№ 154
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600531 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен,
подаден срещу присъда № 19 от 10.05.2021 г., постановена по нохд №
726/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С протестираната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимия И.С.Х. за невинен в това, че на 15.02.2018 г. в гр. Кнежа,
Плевенска област, на **********, държал акцизни стоки – общо 8,760 кг.
тютюн за пушене, с обща пазарна стойност в размер на 1752 лева, необлепен
с български бандерол, като такъв се изисква по закон и причинил вреда на
Републиканския бюджет от неплатен акциз в размер на 1331,52 лева, като
случаят не е маловажен и го е оправдал по обвинението по чл. 234, ал. 1 НК.
Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила приложените по
делото като веществени доказателства чували с тютюн за пушене, да бъдат
унищожени.
1
Във въззивния протест и в допълнението към него се съдържат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената
присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова,
осъдителна присъда.
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Процесуалният представител на ответника по протеста И.С.Х. – адвокат
С.К., изразява становище, че протестът е неоснователен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Протестът е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Плевенският районен съд е приел, че през месец февруари 2018 г. в
сектор „ОКБН“ на Митница Лом бил получен сигнал, че в гр. Кнежа, на
********** се складират и предлагат за продажба акцизни стоки без
български акцизен бандерол. Получената информация била предадена в ТМУ-
Лом. На адреса в гр. Кнежа бил изпратена мобилна митническа група,
съставена от свидетелите Д.Л.Ц. и М.Г.Т.. Двамата посетили гр. Кнежа,
отишли на адреса и забелязали лице, което извършило покупка на пакет от
посочения им адрес. Ц. и Т. докладвали за случилото се в ТМУ-Лом. Било
взето решение за провеждане на съвместна операция от служители на
Митница Лом и Митница Свищов. На 15.02.2018 г. митнически служители от
Митница Лом били изпратени в гр. Кнежа, за да окажат съдействие на
служители от Митница Свищов – свидетелите Л.А.А., Й.Д.Т., П.Б.П. и В.С.В.,
като им покажат местонахождението на адреса. При пристигането на
митническите служители в гр. Кнежа, на **********, входната врата на
къщата се оказала заключена. Върху оградата, до вратата, имало изписани
три телефонни номера. Служителите позвънили на един от тях и след малко
2
при тях дошъл подсъдимия И.С.Х., който е собственик на имота.
Митническите служители се представили и го попитали дали могат да влязат
в дома му, за да извършат проверка за наличие на акцизни стоки.
Подсъдимият отказал да удовлетвори молбата им и се прибрал в къщи.
Свидетелите Д. Ц. и М. Т. поискали съдействие от РУ-Кнежа и останали на
място да изчакат разрешение за влизане в имота на подсъдимия. Уведомена
била и Районна прокуратура-Кнежа. По-късно на същата дата било поискано
и получено разрешение от Районен съд-Кнежа за извършване на претърсване
и изземване в имота на И.Х.. По време на претърсването, от мазата и от
стълбището към мазата на къщата били намерени чували, пликове и чанти,
пълни със суха тревиста маса с външен вид и мирис на тютюн, които били
опаковани в 6 бр. чували и една полиетиленова чанта, и били иззети.
От назначената по време на разследването физико-химическа експертиза
става ясно, че част от иззетата суха тревиста маса с вид на тютюн, с общо
тегло 8,760 кг., представлява тютюнево изделие, фино нарязан тютюн на
ленти, който може да се пуши във вида, в който е представен, без
допълнителна обработка. Тютюнът отговаря на термините и определенията по
чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС и се определя като акцизна стока.
Останалата част от иззетата тревиста маса не се определя като акцизна
стока.
От същото заключение е видно, че пазарната стойност на
инкриминираните тютюневи изделия възлиза на 1752 лева, а причинената
щета на Републиканския бюджет от невнесен акциз е в размер на1331,52 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели А.М.К.,
П.В.Б., Х.Д.Р., С.И.А., М.Г.Т., Х.Р.И., В.С.В., Й.Д.Т., Л.А.А., Д.Л.Ц., П.Б.П. и
А.П.Ц., с обясненията на подсъдимия, със заключението на вещото лице и
събраните по делото писмени доказателства.
Първостепенният съд е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал,
тъй като е приел, че:
1. Липсват достатъчно доказателства, че откритите в дома на И.Х.
3
акцизни стоки са негова собственост;
2. Протоколът за претърсване и изземване от 15.02.2018 г. следва да
бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като това процесуално-
следствено действие е осъществено в отсъствието на подсъдимия.
Въззивният протест е неоснователен и съображенията за това са
следните:
На досъдебното производство намерената и иззета от дома на ответника
по протеста суха тревиста маса е била обект на изследване от физико-
химична експертиза, извършена от Е.А.Л. – инженер-химик, икономист,
финансист и експерт в областта на оценяването на оборотни и дълготрайни
материални активи. Съобразно заключението на вещото лице част от
изследваните проби представляват годен за консумация фино нарязан на
ленти тютюн, който може да се пуши без допълнителна обработка и отговаря
на условията на чл. 12 от ЗАДС.
За да стигнат до изводите си за несъмнена установеност на предмета на
престъплението – тютюн, като акцизна стока подлежаща на облагане с акциз,
и неговото количество – 8,760 кг., прокурорът и контролираният съд са се
позовали на заключението на вещото лице инж. Е.А.Л.. Прокурорът и съдът
обаче не са се съобразили с обстоятелството, че в конкретния случай става
въпрос за обект с определени специфики, изследването на които предполага и
съответна компетентност на вещото лице и са допуснали пороци в
процесуалната си дейност, тъй като са основали фактическите си изводи на
недопустимо доказателствено средство. Това е така, тъй като физико-
химичната експертиза е извършена от лице без съответна компетентност.
Съобразно разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и сродните с тях
изделия, изследванията и анализите на тютюневи изделия за установяване
съдържанието на вредни вещества и съставки, включително катран, никотин и
въглероден монооксид се извършват от Института по тютюн и тютюневи
изделия към Селскостопанската академия. Независимо от последвалите
изменения в закона, извършени в ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 20.05.2016 г.,
се налага категоричен извод, че на Института по тютюн и тютюневи изделия е
възложено извършването на проверки на доклади от подобен характер
4
относно тяхната изчерпателност, методология и заключения. С оглед на
предвидената в чл. 12 от ЗАДС възможност отпадъците от тютюн, при
определени изисквания да се дефинират като „тютюн за пушене“, а оттам и
като тютюнево изделие по смисъла на чл. 2, т. 2 от същия закон, подлежащо
на облагане с акциз, предмет на доказване се явяват именно примеси и
съставки на тютюна, които го правят годен за консумация и продажба на
дребно. Следователно, релевантния въпрос относно годността на предмета на
престъплението не се явяват неговите количествени и видими
характеристики, а качествените характеристики. Затова, с оглед спецификите
на предмета на престъплението и необходимостта от специални познания в
областта на тютюна и неговите съставки и примеси, единствено експерт от
Института по тютюна и тютюневите изделия притежава необходимата
професионална и научна компетентност да проведе изследване и да даде
експертно заключение, отговарящо на изискванията на чл. 152 от НПК.
Предвид изложеното по-горе в мотивите, възприетите от прокурора и от
решаващия съд фактически положения относно предмета на престъплението
и относно неговото количество, са резултат от неправилна оценъчна дейност
на приетата по делото физико-химична експертиза. Казано с други думи
прокуратурата изобщо не е доказала, че иззетата от дома на подсъдимия суха
тревиста маса е възможен предмет на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК –
акцизна стока без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а
контролираният съд неправилно е възприел тезата на прокурора относно
предмета на престъплението, изложена в обвинителния акт. Ето защо
оправдателната присъда следва да бъде потвърдена, дори и само на това
основание.
Освен че не е представила убедителни и безспорни доказателства
относно предмета на престъплението, прокуратурата – при изграждане на
обвинителната теза, се е позовала на негодно доказателствено средство,
посредством което предметът на престъплението е бил приобщен като
веществено доказателство по делото.
За да бъдат писмените доказателствени средства оценявани като годни,
законодателят е предвидил строго формален ред за изготвянето им /чл. 131
НПК/. Надеждността на едно доказателствено средство се преценява не само
5
чрез формалната външна страна на обективиращия действието по
разследването протокол, но и с оглед законосъобразността на самото действие
по разследването, резултатите от което са закрепени в съответния протокол.
В случаи като настоящия, в протокола за претърсване и изземване се
закрепват важни обстоятелства, които имат съществено значение за
установяване на факти от предмета на доказване по делото. Функцията на
поемните лица като участници в действията по разследването и особено в
такива като оглед на местопроизшествието и претърсване и изземване, е да
осигурят граждански контрол по законосъобразното провеждане на
процесуално-следственото действие. Тяхното присъствие и лично възприятие
е необходимо с оглед доказването на определени факти, които интересуват
наказателния процес. Затова годността на съответния протокол се
определя не от формалното наличие на подпис на протокола, а от
действителното участие на едно лице в съответното действие по
разследването. В този смисъл е и решение № 92 от 17.02.2009 г. по н. д. №
45/2009 г., ІІІ н. о.
В разглеждания случай, по време на съдебното следствие е установено,
че поемните лица Х.Р.И. и С.И.А. не са присъствали непрекъснато по време
на извършването на претърсването, а са се редували – докато единият е бил с
длъжностните лица, другият е бил в служебния лек автомобил, но
впоследствие и двамата са подписали протокола. Това е сторено в нарушение
на чл. 137, ал. 1 и член 162, ал. 1 НПК и – при съобразяване с разпоредбата на
чл. 131 НПК, е довело до това, че протоколът за претърсване и изземване не е
съставен при условията и по реда, предвидени в НПК т. е. този протокол не е
годно доказателствено средство за извършените действия, за реда, по
който са извършени и за събраните доказателства.
Протоколът за претърсване и изземване не е годно доказателствено
средство и поради това, че – отново в нарушение на разпоредбата на член 162,
ал. 1 НПК, процесуално-следственото действие е осъществено в отсъствието
на подсъдимия. По този въпрос основният съд е изложил убедителни
съображения, които са правилни и законосъобразни и се споделят напълно и
от настоящия състав на въззивната инстанция.
Пряка и непосредствена последица от това, че поемните лица не са
6
присъствали едновременно и през цялото време на претърсването и
изземването, е обстоятелството, че протоколът за това следствено действие не
може да бъде годно доказателствено средство и за събраните доказателства,
които впоследствие са били подложени на експертно изследване, макар и от
вещо лице без съответната компетентност и научни знания.
При положение, че прокуратурата не е представила безспорни
доказателства относно предмета на престъплението, както и поради това, че
протоколът за претърсване и изземване не е годно доказателствено средство,
не е необходимо да бъдат подлагани на задълбочен анализ свидетелските
показания на А.К., П.Б. и А.Ц., както и обясненията на ответника по протеста
И.С.Х. по отношение произхода и собствеността на намерената в дома на Х.
суха тревиста маса.
Действията на И.С.Х. преди и по време на претърсването и изземването
в къщата му – отказът му да допусне митническите служители доброволно в
дома си, както и опитът му да избяга от къщата, върху което акцентира
прокурорът в допълнението към протеста, не са доказателство /дори и
косвено/ относно това, че той е знаел, че държи в имота си акцизни стоки, а
представляват предположения. В наказателния процес са допустими всякакви
хипотези при планиране и провеждане на разследването. Правно значими са
обаче само хипотезите, които са подкрепени с конкретни и несъмнени
доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и
се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива
доказателства хипотезата остава едно от възможните предположения за
събитието на престъплението. В аналогичен смисъл е решение № 228 от
31.10.1995 г. пж н. д. № 231/95 г., ВС – Военна колегия.
При служебната проверка на присъдата въззивната инстанция
констатира, че контролираният съд е допуснал нарушение на
материалния закон, произнасяйки се по въпроса какво да стане с
веществените доказателства.
На фона на изложеното по-горе в мотивите, веществените
доказателства, които се намират на съхранение в Митница Свищов и за които
липсват категорични доказателства, че представляват предмет на
7
престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, не следва да бъдат унищожавани, следва
да се върнат на подсъдимия И.С.Х..
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, но с мотивите,
изложени от въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 19 от 10.05.2021 г., постановена по нохд №
726/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен, като ОТМЕНЯ присъдата в
частта, с която, на основание чл. 234, ал. 5, във връзка с чл. 53, ал. 2, буква
„а“ от НК, е постановено веществените доказателства по делото – акцизни
стоки, общо 8,760 кг. тютюн за пушене, необлепен с български бандерол,
намиращ се на съхранение в Митница Свищов, да бъдат унищожени.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ на решението в сила, приложените към делото
веществени доказателства – 8,760 кг. тютюн за пушене, необлепен с
български бандерол, намиращ се на съхранение в Митница Свищов, ДА
БЪДЕ ВЪРНАТ на подсъдимия И.С.Х..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8