Решение по адм. дело №1309/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ” ЕООД, гр. Пловдив, бул.„Шести септември“ № 140, представлявано от управителя В. К. Г., против PA № Р-16001624002982-091-001/24.02.2025,г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 183/10.06.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП”, отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 107 798.75 лв. и са начислени лихви в размер на 15 252,18 лв.

Жалбоподателят моли да се отмени оспореният административен акт изцяло. Навежда доводи за необоснованост на констатациите на приходната администрация и за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив чрез процесуалният си представител юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624002982-020-001/20.06.2024 г.. издадена от надлежно упълномощен началник на сектор „ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, изменена със Заповед РД-09- 789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 01.07.2024 г. чрез електронно съобщение.

Със ЗИЗВР № Р-16001624002982-020-002/18.09.2024 г. и ЗИЗВР № Р- 16001624002982-020-003/28.10.2024 г.. издадени от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 29.11.2024 г. В срока по чл. 117. ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р- 16001624002982-092-001/13.12.2024 г., срещу който в съответния законов срок са постъпили възражения от ревизираното лице.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД и след разглеждане на възраженията, е издаден процесния Ревизионен акт, редовно връчен на 07.04.2025г.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

Предмет на ревизията е определяне на данъчните задължения по ЗДДС за периоди от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. и от 01.01.2024 г. до 29.02.20204 г.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит за м.07.2023 г. по 5 бр. фактури издадени от „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД през м.06.2023 г. в общ размер от 7502,75лв. и са начислени прилежащи лихви в размер на 1574,24лв.

Фактурите са с последователни номера от № 92 до № 96 и са отразени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на издателя за период м.06.2023 г. Предмет на доставка са различни видове строителни материали на обща стойност 37 513,80 лв. и ДДС 7 502,75 лв., подробно описани в таблица на стр.3-4 от РД.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД, обективирана с Протокол № П -22221724180595-141-001/27.11.2024 г.

Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на управителя или упълномощено лице за контакт. Документи не са представени.

От извършени справки в информационните масиви на НАП е установено, че „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 08.11.2023 г. и има данъчни задължения в особено големи размери (над един милион лева), установени с влязъл в сила РА. Дружеството е издирвано многократно от органи по приходите с цел връчване на искания на насрещни проверки, но не е откривано на декларирания адрес за кореспонденция, нито е представяло документи. С извършена ревизия на „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД е установено, че дружеството е декларирало дейност „търговия с метали и метални заготовки", но няма данни за извършвана фактическа дейност. Не е имало нает персонал, нито търговски обекти. Издавало е фактури без основания и е участвало в схеми за данъчни измами, като е декларирало фиктивен ВОП.

Прието от органите по приходите, че не е установен факта на придобиване на стоките, предмет на доставките.

От страна на ревизираното лице в хода на ревизията са представени процесните фактури, като е посочено, че стоките са транспортирани от доставчика и са разплатени „в брой".

Представени са счетоводни справки, според които ревизираното дружество няма задължения към „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД, а фактурираните строителни материали са изписани като разходи (счетоводна сметка 601 - разходи за материали), без да е посочен конкретен обект, в който са вложени.

Не са представени приемо-предавателни протоколи или други съпътстващи документи. Не е дадена информация за мястото на товарене и разтоварване на стоките, нито данни за конкретни лица, участвали в товаро-разтоварните дейности. Всички фактури са придружени с фискални бонове, издадени на дата 20.06.2023 г., въпреки че датите на фактурите са различни. Фискалните бележки са издадени от устройство „без стационарен обект“ и вместо вид на стоката е посочено: „по фактура" - обща стойност.

Въз основа на това е прието, че издадените от „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД фактури с получател „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД не документират реално извършени стопански операции и липсва доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

От тук е прието, че не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Поради това е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 502,75 лв.,а на основание чл. 175 от ДОПК са начислени прилежащи лихви в размер на 1 574,24 лв.

Констатациите в тази част на РА са правилни и съответни на закона.

В хода на съдебното производство не се събраха нови доказателства и не се установиха факти и обстоятелства, различни от установените в хода на ревизията.

В основата на прилагането на механизма на ДДС стои извършването на облагаеми сделки. В случая, след като не се установява нито факта на предаване на фактурираните стоки, нито техния превоз, нито дори тяхното съществуване, то не може да се приеме,че е налице доставка по смисъла на ЗДДС. Само издаването на редовни от външна страна фактури от регистрирано по ЗДДС лице, не достатъчно, за да се приеме за доказано осъществяването на стопанските операции, посочени като техен предмет.

С оглед на всичко изложено, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли в тази част.

Не така стоят нещата с втората част от констатациите.

Отказано е право на данъчен кредит по 12 бр. фактури (6 бр. за периода м.01. 2024г. с начислен ДДС в размер на 50 148.00 лв. и 6 бр. за периода м.02.2024г. с начислен ДДС в размер на 50 148,00 лв.) издадени от „ВИВ МОБАЙЛ ЕООД“ ЕООД, с предмет на доставки различни видове строителни материали на обща стойност 601 776,00 лв. и ДДС в размер общо на на 100 296,00 лв„ описани в таблица на стр.5-6 от РД, като са начислени прилежащи лихви общо в размер на 13 677,94 лв.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „ВИВ МОБАЙЛ’4 ЕООД, обективирана с Протокол № П -16001624177065-141-001/28,11.2024 г.

Представени са документи и писмени обяснения: договор за наем на склад от 10.07.2023 год., сключен с „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР" АД - наемодател, за наето помещение 200 кв. м. в сграда, находяща се в гр. Пловдив, бул. „***“ № *, фактури за наем от м. 01. и м.02.2024 г.; оборотни ведомости за м.01.2024 г. и м.02.2024 г.; хронологични регистри по счетоводни сметки „клиенти“ и „доставчици“, разчетно-платежни ведомости за наети лица по трудови правоотношения през м.01.2024 г. и м.02.2024; справка - стоков поток за предходен доставчик на стоките; фактури от предходен доставчик „МЕРДИН Е." ЕООД; приемо-предавателни протоколи и товарителници; договор за превоз на товари от 30.06.2023 г. с превозвач ..КАТС ГРУП 21" ЕООД.

В писмените обяснения на управителя на дружеството доставчик е посочено, че строителните материали са товарени от склада на дружеството - гр. Пловдив, бул. „***“ № * и са доставени до обект на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, чрез нает транспорт от „КАТС ГРУП 2144 ЕООД. Плащането било извършено по банков път, но поради закрита банкова сметка не можел да представи банкови извлечения. Не посочва конкретни лица, които са участвали в товаро-разтоварните дейности. За предходен доставчик сочи „МЕРДИН ЕРАСЛАН41 ЕООД.

От страна на ревизираното дружество са представени процесиите фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки.

Тъй като фактурите са изписани като разходи (счетоводна сметка 601 - разходи за материали), без да е посочен конкретен обект, в който са вложени и, тъй като по справка на счетоводна сметка 401 - доставчик „ВИВ МОБАЙЛ14 ЕООД фактурите не са разплатени, е прието, че няма доказателства за плащане по доставките.

От страна на превозвача „КАТС ГРУП 21" ЕООД са представени пътни листи, договор за превоз на товари и талон на товарен автомобил „Ивеко" с per. № [рег. номер], собственост на „КАТС ГРУП 21" ЕООД. Не са представени писмени обяснения, нито други доказателства за извършени транспортни услуги. Установено е, че дружеството превозвач не е издавало фактури за транспортни услуги и е подавало отчетни регистри по ЗДДС с нулеви стойности от м.09.2023 г. до момента на проверката. Няма нает персонал, няма разходи за гориво, няма регистрирано фискално устройство. Направен е извод, че не са налице безспорни доказателства за транспортиране на стоките.

По отношение на предходния доставчик „МЕРДИН Е." ЕООД е установено, че същото е квалифицирано като дружество с „рисков профил". Било е регистрирано по ЗДДС на м.02.2023 г. и дерегистрирано на 26.02.2024 г. на основание чл. 176 от ЗДДС. „МЕРДИН Е.“ ЕООД не е представило документи и е установено, че дружеството е спряло да подава отчетни регистри по ЗДДС от м.11.2023 г. За предходни периоди, а именно: м.09 и м. 10.2023 г. „МЕРДИН Е.“ ЕООД е декларирало покупки единствено от „ДЖИВЕЛ“ ЕООД - друго дружество с „рисков профил, което от своя страна не е декларирало никакви продажби в отчетните си регистри по ЗДДС. Прието е,че предходния доставчик не е разполагал със стоките, предмет на доставките.

Установено е още, че доставчикът „ВИВ МОБАЙЛ" ЕООД е бил регистрирани по ЗДДС към датите на издаване на фактурите, предмет на обжалване и дерегистриран считано от 25.04.2024 г. и основанието за това е чл. 176 от ЗДДС.

Констатира се,че спорните фактури като дати, номера и стойности са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните данъчни периоди с получател ревизираното лице.

Приема се,че доставки на строителни материали фактически не са извършени и за „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД не е налице правото на приспадане на данъчен кредит, защото представените документи не отразяват реални стопански операции и ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае за това.

