Решение по дело №8441/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5407
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20181100108441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.С. 16.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа гр.д. №8441 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на В.И.Т. ЕГН ********** ***, с която е предявен иск  с правно основание чл.557 ал.1 т.1 КЗ против Г.ф.*** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 000лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на увреждания от ПТП настъпило на 14.03.2018г. около 19.15ч. в гр.С.,*** към бул.“Сливница“ по вина на водач на МПС, който е напуснал местопроизшествието и не е установен, ведно със законната лихва от 20.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата.

            Ищецът твърди, че от ПТП е получил счупване в областта на външния кондил на десния голям пищял, открита разкъсно-контузна рана на главата и контузия на двете колена. Изпитал и продължавал да изпитва големи болки в резултат на инцидента и непрекъснато се налагало да взема обезболяващи.

            Ответникът оспорва иска по основание и размер, включително и относно механизма на ПТП и че то е причинено от неизвестен водач. Прави  възражение за съпричиняване – че ищецът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан.

            От фактическа страна съдът приема за установено следното.

            Ищецът е представил констативен протокол К-180 от 14.03.2018г , според който е пострадал при ПТП като водач на л.а. „Хонда ХР-В“ с рег.№******, с който катастрофира в бордюр и бетонна колона под моста на Филиповско шосе. Отразено е, че на 14.03.2018г. около 19.15ч. в гр.С. *** път от ул.Траян Танев към бул.“Сливница“ се е движил неизвестен автобус с неизвестна марка, цвят, регистрационен номер и водач. В района на спирка на МГТ№2775 Пътен Възел Филиповци участвал в ПТП с попътно движещия се л.а. на ищеца.

            Ищецът е представил протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум.

            С постановление от 17.07.2018г. по ДП №11104/18г. по описа на С РТП – СДВР, пр.пр.№10324/2018г. Софийска районна прокуратура е спряла наказателното производство, тъй като причинителя на ПТП не е бил открит.

            Ищецът представя листове за преглед в спешно отделение на УМБАЛСМ Пирогов от 14.03.2018г.

            От лист за преглед на пациент в КДБ/СО №004774 от 14.03.2018г. се установява, че В.Т. е бил прегледан с поставена диагноза – разкъсно контузна рана на главата.

            Според лист за преглед на пациент в КДБ/СО №007500 от 14.03.2018г. В.Т. е с диагноза открита рана на лакътя. Придружаващи заболявания и усложнения – счупване на горния край на тибията /голям пищял/. Контузия на коляното.

            Според медицинско направление ИЗ №4774 от 14.03.2018г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД В.Т. е с диагноза открита рана по окосмена част от главата. Разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата.

            Със заявление от 19.03.2018г. ищецът е поискал обезщетяване от ответника като е и представени и пред съда документи.

            С писмо от 12.06.2018г. ответникът е отказал обезщетяване, тъй като не са доказани причините за ПТП и за уврежданията.

            С молба от 09.07.2018г. ищецът претендира лихви за забава считано от 20.06.2018г.

            Според изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж.И.Т., преди настъпването на процесното ПТП автомобилът, управляван от ищеца се е движил върху платното за движение на Околовръстен път с посока от ул.“Траян Танев“ към бул.“Сливница“ в дясната пътна лента. Според вещото лице по деформациите на л.а.Хонда в зоната на заден ляв калник странично, посоката на движение на неустановения автомобил е била в същата посока, като се е движил в средна пътна лента на Околовръстен път. Неустановеният автомобил е ударил Хондата с предната си дясна част в зоната на преден десен калник. Посочено е, че скоростта на движение на л.а. Хонда непосредствено преди ПТП е била около 70км/ч., а на неустановения над тази скорост. В следствие на удара водачът на л.а.Хонда е изгубил управлението  на автомобила като се е отклонил в дясно и е напуснал платното за движение. Не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Докато водачът на неустановения автомобил е имал възможност да избегне настъпилото ПТП като се движи в средната пътна лента и подсигури безопасна странична дистанция с движещия се пред него л.а. Хонда.

            В съдебно заседание вещото лице Т. уточнява, че въздушните възглавници могат да бъдат отворени, без да е поставен колан.

            Според изслушаната по делото СМЕ на вещото лице д-р И.Л. в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания – разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата; разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът; счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица; контузия на двете колена.

            Във връзка с полученото счупване на дясната подбедрица е извършена имобилизация чрез налагане на гипсова лонгета на десния долен крайник за срок от четири седмици. Нямало данни за усложнения във връзка с контатитараните травми. Възстановителния период за мекотъканните травматични увреждания е от порядъка на 15-20дни, относно счупването на големия пищял на дясната подбедрица, срока на имобилизация е 30 дни, а на нетрудоспособност за физически труд от четири до шест месеца, за нефизически около четири – пет месеца. Според вещото лице възстановяването следва да бъде пълно без последици за здравето на ищеца.    От приложените материали по делото вещото лице прави извод, че ищецът е би с поставен обезопасителен колан по време на ПТП, който обаче не е предотвратил получаването на описаните травматични увреждания. В съдебно заседание е допълнил, че коланът фиксира тялото, но не фиксира подвижността на главата и крайниците.

            Съдът е допуснал тройна съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица П.П., А.М. и Е.И., която изцяло потвърждава единичната такава.

            Според разпитания пред съда свидетел В. М.внук на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, дядо му управлявал л.а.Хонда на процесната дата, движението не било интензивно. Изведнъж усетили удар от задната страна на колата в ляво. Не видял превозното средство, което ги ударило. Свидетелят нямал наранявания, докато дядо му получил сериозни такива. Ударил главата си в предната стъкло, бил целият в кръв. И двамата били с поставени обезопасителни колани.

            От показанията на свидетелката М.И.  - дъщеря на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че когато баща й се върнал от Пирогов  бил с три шева на главата, имал охлузвания на десен лакът, с два шева. Целият му крак бил гипсиран, имал счупване на десния крак над коляното. Твърди, че три месеца бил на легло, не можел да ходи до тоалетна, два месеца бил с гипс. След гипса му поставили шина за обездвижване за около месец. За 4-5 месеца се възстановил, ползвал патерици. Тогава бил на 72г. В момента накуцвал, защото го боли и пие обезболяващи.

            При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.

            Предявен е иск по чл.557 ал.1 т.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от посоченото ПТП по вина на водач на МПС, който е напуснал местопроизшествието и не е установен.

            Правата на ищеца произтичат от обстоятелството, че на територията на Република България е настъпило ПТП, причинено от неизвестно лице, вследствие на което произшествие са му причинени травматични увреждания респ.неимуществени вреди /болки, страдания, битови неудобства/.

            Механизмът на ПТП е изяснен с протокола за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, албум и заключението на САТЕ.

            Нарушен е чл.25 ал.1 от ЗДВп, според който  който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него.

            При изпреварването е следвало да се осигури достатъчно разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство – чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП.

            Видът на уврежданията се доказа с описаните по-горе листове за преглед на пациент в спешно отделение  и съдебно медицински експертизи – единична и тройна.

            При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.

            В случая като обстоятелства, обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението /при по-леки ПТП/ следва да се отчетат:

-           наличието на посоченото по-горе счупване, което е значително телесно увреждане и е причинило големи болки и страдания за около месец;

-           множество охлузвания и кръвонасядания, контузия на главата и ръката;

-           възстановителен период от около 5-6 месеца. 

            Като обстоятелства, обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат:

-           счупването на ищеца е с малък обем , а останалите травми не са толкова сериозни;

-           по-големите затруднения и болки на ищеца са били около месец, а за рехабилитация няма писмени доказателства;

-           няма данни за усложнения;

-           възстановяването е пълно.

            Размерът на вредите, който съдът приема се основава на медицинската документация и СМЕ и показанията на свидетелката И., които съдът кредитира като логични, отразяващи преки впечатления и подкрепени от останалия доказателствен матерал.

            Като съобразява така събраните доказателства съдът счита, че като справедлив размер на обезщетението трябва да се приеме сумата от 25 000 лева. Тази сума адекватно отстранява всички доказани негативни изживявания /сегашни и бъдещи/ от описаните увреждания.

            Обезщетение от 40 000лева за процесните увреждания би било прекомерно. 

            Основателно е уточненото искане за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение от 20.06.2018г. до окончателното заплащане на сумата - чл.558 ал.1 изр.2 КЗ във вр.чл.497 ал.1 т.2 КЗ във вр.чл.496 ал.1 КЗ.

            По възражението за съпричиняване:

            Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения.

            Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха категорични доказателства, че пострадалият е бил с обезопасителен колан. Според съдебно-медицинската експертиза, механизмът, по който  са реализирани уврежданията не зависи от наличието на предпазен колан, който да ги предотврати. 

            С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника сумата от 506,25лева деловодни разноски /част от депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение/  .

            Ответникът дължи на адвоката на ищеца сумата от 1280лева   адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съобразно уважената част от иска.

            Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 1000лева държавна такса и 300лв. депозити за експертизи, от които ищецът е бил освободен, съобразно уважената част от иска .

 

На основание изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Г.ф.*** БУЛСТАТ *******да заплати на В.И.Т. ЕГН ********** ***, сумата от 25 000лева /двадесет и пет хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на увреждания от ПТП настъпило на 14.03.2018г. около 19.15ч. в гр.С.,*** към бул.“Сливница“ по вина на водач на МПС, който е напуснал местопроизшествието и не е установен, ведно със законната лихва от 20.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата, като за разликата до претендирания размер от 40 000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

            ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Г.ф.*** БУЛСТАТ *******сумата от 506,25лева /петстотин и шест лева и 25ст./ деловодни разноски по делото.

 

            ОСЪЖДА Г.ф.*** БУЛСТАТ *******да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат С. К.Н.- К. сумата от 1280лева /хиляда двеста и осемдесет/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.

 

            ОСЪЖДА Г.ф.*** БУЛСТАТ *******да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1300лева /хиляда и триста/ такси и разноски в производството .

 

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: