№ 135
гр. Сливница, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100535 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „С.К.“ АД, с която
против Т. Й. Т. е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 30 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 534992/26.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълненеи до изплащане на вземането.
Ищецът – „С.К.“ АД, твърди, че на 26.10.2018 г. е сключил с ответника
договор за потребителски кредит № 534992, по силата на който на 26.10.2018
г. му е предал сумата от 100 лева, а ответникът се е задължил да я върне в
срок до 25.11.2018 г. Посочва, че до посочената дата ответникът е заплатил
сумата от 70 лева и е останал неплатен остатък от 30 лева. Посочва, че поради
липсата на доброволно изпълнение от страна на отвеника, ищецът е сторил
разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, 35 лева
за смс известяване. Твърди, че мораторната лихва върху главницата за
периода от 25.11.2018 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 11,28 лева.
Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
образувано е ч.гр. д. № 677/2019 г. по описа на Районен съд – Сливница и
съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение, която е връчена
на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ето защо ищецът моли съда
да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
На ответника е изпратен препис от исковата молба, но в срока по чл.
1
131, ал. 1 ГПК, не подава отговор на исковата молба и не взема становище във
връзка с предявени иск.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаване на предявения иск следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на
заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума в
твърдения размер; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в
заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е
върнал заетите пари;
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит №
534992 от 26.10.2018 г., сключен между ищеца „С.К.“ АД /заемодател/ и
ответника Т. Й. Т. /заемополучател/, се установява, че ищецът се е задължил
да предостави на ответника заем в размер на 100 лева, а ответникът се е
задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 25.11.2018 г. По
делото е представен разходен касов ордер, който има характера на разписка.
От касовия ордер се установява, че ищецът е предал на ответника сумата от
100 лева. Разписката е подписана от ответника като подписът не е оспорен.
Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на
парите, предмет на договора. Доколкото това обстоятелство се установи по
делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Налице е и втората предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на
вземането. Както стана ясно в договора е било уговорено заетата сума да бъде
върната до 25.11.2018 г. Ответникът не твърди, а и не представя
доказателства да е върнал неизплатената част от заетата сума. Ето защо,
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
2
разноски има само ищецът. Той е заплатил 25 лева държавна такси и е бил
представляван от адвокат, на когото е заплатил 300 лева за адвокатско
възнаграждение, което е видно от договора за правна защита и съдействие.
Ищецът е заплатил и 25 лева държавна такса в заповедното производство и
300 лева за разноски за адвокат. Доколкото обаче ищецът е предявил
установителен иск за част от вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, то дължими се явяват разноските съобразно
тази част, а именно в размер на 91,74 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
предявен от „С.К.“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. София, бул. „............. срещу Т.
Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б........, ул. „Ж............. че ответницата
дължи на ищеца сумата 30 лева, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № 534992/26.10.2018 г., ведно със законната
лихва от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед № 92 за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 13.03.2020 г. в производството по ч.гр.д. № 677/2019 г. по
описа на Районен съд - Сливница, първи състав.
ОСЪЖДА Т. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б........, ул. „Ж.............
да заплати на „С.К.“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. София, бул. „............., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 325 лева – разноски по
делото в настоящето производство и 91,74 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3