№ 14321
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110110769 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищцата М. Р. П. твърди, че по силата на изпълнителен лист,
издаден на 05.11.2009 г. въз основа на решение от 20.05.2007 г., постановено по гр.д.№
954/2007 г. по описа на СГС и решение от 25.09.2009 г., постановено по гр.д.№
1719/2008 г. по описа на САС, е осъдена да заплати на Р. А. П. сумата от 11 008,43
лева, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2007 г. до окончателното й
изплащане. Поддържа още, че заедно с още три трети за делото лица, са осъдени да
заплатят и сумата от 2875,00 лева, представляваща разноски по делото. Сочи, че въз
основа на гореописания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
2010[********]0402145 по описа на ЧСИ [********], с район на действие СГС. Излага
доводи, че не дължи процесните суми, тъй като вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност с изтичане на предвидения в чл.110 ЗЗДВ 5-годишен давностен
срок, считано от последното валидно изпълнително действие – налагане на запор
върху трудовото й възнаграждение на 12.01.2017 г. По изложените в исковата молба
доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 11 008,43 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2007 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от 05.11.2009
г. по гр.д.№ 954/2007 г. по описа на СГС и е образувано изпълнително дело №
1
2010[********]040214 по описа на ЧСИ [********], с рег.№ [********] на КЧСИ, с
район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране. Претендирана направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който признава, че
вземането срещу ищцата по цитирания в исковата молба изпълнителен лист, е погасено
по давност. Моли разноските да бъдат възложени върху ищцата на основание чл.78,
ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 05.11.2009 г., издаден по
гр.д.№ 957/2007 г. по описа на СГС въз основа на влезли в сила решения е, че М. Р. П.
и още три трети за настоящия спор лица, са осъдени да заплатят на Р. А. П. на
основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от по 11 008,43 лева всеки един от тях, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2007 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2875,00 лева, представляваща разноски по делото.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
2010[********]0402145 по описа на ЧСИ [********], с рег.№ [********] на КЧСИ, с
район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 20.07.2010 г. по
молба на настоящия ответник, в качеството на взискател и въз основа на
горепосочения изпълнителен лист.
В хода на образуваното изпълнително дело са извършени справки относно
гражданко и имущественото състояние на длъжниците, сред които и настоящия ищец.
Първото изпълнително действие по изпълнителното дело е от 12.08.2010 г. -
налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника – настоящ ищец. На
13.08.2010 г. е наложена възбрана и върху недвижим имот на друг длъжник -
[********] П.
На 02.09.2010 г. е наложен запор върху банкови сметки на настоящата ищца в
Райфайзенбанк (България) ЕАД
С молба от 27.09.2010 г. взискателят е поискал от ЧСИ да насочи принудително
изпълнение върху конкретен недвижим имот на длъжника [********] П..
На 25.10.2010 г. е наложен запор върху банкови сметки на М. П. в ОББ АД, а на
длъжника [********] в ПИБ АД.
На 26.10.2010 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на М. П. за пенсия. На
същата дата са наложени запори върху банкови сметки и на друг от длъжниците –
[********].
С разпореждане от 12.11.2010 г. ЧСИ е насрочил опис на недвижим имот,
собственост на длъжника [********] П..
С разпореждане от 07.06.2011 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на
2
длъжниците М. П. и [********].
На 30.05.2012 г. ЧСИ е наложил запор върху получаваното от длъжника –
настоящ ищец трудово възнаграждение.
Видно от покана за доброволно изпълнение от 30.10.2012 г. до длъжника
[********] П. е, че ЧСИ е насрочил опис на съсобствен недвижим имот. Аналогични са
и призовки до този длъжник от 01.02.2013 г. и от 05.02.2013 г.
Видно от протокол от 26.02.2013 г. е, че ЧСИ е извършил опис на недвижим
имот на длъжника [********] П., като с постановление от същата дата е назначил
оценител. С разпореждане от 18.04.2013 г. ЧСИ е насрочил публична продан на
описания и оценен недвижим имот. С протокол от 01.07.2013 г. публичната продан е
обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи.
С молба от 16.07.2013 г. взискателят – настоящ ответник е поискал насрочване
на нова публична продан на горепосочения имот.
С разпореждане от 19.07.2013 г. ЧСИ е насрочил втора публична продан на
имота, която също е обявена за нестанала /на 24.09.2013 г./, поради неявяване на
купувачи.
На 29.07.2013 г. ЧСИ е насрочил запор върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника М. П..
С молба от 02.10.2013 г. взискателят и поискал да бъде извършена нова продан
на същия недвижим имот, като с разпореждане от 02.10.2013 г. ЧСИ е насрочил опис,
състоял се на 19.11.2013 г. /видно от протокол за опис на недвижим имот от същата
дата/.
