Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1511

 

                                           гр. Пловдив, 13.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско  отделение – осми граждански    състав, в    публично   заседание   на  тринадесети ноември,  през   две  хиляди  и   деветнадесета  година   в   състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                 председателя  гр.д.№2046  по  описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се   произнесе,  взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.   ГПК.

Съдът  е   сезиран с  жалба с   вх.№25807/30.08.2019г. депозирана от  А.П.В. ЕГН **********  и Л.К.В. ЕГН **********,***, чрез процесуалния им представител адв. В.К. - Б.  против  Решение №291  от 14.06.2019г.  на  АРС, постановено  по   гр.д.№2325/2018г., четвърти гр.с., с което се отхвърля предявеният иск от А.П.В. ЕГН **********  и Л.К.В. ЕГН **********, и двамата с посочен постоянен адрес ***  за осъждане на   М.П.К. ЕГН **********, с посочен адрес ***  да преустанови неправомерните си действия, с които ограничава и пречи упражняването правото на собственост в пълнота от  ищците върху собственият им ПИ с идентификатор 00702.519.434, находящ се в гр Асеновград по КК на адрес ул. ***, с площ по КК  208 кв м,  като  премахне смокиново дърво, находящо се в имота на ответника - ПИ с идентификатор 00702.519.432 по КК  на гр Асеновград  - на незаконно отстояние от имота на ищците или  го  премести на отстояние по-голямо от 3м от междуимотната граница. С постановеният съдебен акт са осъдени А.П.В. ЕГН **********  и Л.К.В. ЕГН **********   да заплатят на М.П.К. разноски по производството в размер на 300лв.В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на обжалвания акт, поради това че същият е постановен при липсата на отпаднал  правен интерес за ищците. Твърди се, че за наличието на правен интерес, съдът следи служебно и доколкото последният е констатирал, че дървато е отстранено и съответно правния интерес на ищците е отпаднал, първоинстанционният съд е следвал да прекрати производството по делото, като присъди разноски на изправната страна, в случая ищците. В тази връзка се иска от въззивният съд за отмени първоинстанционния акт, като вместо това прекрати производството по делото, като присъди на жалбоподателите – ищци в първоинстанционното производство направени пред двете инстанции разноски. В случай, че въззивният съд намери възражението за недопустимост на решението за неоснователно, се иска да постанови друго по съществота на спора, с което да се отмени първоинстанционния акт, в частта с която ищците са  осъдени  да заплатят на ответницата розноски в размер на 300лв. Пред настоящата инстанция се претендират разноски, съгласно представения списък с направени такива.

 Въззиваемата страна М.П.К. ЕГН **********,***, чрез процесуалния  си представител адв. К.Ш.- Ш.   оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения списък с направени такива..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима и като такава  следва да бъде разгледана по същество.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК,   съдът  намира,  направеното възражение за недопустимост на решението на първоинстанционният съд  за  неоснователно.

Жалбоподателите в жалбата навеждат твърдения, че решението е постановено при липсата на отпаднал  правен интерес за ищците, за наличието на който, съдът следи служебно и доколкото последният е констатирал, че дървото е отстранено, съответно правния интерес на ищците е отпаднал, то първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото, като присъди разноски на ищците като изправната страна.

Настоящият съдебен състав намира наведеното възражение за липса на правен интарес за неоснователно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с  иск с правно основание чл.109 ЗС, като ищците твърдят, че  ответницата  държейки в имота си смокиново дърво на незаконно отстояние от техния имот,  им пречи да упражняват пълноценно своето право  на собственост, поради което искат ответницата  да бъде осъдена да преустанови неправомерните си действия, с които ограничава и пречи упражняването правото на собственост в пълнота,  като  премахне смокиновото дърво или го премести на отстояние по-голямо от 3м от междуимотната граница. Твърдят, че  клоните на дървото са надвиснали над жилищната им  сграда  и над незастроената част на имота, като по този начин им създават големи затруднения и почти невъзможност да ползват собствения си поземлен имот. Смокините, които падат над къщата и покрай нея, непрекъснато гният, цапат керемидите и ажурната мазилка на къщата, миришат неприятно и непоносимо на разложена материя, а самото дърво поради старостта си е започнало да гние и съществува опасност при по-силен вятър да се пречупи и причини щети на жилищната сграда, оградата и пътеките. Твърдят още, че коренната система на смокинята е навлязла в имота им, повдига и загрозява терена на имота и не допуска посаждане и отглеждане на каквито и да е земеделски култури, дори зелена трева и непретенциозни цветя. Силно развитата корона на смокинята прави непрекъсната сянка на имота на ищците и той е станал безполезен за отглеждане на култури, зеленина, цветя.  

  Ответницата  оспорва иска като неоснователен. Твърди, че смокиновото дърво  е на повече от 40 години и през всичките тези години между страните са съществували добри междусъседски отношения, като плодовете на дървото са се ползвали и от ищците. Твърди, че до датата на подаване на исковата молба от страна на ищците не е заявявано, че смокиновото дърво им създава някакви пречки и неудобства при ползването на  собствения им имот, както и че не  са отправяни покани за неговото  преместване или премахване, а в случай на заявени такива претенции ответницата и съпругът й са щели да предприемат необходимите действия. В тази връзка твърди, че след получаването на исковата молба са предприели действия по отсичането на дървото. С оглед на това, че смокинята представлява дългогодишно дърво по смисъла на чл 15 ал 1 от Наредба № 1 от 1993г за опазване на озеленените площи и декоративната растителност,   са подали заявление до кмета на община Асеновград за издаване разрешение за отсичане на дървото и след извършената санитарна експертиза на 23.11.2018г дървото е било премахнато. Към настоящия момент дървото не съществува, с  което считат, че са отстранили всички пречки  и затруднения за пълноценното ползване на имота на ищците.

В проведеното първо съдебно заседание на 13.02.2019г., съдът е извършил подробен доклад, като  изрично е отбелязал, че ищците не оспорват твърденията изложени в отговора на ответниците, че част от смокиновото дърво  е премахнато, но твърдят, че  понастоящем е останала част от  стъблото и кореновата система на смокинята, поради което сочат, че  не са отстранени пречките по пълноценно използване на имотът им. Изложеното обосновава извода, за наличието на правен интерес у ищците от търсената защита, както към момента на предявяване на иска, така и към момента на  провеждане на първото съдебно заседание, с извършване на доклад и разпределяне на доказателствената тежест. Именно с оглед наведените твърдения за  неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, пречещо на  допустимото пълноценно ползване на имота  според неговото предназначение, съдът по искане на ищците е  допуснал събиране на доказателства, а  именно – назначил е съдебна агротехническа експертиза и е допуснал  по двама свидетели на страните. Производството пред първоинстанционният съд се е развило със събиране на доказателства и от двете страни, като до приключване на устните състезания, съдът не е бил  десезиран  от  ищцовата  страна.

При тези данни, възражението на ищците- настоящи жалбоподатели за недопустимост на решението, поради липсата на правен интерес на ищците от търсената защита се явава изцяло неоснователно.

По отношение основателността на иска:

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е  правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо подробно  отново да я преповтаря, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на  първоинстанционния акт.

Безспорно е, че страните са собственици на съседни имоти -  ищците на ПИ с идентификатор 00702.519.434 , а ответницата на ПИ с КИ  00702.519.432 по наследство, и двата по КК на гр. Асеновград. Установява се, че в имота на ответницата  на разстояние от 1,44м от имотната граница с имота на ищците  е имало посадена смокиня с височина над 5 м, клоните на която са навлизали в имота на ищците, като листата и плодовете от същата  непрекъснато капели, гниели, цапали керемидите и ажурната мазилка на къщата на ищците, както и от гниенето миришели неприятно. Установява се по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – съдебно агрономическа експертиза и депозираните гласни доказателства, че в периода след предявяване на исковата молба до депозиране на отговора от ответницата, смокинята е била отрязана от последната, а към месец март 2019г и остатъкът от смокиновото дърво, а именно:  дънерът е бил изваден и корените премахнати. 

С оглед събраните по делото доказателства, че смокиновото  дървото е  отсечено,  а дънерът е бил изваден и корените премахнати от ответницата, то настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че неоснователно въздействие над обекта на правото на  собственост, пречещо на допустимото пълноценно ползване на имота от ищците според неговото предназначение,  е преустановено, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Доколкото изводите на районният съд се явяват правилни и законосъобразни, първоинстанционния акт следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на спора, а именно отхвърляне на иска – на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата  се дължат направени по делото разноски както  пред първата инстанция, които са  в размер на 300лв и в този размер са правилно присъдени от районния съд, така и пред настоящата въззивна инстанция, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300лв/л.27 от настоящото дело/

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                            

                                            Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло   Решение №291 от 14.06.2019г.  на  АРС, постановено  по   гр.д.№2325/2018г., четвърти гр.с.

 

ОСЪЖДА  А.П.В. ЕГН **********  и Л.К.В. ЕГН **********,***  да заплатят на М.П.К. ЕГН **********,***   разноски по производството в размер на  300.00 лв / триста лева/ .

 

           Решението  подлежи на обжалване пред ВКС  с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от  връчването му на страните.

  

                                                            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                                     

                                                              ЧЛЕНОВЕ: