АНД № 393/19 г.
М О Т И В И:
Производството е образувано по внесено в ЛРС
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а. от НК на обвиняемия Е.М.И. роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, живущ ***, обл. Монтана, средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че: на 19.10.2018 г. в гр. Лом, обл.
Монтана, на ул. „Людовико Миланези“ в двора за склад на строителни материали на
търговско дружество „Б. Б. ББ“ ЕООД чрез
действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - при работа с електрокар марка „Perpetuum“ - управление
на заден ход, която той е нямал право да упражнява съгласно Наредба № 1 от
10.04.2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията и Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари,
в нарушение на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване и на Наредба № 10
от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари, при маневра „движение на заден ход“, без
звуков и светлинен сигнал за заден ход, без да се убеди, че пътят назад е свободен,
по непредпазливост ПРИЧИНИЛ на И.Б.М. с ЕГН ********** *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост в горна трета, което
увреждане е причинило на И.Б.М. трайно затрудняване движението на долен десен
крайник - престъпление по чл. 134, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 129,
ал. 1 от НК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
изготвеното предложение, като намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 134,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК и предлага на съда да го освободи от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание по чл. 78а.
от НК „Глоба” в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
Обвиняемият, редовно призован, се явява
лично и с адв. Р.Б. от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение, дава обяснения. Искането на защитата и за постановяване на
оправдателна присъда.
Доказателствата
по делото са писмени - събраните в хода на ДП № 752/18 г. по описа на РУ гр. Лом,
респ. пр. преписка вх. № 1404/18 г. по описа на ЛРП писмени доказателства,
приети и приобщени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: Докладна
записка на л. 4; Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум за оглед
на местопроизшествие на л. 7-21; Протоколи за разпит на свидетелите И.М. на л.
22-23, К.Л. на л. 24-25, Б. Б. на л. 109-110, В. М. на л. 111-112, Е.И. на л.
147, И.М. на л. 161-162; Талон за изследване на л. 26 и 52; Данни от Търговски
регистър на л. 27; Идентификационна карта на л. 33; Протокол за извършена
проверка от ДИТ-Монтана на л. 34-36; Обяснение на л. 37; Протокол от
разследване на трудова злополука на л. 39-40; Трудов договор на л. 41, 153,
154; Допълнително споразумение на л. 42; Длъжностна характеристика на л. 43,
155-157; Акта за спиране на л. 44; Протокол от химическо изследване на л. 48-51; Медицинска документация на л.
59-98; Диск на л. 99;
Съдебно-медицинска експертиза на л. 118; Диск на л. 121; Видеотехническа
експертиза на л. 122 и 128; Комплексна автотехническа и трудова експертиза на
л. 131-141; Постановление за привличане на обвиняем на л. 145-146; Справка за
съдимост на л. 163; Протокол за разпит на обвиняем на л. 168-169, както и
служебно изискана Справка за съдимост рег. № 270/04.03.2020 г.
Съдът, след като се запозна с
направеното предложение на ЛРП, събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните,
намери за установено следното:
Обв. Е.И. работи като общ работник в
търговско дружество „Б. Б. ББ“ ЕООД. Съгласно длъжностната характеристика,
основните функции на И. обхващали извършване на работи по товарене и
разтоварване на стоки, машини и материали, както и пренасянето им от и до
работни помещения и превозни средства; да помага при извършване на ремонтни
работи, като доставя на специалистите необходимите за ремонта материали и
подготви площадката за извършване на ремонтната дейност; да почиства складове,
дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали, както и да изпълнява
други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени му от ръководството на
предприятието.
Според чл. 3 от Наредба № 1/10.04.2006 г.
за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и
мотокари в предприятията: „С електрокари
и мотокари, използвани за товаро-разтоварни и транспортни работи в
предприятията в Република България, могат да работят само лица, които са
придобили или на които им е призната правоспособност по реда на тази наредба и
притежават свидетелство за работа с тях“. Съгласно чл. 9 от Наредба №
10/7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари „За
управление на кари се допускат само: 1. правоспособни лица, които
са придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за
работа с кари; 2. оправомощени с писмена заповед на работодателя лица“. Обв.
И. не притежава правоспособност за работа с електрокар съгласно цитираните две
Наредби.
Управлението на електрокари и мотокари е
правнорегламенирана дейност, която изисква специални знания или умения. Те са нужни
за да могат да бъдат постигнати онези положителни резултати, заради които
дейността се е наложила в обществената практика, но и за бъдат избегнати
опасности за живота и здравето на други лица, които могат да произтекат от тази
дейност. Тази правнорегламентираната дейност се упражнява само с разрешително
/удостоверение/, което се издава след изпит за нужните специални знания или
умения, което в случая обв. И. не притежавал.