Мотивирано е още, че на доставчикът „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД също е извършена ревизия, приключила с PA № Р-16001624000529-091- 001/22.11.2024 г„ с който са установени задължения за над един милион и двеста хиляди лева - невнесени до момента. При извършване на ревизията от „ВИВ МОБАЙЛ" ЕООД не са представени никакви фактури за покупки, въпреки че такива са изискани по реда на ДОПК.

Направени са изводи за привидност на доставките.

С оглед на събраните в ходана ревизията доказатества, Съдът намира, че изводите в тази част са необосновани.

Всяка една от процесните 12 бр. фактури съдържа индивидуализация на стоките,предмет на доставката,като е съпроводена с приемо-предавателен протокол. Плащането е отразено с банковата сметка,по която е извършено, като нито доставчика оспорва факта на плащане, нито ревизиращия екип е оспорил съществуването на банковата сметка. Във всеки един приемо-предавателен протокол е посочен обекта, за който са предназначени стоките. Факта на извършване на строителна дейност от страна на ревизираното дружество не е оспорен от приходната администрация,нито е подложен на изследване.

От представените товарителници по фактурите, пътни листове и стокови разписки, договор за превоз на товари /лист 188 и 198//лист 71-213 от делото/ се установява не само факта на транспортиране на стоките, но и наличието на предходни доставки по веригата. Обстоятелството, че предходния доставчик не предоставя данни за начисляване или плащане на данъка, за произхода на стоките и данни за технически потенциал, не е основание да се откаже право на данъчен кредит.

Напротив, съвкупния анализ на събраните доказателства в хода на ревизията, мотивира извод, че е установено предаване на стоките на „Луксъри Ливинг” ЕООД от „Вив Мобайл“ЕООД.

Следва да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, която е ясна и безпротиворечива и абсолютно точно очертава, че правото на данъчен кредит е налице за получени стоки и услуги, предназначени за осъществяването на икономическа дейност, която икономическа дейност в случая не се и оспорва от приходната администрация. Евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите съдържат цялата изискуема информация по член 226 от Директива 2006/112.."/в този смисъл т. 47 от решение на СЕС по дело С-18/13 /.

Облагането с ДДС се основава на обективния характер на сделките или доставките и при него не се отчитат целите и резултатите от тези сделки, нито характерът на определена сделка във верига от сделки се променя от по-ранни или последващи събития.

Това произтича от практиката на Съда на Европейските общности (СЕО) - виж в тази връзка Обединени дела C-354/03, C-355/03 и C-484/03 Optigen и други, параграфи 44 и 47:

„44 Всъщност, този анализ и този на дефинициите на "доставка на стоки" и " данъчно задължено лице, действащо като такова" показва, че тези термини, които определят облагаемите сделки по Шеста директива, са всички обективни по характер и се прилагат без значение относно целта или резултатите от съответните сделки.

47 Както генералният адвокат отбелязва в точка 27 от своето становище, всяка сделка трябва следователно да се разглежда отделно и характерът на определена сделка във веригата не може да се промени от по-ранни или последващи събития.”

В този смисъл, когато обективните критерии за наличието на доставка са изпълнени, то доставка е налице и съответно данъкът става изискуем, без значение от предходни или последващи събития.

Обективните критерии за наличието на доставка на стока са посочени в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, която разпоредба изисква единствено да е налице прехвърлена собственост върху стока.

Нито произходът на стоките, нито точният начин на осъществяването на доставките са сред обективните критерии по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а по принцип изясняването на произхода на стоките е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на валидността на доставката и фактическото й осъществяване. Съответно без значение за правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик или негови предходни доставчици са спазили точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките и в частност начисляване на данъка. В случая конструираната от приходната администрация верига от привидни доставки е именно мотивът да се откаже правото на данъчен кредит.

Изхождайки от гореизложените принципни положения, направеният извод от органите по приходите, че не е налице право на данъчен кредит, е незаконосъобразен.

Неправилно органите по приходите обосновават своите изводи за липса на доставка с непредставянето на доказателства от страна на предходния на доставчика доставчик.

От друга страна, несъбирането на доказателства също не може да служи за основание за каквито и да е правни изводи. Основание за това е обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК фактическите констатации и правни изводи следва да се основават на факти, установени по реда и със средствата по ДОПК – т.е. с доказателства по ДОПК, събрани по реда на ДОПК. Обстоятелството, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите.

В този смисъл задължение на ревизиращия екип по силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК е да потърси, събере, прецени и анализира и други доказателства, с които да бъдат установени съответните факти и обстоятелства, като извършването на насрещна проверка е само един от множеството възможни способи за събиране на доказателства, с които да бъдат установени фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на лицата – или в конкретния случай наличието на доставка. Най-малко органът по приходите е задължен да събере, прецени и анализира всички доказателства за наличието или липсата на доставка, които са налице при ревизираното лице и които по силата на чл. 37, ал. 2 от ДОПК са му били предоставени.

Обстоятелството, че в хода на извършената насрещна проверка определени изисквани по реда на чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК доказателства не са представени, не води до извод, че фактите, които те биха могли да удостоверят, не съществуват. Единственият резултат, който допуска ДОПК в тези случаи, е, че при мотивиране на своите твърдения, органът по приходите следва по силата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК да се основава и да преценява само събраните в производството доказателства.

Издаденият ревизионен акт на доставчика, в който са установени задължения, също не може да послужи за аргументиране на липса на доставка.

В случаите, при които има действително извършена доставка между доставчик и получател по фактурата, и констатирани нередности по веригата от доставчици данъчният кредит не следва да бъде отказван. Чл.167, чл.168, чл.178, и чл.273 от Директива 2006/112 не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняването на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател./в този смисъл Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/.

Ясно е, че изясняването на произхода на придобитите от ревизираното дружество стоките, е без значение за изпълнение на фактическия състав на чл. 6 ЗДДС и респективно за установяване на наличието на реално осъществена доставка на стока/услуга.

Съответно без значение за възникване на правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик е спазил точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките и в частност начисляване на данъка,когато е осъществена облагаема доставка на стока, стоката е получена и е използвана за последващи облагаеми доставки.

Стоките, предмет на спорните доставки са квалифицирани като родово определени вещи, чието предаване е установено в съответствие с изискването на чл. 24 от ЗЗД и това е възприето като доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Една от предпоставките на правото на приспадане е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката - чл. 6, ал. 1 от ЗДДС /по Директива 2006/112/ЕО доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик - чл. 14, § 1 от Директивата/.

Към разбирането за доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС основателно са приложени и правилата на националното законодателство относно преминаването на собствеността върху индивидуални и родово определени вещи, каквито са процесните.

Преки доказателствени средства за индивидуализирането чрез предаване на вещите са приемо-предавателните протоколи. Съществуването на спорните доставки е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

Представени са достатъчно доказателства за наличие на спорните правоотношения между участниците в сделките, взаимно подписани фактури, потвърждаващи волята на страните, както и писмени доказателства, свързани с превоза и транспортирането на стоките.

Установява се в същия контекст на наличие на материална и техническа обезпеченост, че стоката е предадена от търговски обект на доставчика в обекти на жалбоподателя.

От друга страна, в хода на ревизията не е бил спорен факта, че фактурите отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС; стойността по фактурите е платена по данни от вписвания в самите фактури.

От изложеното следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.226 от Директива 2006/112 в частта по т.6. относно количеството и естеството на доставените стоки.

Ето защо,като получател по облагаема доставка „Луксъри Ливинг“ ЕООД е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на това съдът приема,че с контролирания ревизионен акт в тази част незаконосъобразно това право не е било признато, поради което същия подлежи на отмяна.

За разноските :

С оглед изхода на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност. Жалбоподателят не е претендирал разноски. Дължимото на ответната администрация юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161 от ДОПК във връзка с чл.8,вр. с чл.7,ал.2,т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно на отхвърлената част от жалбата е в размер на 706 лв.

Мотивиран така, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ PA № Р-16001624002982-091-001/24.02.2025,г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 183/10.06.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП”, В ЧАСТТА в която по отношение на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ” ЕООД, гр. Пловдив, бул.„Шести септември“ № 140, представлявано от управителя В. К. Г., ЕИК ********* е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 100 296 лв. по 12 бр. фактури (6 бр. за периода м.01. 2024г. с начислен ДДС в размер на 50 148.00 лв. и 6 бр. за периода м.02.2024г. с начислен ДДС в размер на 50 148,00 лв.) издадени от „ВИВ МОБАЙЛ ЕООД“ ЕООД, както и са начислени прилежащи лихви общо в размер на 13 677,94 лв.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ” ЕООД, гр. Пловдив, бул.„Шести септември“ № 140, представлявано от управителя В. К. Г., ЕИК ********* срещу PA № Р-16001624002982-091-001/24.02.2025,г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 183/10.06.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП”, В ЧАСТТА в която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 7502,75лв. за данъчен период м.07.2023 г. по 5 бр. фактури издадени от „СТАРС МЕТАЛС" ЕООД и са начислени прилежащи лихви в размер на 1574,24лв.

 

ОСЪЖДА „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ” ЕООД, гр. Пловдив, бул.„Шести септември“ № 140, представлявано от управителя В. К. Г., ЕИК ********* да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 706/седемстотин и шест/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.