РЕШЕНИЕ
№
285, 02.03.2018г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІІ
граждански състав,
на втори март две
хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ
: Надежда Дзивкова
Катя
Боева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 472 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от Д.Г. Т., кат майка и законен представител на малолетното дете
Г.И.Т., в качеството му на взискател по
и.д. № 127/2018, по описа на ЧСИ
М. Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от
05.02.2018г., с което е отказано извършване на поисканите изпълнителни действия.
Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ,
т.к. исканите запори са предвиден в ГПК изпълнителен способ, не са насочени
против несеквестируемо имущество. Сочи се, че взискателят посочва начина на
изпълнение, като може да посочи дори едновременно няколко начина, като
изпълнението може да се насочи върху всяка една вещ или вземане на длъжника.
Поддържа и че в КЗ не е предвидил несеквестируемост на вземанията на
застрахователя от застрахователния брокер, а разпоредбата на чл. 306 от КЗ цели
да отграничи имуществото на застрахователния брокер от това на застрахователя,
поради което и изрично е посочил, че застрахователния брокер има яснота относно
вида на сметките, които сам е разкрил и предназначението им, поради което и
няма как съдебният изпълнител да наложи запори върху евентуално преведени от
застрахователя застрахователни обезщетения. Позовава се и на разпоредбата в
КЗ, съгл. която застрахователят е длъжен
в 15 дневен срок да изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, а в случая това не е сторено. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да уважи молбата за налагане на запор на вземанията на ЗК „Лев
инс“ АД от застрахователни брокери, посочени в молбата.
Ответната
страна, длъжник по делото, ЗК „Лев инс“ АД оспорва подадената жалба като счита
същата за недопустима, евентуално за неоснователна. Поддържа на първо място, че
вземането е удовлетворено чрез плащане
срока за доброволно изпълнение, поради което и за взискателя не
съществува нужда от посочване на изпълнителни способи. На следващо място
поддържа, че взискателят не е изпълнил задължението си по КЗ да посочи банкова
сметка , ***. Счита, че съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно
изпълнение въпреки колизията с КЗ, който е следвало да съобрази. Поддържа, че
дължимите от застрахователния брокер суми на застрахователя не подлежат на
запориране, като в случая платените от физическите лица премии попадат в масата
на несеквестируемост съгл. чл.444, т.8 ГПК. Поддържа и че налагането на
исканите запори би осуетило нормалната търговска дейност на застрахователя и
неговите контрагенти. Позовава се и на Етичния кодекс на ЧСИ, както и на
указанията на Комисията за финансов надзор. Счита, че исканите изпълнителни
действия съставляват злоупотреба с права и са насочени към затрудняване в
дейността на дружеството, уронване на престижа му и нормалните взаимоотношения
с търговските партньори. Прави възражение и че местната компетентност следва да
се определи по правилата на чл.427, ал., т.5 от ГПК като поддържа, че отговаря
на договорно, а не на деликтно основание.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че
жалбата е допустима, но
неоснователна, т.к. съгл. указанията на КЧСИ в тази насока, както и че
междувременно е посочен но способ, който е и приложен, а постъпилото плащане е
частично, като е погасило под 10% от дълга.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против
отказ на съдебен изпълнител да извърши исканото изпълнително действие , съгл.
чл.435, ал.1, т.1 от ГПК. По същество намира следното :
Производството
по изп.д.№127/2018, по описа на ЧСИ М. Кирова, с рег.№ 823, е образувано на
05.02.2018г. по молба на Г.И.Т., действащ чрез своята майка и законен
представител Д.Г. Т. за събиране на вземането му ЗК „Лев инс“ АД в размер на 130 000лв., обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.12.2012г., както и сумата
от 2 477,77лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
09.05.2014г.. С отделна молба от същата дата е посочен и изпълнителен способ –
налагане на запор върху вземания на длъжника от конкретно посочени
застрахователни брокери. С Разпореждане №178/05.02.2018г. ЧСИ е отказал
налагане на искания запор, като се е позовал на становището на Съвета на КЧСИ,
съгласно което налагането на запори върху вземания на застрахователите към застрахователни брокери е в противоречие
с добрата практика, като по този начин се препятствала и поставяла под заплаха
упражняването на нормалната им търговска дейност. След подаване на жалбата
против това разпореждане, по молба на взискателя са наложени запори по банкови
сметки на длъжника. По делото има данни за постъпи сума от 20 000лв., за която
е изготвено разпределение, без данни да е влязло в сила. По изплънитлното дело
няма данни за заплащане на целия дълг.
При така установеното фактически, съдът
намира следното от правна страна : Взискател по делото е Г.Т., действащ чрез
законния си представител , своята майка Д. Т.. Становището в отговора на
длъжника, че взискателят не участвал лично в производството е несъстоятелно,
т.к. взискателят е малолетно лице и не притежава процесуална дееспособност. По
тази причина, той е представляван от своя законен представител, който пък е
упълномощил и адвокат, който да го представлява в процеса.
Законосъобразно е определена и
местната подсъдност с оглед чл.427, ал.1, т.3 от ГПК, в какъвто смисъл е и
приложената от длъжника съдебна практика.
По отношение на оплакването, че
взискателят не е посочил банкова сметка, ***уми е неоснователен, доколкото при
образувано изпълнително производство няма никаква пречка дължимите суми да
бъдат преведени веднага на съдебния изпълнител по специалната му сметка за
това. Същото указание е дадено и в изпратената покана за доброволно изпълнение.
Съгл. чл.426 от ГПК при образуване на
изпълнителното дело взискателят посочва начина на изпълнение, като може да
посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Съгл. чл.442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху
всяка вещ или вземане на длъжника, като изключение прави единствено несеквестируемостта
по чл.444, която, обаче касае само физическите лица, както и изпълнението в
хипотезите на гл.46 от ГПК, какъвто настоящия случай не е. По отношение на
юридическите лица подобни органичния на секвестируемостта могат да бъдат
предвиждани само в специални норми на отделни други закони / напр. цитирания от
длъжника чл.306 от КЗ, който обаче се отнася за имуществото на застрахователния
брокер/. Налагането на запор върху вземания на длъжника е един от предвидените
в закона изпълнителни способи и право на взискателя е да прецени интересите си
и да предпочете един или друг способ на изпълнение. Наведените доводи за
злоупотреба с права не могат да бъдат споделени, т.к. в случая е поискан
предвиден в закона изпълнителен способ,
целящ удовлетворяване на вземането, което е значително по размер, а
освен това е с натрупани лихви от пет години. Останалите доводи и на двете
страни, свързани с търговската дейност на длъжника или с недобросъвестността на
взискателя нямат отношение към законосъобразността на исканото изпълнително
действие.
Същественото при преценката на
законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител е дали исканото
изпълнение е насочено върху секвестируемо имущество. Единствено в хипотезата на
несеквестируемост, в случая съдебният изпълнител би могъл да откаже извършване
на исканото изпълнение. Отделен е въпросът и че съдебният изпълнител има
правото на преценка по чл.426, ал.2 от ГПК, но към процесния момент исканият
запор е бил единственият посочен способ.
Доводите, че съгл. чл.306 от КЗ вземанията за застрахователя от
застрахователния брокер са несеквестируеми са неоснователни, т.к. в същата
норма се отграничава имуществото на брокера от това на застрахователя.
Действително в ал.2 е предвидено, че паричните средства по клиентската сметка
застрахователя /за превеждане на застрахователните премии/ не са част от
имуществото на застрахователния брокер, не подлежат на запориране и не влизат в
масата на несъстоятелността при откриване на производство по несъстоятелност на
застрахователния брокер. Следователно в контекста на цялата норма се
подчертава, че това са средства на застрахователя, а не на брокера, т.е. те са
част от имуществото на застрахователя. Не е регламентирано, че това е
несеквестируемо имущество на застрахователя, поради което и е допустимо
насочване на изпълнението върху него. Становището на Съвета на КЧСИ не обвързва
съда, не е задължително и не може да бъде основание за отказ от извършване на
определени, допустими по закон изпълнителни действия. Няма да бъдат коментирани и доводите в него
за нарушаване на Етичния кодекс на ЧСИ, т.к. прилагането на предвидени в закона
изпълнителни способи, които имат за цел удовлетворяване на съдебно признато
вземане, не могат да обосноват незаконосъобразност на действията. Противното би
довело до злепоставяне интересите на взискателите.
По
изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба против
постановлението за възлагане са основателна и
като такава следва да бъде уважена.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
разпореждане от 05.02.2018г., по и.д. № 127/2018, по описа на ЧСИ М. Кирова, с рег.№ 823 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е
отказано извършване на поисканите изпълнителни действия – налагане на запор
върху вземанията на длъжника от конкретно посочени застрахователни брокери.
Връща изп.д.№ 127/2018, по описа на ЧСИ М.
Кирова, с рег.№ 823, КЧСИ, с район на действие ПОС на съдебният изпълнител за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :