Р Е Ш Е Н И
Е
№ /30.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Насуф
Исмал
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 956по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 23218/24.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение №
1259 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16326/2019г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че П.К.Я., ЕГН: **********, с
адрес: *** не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 2605.32 лв. по
издадена фактура №**********/02.10.2019г. за обект на потребление, находящ се
на адрес в гр. Варна, ул. Доспат № 12 за периода от 23.10.2017г. до
22.10.2018г. по кл. № ********** и аб. № **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.0. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от П.К.Я. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищeцът не дължи на ответника сумата
от 2605.32 лв.
по издадена фактура №**********/02.10.2019г. за обект на потребление, находящ
се на адрес в гр. Варна, ул. Доспат № 12 за периода от 23.10.2017г. до
22.10.2018г. по кл. № ********** и аб. № **********.
Ищецът излага, че е
потребител на ел.енергия за имот, находящ се в гр.Варна ул. Доспат № 12.
Твърди, че през месец октомври 2019г., при проверка на текущата си сметка на
каса на ответника, е узнала, че от нея се претендира сума в размер на 2605.32
лв. по издадена фактура №**********/02.10.2019г. Твърди, че редовно заплаща
потребяваната от нея електрическа енергия, а в същото време СТИ е собственост
на ответника, поради което същото би следвало да носи отговорност за
измервателните уреди, които монтира и следва да следи за тяхното техническо
състояние. Счита, че не са налице предпоставките за извършване на корекция. Не
е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него дружество
"Електроразпределение Север" АД за извършване на периодични проверки
на СТИ и за поддържане в изправност на ел. съоръжението.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който
излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, а също и че на 22.10.2018г., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ,
е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на
ПИКЕЕ.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект
и период.
От констативен
протокол №1202372/22.10.2018г. се установява, че на същата дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обект,
находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „Доспат" №12, с кл. №********** и аб.
№**********, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както
следва: в регистър 1.8.1. в размер на 006134.4 кВТч., в регистър 1.8.2. в
размер на 019909.2 кВТч. и в регистър 1.8.0. в размер на 039779.8 кВТч., която
не е визуализирана на дисплея на електромера. Протоколът е подписан от
служителите на оператора, извършили проверката, от лице от домакинството на абоната,
а също и от един свидетел.
От констативен
протокол №2242/26.09.2019г.-АУ-Е-000029-59730/25.10.2018г. на БИМ-Варна е
видно, че при проведеното изследване и проверка на СТИ - тип „EMPS“ - D 210, с ток 5/60 А - произведен
2008г., монофазен, статичен, двутарифен е установено, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала електрическа
енергия по нулева тарифа -1.8.0 в размер на 13 736 кВТч, която не е
визуализирана на дисплея.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 01.10.2019г. за
начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски
№********** и абонатен №********** в размер на общо 13736 кВТтч за период от
23.10.2017г. до 22.10.2018г., въз основа на осъществен прочит на регистър
1.8.0, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз
основа на становището е издадена фактура № ********** от дата 02.10.2019г., с
издател „Енерго- про Продажби” АД и получател П.К.Я., на стойност 2605.32 лева,
представляващи стойността на служебно начислено количество електроенергия -
13736 кВТтч. за период от 23.10.2017 г. до 22.10.2018 г., за обект находящ се в
гр. Варна, ул. „Доспат" №12, с кл. №********** и аб. №**********.
От
заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен
тип, в случая е начислено количество ел. енергия след прочит на т. нар. „скрит“
регистър, в който се съхранява информация за количества ел. енергия, неотразено
във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на електромера; начисленото количество
ел. енергия е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически
точно. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.0 не
е активен, като в същото време изтъква, че това е сумарен регистър за отчитане
консумация по активните тарифи и в случая показанията в този регистър е
по-голямо от сумата в регистри 1.8.1 и 1.8.2, поради което е прито, че е била
активирана невизуализирана тарифа, но не е уточнено коя точно. В конкретния
случай не може да се даде категорично становище дали установените показания по
тарифа 1.8.0 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице
софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е такъв, че не може да бъде
установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да бъде
отречена възможността установеното количество ел.енергия в тарифа 1.8.0 да не е
реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била
въведена тя. В същото време не може да бъде категорично установено кога и по
какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.0. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и
към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от
енергията по двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 22.10.2018г. Следователно, липсва нормативна
уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от 2605.32 от лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 23.10.2017г.
до 22.10.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 08.05.2020г., а именно 300 лв.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1259
от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16326/2019г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че П.К.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата в
размер на 2605.32 лв. по издадена фактура №**********/02.10.2019г. за обект на
потребление, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. Доспат № 12 за периода от
23.10.2017г. до 22.10.2018г. по кл. № ********** и аб. № **********, на осн. чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на П.К.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: