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК ********* сумата в общ размер на 792.61
лв., направени в настоящето производство разноски,но съобразно уважената част от иска,като отхвърля искането в останалата му част до
пълният размер от 1054.11 лв./ 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, 159.13лв.-платена
държавна такса, 100.00 лв.-депозит за вещо лице и 694.98 лв.възнаграждение за
особен представител/.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
957/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: