РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Перник, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря А.М.,
и с участието на прокурор МОНИКА ЛЮБОМИРОВА от ОП – Перник,
като разгледа докладваното от съдията КАНД № 76/2023 по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с
чл. 208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба
ОТ: П.С.А.,
ЕГН: **********, служебен адрес: ***, пл. „Свобода“ № 20,
ЧРЕЗ адвокат Д.Ж. ***,
със съдебен адрес:*** (партер дясно),
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 14/16.03..2023 г., постановено по
АНД № 33 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир.
С обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № 169/08.11.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което на П.С.А., в качеството му на кмет на община Радомир, за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), като за същото административно нарушение размерът на административното наказание „глоба“ е намален на 2 000 лв. (две хиляди лева).
Жалбоподателят счита съдебното решение за незаконосъобразно. Твърди, че срокът на изпълнение на предписание № 43/26.01.2022 г. е удължен до 30.04.2022 г. по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, т.е. проверката, извършена на 23.03.2022 г. е преждевременна. Излага доводи касателно наложеното административно наказание „глоба“ във връзка с разпоредбите на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС. Иска от съда да отмени решението на първата съдебна инстанция и процесното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не депозира отговор.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.Ж. ***, който поддържа касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на делото.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила, като бъде оставена без уважение депозираната касационна жалба.
Пред настоящата инстанция не са представени писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Съдът, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, след съвещание,
за да се произнесе намери следното:
Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Със съдебно решение № 14/16.03..2023 г., постановено по АНД № 33 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир, е изменено НП № 169/08.11.2022 г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на П.С.А., в качеството му на кмет на община Радомир, за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗОО), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), като за същото административно нарушение размерът на административното наказание „глоба“ е намален на 2 000 лв. (две хиляди лева).
Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, представени с административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел от правна страна, въз основа на извършената служебно проверка за законосъобразност, че съставеният за установяване на процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изисквани от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, а в производството са съобразени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество и въз основа на безспорно установеното по делото от фактическа страна, решаващият първоинстанционен състав приел, че с процесното наказателно постановление правилно и основано в приложимия материален закон – чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, във вр. с чл., 14, ал. 4 от ЗООС, е ангажирана административнонаказателната отговорност, и на кмета на Община Радомир – предписанието не е било изпълнено в удължения срок до 21.03.2022 година, причините за неизпълнението са ирелевантни, наказано е длъжностното лице – адресат на предписанието, а посочването в НП на санкционната норма на чл. 165, ал. 2, вместо чл. 165, ал. 1 от ЗООС не опорочава съществено производството. Прието от районния съд е, че това извършено нарушение не може да се квалифицира като маловажно, поради липсата на отлики с нарушения от същия вид. По отношение размера на наложеното административно наказание „глоба“ решаващият първоинстанционен състав е приел, че размерът на наказанието не е съобразен в достатъчна степен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Прието е в тази връзка, че по делото е безспорно доказано освен извършването на процесното нарушение, също и обстоятелството, че кметът на Община Радомир е предприел, макар и недостатъчно ефективни мерки за почистване на нерегламентираното сметище, поради което районният съд е изменил НП, като е намалил размера на глобата на 2 000 лв. с мотиви, че такъв размер на наказанието би изпълнил в пълен обем както целите на индивидуалната и генерална превенция, така е и справедлив.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от първоинстанционния съд правни изводи.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са доводите на касатора, свързани с неизтичане
към момента на извършената на 23.03.2022 г. проверка, на срока на даденото
предписание № 43/26.01.2022 г. – до 25.02.2022 г., удължен от компетентния
административен орган до 21.03.2022 г.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е приложима към проведеното административно производство по даване на процесното предписание, съгласно цитираната норма удължава се с един месец от отмяната на извънредното положение действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
С решение на Народното събрание (НС) от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение (обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), т. 1, е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г.
С решение на НС за удължаване срока на обявеното извънредно положение (обн. ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г.), т. 1, срокът на обявеното с решение на НС от 13.03.2020 г. извънредно положение е удължен до 13 май 2020 г.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ) (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), са уредени мерките за ограничаване на разпространението на пандемията и преодоляване на последиците от нея, които ще се прилагат на територията на страната след отмяната на извънредното положение, т.е. след 13.05.2020 г. Разпоредбите на закона влизат в сила от 14.05.2020 г. (§ 44 от ПЗР на ЗИДЗЗ). С § 2 на ЗИДЗЗ, чл. 63 от ЗЗ се изменя, като се регламентира възможност, при наличието на определени предпоставки и в специално уредена процедура, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите от разпространението на заразна болест, да се обявява извънредна епидемична обстановка за определен период, с решение на Министерски съвет (МС).
Във връзка с новите законодателни изменения, с решение на МС № 325 от 14.05.2020 г., е обявена извънредна епидемична обстановка (не извънредно положение, с каквото правомощие МС и не разполага) на територията на цялата страна за периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г., удължаван с последващи решения на МС, последно с решение № 826 от 25.11.2021 г. (решение № 826 на МС от 25.11.2021 г. за удължаване срока на обявената с решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка...), считано до 31 март 2022 г.
С оглед изложеното, дори да се приеме, че цитираната в жалбата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е приложима към административното производство, в което процесното предписание е издадено, то периодът на извънредното положение е последно удължен до 13 май 2020 г., т.е. от 14.05.2020 г. не е налице извънредно положение, а е въведена извънредна епидемична обстановка, ирелевантна към приложението на цитираната в жалбата разпоредба, съответно към проведеното административно производство, в което процесното предписание е издадено.
Без основание са и доводите в касационната жалба,
свързани с приложението на разпоредбата на чл. 165 от ЗООС.
Относимата към процесното нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗООС разпоредба на чл. 166, т. 3 от ЗООС, предвижда налагането на административните наказания по чл. 165 от ЗООС в случай на установено неизпълнение на предписания, дадени в индивидуалните административни актове ..., издавани от упълномощени от ... директорите на РИОСВ длъжностни лица. На свой ред разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗООС има за субекти длъжностни лица, т.е. физически лица, на които съответно са налага административно наказание „глоба“, а разпоредбата на ал. 2 на с. чл. – юридически лица, наказуеми с имуществени санкции. Предвид обстоятелството, че в случая адресат на даденото, влязло в сила предписание № 43/26.01.2022 г., чийто срок е удължен с писмо изх. № 2101/07.03.2022 г. на директора на РИОСВ, е кметът на Община Радомир, то приложима към установеното неизпълнение на това дадено предписание е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗООС, на основание която последният носи административнонаказателна отговорност в качеството си на длъжностно лице. Административнонаказващият орган се основал в разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ЗООС, вместо в разпоредбата на ал. 1, което е грешка в правната квалификация. Същата се приема обаче за несъществено рефлектирала върху материалната законосъобразност на НП. Каквото правилно се приема и в решението на районния съд, посочването в НП на разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ЗООС, е порок, нерефлектиращ съществено върху законосъобразността на производството, както предвид препратката на чл. 166 от ЗООС към разпоредбата на чл. 165 от ЗООС в цялост, така с оглед идентичността на границите, определени за размера на глобата/имуществената санкция, в които граници е наложено и наказанието в процесния случай, а също и предвид факта на налагане на административно наказание „глоба“, кореспондиращ на свой ред и с безспорното по делото обстоятелство, че адресат на процесното неизпълнено предписание е длъжностно (физическо) лице.
По приложението на материалния закон:
Споделят се изцяло изводите в първоинстанционното решение за правилно приложен в процесното административнонаказателно производство материален закон. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да преповтаря мотивите на решаващия първоинстанционен състав, обосновали извод, че безспорно установеното по делото от фактическа страна неизпълнение от страна на кмета на Община Радомир на предписание № 43/26.01.2022 г., дадено му в качеството на длъжностно лице, а именно: в срок до 21.03.2022 г. (съгласно писмо изх. № 2101/07.03.2022 г. на директора на РИОСВ) да организира почистването на незаконно сметище с местонахождение в ляво на пътя, след указателна табела за с. Долни Раковец, в посока към с. Кондофрей, в м. „Взривните складове“, община Радомир, покрива приложения с НП административнонаказателен състав – чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 и чл. 165 от ЗООС. Споделят се изцяло и мотивите в обжалваното решение, с които се приема, че процесното деяние не покрива признаците на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съответно не е налице основание за неналагане на административно наказание с издаване на съответното предупреждение към нарушителя.
Правилно, като основано в правилата на чл. 27 от ЗАНН, е решението на районния съд и в частта, отнасяща се до вида и размера на наложеното административно наказание. Наложеното с НП административно наказание „глоба“ е съобразено разпоредбата на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, б. „б“ и чл. 6 от ЗАНН, съответно чл. 166, т. 3 и чл. 165 от ЗООС. Размерът на глобата обаче – 3 000 лв., е както немотивиран, така и не кореспондира с наличните по преписката и делото доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи налагане на по-леко наказание (чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН). Независимо от посочването в процесното НП на влязло в сила друго НП, основало определяне на глобата в завишен размер над предвидения минимум от 2 000 лв., същото не е приложено като доказателство по преписката и делото с оглед извършването на преценка от страна на съда дали отговорност е ангажирана за административно нарушение от същия вид, което на свой ред да се явява отегчаващо отговорността обстоятелство. Размерът на глобата е несъответен от друга страна и на доказателствата по делото за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – представени са пред административния орган доказателства за почистване на сметището макар и след изтичане на срока на предписанието, и едва след извършената последваща проверка на 23.03.2022 г., съответно след получаване на покана на 01.04.2022 г. за съставяне на АУАН. С оглед изложеното, правилно е решението на районния съд, намалил размера на административното наказание глоба на 2 000 лв., с мотиви, че това както би изпълнило в пълен обем целите на индивидуалната и генерална превенция, така е и справедливо.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение за постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Постановен е законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 14/16.03..2023 г., постановено по АНД № 33 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.