O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
26.11.2018 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти състав в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Мария Ницова
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 6 и чл.
171, т. 2, б“н“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Й.В.Д. от гр.В.Търново, чрез адв.Д.С., със съдебен адрес ***, офис 401, „ против заповед за прилагане на ПАМ № 18-0370-000126/01.10.2018 г., издадена от Димитър Мишонов - началник РУ при ОД на МВР Монтана, Р Вършец..“.
Иска се да бъде отменена заповедта за наложената принудителна административна мярка № 18-0370-000126/01.10.2018 г. на началник РУ при ОД на МВР Монтана, като издадена в нарушение на административно-производствените правила, поради противоречие с материалноправните разпоредби и като несъответстваща на целта на закона. Основното възражение е, че ПАМ е наложена на лицето Й.В.Д., а МПС- товарен автомобил с рег.№ ВТ 2440 КН, е собственост на „Й. транс Бг“ЕООД..
В жалбата е направено и особено искане – на основание чл. 166, ал. 2 от АПК да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
След като прецени събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Монтана намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на горепосочената заповед се явява основателно и следва да бъде уважено. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2, б“н“ – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца.
В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на физическото лице Й.В.Д., за това, че на път III-162 км 32+400, с посока на движение гр.Монтана, водачът Веско Гецов Петков е управлявал товарен автомобил „Даф“ ФТ 95.480 С 380, с рег. № ВТ 2440 КН, с макс.допустима маса 18000 кг., категория N3, и прикачено полуремарке “Леси 3В20“ с рег. № РК 2477 ЕЕ, собственост на „Й. транс Бг“ ЕООД, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона, въведена с пътен знак В-18, в изпълнение на заповед № РД -11-594/27.06.2018 г. на АПИ.
Според правилото на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, жалбата против заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не спира изпълнението на приложената административна мярка
Тъй като специалният закон – ЗДвП, не сочи основанията и реда, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, то в случая намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2 от АПК, сочеща основанията, при наличието на които може да се спре предварителното изпълнение на административните актове.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, разпоредбата на чл. 166, ал. от АПК за спиране изпълнението на административен акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол.
В конкретния случай предварителното изпълнение на заповедта по чл. 171, т. 2, б“н“ от ЗДвП, е допуснато по силата на закона, което презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Както бе посочено по-горе, ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 166, ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващата страна значителна или трудно поправима вреда.
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящия случай, в жалбата, с която се иска и спиране на изпълнението на оспорената заповед, като основание се сочи, че оспорващото дружество – собственик на временно спряното от движение пътно превозно средство - товарен автомобил ще претърпи значителни и трудно поправими вреди, като ПАМ е наложена на физическо лице. Като доказателства за това, че автомобилът се полза от дружеството непрекъснато и е единствено средства за дружеството „Й. транс Бг“ ЕООД, съгласно приложена декларация от Й.В.Д.. Твърди се още, че с отнемане на свидетелството на регистрацията на автомобила и спирането му от движение за оспорващото дружество, което дори не е адресат на заповедта, се създават значителни усложнения и трудно поправими вреди. Декларира, че това е единствен доход за семейството, т.к. съжителстващата с него и майка на детето му е в отпуск по майчинство.
Съдът намира изложените доводи за състоятелни и подкрепени с достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че процесната принудителна административна мярка би причинила значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК с оглед ползването на автомобила и като единствен за осъществяване на дейност и доходи за семействато на Й.В.Д., на когото е наложена ПАМ, с оспорената в производството заповед № 18-0370-000126/01.10.2018 г. на началник РУ при ОД на МВР Монтана. Представените доказателства в достатъчна степен обосновават този извод, тъй като от същите се установява, че невъзможността да се ползва автомобила от оспорващото дружество – собственик, значително ще затрудни дейността на същото и от което ще настъпят значителни и трудно поправими вреди за лицето Д. и само в икономически аспект, но и за репутацията на дружеството - превозвач. Затова и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, Административен съд Монтана
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000126/01.10.2018 г. на началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с което на Й.В.Д., е наложена ПАМ по чл.171, т.2, б“н“ ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по законосъобразността на посочената заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: