РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 915/9.12.2022г.
По
Протокол от открито съдебно заседание на 09.12.2022г., по адм. дело № 1110 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
На
основание чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1559 от 25.11.2022 г. на Началник Затвора
Пазарджик, с която на С.Г.Р. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия“.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София да
заплати на С.Г.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Пазарджик, сумата от 10,00лв. (десет) лева, извършени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София да
заплати на адв. В.С.С., ЕГН **********, от Адвокатска колегия гр. Пазарджик
сумата от 1000,00лв.(хиляда лева) адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред три членен
състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от днес.
МОТИВИ
към
Решение от 09.12.2022г., постановено по
адм. дело № 1110 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г.
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по
реда чл. 111 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, във връзка с на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел
І от АПК.
2. Образувано е Жалба на С.Г.Р., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора Пазарджик, срещу Заповед № Л-1559 от 25.11.2022 г. на
Началник Затвора Пазарджик, с която за нарушение по чл. 96, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС, във връзка с чл.
100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗИНЗС, нему е наложено дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия за срок от 7 дена.
3. Жалбоподателя поддържа, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални
нарушения. Заявява, че не е отказвал да се подложи на проверка за употреба на
наркотици, но не е могъл да даде достатъчно урина за изследване. Твърди, че на
следващия ден е поискал да даде урина за извършване на тест, но от
администрацията му отказали.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, като се присъдят
сторените разноски по производството.
4. Началник Затвора Пазарджик, не взема конкретно становище по
жалбата.
ІІ.
За допустимостта :
5.
Жалбата е подадена в рамките не предвидения за това срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ.
За фактите:
6.
По делото спор между страните не се формира относно фактите, че на 15.11.2022г.,
по разпореждане на началника на затвора е била извършена проверка от служители
на администрацията за употреба на наркотици и упойващи вещества на изтърпяващите
наказание лишаване от свобода : С.Р.; М. П.; Г. К.; Й.В.; С. Г..
Според
Докладна записка от 16.11.2022 г., изготвена от мл. инсп. И. И., П. и Р. са
отказали извършването на проверка, а тестовете на останалите трима са били
отрицателни.
По
отношение на Р., в докладната записка не са изложени други факти и
обстоятелства свързани с проверката.
Направено
е предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 5 дни, за това, че „…. за трети път отказва да
даде тест за наркотици…“.
7.
По преписката е приложен, попълнен документ за информирано съгласие за
изследване с тест за наркотици от 15.11.2022 г., в който мед. фелдшер К. е
вписала, че С.Р. е заявил съгласие да даде урина за извършване на теста и е
удостоверила изявлението си с полагане на подпис. С.Р. е отбелязал, че е бил
информиран за предлаганото му изследване и е съгласен с неговото провеждане.
Това волеизявление, също е скрепено със саморъчния подпис на Р..
8.
Според дадените от жалбоподателя писмени обяснения от 16.11.2022 г., на
15.11.2022 г. е бил изпратен на проверка за наркотици, като не е отказал
извършването на теста, но не е могъл да даде достатъчно урина. Според твърденията
на Р., дадената урина е била достатъчна за извършване на тест за употреба на
хероин, тъй като, той не бил привърженик на други опиати. Жалбоподателя е
заявил в обясненията си, че не е употребявал „…този път нищо ….“ и е
готов по всяко време да го докаже с нов тест.
9.
Приложен по преписката е Протокол № Р 130 от 25.11.2022 г., според който
жалбоподателя е разпределен на работа в цех „АББ“.
Представена
е също така Докладна записка от Директора на Медицински център към Затвора
Пазарджик, според която Р. е клинично здрав и няма заболявания, които са противопоказни за
изтърпяване на наказание „изолиране в наказателна килия“.
Представи
се по делото разпечатана на хартия, информация от информационна система, според
която в периода от 18.02.2022 г. до 02.12.2022 г., Р. е наказван шест пъти, от
които три пъти за отказ да бъде проверен за употреба на наркотици.
10
В съдебно заседание бяха разпитани както следва :
-
А.Д.Д., изтърпяващ наказание в затвора Пазарджик. Свидетеля твърди да са постоянно
заедно с жалбоподателя, в един коридор в затвора, както и че работят заедно. Сочи,
че на 15.11.2022 г. не бял на работа и видял, че Р. се е ядосал и му казал - „…качиха
ни на тест, но аз бях ходил преди това на тоалетна и имах малко урина….“, а
лекарката е казала, че няма да стигне за пробата за теста. Р. казал, че за този
тест за хероин, можело да стигне урината и не е отказал тест. След половин час Р.
помолил старшината да го качат, че му се приходило до тоалетна, но те отказали.
На същия ден след 40 минути, Р. поиска да даде проба, защото вече му се ходело до тоалетна, но старшината
казал, че са си тръгнали и вече не може да даде урина. Д. твърди, лично да е
чул, когато Р. поискал на следващия ден и му отказали да му направят тест.
Твърди, че не е виждал Р. дрогиран;
-
Й.К.В. ***. Свидетеля заявява, че си спомня точно датата, но и двата пъти
когато са ги качвали групово на тест за наркотици са били с Р. заедно. сме били
двамата. Последният път било около 15.11.2022 г., като към 15.00 часа двамата с Р. били отведени за тест за наркотици. Попълнили декларации за
съгласие с изследването. С.Р. също написал декларация, че е съгласен да му бъде
взета проба. На В. предоставили чашка,
отишъл до тоалетната за да даде проба. Р. също отишъл до тоалетната. Като влезнал в тоалетната не е успял да даде
уринира. Казал, че е уринирал 2-3 капки. От МЦ са казали, че не стига за проба;
-
И. Й. И., на длъжност надзирател в Затвора Пазарджик. Свидетеля твърди да е
присъствал по време на проверката за наркотици в Медицинския център. С.Р. при
поискване на пробата казал, че не може да даде урина. Изчакали го достатъчно време
- около един час. Върнал се от тоалетната. Мед фелдшер К. му дала вода да пие,
изчакали го, като междувременно били взети другите проби от 5 човека при което И.
пак го изкарал и вече лично отишъл с него до тоалетната, даже го накарал да
пусне чешмата. Р. казал, че не може да
даде проба и наистина дал малко, но не е достатъчно капкомера да го вземе за
проба. Р. не е заявявал изрично, че е отказал да даде проба;
-
Д. В. К. на длъжност медицински фелдшер в Затвора Пазарджик. Свидетелката
твърди, че С. бил доведен в края на тестовете, като направили 5 теста този ден. В центъра имало само още един друг лишен от
свобода М. М., който не можел да даде тест, поради същата причина, поради която
и С. - имали желание, но не дават урина. Според К., бъбреците работят,
независимо дали човек има желание, или няма. За един час бъбрекът отделя 50 мл
урина. При положение, че в пикочния мехур винаги има остатъчно урина, няма как
да не може да се даде 2-3 мл урина за изследване. Според нея, С. е „традиционалист“,
винаги има желание, но почти никога не дава тест. Казвал „много искам, но не мога, преди малко ходих
до тоалетната“ и т.н.
Китова
твърди, че не ѝ е известно,
по-късно Р. да е искал да му направят тест. При проверката му дали да пие вода и в края на
теста донесъл една чашка в която имало точно 3 капки урина и казал „това достатъчно ли е да ми направиш тест“,
като знаел, че не е достатъчно и така приключюли.
Според
К., за наркозависими с голям опит, какъвто бил и С. това време, което хипотетично
би могло да се даде проба, те започвали да пият вода с лимонтозу, увеличават
диурезата с оглед на това да се разреди веществото, което ние хипотетично бихме
хванали в теста.
През
септември месец Р. е бил поканен да му се прави тест, но е отказал. Не е бил залавян
с наркотици, защото не е давал тест.
IV. За
правото:
11.
Според чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да употребяват
спиртни напитки и наркотични вещества.
Съобразно
чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да спазват установените за
тях правила, а съобразно чл. 96, т. 5 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни
да оказват съдействие при проверка за
употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.
Според
чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, За дисциплинарно нарушение се смята неспазване
на реда и дисциплината в помещенията или на работното място.
Съобразно
чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон.
Според
чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът преценява всички обстоятелства, свързани със
законността на заповедта, и се произнася с решение, което се обявява на
страните в съдебно заседание.
Съобразно
чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146.
12. Съотнасянето на
цитираните норми от националното право, съотнесени с конкретиката на текущия
казус налага да се отбележи следното :
Забраната за лишените от
свобода да употребяват спиртни напитки и наркотични вещества и задължението им
да оказват съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи
вещества са безусловни и императивни. Тяхното неизпълнение без съмнение
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. В този смисъл, отказа да се окаже
съдействие при проверка за наркотици и упойващи вещества, като конкретна
проявна форма на нарушение се субсумира именно в хипотезата на последно
посочения нормативен текст.
Неясно защо обаче, като
основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание, административния
орган е посочил и чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, тоест осъществено от Р.
деяние, изразяващо се в неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на
работното място. В рамките на настоящия случай, нито се твърди, нито пък се
установява, на 15.11.2022 г., Р. с действие или бездействие да е нарушавал било
дисциплината в помещението което обитава, било пък дисциплината на работното
място, каквото всъщност, според данните по делото, към този момент той не е
имал.
13. Изложеното до тук от
фактическа и правна страна, налага да се отбележи, че осъществяването на
дисциплинарна отговорност по реда на ЗИНЗС е рестриктивна мярка, която в твърде
съществена степен засяга личността и правната сфера на засегнатото лице. Това
ще рече, че прилагането на тази рестрикция е възможно единствено и само при
несъмнено и еднозначно установено противоправно деяние от страна на лицето и
въз основа на точно и конкретно нормативно обосноваване. Недопустимо е
налагането на дисциплинарно наказание въз
основа на фактически необосновани или неточно или неправилно, правно
квалифицирани твърдения за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното
наказание, като форма на юридическа отговорност не може да се основава на
предположения. Това в твърде сериозна степен препятства възможността на
наказаното лице да осъществи в пълна степен правото си на защита, както в
дисциплинарното, така и в съдебното производство.
14. Все в този контекст,
трябва да се добави, че в случая, административния орган е наложил наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 дни, без да изложи каквито и да е аргументи,
защо е приел, че именно срока от 7 дни е съответен на противоправното деяние,
което се твърди да е извършил Р.. Както се посочи, в докладната записка, мл.
инсп. Иванов е предложил на Р. да бъде наложено наказание за срок от 5 дни.
Неясно е при това положение, защо дисциплинарно наказващия орган е преценил, че
този срок е недостатъчен.
Според чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, изолирането в наказателна килия е допустимо за срок до 14 дни. Съобразно,
чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
Каквито и да е съображения в тази насока липсват както в обстоятелствената част
на оспорената заповед, така и в останалите документи, приложени по преписката.
15. На следващо място,
според чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8(тоест изолиране
в наказателна килия – пояснението мое), могат да се налагат само
при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8,
както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. В случая
както нееднократно се посочи, според дисциплинарно наказващия орган, Р. е
извършил нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС. В този случай, за
да се наложи наказание „изолиране в наказателна килия“, нарушенията трябва да
са „системни“, тоест да са повече от две. В обстоятелствената част на
оспорената заповед, такова твърдение, за системно извършвани от Р. нарушения
липсва. В докладната записка, мл. инсп. Иванов е посочил, че лишения от свобода
за трети път е отказал да се направи тест за наркотици, но не е посочено кога и
в какъв период от време са били направени твърдените откази. Освен твърдението
в докладната записка, по делото не се представиха други доказателства, от които
да е видно, дали Р. действително е отказвал да бъде извършена проверка за
употреба на наркотици. Представената в съдебно заседание разпечатка от
информация съдържаща се на магнитен носител, сама по себе си не достатъчна за
да се приеме, че описаните в нея данни са действително проявени. Съдът изрично
е указал на ответника, че следва да представи всички писмени документи, съставляващи
административна преписка по издаване на процесната заповед. Това ще рече, че
ответника би следвало да представи всички посочени във въпросната разпечатка заповеди
за налагане на наказания на Р.. Това не бе сторено в рамките на настоящото производство.
Липсата на изрично
твърдение в оспорената заповед и на представени надлежни доказателства, за
това, че отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотици е извършван от Р.
Системно, сами по себе си, изключват възможността, на жалбоподателя да бъде
наложено процесното дисциплинарно наказание.
16. Що се отнася до
данните съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, трябва
да се констатират, че те са безпротиворечиви по отношение на обстоятелството,
че Р. не е отказвал да бъде извършена проверка за употреба на наркотици, но не
е предоставил достатъчно урина за извършване на изследването. Това подлага на
съмнение, констатацията на административния орган, че жалбоподателя, умишлено е
отказал съдействие на служителите в администрацията на затвора да бъде
извършена проверка за употреба на наркотици.
V. За разноските :
17.
При този изход на производството съдът намира за основателно искането за
заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Според
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
В
случаите, когато страна по делото е материално затруднено лице(тук разбира се
става реч само за физически лица), адвокатът сам определя дали да му предостави безплатно
процесуално представителство и защита или не(в
този смисъл Определение № 12909 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от
25.06.2019 г. по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от
12.04.2019 г. по адм. д. № 7892/2018 г., III о.).
18.
Както се посочи, според данните по административната преписка, жалбоподателя Р.
е разпределен на работа едва от 25.11.2022г. Сиреч, към този момент, той не е
разполагал с някакъв постоянен източник на доходи. Обратното не се твърди и не
се установява по делото.
Във
връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. С.
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 3 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.
Административен
съдия : /п/