В същото
дружество работел и И.Б.М., който заемал длъжността „стругар“. На 19.10.2018 г. обв. И. и свид. М. били на работа в складовете на „Б. Б. ББ“ ЕООД, като двамата работели в
различни складове. Около 15:00 ч. управителят на дружеството Б. Б. изпратил
свидетеля И.М. да вземе клеми за електрожен от склада за строителни материали
на дружеството, находящ се в гр. Лом, ул. „Людовико Миланези“ № 11, където
изпълнявал служебните си задължения обв. Е.И.. Св. М. отишъл в склада с велосипеда
си. В двора видял свидетеля К.Л., спрял велосипеда, обкрачил го и се
заприказвал с Л.. През това време обв. Е.И. управлявал електрокар марка
„Perpetuum“ на Енергия Търговище № 0711366,
който изкарвал от склада на заден ход със скорост на движение от около 1,8
км/ч. Поради отклонение на вниманието обв. И. не възприел свидетеля М. и
достигайки до него с електрокара блъснал велосипеда на спрелия на място И.М.,
при което той загубил равновесие и паднал на земята. Обв. И. веднага се
притекъл на помощ заедно със свидетеля Л., но пострадлият М. казал, че не може
да помръдне, тъй като много го боли. Л. сигнализирал на ЕЕН 112. На място
пристигнал екип на спешна помощ, който транспортирал И.М. ***, където останал
на лечение. На място пристигнала и дежурно-оперативна група, извършила оглед на
местопроизшествие.
След настъпилата трудова злополука в „Б.
Б. ББ“ ЕООД, от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана била извършена
проверка по случая относно спазване трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. При проверката било установено, че:
1) Електрокарът, управляван от обв. И. не е оборудван с пожарогасител; 2) При
движение на заден ход електрокара не издава звуков или светлинен сигнал, с
което е нарушен чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Въпросната разпоредба гласи, че: „Експлоатацията на транспортни средства е
забранена: т. 1. при неизправни сигнални (светлинни и звукови), кормилни,
спирачни и осветителни системи“; Във връзка с установеното нарушение
електрокарът е спрян от експлоатация. 3) Е.И. не притежава свидетелство за
правоспособност за управление на електрокар.
Изготвена е съдебномедицинска
експертиза, от която е видно, че вследствие настъпилата злополука, на
пострадалия И.Б.М. е причинено увреждане: счупване на дясна бедрена кост в
горна трета, за което увреждане е претърпял съответно оперативно лечение. Видно
от приложената по делото епикриза е, че И.М. е приет в отделение по ортопедия и
травматология на 19.10.2018 г. и е изписан на 02.11.2018 г. с диагноза: счупване
на диафиза на бедро. Според изготвената съдебно-медицинска екпертиза,
механизмът на счупване е индиректен - падане върху трохантерния масив на дясна
бедрена кост. Заключението на вещото лице е, че на пострадалия И.М. е причинено
трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период 8-10 месеца. Нараняванията са от естеството на
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
По досъдебното производство са приложени
записи от охранителните камери, монтирани в склада на ул. „Людовико Миланези“
№11, собственост на „Б. Б. ББ“ ЕООД. Назначена е видеотехническа експертиза,
при която е установено възникване на сблъсък между мотокар и мъж, седящ на
велосипед. Електрокарът извършва маневра „движение на заден ход“ и блъска
намиращия се зад него мъж, който седи на велосипед, като мъжът пада на земята.
Изготвена
е и комплексна автотехническа и трудова експертиза, от която е видно, че
скоростта на електрокара в момента на съприкосновение с велосипедиста е била
около 1,8 км/ч. Водачът на електрокара е имал отлична видимост при движение на
заден ход, имал е и възможност да се обърне назад с лице към посоката на
движение. Имал е възможност да избегне настъпилото произшествие като гледа
непрекъснато пътя, по който се движи електрокара, като използва поставените
огледала за задно виждане и при необходимост - обръщане назад, за да наблюдава
непосредствено зоната зад него. Велосипедистът също не е трябвало да спира пред
входа на склада, където пречел на участниците в движението. Според заключението
на вещите лица електрокарът е имал технически неизправности, които са в
причинна връзка с настъпилата злополука, а именно - не е бил оборудван със
светлинен и звуков сигнал при движение на заден ход, не е бил оборудван със
стандартни огледала за задно виждане.
