Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 30.04.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и осми февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1413 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 143 СК и чл. 149 СК, предявени
от З.Й.С., с ЕГН: **********, адрес: *** против М.Г.Ж., с ЕГН: **********,
адрес: ***.
ИЩЦАТА, представлявана от адв. м.ц. твърди, че с ответника нямали брак,
но живели на съпружески начала – първо в неговия дом село п., а след това си
направили заедно с общи средства и усилия къща и заживели самостоятелно. Тогава
се родило и първото им дете – сина им и.з.с., който ответникът М.Ж. не признал
поради разногласия какво да бъде малкото име на детето. Ищцата приела факта, че
и. ще остане без баща по акт за раждане и продължили да живеят заедно. От съжителството
си след това имали родени още три деца: д.м.Ж., и.м.ж.и а.ч.Ж..
Ищцата твърди, че от четири години не живеели заедно с ответника, а тя
се прибрала при родителите си още докато била бременна с четвъртото им дете – а.ч.Ж..
Ответникът М.Ж. не се грижел за ищцата и децата им, ходел да играе на машинките
за залагания, играел „комар“. Докато живеели заедно се наложило ищцата да влезе
в болница със сина им Д. Ж., а през това време ответникът не отишъл да види
детето си как е или пък да му донесе пари, храна или дрешки. Освен пълната
незаинтересованост от ищцата и децата им, З.С. разбрала, че ответникът има
връзки и с други жени и то, докато била бременна. Това я накарало да вземе решение
да го напусне и да заживее заедно с децата при родителите си, които много
ѝ помагали в отглеждането и възпитанието им. Те ѝ осигурявали и
необходимото спокойствие и сигурност, за да може да даде всичко необходимо на
децата.
След като се разделили с ответника, той напълно се дезинтересирал от
децата. Не идвал да ги взема, не се интересувал те имат ли нужда от нещо, не им
давал пари, средства, дрехи – абсолютно нищо, все едно не бил техен баща.
Ответникът М.Г.Ж. се омъжил за друга жена и гледал нейното дете, а когато на
ищцата ѝ се налагало да влезе в болница с някое от по-малките деца и го
помолела да гледа някое от големите им деца, той отказвал категорично, нещо
повече – дори ги гонел от къщата си, а когато ги видел на улицата, ги подминавал
все едно не ги познавал и не били негови деца.
В момента ищцата живеела в село п. на ул. „и.р. №., в жилището на своите
майка и баща, които ѝ помагали с отглеждането на децата и разполагала с
финансови средства да се грижа за тях. Ответникът живеел в село п. на ул. „И..
р..“ № ** с друга жена и не се интересувал от съдбата на децата им, не полагал
никакви грижи за отглеждането и възпитание им, както и не плащал никаква
издръжка, необходима за най-елементарните им нужди.
Независимо от своите възможности за отглеждане на децата, ищцата счита,
че ответникът също като техен баща и родител следва да поеме част от разходите
по отглеждането им. Предвид обстоятелството, че работел и разполагал с
финансови възможности, можел да плаща издръжка на децата, включително и такава
за минало време.
С оглед изложеното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищцата упражняването на родителските права върху
родените от съвместното им съжителство малолетни деца: д.м.Ж. с ЕГН: **********;
И.М. Ж., с ЕГН: ********** и а.ч.Ж., с ЕГН: **********, като постанови същите
да живеят при нея на адрес: с. п., общ. К. И. Р. 0.;
- да определи режим на лични отношения между ответника и малолетните им
деца всяка трета събота от месеца, без приспиване, от 10.00 часа до 17.00 часа
, както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката;
- да осъди ответника да ѝ заплаща, в качеството на майка и законен
представител на малолетните им деца, месечна издръжка, както следва: за д.м.Ж.
– 155 лв., за и.м.ж.– 145 лв. и за а.ч.Ж. – 140 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане;
- да осъди ответника да ѝ заплати в качеството ѝ на майка и
законен представител на малолетните им деца, издръжка за минало време, както
следва: за д.м.Ж. – 130 лв., за и.м.ж.– 130 лв. и за а.ч.Ж. – 130 лв., за една
година назад считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендират се и разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ представляван от адв к. н., намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Признава, че бил баща на малолетните д.м.Ж., и.м.ж.и
а.ч.Ж., родени от съвместното им съжителство със З.С., което продължило до края
на ***г. Оспорва всички други обстоятелства, изложени в исковата молба.
Твърди, че в края на 2014 г. З. ги напуснала без повод и причина и
отишла при приятеля си Р., като оставила децата при него. След няколко месеца
се завърнала при ответника и децата. Останала около 2-3 месеца, но един ден
отново отишла при Р., като децата пак останали при баща си. Ответникът твърди,
че той и родителите му се грижели за тяхното отглеждане и възпитание. Твърди,
че през месец ноември 2016 г. майката на З. насила взела децата от тях,
заплашвайки ги с полиция. Децата не желаели да живеят с майка си в дома на Р.,
тъй като имали само една стая и нямали никакви битови и хигиенни условия за
живеене.
Ищцата подала искова молба срещу ответника, но впоследствие дошла у тях
и му казала, че е съгласна двете деца – Д. И ., да останат при него, а тя да
вземе А. и да се грижи за него заедно с и. и детето, което имала от Р.,
заявявайки, че ще си оттегли исковата молба. След това тя оттеглила исковата си
молба, като децата д. И и.останали при бащата, а А. и и. – при майката.
Два-три дни преди да подаде настоящата искова молба, ищцата взела децата
д. И и.и повече не им разрешила да се върнат при ответника. Изнесеното в
исковата молба, че не полагал грижи за децата не било вярно. Дори и сега децата
били постоянно в дома на баща си, тъй ката З. имала дете от Р. и в момента се
грижела за него. В момента с децата живеела при Р., а не при родителите си,
както била написала в исковата молба. Ответникът твърди, че купил на децата и.
и д. всичко необходимо за първия учебна ден – дрехи, ученическа раница и
необходимите учебни помагала. До момента им давал пари на ръка дори и на и. и А.,
независимо, че били при майка си. Освен пари на ръка, давал им и подаръци,
купувал им каквито сладкиши поискали.
Ответникът бил много притеснен за възпитанието на децата си, тъй като те
не посещавали редовно училището, дори още не можели да четат, а ходели из
селото и по площада без абсолютно никакъв контрол и грижи от страна на майка
им. В момента З. се грижела за новороденото си дете, а другите им деца скитали
из селото по улиците, вместо да отидат на училище или в детска градина. През
месец септември и началото на октомври 2018 г. втория съпруг на З. спирал и. от
училище и го водел с него да берат орехи и шипки.
Ищецът твърди, че по отношение на искането за присъждане на издръжка в
претендирания размер, не можел да я изплаща, тъй като бил безработен. Не
притежавал движимо имущество. Постоянно си търсел работа, но безуспешно. Ето
защо искането било неоснователно.
Неоснователно било и искането за присъждане на издръжка за минало време,
тъй като по искане на З., двете деца д. И и.до края на м. септември *** г. били
при него, а на и. и А. ответникът давал пари на ръка, купувал им дрехи,
подаръци, а така също носил храна и захарни изделия.
Искането за предоставяне упражняването на родителските права за Д., И.и А.
било неоснователно, поради следните съображения:
Ищцата в момента живеела при втория си мъж – Р. от с. п..Той също бил
безработен. Живеели само от социални помощи. З. говорела в селото, че ще го
осъди за издръжка на децата и след като ответникът бил безработен, щяла да я
получава от Общината и по този начин щели всички да се издържат. Тя обаче
пропускала, че не разполага с абсолютно никакви санитарно - хигиенни условия
при мъжа с който живее в момента. Всички пет деца и те двамата живеели само в
една стая. При това положение нямало как да се отглеждат тези деца, още повече,
че майката се грижи за малкото, а техните – на ищцата и ответника деца, се
скитали по цял ден по улиците и не посещавали училище и детска градина. и. още
не можел да чете. Р. го водел с него да берат орехи и шипки.
Ответникът твърди, че той и семейството му имали добри санитарно -
хигиенни условия за отглеждане и възпитанието на децата. Като всеки родител,
така и той искал децата му да са образовани, възпитани и да живеят при нормални
битови условия, за да станат достойни граждани за пример на всеки и да се
гордеят с тях. Това можело да се осъществи като децата Д. И.и А. останат при
ответника, да живеят на неговия адрес и той да се грижи за тяхното отглеждане и
възпитание.
С оглед изложеното моли съда да остави исковата молба без уважение, като
претендира разноските по делото и предявява насрещен иск. с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 143 СК, с който моли
съда:
- да му предостави упражняването на родителските права върху родените от
съвместното им съжителство малолетни деца: д.м.Ж. с ЕГН: **********; И.М. Ж., с
ЕГН: ********** и а.ч.Ж., с ЕГН: **********, като постанови същите да живеят
при него на адрес: с. п., общ. Карлово, ул. „и. Р. №.“ №19;
- да определи режим на лични отношения между майката и децата всяка
втора и четвърта седмица в събота от 09.00 ч.до 17.00 ч. и неделя от 09.00 ч.
до 17,00 ч . и един месец през лятото,който на не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата;
- да осъди ответницата да му заплаща, в качеството на баща и законен
представител на малолетните им деца, месечна издръжка в размер на 130 лева за
всяко дете, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – *** г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане;
Претендира и разноските по делото.
Ищецът (ответник по
първоначалния иск) твърди, че бил баща на малолетните д.м.Ж., и.м.ж.и а.ч.Ж.,
родени от съвместното им съжителство със З.С., което продължило до края на 2014
г. Тогава ответницата без повод и причина напуснала дома му и заминала в дома
на Р. Г. Р.от с. п. ул. „И. Р. .... Децата останали при ищеца, като той и
родителите му се грижели за тях. След няколко месеца ответницата се завърнала
отново при него. Останала само няколко месеца и отново го напуснала, за да
отиде при Р., като пак децата останали с баща си. Той продължил да се грижи за
тях, подпомаган от родителите си. Това продължило до края на **г. Един ден в
края на ** г. майката на З. дошла у тях и с голям скандал взела децата. След
известно време ищецът разбрал, че З. искала да го съди за издръжка, но като
децата били при баща си, нямала право. В края на ... г., ответницата подала
молба да го съди за издръжка. Не бил изминал един месец от получаването на
исковата молба и З. го срещнала и му предложила той да вземе двете деца – Д. И ., да се грижи за тях, а при нея да
останат и. и А. и роденото от Р. дете, за които тя да се грижи. Ищецът се
съгласил, след което тя си оттеглила исковата молба. Оттогава до края на м.
септември 2018 ищецът твърди, че се грижел за Д. И ., а ответницата – за и., А.
и детето ѝ от Р..
В края на м. септември *** г. тя взела децата д. И и.и повече не ги
пуснала да се върнат при него, като се оказало, че отново е подала искова молба
за присъждане на издръжка и упражняване на родителски права. Целта и мотива да
забранява на децата да се върнат при баща си била да ги използва, за да
получава издръжката от Общината и по този начин да се издържат всички, тъй като
Р. бил също безработен.
Ищецът твърди, че ответницата с децата и Р. живеели при изключително
лоши семейно - битови условия – имали на разположение само една стая без
санитарен възел, а за подсигуряване на отделни детски стаи за децата и за тях
двамата изобщо не можело да се говори. Всички се издържали само от получаваните
социални помощи.
Ищецът счита, че след като ответницата решила, че не желае да живее за в
бъдеще с него, то тя нямала право да го лишава от възможността да вижда децата
си. Те трябвало да живеят със съзнанието, че са обичани еднакво от двамата
родители. Не можел да се примири с мисълта, че децата му ще живеят в една
среда, в която се насажда омраза към него още отсега, забранявайки им да се
срещат с баща си. При него децата се чувствали добре, били здрави и за тях се
полагали изключително добри грижи, както от ищеца така и от родителите му.
Подсигурил им домашен уют и добри социално-битови условия. Ищецът твърди, че
при него децата щели да имат спокойна среда за социално, умствено и физическо
развитие. За първия учебен ден купил всичко необходимо – дрехи, обувки, учебни
помагала и ученическа раница. През времето, когато две от децата им по желание
на З. били при нея, ищецът твърди, че ги подпомагал с материални средства,
храна и дрехи, дори им давал и пари на ръка.
Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноските по
делото.
ОТВЕТНИЦАТА (ищца по първоначалния иск), с отговора на исковата молба
оспорва иска. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че напуснала сама
и безпричинно семейното жилище на улица „И. Р. в село п.. Действително напуснала жилището им,
което били построили съвместно и с помощта на нейните родители, които вложили и
пари, и труд, за да им осигурят един уютен дом, където да живеят и да отглеждат
децата си, но след като ищецът я изгонил оттам заедно с децата им. Това се
случило през *** г., докато била бременна със сина им А.. Освен, че не се
грижел за децата и за нея, докато била бременна, ищецът играел „комар“ и на
машинките за залагания. Освен това имал връзки с други жени и отношението му
към нея било унизително.
Докато А. бил бебе и понеже ответницата била добър и съвестен човек и
майка и желаела децата ѝ да се отглеждат и растат в добра семейна среда с
двамата си родители, решила да даде на ищеца втори шанс и се прибрала в
семейното жилище. Не изминала и една седмица от завръщането ѝ, когато
една нощ около 2 часа ищецът се прибрал и довел другата жена с която сега
живеел на семейни начала заедно с детето ѝ. В това време децата и., д., и.и
бебето А. спели. Новата жена се настанила все едно си била в собствената къща,
а нея ищецът я изгонил посред нощ заедно с четирите им деца. Събудил я, и
ѝ казал: „Отивай си, не желая да живея с теб, вземай си децата и тях не
ги искам. Аз ще живея с новата си жена“. Ответницата, знаейки агресивния му
нрав, събудила децата, взела си ги набързо, заедно с бебето на ръце и посред нощ
се прибрала в бащината си къща, където живеела и до ден днешен, а нейните
родители ѝ помагали да се грижат за всичките деца. Те били единствените,
които ѝ помогнали за отглеждането и доброто възпитание на децата.
Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че неговите родители му
помагали да отглежда децата ни. През 20-те дни в които децата били при него,
ищецът ходил на работа от 5 часа сутринта до 18 часа вечерта, през което време
оставял децата без никакъв контрол. По цял ден са били сами и добре, че били от
едно село, за да могат д. и и.да си дойдат до вкъщи. Новата му жена освен, че
ги била и обиждала, ги оставяла вкъщи сами и излизала на разходка с нейното
дете. Дори се е опитала да отрови д..
Деца на ответницата ходели голи и боси и изпокъсани и мръсни, когато били при
баща си. Ответницата твърди, че не била конфликтна личност и затова и до
момента не предприела действия да се бори за семейното им жилище, което било
изградено с много средства от страна на родителите ѝ. За съжаление сега
там се разполагал ищецът и неговата нова жена с нейното дете. Не сигнализирала
нито съда за домашното насилие, което им упражнявал, нито сигнализирала
прокуратурата за побоищата или Отдел „Закрила на детето“, за да не го
злепоставя като баща и да не кажат другите деца на техните, че е престъпник.
Всичко това наложило да си вземе децата, за да не стават свидетели
повече на неговото неморално и агресивно поведение. Трябвало да се осъзнае що
за човек е, още когато не поискал да признае най-големия им син и., който сега
бил на 10 години. Ищецът понастоящем напълно се дезинтересирал от децата им, не
идвал да ги взема, не се интересувал те имат ли нужда от нещо, не им давал
пари, средства, дрехи, абсолютно нищо, все едно не бил техен баща, дори
започнал като ги вижда на улицата да ги подминава. Децата не били оставали при
него да ги гледа. Това принудило ответницата да заведе гражданско дело за
родителски права и издръжка преди година и половина, тъй като нейните родители
ѝ помагали, но и той като баща трябвало да поеме някаква отговорност.
След като получил исковата молба М.Г. започнал да я моли да си оттегли молбата,
като казал, че ще вземе поне две от децата при него да ги гледа, само и само да
не го съди за издръжка. Ответницата пак му простила, като се надявала, че вече
е станал по-разумен човек и че се е зародило бащино чувство у него и иска да
поеме отговорност и да гледа децата си. Само 20 дни, след като оттеглила
исковата си молба ищецът дошъл и ѝ върнал децата д. и и.., които бил взел
уж да гледа. Явно си бил помислил, че пак му се е разминало и ще си живее
необезпокоявано с новата си жена и нейното дете. Детето д. като по-голям
споделил с майка си, че новата му жена се е отнасяла много лошо с него и сестра
му и.., не ги искала при тях и ги гонела и биела. Случаят около връщането на
децата бил следния: големият син на ответницата д. дошъл при нея и се оплакал,
че е болен и видимо било така. Установило се че е заболял от бронхопневмония,
докато бил под грижите на баща си. Оплакал се на баща си, че не се чувства
добре, но той му отговорил, че няма пари и не може да го заведе на лекар и да
му купи лекарства. Ответницата веднага взела детето си и го завела на лекар с
последните си пари. Там се установило, че състоянието му е много лошо и ги оставили
в болницата. д. бил с бронхопневмония и ако майка му не била реагирала
светкавично можело да не е жив сега. д. се оплакал също, че новата жена на баща
му искала да го отрови с лекарства. Поради тази причина ответницата се
страхувала децата да стоят при баща си в нейно присъствие. Помолила ищеца поне
да плати пари за колата, с която да закарат д. до болницата, а тя да плати
лекарствата, но той ѝ отговорил: „Оправяй се“. По това време му давала и
парите от детските за да гледа децата, но той вместо това ги проиграл на
машинките.
Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че ходела в дома му и,
че си тръгвала и оставяла децата си да ги гледа той и неговите родители. От
раздялата им през ** г. децата д. и и.останали при него само за около 20 дни
през ... г., след като той я принудил да оттегли исковата си молба. След това
той дошъл и ги довел при нея, защото му пречели. Не отговаряло на истината и
твърдението му, че ответницата отишла у тях взела децата през септември ****
г., тъй като той отдавна вече ги бил изпратил при нея.
Не било вярно и това, че още през ** г. заживяла на семейни начала с Р.,
както и, че сега живее с него в неговия дом в село п. на улица „и.р. №.**
Ответницата твърди, че живее в дома на родителите си с село п. на улица „и.р.
№., а не на №*** Впоследствие се запознала с Р. и той дошъл да живее в дома на
родителите ѝ с нея на семейни начала. Имали дете, но отношението му към
него по нищо не се различавало от това към нейните по-големи деца. Р. обичал
всичките ѝ деца и им давал необходимото бащино отношение, играел с тях и
ги учел на нещата от живота и най-вече да бъдат добри хора.
Не отговаряло на истината твърдението, че имала мотив да получава
издръжка и поради тази причина желаела децата да са при нея. Ответницата
обичала децата си, желаела да са живи и здрави, да растат в една благоприятна и
спокойна атмосфера, да учат, да бъдат образовани и добри хора и като пораснат
да работят и да създадат здрави семейства, а не да бъдат агресивни, да не
работят и да играят хазарт.
Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че тя възпрепятствала
децата да виждат баща си. Никога не ги лишавала от правото им да виждат баща си
и да контактуват с него, напротив, той не желаел да ги вижда. Дори като ги
срещнел случайно на улицата, се обръщал на другата страна и ги подминавал, все
едно не били негови деца.
Не било вярно и твърдението на ищеца, че при него децата се чувствали
добре, тъй като не само социално битовите условия били определящи за децата.
Трябвало също и обич, отношение, закрила и сигурност. С лошото си отношение
ищецът правел така, че децата им да не желаят да се срещат с него.
Не било истина и твърдението, че ищецът им закупил каквото и да било.
Всъщност той не им купувал никакви учебни помагала, нито раница, нито дрехи и
обувки, нито им и давал пари на ръка. Не отговаряло на истината и това, че
когато д. и и.били при баща си, той давал на ответницата и другите деца
материални средства, храна, дрехи и пари на ръка.
С оглед горното моли съда да отхвърли изцяло насрещния иск, като уважи
предявените с първоначалната искова молба обективно съединени искове и ѝ
присъди разноските по делото
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи
фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на
малолетните деца д.м.Ж. с ЕГН: **********; И.М. Ж., с ЕГН: ********** и а.ч.Ж.,
с ЕГН: **********. Безспорно е също така, че децата към датата на подаване на
исковата молба живеят заедно с майката и съжителстващото с нея лице Р. Г. Р.в
жилище на ул. „и. Р. №.“ в с. п..
Няма спор между страните, че
всеки от тях има дете и от лицето, с което съжителства, а малолетният и.з.с. не
е припознат от баща си и живее с майка си З.С..
От представените Удостоверение
изх. №..г. и Удостоверение изх. №..г. е видно, че през учебната **** г. детето д.м.Ж.
е записан като ученик във втори клас в Начално училище В. Л. С. И., а детето и.м.ж.е
записана в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка в същото
училище.
Представена е Служебна бележка изх. №..г. от
Агенция по заетостта – гр. К**, от която се установява, че М.Г.Ж. е регистриран
като безработно лице от 2005 г. до настоящия момент.
От представените 2 бр. епикризи
се установява, че малолетният д.м.Ж. два пъти е постъпвал в детското отделение
на „ МБАЛ „Д-р К*** П***“ с диагноза „Бронхопневмония“ – първият път в периода ***
г., а вторият път – от *** г.
От изготвения по делото социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К***, се установява, че грижи
за трите деца полага тяхната майка, като живеят от около три години заедно с Р.
Р** в дома му на ул. „и. Р. №.“ в с. п.. С тях живее и детето и. С., както и общото дете
на З.С. и Р. Р***. Двамата са безработни, като З.С. *** по реда и условията
на чл.7 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП, а Р. Р**
упражнява сезонна дейност. Жилището, което те обитават заедно с петте деца се
намира в ромската махала на с. п. и битовите условия в него са лоши – състои се
от една стая и един салон, обзаведено е с минимално необходимите мебели за едно
домакинство, електирфицирано е, но не е водоснабдено. Хигиенните условия са
задоволителни, отопляват се на твърдо гориво.
М.Ж. съжителства от около три години с лицето М.
К. А., от която има дете. Живеят заедно в дома му в ромската махала на с. п.,
жилищните условия в което са значително по-добри от тези в дома на Р. Р.. М.Ж.
също е безработен и се подпомага от ДСП К.. по реда и условията на чл.7 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП. Същият споделя
със служителите на ДСП К***, че упражнява сезонна дейност, от която получава
допълнителни доходи.
Децата д. и и.посещават редовно
учебни занятия и нямат неизвинени отсъствия. Ч*** А. не посещава детска
градина. И трите деца са социално интегрирани в средата си. Затрудняват се при
използването на български език. Поддържат контакти с близките и на двамата
родители.
От показанията на свидетелката и.С.
М.се установява, че е майка на ищцата З.С.. Дъщеря ѝ живеела от ... г. в
дома Р. на ул. „и. Р. №.“ в с. п. заедно с петте деца – А., д.а, и.и и., които
били от М., и Й.., която била от Р.. З. и М. се разделили, защото не се
разбирали. Той не се грижел нито за нея, нито за децата. Работел кърска работа
и играел на „комар“. Според свидетелката, когато някое от децата влизало се
разболявало, тя или З. влизала с него в болницата. М. не им ходел на свиждане,
занимавал се с други жени. Това била една от причините да се разделят. М.
изгонил З. и се оженил за друга жена. Тази жена се държала лошо с децата на З.
и М., когато оставали при тях – биела ги и ги гонела. Преди време З. завела
дело срещу М. за издръжка, но после оттеглила молбата си, защото той обещал, че
ще гледа децата д. и и... След два месеца обаче децата сами се прибрали при
майка си, защото М. ги тормозела.
От показанията на свидетелката м.г.С.
се установява, че е З.С. била нейна племенница. Ищцата от четири години живеела
с Р. Р. в неговата къща, заедно с децата, четири от които били от М.Ж. и едно –
от Р.. З. се грижела добре за децата, а Р. ѝ помагал – той работел „на
частно“. З. се разделила с М., защото той имал връзки с други жени – така се
говорело в махалата. Къщата на М., в която живеели преди да се разделят, била
съвсем близо до тази на свидетелката и тя ги чувала като се карат. З. ревнувала
М., че си харчи парите по чужди жени. Когато М. я изгонил, тя още не била с Р..
З. отишла при родителите си, а М. заживял с М.. Впоследствие З. отишла при Р. и
искала да съди М. за издръжка. Впоследствие оттеглила молбата си, защото се
разбрали децата и.и д. да останат при баща си. Те били *** дена при М. и новата
му жена, но тя се държала много лошо с тях – хокала ги, биела ги и ги гонела.
Свидетелката лично била виждала и чувала отношението на М. към децата на М. и З..
Децата не издържали на тормоза и се върнали при майка си в дома на Р..
От показанията на свидетелката М.
М.С. се установява, че познава страните по делото – с М. били съседи, а З. била
дъщеря на неин първи братовчед. Преди години М. и З. живеели заедно, но сега
били разделени. Всеки от тях имал друг човек до себе си, като родените от
съвместното им съжителство деца сега живеели при майка си. Първоначално децата
останали при баща си, а З. взела само най-малкото. До първия учебен ден през
месец септември децата били при баща си, но веднага след училище З. си ги
взела. Свидетелката не знаела причината. Докато децата били при него, М. се
грижел добре за тях – били нахранени, добре облечени и нищо не им липсвало. М.
– жената с която живеел, също се отнасяла добре с тях и не било вярно, че ги
биела или им се карала без причина. Дори когато З. взела децата, М. продължил
да се интересува от тях, като им давал пари и им купувал закуски. Това се
случвало и в присъствието на свидетелката. М. често водел децата на училище и
ги вземал, а М. ги водела на разходки. За разлика от тях, З. не проявявала
такава отговорност и докато били при нея, децата не посещавали учебни занятия.
От показанията на свидетелката м.К.А.се
установява, че от две години и половина живее на семейни начала с М.Ж.. От него
има едно дете и живеят заедно в дома му на ул. „и. Р. №.“ №** в с. п.. Преди да
заживее с М., свидетелката живеела с Р., но след като З. взела мъжа ѝ, тя
взела нейния. М. имал три деца от З. – и.., д. и А.. Първоначално и.и д. живеели
при М. и свидетелката, но сега били при майка си. З.С. си ги взела през м.
септември ** г., като една година преди това грижи за тях полагали свидетелката
и баща им М.Ж.. Свидетелката твърди, че се грижела за децата на М. като свои
собствени. Неговите родители ѝ помагали. Водели ги на училище, М. им
купувал дрехи, обувки и учебници. М. работел на „частно“ и при него било
по-хубаво, отколкото при Р..
При така установената фактическа
обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
Относно родителските права:
Основен критерий за решението
при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически
последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази
връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и
по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването
на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са
задължителни за съда /Решение №.. от 01.11.2013 г.по гр.д.№..г.,ІV г.о. на
ВКС/.
По отношение на най малкото дете
– четиригодишният а.ч.Ж., съдът намира, че следва да бъде постановено той да
живее при своята майка. По този въпрос становището на ответника съвпада с
желанието на ищцата и с преценката на съда.
Относно родителските права по
отношение на д.м.Ж. и и.м.ж.– с оглед доказателствата по делото съдът счита, че
те също трябва да живеят при майка си. За да достигне до този извод съдът
отчита най-напред факта, че ищцата доказа посредством показанията на
свидетелите и... и М** С. и приетия по делото социален доклад, които в това
отношение са непротиворечиви и еднозначни, че притежава необходимия родителски
капацитет, качества и възможности да се грижи за децата. Установи се по
несъмнен начин, че същата е грижовен родител, който полага усилия и старание да
задоволява нуждите на децата си и да ги възпитава. Действително, показанията на
другите двама свидетели – м.С. и м.а.сочат, че бащата е по-добрият родител, но
съдът отчита заинтересоваността на двете групи свидетели и приема за меродавно
установеното в социалния доклад на ДСП К****, а именно – че майката притежава
нужния родителски капацитет. Безспорно е, че битовите условия в дома на бащата
са по-добри, но въпреки това настоящият съдебен състав намира, че предвид
ниската възраст на малолетните – на 5 и на 7 години, към настоящият момент в
техен интерес е да останат за отглеждане и възпитание при своята майка, която
може да разчита и на подкрепата на съжителстващото с нея лице.
