№ 363
гр. Плевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200607 по описа за 2022
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Х. ХР.,
ЕГН **********, адрес: с. П., община Долни Дъбник, ул. „С.” № 27, срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 851 от 28.02.2022г. на Изпълняващ длъжността
Директор на Регионална Дирекция по горите - гр. Ловеч, упълномощен със Заповед ЗАП-
4/05.01.2022 г. на Изпълнителна агенция по горите и съгласно Заповед РД49-199/16.05.2011
на Министъра на Земеделието с което за нарушение по чл. 213, ал. 1, предложение
четвърто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите,са наложени следните наказания:
I. ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, във връзка с чл.
213, ал.1, предложение четвърто, т. 1 от същия закон, в размер на 200.00лв. /двеста лева/
2. ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, във връзка с чл.
213, ал.1, предложение четвърто, т. 2 от същия закон, в размер на 200.00лв. /двеста леваI.
Отнети в полза на държавата:
1. Вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 /един/ брой автомобил **** без
с per. табели с пазарна стойност 300.00 лв. /триста лева/, на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, като сумите от продажбата им се превеждат в приход на
Изпълнителна агенция по горите София по сметка IB AN: ****** BIC: **** банка ОББ-АД
кл.Ловеч
2. Вещите, предмет на нарушението: 1,1 пр. мЗ /едно цяло и едно пространствени
кубически метра/ церови дърва за огрев, с пазарна стойност 99.00 лв. /деветдесет и девет
лева/, на основание чл. 21 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, като сумите от
продажбата им се превеждат в приход на Изпълнителна агенция по горите София по сметка
IBAN: ****** BIC: **** банка ОББ-АД кл.Ловеч.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, а
именно че наказателното постановление е издадено в противоречие с чл.33 ал.1 от ЗАНН,
1
тъй като за същото деяние има образувано ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО № 7429/21г по
описа на РП-грПлевен срещу Т. Х. ХР.по чл235 ал2 от НК,което все още е висящо .
С оглед на това се излага становище, че е недопустимо воденето на две съдебни
производства – наказателно и административно, за едно и също деяние. Поради това се
иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, не се явявява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител адв.П.В. , който поддържа жалбата
на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен
представител, представя писменни бележки , в които оспорва жалбата и моли да се
подтвърди НП като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 16.12.2021 г.,
в 21:00 часа, землище на с. П., общ. Долни Дъбник, по ул. Христо Ботев № 37, транспортира
с джип *****, бял, без per. табели, 1,1 пр.м /едно цяло и едно пространствени кубически
метра/ церови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет,
доказващ законния и произход.
С това си деяние деецът виновно е нарушил чл. 213, ал. 1, предложение четвърто, т. 1 и т. 2
от Закона за горите, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 275, ал.
1, т. 2 от Закона за горите.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от
закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана по същество се явява
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Същото е издадено в
шестмесечния преклузивен срок съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно
описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване,
както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира обаче, че наказващия орган се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и неправилно е приел, че жалбоподателят е извършил виновно описаното в акта
и постановлението нарушение. Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН. Тази норма сочи, че когато за
дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратата,
административно-наказателно производство не се образува. Видно от представените по
делото доказателства е, че за същото деяние-описано по-горе и извършено
от жалбопадателят е било образувано образувано ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО №
7429/21г по описа на РП-грПлевен срещеТ. Х. ХР.по чл235 ал2 от НК.Досъдебното
производство към настоящия момент не е приключило.
Съобразно доказателствата по делото и съдържанието на приложените по делото
две писма от наблюдаващият прокурор от РП-грПлевен, които ни дава подробна
информация за образуваното досъдебно производство което касае същият процесен случай
описан в АУАН и срещу същото лице ,съдът намира пълна идентичност между тях. При
произнасянето си съдът взе предвид Тълкувателно решение № 3 /22.12.2015г. на Общото
събрание на Наказателна колегия на ВКС.В мотивите на решението е посочено, че при един
2
сравнителен преглед на понятията „престъпление” и „административно нарушение” се
установява, че и двете представляват деяние -действие или бездействие, обществено опасно,
противоправно и извършено виновно. Разликата е в това, че престъплението е наказуемо с
наказание, налагано по съдебен ред, докато административното нарушение е наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Тази разлика произтича от
разликите им в степените на обществена опасност. Във всички случаи на първо място
трябва да е налице деяние – външно проявена постъпка, акт на външно изразено поведение
на човека, съзнателен волев акт. Това деяние ще представлява обективната страна на
престъплението, неговите обективно-правни белези. Наблягайки именно върху фактите като
отправна точка на преценката за наличието на idem, Съдът на ЕС е акцентирал, че
престъплението (нарушението) следва да се разглежда като съвкупност от конкретни
фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същ извършител и са неразделно
свързани помежду си във времето и в пространството. Налице ще е idem, когато един
фактически състав на противоправно поведение бъде санкционирано повече от веднъж.
Според СЕС отправната точка за преценка на понятието „същото деяние” е „конкретното
незаконно поведение”, „идентичността на фактическите актове”(ТР №3/22.12.2015 г.)
Приложението на правилото non bis in idem не бива да се изключва заради различия в
правната квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия „тъждество на
защитения правен интерес”, който може и да не е еднакъв. Правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на
фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на
конкретното осъществено от дееца поведение. Преценката за idem изисква във всеки
отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца. Престъплението, като деяние с по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с административното нарушение, поглъща фактическия състав на
административното нарушение.
Българското законодателство предоставя разрешение, което в принципен план изключва
възможността за повторение на наказателно и административно-наказателно производства
спрямо едно и също лице за едно и също деяние, насочено срещу един и същи защитен
обект. Нормата на чл. 33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на
наказателната отговорност над административната, като поначало въобще не допуска
конкуренция между административно-наказателно и наказателно производства срещу едно
и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано
наказателно производство, административно-наказателно производство не се образува, а
започналото се прекратява. В този смисъл спазването на предписанията на чл. 33 ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа non bis in
idem при паралелно или последователно провеждани административнонаказателни и
наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация. Привличането
към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора,
който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно
производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му. Решението
на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва
възможността за образуване и провеждане на административно наказателно производство за
деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно. Това разбиране е синхронизирано и
с разпоредбата на чл. 211 от НПК - достатъчно данни за образуване на д.п. са налице, когато
може да се направи основателно предположение , че е извършено престъпление, т.е. когато
са налице обективно-правните белези на престъпление; не са нужни данни, от които могат
да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му
квалификация.
В настоящият казус, престъплението, за което жалбоподателят е разследван включва от
обективна страна в своя фактически състав деяние, съставляващо и административно
нарушение. Безспорно е, че вмененото във вина на жалбоподателят с издаденото
наказателно постановление нарушение касае пре3стъпление по чл235 ал2 от НК. Поради
това съдът намира, че при тези факти по делото срещу въззивника не е следвало да се
образува и административно-наказателно производство при наличието на образувано
наказателно такова. Наказващият орган е следвало от една страна да проведе разследване на
спорните обстоятелства, наведени във възраженията на жалбоподателят, а от друга да
прецени приложимостта на чл.54 от ЗАНН. Това обаче не е било сторено, поради което и
3
наказателното постановление се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
На следващо място отделно от административно-наказателната отговорност, с обжалваното
Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет и средство на
нарушение почл. 213, ал. 1, т. 1 и 2 ЗГ.
Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и
вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им.
От приетите по делото - писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля Г. ВЛ.
е видно, че той е собственик на управляваното ло време на проверката от страна на
жалбоподателя Х. - моторно превозно средство Д.Р.
Той не е знаел, че неговият автомобил ще бъде използван от жалбоподателя за
траспортиране на дървесина, повода той да предостави личното си МПС на Х. е бил съвсем
друг, а не да се превозва дървесина, тоест веща е била използвана независимо и против
волята на собственика. Същия заяви, че ако е знаел, че МПС-то ще се ползва за тези цели
категорично е нямало да го предостави на жалбоподателя. АНО е следвало да изследва тези
обстоятелства, относно това кой е собственик на МПС -то с което са трдепортирани дървата,
знаел ли е собственика на МПС-то за какви цели ще се ползва то и пр.
Съобразно чл. 273, ал. 1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на
средството на нарушението, собственоста па МПС е релевантно обстоятелство във връзка с
което, административнонаказващият орган е следвало да се увери чия 'собственост е МПС,
единствено на жалбоподателя ли принадлежи или на трето лице.
От друга страна съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган
постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя,
които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да
съобрази дали това е предвидено, в закон. В конкретния случай такова отнемане е
предвидено именно в чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,
освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
В съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че отнемането се
допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение.Произнасянето на съда следва да бъде Направено при
събрани доказателства относно стойността на отнетата вещ - в случая автомобил и относно
други прояви на жалбоподателя, обосноваващи признаци на висока обществена опасност на
деянието. След преценка на тези доказателства в тяхната съвкупност заедно с установената
стойност на предмета на нарушението (дървесина), съдът следва да направи съответния
извод относно съотношението, предвидено като ограничение за отнемане на вещите по
чл.20, ал. 4 от ЗАНН.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в полза на
държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо от това чия
собственост са (и тук специалния закон е по-различен от общия ЗАНН). В специалния закон
- Закона за горите не е налице хипотеза по отношение стойността на отнетите вещи и за това
следва да се приеме, че нормата на чл. 273. ал. 1 от ЗГ е специална по отношение на нормата
на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и трябва да се прилага тази разпоредба в хипотезата по отношение
размера на вещите, чието отнемане е постановено с процесното НП. След като ЗГ не
предвижда критерий стойност на вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл.
20, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед установената доказателствена тежест съдът приема , че административният орган не
е доказал, че стойността на отнетото МПС съответства на тежестта на нарушението и на
стойността на транспортирания дървен материал. Посочената в НП стойност от 300 лева, е
4
нереална, няма никакви доказателства как е определена от АНО:
Съобразно договора за покупко-продажба на МПС същото е закупено през 2016 година за
1000 евро. МПС е технически изправно, в добро състояние и стойността му значително
надвишава посочената от страна на АНО произволна и без никакви аргументи в подкрепа на
това, цена от 300 лева .
Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи,
послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в практиката на
редица съдилища.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63д от ЗАНН на 04.12.2019г.
процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното
заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди Регионална Дирекция по горите
- гр. Ловеч,, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на
жалбоподателя Тихомир Харие4в Х. сторените от него разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 851 от 28.02.2022г. на
Изпълняващ длъжността Директор на Регионална Дирекция по горите - гр. Ловеч,
упълномощен със Заповед ЗАП-4/05.01.2022 г. на Изпълнителна агенция по горите и
съгласно Заповед РД49-199/16.05.2011 на Министъра на Земеделието с което за нарушение
по чл. 213, ал. 1, предложение четвърто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, поради което и на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите,са наложени
следните наказания:
I. ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, във връзка с чл.
213, ал.1, предложение четвърто, т. 1 от същия закон, в размер на 200.00лв. /двеста лева/
2. ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, във връзка с чл.
213, ал.1, предложение четвърто, т. 2 от същия закон, в размер на 200.00лв. /двеста леваI.
ОТНЕМА Вещите предмет на нарушението: 1,1 пр. мЗ /едно цяло и едно
пространствени кубически метра/ церови дърва за огрев, с пазарна стойност 99.00 лв.
/деветдесет и девет лева/, на основание чл. 21 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от Закона за горите о
като сумата от продажбата се преведе в Изпълнителна агенция по горите-София.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 851 от 28.02.2022г. на
Изпълняващ длъжността Директор на Регионална Дирекция по горите - гр. Ловеч,
упълномощен със Заповед ЗАП-4/05.01.2022 г. на Изпълнителна агенция по горите и
съгласно Заповед РД49-199/16.05.2011 на Министъра на Земеделието в частта, в която на Т.
Х. ХР., ЕГН **********, адрес: с. П., община Долни Дъбник, ул. „С.” № 27 на основание
чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите послужили за
извършване на нарушението1 /един/ брой автомобил **** без с per. табели с пазарна
стойност 300.00 лв. /триста лева/като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Осъжда Регионална Дирекция по горите - гр. Ловеч, да заплати на жалбоподателя Т. Х.
ХР. направените от него разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Плевен а по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6