Съдът намира, че по безспорен и
категоричен начин е установено, че обвиняемият Е.М.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 134, ал. 2 във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК. От обективна страна той е извършил действия - работа
с електрокар - управление на заден ход, които спадат към правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той е нямал право
да упражнява. При маневра „движение на заден ход“, без звуков и светлинен
сигнал за заден ход, без да се убеди ,че пътят назад е свободен, е причинил на И.Б.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост в горна
трета. От субективна страна, деянието е извършено при непредпазливост, в
нейната по-лека форма – небрежност: обв. Е.И. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Фактическата обстановка се потвърждава
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът не възприема
тезата на защитата, че става дума за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. За да е случайно деянието, деецът следва да не е могъл и да не е бил длъжен
да предвиди съответните общественоопасни последици. В случая обаче обв. Е.И. е
могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици
от своето поведение - че при управлението на електрокара (дейност, която той не
е имал право да упражнява) може да настъпи увреждане здравето на друго лице.
Видно от изготвената съдебно-медицинска
експертиза, на И.М. е причинено счупване на дясна бедрена кост в горна трета.
Увреждането е довело до трайно затруднение на движението на долен десен
крайник, което според чл. 129, ал. 2 от НК е средна телесна повреда. Според
изготвената комплексна автотехническа и трудова експертиза, управляващият
електрокара е имал пряка и неограничена видимост. По делото са назначени две
видеотехнически експертизи на записа от охранителната камера – едната в хода на
образуваното досъдебно производство, а другата – в хода на съдебното следствие.
Според първата видеотехническа експертиза електрокарът при движение на заден
ход блъска велосипедиста М., който пада на земята. В съдебно заседание е
изгледан и самия видеозапис, след което е назначена и тройна видеотехническа
експертиза. Според нея (за разлика от първата) не може да се установи със
сигурност дали падането на М. е вследствие на удара от електрокара. В тази
насока са и показанията на свидетеля К.Л., който е присъствал, но не може да
каже със сигурност дали електрокара е ударил М. и след това той е паднал, или
първо е паднал, а след това е ударен. Пострадалият И.М. заявява най-напред, че
е паднал сам, а впоследствие – че е ударен от електрокара и после е паднал.
Съдът кредитира показанията и на М., и на Л.. Въпреки несигурността в
показанията на пострадалия, те съдействат за изясняване фактите по случая. С
оглед особеното положение, в което се е намирал – сериозно нараняване
вследствие падането, е възможно да е уплашен и объркан и да не е възприел
правилно всички случили се събития. Тройната експертиза обаче е категорична, че
„падането на велосипедиста е предизвикано
от извършената маневра „движение на заден ход“ от високоповдигача“. В
съдебно заседание и трите разпитани вещи лица заявиха, че именно движението на
електрокара е предизвикало падането на велосипедиста. Ето защо съдът намира, че
причинената на М. средна телесна повреда е резултат именно на поведението на
обв. И.. Дори да не е налице удар, а падането да е станало при опита на М. да
избегне такъв, то налице е пряка причинно-следствена връзка между движението на
управляваната от И. машина и падането на М.. Това е така, защото ако не беше
извършвана съответната маневра, не би се стигнало до падането и нараняването на
М.. Ето защо съдът счита, че обвинението е доказано по безсъмнен начин и следва
да се приеме, че е осъществен състав на престъпление по чл. 134, ал. 2 от НК.
Законодателят е предвидил за така
извършеното престъпление наказание „до три години лишаване от свобода”.
Извършеното престъпление е резултатно, с
него са причинени неимуществени вреди - трайно затруднение на движенията на долен десен крайник на
пострадалия, с оздравителен период 8-10 месеца.
Обвиняемият не е осъждан и е с чисто съдебно
минало.
В случая съдът намира, че са налице
всички предвидени в закона предпоставки за приложение на нормата на чл. 78а. от НК, затова го освободи от наказателна отговорност за така извършеното престъпление,
като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1 200 лв.
/хиляда и двеста лева/, която следва да заплати в полза на държавата. При
определяне размера на административното наказание съдът взе предвид материалното
положение на обвиняемия и имотното му състояние.
Съдът споделя доводите на представителя
на ЛРП, че с налагане на административно наказание „Глоба” ще се постигне както
индивидуалната, така и генералната превенция, а именно да се поправи и
превъзпита извършителя към спазване на законите в страна и установения правов
ред, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членовете
на обществото.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК: „Когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото“. Затова и с оглед на разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК,
осъденият Е.И. следва да заплати направените по делото разноски – както на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, както следва:
по сметка на РУ – гр. Лом - за изготвяне
на съдебно-медицинска експертиза, в размер на 151,20 лева /сто петдесет и един
лева и 20 ст./, комплексна автотехническа и трудова експертиза в размер на
471,00 лв. /четиристотин седемдесет и един лв./ и видеотехническа експертиза в
размер на 133,53 лв. /сто тридесет и три лв. и 53 ст./
по сметка на РС – Лом - за изготвяне на
видеотехническа експертиза в размер на 173,74 лв. /сто седемдесет и три лв. и
74 ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.
Водим от горното съдът постанови
решението си и изготви мотивите си на 05.03.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: