Р Е Ш Е Н И Е
№49 14.02.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На пети февруари 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №715 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.46 ал.5 от Закона
за общинската собственост във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на В.М.С. против Заповед №10-00-2061/26.11.2018г. на Кмета на община
Стара Загора за прекратяване на Договор за наем №2538/04.12.2014г., наименуван
споразумение за продължаване срока на договор за наем от 17.10.1995г,
постановена на основание чл. 44 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от ЗОС – не плащане на
наемната цена за повече от три месеца.
В жалбата се твърди, че
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е незаконосъобразна, тъй
като е издадена спрямо лице, израсло в дом за деца лишени от родителски грижи.
Общинското жилище му е предоставено през 1995г. след като напуснал дома и
оттогава досега живее в него. Счита, че има основание да го придобие по
давност. Излага доводи, че е болен и нямал възможност да си плаща наема, но ще
плати дължимото до 10.01.2019г, когато получи заплата. На 10.01.2019г.
представя към молба вх. .№116/10.01.2019г., доказателства за платени по сметка
на Община Стара Загора задължения по сключения договор за наем за периода месец
април 2018г. до месец декември 2018г включително. Задълженията са платени на
09.01.2019г. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед.
Ответника Кмета на община
Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като не се вземе предвид
извършеното плащане на наемната цена след датата на постановяване на оспорената
заповед като неотносим факт към нейната законосъобразност.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
адресат на неблагоприятен за него административен акт в рамките на 14-дневния
преклузивен срок за оспорване. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя
на 14.12.2018г. / протокол на стр. 21 по делото за извършено залепване на
съобщението на входната врата на жилището/, а жалбата е подадена на
18.12.2018г., поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно договор за
отдаване под наем на общинско жилище № 2538/04.12.2014г./стр.28/, жалбоподателя
е наемател на апартамент, актуван с АОС №17595 от 16.01.2018г., представляващ
жилище със застроена площ от 24.33кв.м., в град Стара Загора, бул.“Свети
Патриарх Евтимий“ №82, вх.0, ет.2, който обитава в това си качество още от
1995г. по силата на договор от 17.10.1995г/стр.30 по делото/. На 16.07.2018г.
до наемателя е отправена покана в 14-дневен срок от връчването да изплати
дължимите наемни вноски за месеците от април 2018г. до юли 2018г включително на
стойност от 104.00лв., както и неплатени такси за битови отпадъци за периода от
2004г до 2018г. на обща стойност 632.98лв. Предупреден е, че при неизпълнение
на задълженията по договора ще се пристъпи към неговото прекратяване по реда на
чл.46 ал.2 от ЗОС. Поканата е изпратена по пощата с обратна разписка, която се
връща с отбелязване, че писмото не е потърсено от адресата. На 16.08.2018г.,
съгласно протокол за извършено действие, на вратата на наетото жилище е
залепена поканата за доброволно плащане на наем от 16.07.2018г /стр.26 по
делото/. Към датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на
наемното правоотношение поради не плащане на повече от три месечни вноски,
задълженията на наемателя не са изплатени, за което има признание във
въззивната жалба и доказателства за момента на плащането им – 09.01.2019г.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира оспорения административен акт за законосъобразен като
постановен въз основа на фактическо основание, с което правната разпоредба на
чл. 44 ал.2 вр с ал.1 т.1 от ЗОС свързва с упражняването на правомощието за
прекратяване на наемното правоотношение с обект жилище – частна общинска
собственост. Изложените от жалбоподателя доводи за наличие на болест – дискова
херния, както и за временна невъзможност да заплати задълженията си
своевременно са без правно значение за законосъобразността на изявлението за
прекратяване на наемното правоотношение. Ответния административен орган е
уведомил, чрез покана и е дал възможност на наемателя да заплати дължимите суми
като е предупредил за последиците от не заплащането. Жалбоподателя е имал
възможност да уговори отсрочка или поне да уведоми ответника за временните си
затруднения, но видно от преписката вместо това същия е предприел действия по
снабдяване с документи, необходими за съставяне на нотариален акт за
собственост по давност, която неоснователно счита, че тече в негова полза / виж
кореспонденция на стр.43 по делото между жалбоподателя и СГКК Стара Загора/.
Дори да не бе изключена законовата възможност за придобиване на по давност на
общински и държавни недвижими имоти, то съществуването и изпълнението на
наемното правоотношение изключват владението на имота за себе си.
Мотивиран от горното, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.С.
против Заповед №10-00-2061/26.11.2018г. на Кмета на община Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: