№ 10815
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110157535 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от О. М. с дата на раждане:
********** г. в Р. федерация, против **** АД иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.П. и Съвета и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро -
главница за обезщетение на основание чл. 7, от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение
на полет *** от 03.07.2017 г., ведно със законна лихва за период от 19.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 377,50 лева - мораторна лихва за период от
16.08.2017 г. до 18.05.2022 г, за които е издадена заповед за изпълнение от 10.06.2022 г.
по гр.д. № 26482/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ищеца и ответното
дружество договор за въздушен превоз на ищеца бил издаден билет за полет *** от
03.07.2017 г. по направление М.Ш.- Б., който по график следвало да излети от М. в
09,00 ч. местно време часа на 03.07.2017 г. и да кацне в Б. на същия ден в 11,30 ч., но
излетял и съответно кацнал в Б. със закъснение от повече от 3 часа – в 20,55 часа на
03.07.2017 г. – в Б.. Ищецът твърди, че разстоянието между М. и Б. е 1 652 км. и на осн.
чл. 7, пар. 1, т. „б“ от горецитирания регламент претендира сумата от 400 евро –
обезщетение за закъснял полет над 1500 километра и за всички други полети между
1500 и 3500 километра. До ответника е изпратена покана. Ответникът не е заплатил
обезщетение.
Исковата молба е входирана в срок – разпореждане №33714 по зап. пр-во.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор на исковата
молба.
1
Депозирал е възражение, в което се позовава на давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С определението по чл. 140 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че полет *** от 03.07.2017 г. по направление М.Ш.- Б. е закъснял с повече
от три часа - следвало да излети от М. в 09,00 ч. местно време часа на 03.07.2017 г. и
да кацне в Б. на същия ден в 11,30 ч., но излетял и съответно кацнал в Б. със
закъснение от повече от 3 часа – в 20,55 часа на 03.07.2017 г. – в Б.; че разстоянието
между М. и Б. е 1 652 км.; че ищецът е имал резервиран билет за полета; като между
страните е действал валиден договор за превоз със самолет; че ищецът се е представил
на гишето за регистрация в указания час преди полета или не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане. Не са постъпили възражения срещу доклада по делото
и същият е приет за окончателен. Ответникът оспорва иска единствено с доводи за
изтекла погасителна давност.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установяват
обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004, а именно - че ответникът е
въздушен превозвач от Общността; че ищецът е пътник, заминаващ от летище,
намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава -
членка, за която Договорът се прилага, поради което и съдът приема, че разпоредбите
на Регламент 261/2004 са приложими.
При така предявената искова претенция в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че ищецът е имал резервиран билет за полет
*** от 03.07.2017 г. по направление М.Ш.- Б., като между страните е действал валиден
договор за превоз със самолет; че ищецът се е представил на гишето за регистрация в
указания час преди полета или не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. Тези обстоятелства са безспорни, а и се установяват от Електронен билет,
издаден от ответното дружество. Не се спори, че полетът е закъснял повече от три часа.
По делото се установяват предпоставките за възникване на правото на
обезщетение. Съгласно член 6, параграф 1, буква б) вр. член 7, параграф 1, буква б) от
Регламент № 261/2004 пътниците получават обезщетение възлизащо на 400 евро за
всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други
полети между 1500 и 3500 километра при закъснение за три или повече часа при всички
полети на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети
между 1500 и 3500 километра.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. Видно от представения по делото като писмено
доказателство Картограф по метода на дъгата на големия кръг се установява, че от М.,
Р., до Б. (Международно летище Сарафово), България, разстоянието е 1 611 км. Това
обстоятелство не е оспорено от страните и е обявено за безспорно. Дължимо е
обезщетение от именно 400 евро.
От така приетата за доказана фактическа обстановка се установява,че в полза на
ищеца е възникнало валидно право на обезщетение поради закъснение на процесния
полет в размер на 400 евро.
2
Обективираното във бланката за възражение в зап. пр-во възражение за
давност е неоснователно. С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.П. и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които
имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент
обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно
погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за
обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в
приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал. Поради
това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член
35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на
исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр.
16/23.02.2021 г., т.е. редакция от 1972 г. ), съгласно която правото на иск срещу
превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по
вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че двугодишният
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или
товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели
полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон, според който сроковете по чл. 135
ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат
отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за
отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година,
поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното
поле на чл. 135 ЗГВ. Поради това приложение в разглежданата хипотеза следва да
намерят общите правила, уредени в ЗЗД (решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 10832/2019 г.; решение № 3502/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 16115/2018 г. на
СГС, Р. № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г. на СГС и др.).
Следователно при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. "б" ЗЗД вземането за обезщетение на ищеца е следвало да
бъде предявено в рамките на три години считано от 03.06.2018 г. – датата, на която
полетът е бил изпълнен.
В случая полетът е изпълнен на дата 03.07.2017 г. и тригодишният давностен
срок изтича на 03.07.2020 г. Същият е прекъснат на осн. чл. 116, б. „А“ ЗЗД с
признаване на задължението с и-мейл от ответника от дата 23.05.2019 г. на л. 14. Видно
3
от справка на л. 40 това е ел. адресът, от който ответникът обработва жалбите и
отговаря на запитвания. Ответникът не оспорва обстоятелствата относно изпращането
на и-мейла, неговото съдържание и лицето, от което изхожда. Започнал е да тече нов 3-
годишен срок, като преди изтичането му на 23.05.2022 г. е подадено заявлението на
дата 19.05.2022 г.
Дължи се и лихва за забава за периода 19.05.2019 г. – 18.05.2022 г. в размер на
238.18 лв., която съдът определи по размер на осн. чл. 161 ГПк с он-лайн калкулатор.
Вземането на лихва за забава за период 16.08.2017 г. - 18.05.2019 г. е погасено по
давност. Ответникът е признал с и-мейла дължимостта на главницата, но не и на лихви
върху нея.
По разноските. Съгласно дадените разяснения в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.д. № 4/2013г. - т.12 от същото, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В исковото пр-во са сторени разноски за
400 лв. адв. възнаграждение и 75 лв. дт, общо 475 лв. В зап. пр-во са сторени разноски
от 325 лв.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 419,74 лв. – разноски в исковото пр-во, и сумата от 285,96 лв. – разноски в
заповедното пр-во.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 7, т. 1, б. “Б” от Регламент (ЕО) 261/2004 на Е.П. и на Съвета от О. М. -
гражданин на Р. федерация, роден на ********** г., против **** АД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 400,00 евро - главница за обезщетение на основание чл. 7, от Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение на полет *** от 03.07.2017 г., ведно със законна лихва за
период от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 238,18 лева -
мораторна лихва за период 19.05.2019 г. – 18.05.2022 г ., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава за горницата над 238,18 лева до пълния предявен размер и за периода
16.08.2017 г. - 18.05.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **** АД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *****, да заплати на О. М. - гражданин на Р. федерация, роден на
********** г., сумата от 285,96 лв. – разноски по гр.д. № 26482/2022 г. по описа на
СРС, 66 състав, както и сумата от 419,74 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4