На следващо място, съобразно
константната съдебна практика, децата следва да живеят при единия от
родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по
изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г.
на Пленума на ВС., раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е необходимо
да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и
липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене,
напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат
заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ”.
В конкретния случай не се установяват такива изключителни причини за разделяне
и отделно живеене на децата, напротив – децата имат силна емоционална връзка
помежду си, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат
разделени. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС
постановява „Когато родителят не желае
децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на
родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в
състояние да ги гледа”.
С оглед изложеното съдът следва
да постанови децата д.м.Ж., и.м.ж.и а.ч.Ж.
да живеят със своята майка, на адреса ѝ по местоживеене и да предостави
упражняването на родителските права на нея.
Относно режима на лични
отношения между бащата и децата и размера на издръжката, която той следва да
плаща:
На бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с всяко от децата, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден и един месец през лятото и който не съвпада с отпуска
на майката.
С исковата молба се претендира
заплащане на месечна издръжка за д.м.Ж.
– 155 лв., за и.м.ж.– 145 лв. и за а.ч.Ж. – 140 лв. По делото не са ангажирани доказателства за
нужди на малолетните над обичайните такива за тяхната възраст. Отчитайки
присъщите им нужди и с оглед възрастта им, съдът намира, че претендираните суми, които са близки до
законовия минимум, отговарят на техните потребности и материалните възможности
на бащата. Ето защо следва да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в
размер на 155 лв. за д.м.Ж., 145 лв. за и.м.ж.и 140 лв. за а.ч.Ж., чрез тяхната
майка и законен представител З.Й.С., считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа ѝ до окончателното плащане.
По отношение на издръжката за
минало време, съдът намира иска за неоснователен и недоказан. По делото се събраха гласни
доказателства, от които се установи, че независимо от раздялата между
родителите, М.Ж. не е пренебрегнал родителските си отговорности – давал е пари
на децата и им е купувал закуски, дрехи, обувки и учебни помагала. Освен това
се установи, че през продължителен период от време децата д. и и.са живели в
неговия дом и той е осигурявал средствата за тяхното отглеждане. Ето защо искът
по чл.149 СК следва да бъде оставен без уважение.
По отношение на разноските –
такива се претендират от двете страни., но не следва да бъдат присъждани. Като
се произнася по упражняването на родителските права и режима на лични
отношения, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на
спорна съдебна администрация на тези отношения, а в производствата на спорна
съдебна администрация разноски не се присъждат.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху
присъдените издръжки в размер на общо 633.60 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата д.м.Ж. с ЕГН: **********, И.М. Ж., с ЕГН: ********** и а.ч.Ж., с ЕГН: **********
на майката
З.Й.С., с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата д.м.Ж. с ЕГН: **********, И.М. Ж., с ЕГН: **********
и а.ч.Ж., с ЕГН: ********** при майката З.Й.С., с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата М.Г.Ж., с ЕГН: **********, адрес: *** с
децата д.м.Ж. с ЕГН: **********, И.М. Ж., с ЕГН: ********** и а.ч.Ж., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория ден, един месец през лятото и който не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплаща на детето д.м.Ж. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 155.00 лв.
(сто петдесет и пет лева), считано от датата на подаване на исковата молба –
04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
ѝ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплаща на детето И.М. Ж., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 145.00 лв. (сто четиридесет и пет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплаща на детето а.ч.Ж., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.149 от СК предявен от З.Й.С., с ЕГН: ********** за осъждане на М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплати на
малолетните си деца издръжка за минало време, както следва: за д.м.Ж. – 130
лв., за и.м.ж.– 130 лв. и за а.ч.Ж. – 130 лв., за една година назад считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово
държавни такси върху присъдените издръжки общо в размер на 633.60 лв. (шестстотин
тридесет и три лева и шестдесет стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.