С разпореждане от 20.01.2014 г. ЧСИ е насрочил публична продан на същия
недвижим имот, обявена за нестанала с протокол от 25.02.2014 г., поради неявяване на
купувачи.
С молба от 25.03.2014 г. взискателят е поискал ЧСИ да насрочи нова публична
продан, което е сторено с разпореждане от 25.03.2014 г. С протокол от 13.06.2014 г.
публичната продан е обявена за нестанала.
С молба от 25.03.2014 г. взискателят е поискал нова оценка и насрочване на
публична продан на недвижимия имот, което е сторено с разпореждане от 25.06.2014 г.
С протокол от 16.09.2014 г. ЧСИ е извършил нов опис на съсобствения на
длъжника [********] П. недвижим имот и с разпореждане от 24.09.2014 г. е насрочил
публична продан. С разпореждане от 16.01.2015 г. публичната продан отново е обявена
за нестанала.
На 29.01.2015 г. взескателят е поискал нова оценка и насрочване на публична
продан на имота, което е сторена на 29.01.2015 г.
Видно от писмо от 05.05.2015 г. от работодателя на длъжника М. П. до ЧСИ е, че
вноските от запора върху трудовото й възнаграждение ще бъдат преустановени, поради
прекратяване на трудовото правоотношение.
3
Видно от разпореждане от 16.06.2015 г. публичната продан отново е обявена за
нестанала, като с молба от 18.06.2015 г. взискателят е поискал нова оценка и
насрочване на публична продан.
На 12.01.2017 г. отново е наложен запор върху вземане за трудово
възнаграждение на длъжника М. П.. Видно от писмото от работодателя е, че удръжки
са невъзможни, тъй като възнаграждението под законоустановения минимум.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът следва да установи правния интерес от предявяването му,
като не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
В конкретния случай между страните не се спори, че на 05.11.2009 г. въз основа
на решение от 20.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 954/2007 г. по описа на СГС и
решение от 25.09.2009 г., постановено по гр.д.№ 1719/2008 г. по описа на САС, е
издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело №
2010[********]0402145 по описа на ЧСИ [********], с район на действие СГС. С
оглед предходното, с доклада по делото тези обстоятелства са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
В подадения писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът чрез
процесуалния си представител не оспорва и че вземанията по процесния изпълнителен
лист са погасени по давност. Предходното се установява и от приложеното към
настоящото дело в заверен препис изпълнително дело № 2010[********]0402145 по
описа на ЧСИ [********].
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В конкретния случай, видно от гороцитираното изпълнително дело е че
последното валидно изпълнително действие насочено срещу настоящ ищец, е
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 12.01.2017 г. От тази дата до
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2022 г., безспорно е изтекъл
предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок.
4
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. В конкретния случай
ищцата е освободена от заплащане на дължимата по производството държавна такса,
като видно от данните по делото и приложения договор за правна защита и съдействие
е, че адвокатската помощ и съдействие са безплатни на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
С оглед предходното и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 440,34 лева, представляваща дължимата по производството
държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена на основание чл.83, ал.2
ГПК.
В хода на производството ищцата е представлявана от двама упълномощени
адвокати, но съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК се дължи възнаграждение само
за един. В конкретния случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие само с адвокат Ц. Г., поради което и на нея следва да бъде определено
възнаграждение. На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на
процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в минимален размер
от 1390,76 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в едно открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора
заплащането на възнаграждението следва да бъде възложеното в тежест на ответника.
В конкретния случай не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК в каквато
насока са доводите на процесуалния представител на ответника. Видно от
приложеното изпълнително производство е, че към датата на подаване на исковата
молба, а и към датата на постъпване на преписа в съда, същото не е прекратено. Дори и
да беше така, правната сфера на ищцата се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора – настоящ ответник изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, като
ищцата има интерес да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права /в този смисъл е определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д
1660/2016 г., І т.о. ВКС /. Сезирането на съда е условие за упражняване на
субективното право на ищцата да се позове на изтекла погасителна давност, което
може да стане само в исков процес /в този смисъл е определение № 242/31.05.2018 г. по
ч.гр.д.№ 2062/2018 г., V г.о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Р. П., ЕГН **********
против Р. А. П., ЕГН [********] отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК - че ищецът не дължи на ответника сумата от 11 008,43 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2007 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от 05.11.2009
г. по гр.д.№ 954/2007 г. по описа на СГС и е образувано изпълнително дело №
2010[********]040214 по описа на ЧСИ [********], с рег.№ [********] на КЧСИ, с
район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното й
събиране.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН [********] да заплати на адвокат Ц. М. Г., член на
Адвокатска колегия – гр.София, с адрес на кантора: [********] на основание чл.38,
ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 1390,76 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Р. А. П., ЕГН [********] да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на 440,34 лева, представляваща държавна такса, от чието заплащане ищцата е
била освободена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6