Решение по дело №1000/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение №489/31.10.2024 г., постановено по НАХД № 1279/2024г., РС Плевен е отменил Наказателно постановление № Р-005621/07.06.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, с което на "Обединена Българска Банка“ АД за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит , на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Против решението на районния съд е подадена касационна жалба от Директора на РД гр. Русе към КЗП, чрез юрк. М., в която се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с ал. 1 и ал. 2 на чл. 348 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че изводът на РС, че административно нарушение не е извършено е неправилен. Прави искане да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явава и не се представлява.

Ответникът, редовно призован в представен по делото писмен отговор е изразил становище, че оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, редовно призован се представлява от адв. К., която изразява становище че поддържа писмения отговор.

Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е основателна.Прави искане да бъде първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, доводите на страните и след преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

За да постанови решението си, съдът е приел че на 26.03.2024 година С. Н. Н. на длъжност „Гл. инспектор“ в Област-Плевен - КЗП в присъствието н асвидетеля И. А. Б. е извършила проверка в обект офис в гр. Плевен, на пл. „Възраждане“ 6, стопанисван от „Обединена Българска Банка” АД, в който се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 1 000,00 лв. до 120 000,00 лв. и банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер до 800 000,00 лева. При направено запитване на 23.02.24г. в офиса в гр. Плевен за отпускане на потребителски кредит в размер на 5 000,00 лв. със срок за погасяване 36 месеца била предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита 5 000,00 лв.; срок 36 месеца; размер на вноската 150,53 лв.; такса за разглеждане и обработка на документи - дължима еднократно след одобрението на кредита, като в случай, че същата не бъде заплатена преди усвояването на кредита, се събира от размера на отпуснатия кредит - 90,00 лв.; такса за месечно обслужване на сметка 4,50 лв.; ГПР - 8,85%. Изискани били и 3 бр. договори за потребителски кредит /произволно избрани от кредитора/ ведно с Общи условия (ОУ), погасителен план и СЕФ, които не били предоставени при проверката в обекта и поради това с КП № К-2737847 от 23.02.2024 г., във връзка с установяване спазване изискванията на ЗПК, е изискано кредитната институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 броя договори за потребителски кредит, сключени с потребители в гр. Плевен в периода от м. 10.2023г. до момента, ведно с Общи условия, погасителен план, СЕФ. На 11.03.24г. с ППД № К-0133473 били приети 3 бр. договори за потребителски кредит №24R-[рег. номер]/07.03.2024r.,№24R-[рег. номер]/16.02.2024r. и № 24R-[рег. номер]/13.02.2024r., ведно с погасителен план и СЕФ.На 13.03.24r. била изпратена покана до кредитора с Изх.№ Р-03- 281/13.03.24г. да предостави допълнително документи и информация: 1.Информация за процедурата и документите, които са разгледани и обработени във връзка с такса за разглеждане и обработка на документи по договор за потребителски кредит № 24R-[рег. номер]/13.02.24r.; по договор за потребителски кредит № 24R-[рег. номер]/07.03.24r. и по договор за потребителски кредит № 24RL950476/16.02.24г.;2.Информация за датата на усвояване на кредитите по трите договора, както и информация за датата и начина на заплащане на „такса разглеждане и обработка на документи“ с изискване да бъдат приложени копия на платежни документи, извлечения от сметки и др.; 3. Информация събира ли се такса „разглеждане и обработка на документи“ от потребители, на които е отказано отпускането на кредит.На 26.03.24г. с ППД К-0133476 били предоставени изисканите документи и информация. С писмо с Изх.№ ИД-9245-2024 „ОББ“ АД в т.2. предоставила информация, че „по потребителски кредити, посочената такса е свързана с разглеждане и обработване на документи, в процеса на кандидатстване за кредит... Разходите за потребителя били свързани с административни дейности по искането за кредит, в това число обработка на декларираните данни за трудова заетост и източници на доходи, обичайно местопребиваване, кредитна задлъжнялост, публични задължения, семейно положение, и проверката им в съответните регистри - ЦКР, НОИ, ГРАО, МВР...“, в т.З е описано, че „Таксата е дължима след решението на Банката по искането за одобрение на кредита... Най-късният възможен момент за заплащане на таксата е към датата на отпускане на средствата, когото на основание съгласието на клиента по вече сключения договор, Банката има основание служебно да събере средствата от сметката на клиента...“, в т.4 е описано, че „ ...по преценка на Банката, таксата не се събира от кредитоискатели е отказан кредит. Предоставеният Договор № 24R-[рег. номер]/16.02.24r. е с общ размер на кредита 30 000,00 лв.; срок на договора 120 месеца; ГПР 4,65%; обща дължима сума 37 365,44 лева. В т.7. Дължими такси и комисиони по кредита “ от договора т. 7.1. банката изисква от потребителя — кредитополучател заплащане на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 120.0 лв., а в т. 15 „Лихви, такси, ГПР“ от договора т. 15.6.1. е вписано, че „ Такса за разглеждане и обработка на документи е дължима еднократно след одобрение на кредита, като в случай, че същата ако не бъде заплатена преди усвояването на кредита, се събира от размера на отпуснатия кредит, за което кредитополучателят дава своето съгласие“. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че кредитът е усвоен на 20.02.24г. и на 20.02.2024 г. е начислена и събрана таксата в размер на 120 лева. Съдът е приел, че за да издаде наказателното постановление АНО е приел, че оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, вменено му в Глава четвърта „Оценка по кредитоспособността на потребителя“, чл. 16-чл. 18 от ЗПК и не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя, както и че регламентираните в чл. 10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямят пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а в случая въпросната такса се събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане на кредита и съответно кредитът е отпуснат и усвоен. За така констатираното нарушение актосъставителят С. Н. Н., упълномощена по съответния ред съгласно Заповед №358/22.04.2015г. съставила против жалбоподателя - „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК000694959 АУАН 005621 от 17.04.2024 година в присъствието на свидетеля И. А. Б., в който изложила констатираната фактическа обстановка и като нарушена посочила разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, а като време и място на извършване на деянието, съответно: извършено на 16.02.2024г. (датата н асключване на договор за потребителски кредит №24 R-[рег. номер]/16.02.2024r. и довършено на 20.02.2024г. (когато кредита е бил усвоен) в гр. Плевен. Изложила е мотиви, според които от събраните по преписката доказателства се установява, че таксата за разглеждане и обработка на документи в размер на 120 лв се събира за действия, които се извършват от банката преди подписването на договора за кредит, а се изисква с договора за кредит (16.01.2024г.) като таксата за разглеждане и обработка на документи е удържана в деня на усвояването на кредита (20.02.2024г.), поради което усвояването на кредита е зависимо от нейното заплащане от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му кредит по сключения, вече действащ договор. Посочила е че кредиторът задължава с таксата само потребители на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатстващи за кредит лица и поради това не може да се приеме, че в случая се касае за такса по чл. 1 Оа, ал. 1 от ЗПК.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК000694959 е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя С. Н. Н. и на свидетеля И. А. Б., като логични и последователни, както и показанията на свидетелката С. Д. В. - М., в частта, в която посочва, че действително при усвовяване на кредита се удържа такса. За да отмени обжалваното НП, съдът е приел че дори да се приеме, че жалбаподателят е автор на нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, то се явява незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган Съдът е приел, че в случая е налице неяснота относно времето на извършване на нарушението, тъй като в АУАН и в издаденото въз основа на същия НП се твърди едновременно, че нарушението е извършено на 16.02.2024г. (датата на сключване на договор за потребителски кредит №24 R- [рег. номер]/16.02.2024r.) и довършено на 20.02.2024г. (когато кредита е бил усвоен). Административното нарушение се счита за довършено тогава, когато са осъществени всички елементи на фактическия му състав, като преди тяхното реализиране не би могло да се твърди, че твърдяното нарушение е извършено. Така допуснатата неяснота относно времето на извършване на твърдяното нарушение представлява нарушение на процесуални правила в хода на административно-наказателното производство пред наказвнащия орган, което е съществено, тъй като соченият нарушител не би могъл да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно- наказателната му отговорност - дали нарушението се изразява във включена в договора клауза-забранена от закона или се касае до удържане на такса в резултат на включена в договора недопустима от законодателя клауза. Времето на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и на НП съгласно императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.З от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Същото следва да бъде посочено точно, ясно и недвусмислено, като е недопустимо извличането му по тълкувателен път.Съдът е приел, че така допуснатото нарушение възпрепятева жалбаподателя да организира адекватно защитата си, не може да бъде санирано в хода на проведеното съдебно следствие и за безспорно установено, че административното нарушение, за което е санкционирана " ОББ“ АД е извършено от него. Приел е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност търговското дружество не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и правилно е приложен материалният закон, а и санкционната норма.

Така постановеното решение е неправилно.

Безспорно е установено по делото е, че на 26.03.2024г. в обект офис в гр. Плевен, на пл. „Възраждане“ 6, стопанисван от „Обединена Българска Банка” АД, в който се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 1 000,00 лв. до 120 000,00 лв. и банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер до 800 000,00 лева е извършена проверка от С. Н. Н. на длъжност „Гл. инспектор“ в Област-Плевен - КЗП в присъствието на свидетеля И. А. Б.. В хода на проверката е изискан и представен договор за кредит №24 R-[рег. номер]/16.02.2024г., видно от който е, че общия размер на кредита е 30 000,00 лв.; срок на договора 120 месеца; ГПР 4,65%; обща дължима сума 37 365,44 лева. В т.7. Дължими такси и комисиони по кредита “ от договора т. 7.1. банката изисква от потребителя — кредитополучател заплащане на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 120.0 лв., а в т. 15 „Лихви, такси, ГПР“ от договора т. 15.6.1. е вписано, че „ Такса за разглеждане и обработка на документи е дължима еднократно след одобрение на кредита, като в случай, че същата ако не бъде заплатена преди усвояването на кредита, се събира от размера на отпуснатия кредит, за което кредитополучателят дава своето съгласие“.Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че кредитът е усвоен на 20.02.24г. и на 20.02.2024 г. е начислена и събрана таксата в размер на 120 лева. За да издадат АУАН проверяващите са приели, че таксата по чл. 7.1 вр. чл.15.6.1 представлява такса за оценка на кредитоспособността на потребителя, което е задължение на кредитора, вменено му в Глава четвърта „Оценка по кредитоспособността на потребителя“, чл. 16-чл. 18 от ЗПК и не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя, както и че регламентираните в чл. 10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямят пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а в случая въпросната такса се събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане на кредита и съответно кредитът е отпуснат и усвоен. За констатираното нарушение е съставен Акт № 005621/17.04.2024 г., срещу който е подадено възражение в законовия срок от проверяваното търговско дружество и въз основа на акта е издадено процесното НП. Съдът намира, че изводите на РС Плевен за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП са неправилни. Нормата на чл.10 а ал.1 от ЗПК регламентира, че кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителни кредит, а чл.10а ал.2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в АУАН и НП фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, като позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК. Видно от договора за потребителски кредит от 16.02.2024г., е че съгласно т.7.1. банката изисква от кредитополучателя заплащане на такса за разглеждане и обработка на документи, която е в размер на 120лв., като според т.15.6.1. тази такса е дължима еднократно след одобрение на кредита, а в случай, че същата не бъде заплатена преди усвояване на кредита, се събира от размера на отпуснатия кредит, за което кредитополучателят дава своето съгласие. Съобразно разпоредбите на чл.16-18 от ЗПК, оценката по кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради което не може да се приеме, че представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК. Регламентираните в последната разпоредба допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, процесната такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане на кредита и съответно кредитът е отпуснат или усвоен. Т.е. таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира при отпускането на кредита, което означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатстващи за кредит лица. Ето защо, съдът приема че тази такса по естеството си представлява прикрита такса за усвояване и управление на кредита. Последното води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие, както с чл.16 ал.1 от ЗПК, задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, така и с чл.8 ал.1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на процесното административно нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Първоначалната такса от 300 лева – за проверка на кредитоспособността,противоречи на чл. 10а и чл. 16 от ЗПК (Определение № 347 от 4.05.2023г. на ОС -Кюстендил по в. ч. гр. д. № 168/2023г.; и Определение № 387 от 30.05.2023г. на ОС -Кюстендил по в. ч. гр. д. № 215/2023г.). Става въпрос за преддоговорни отношения по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Страните по бъдещия договор за кредит имат интерес да проучат за съконтрахента си, за да преценят дали е удачно да сключат сделка. Ако потребителят не бъде одобрен, той няма как да дължи стойността на проверката (въпросната такса), тази дейност следва да се финансира от кредитора защото е в основата на предмета му на дейност. По отношение на тези обстоятелства е налице единство между съдържането на АУАН и на наказателното постановление. По делото е установено, че „ОББ“ АД има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, за което няма спор между страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тази норма е императивна и с нея се въвежда правилото, че такси и комисионни могат да бъдат събирани от кредитора само за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издаването на процесното НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗПК. Видно от съдържанието на акта и горепосоченото НП в същите е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и нарушената законна разпоредба. При така възприетата фактическа обстановка,съдът приема от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на регулираните обществени отношения, а наложената имуществена санкция е определена в минималния размер по чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно 3 000 лева.

Ето защо, като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като с касационната жалба е претендирано от процесуалния представител на касатора юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева, което следва да се присъди на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 489 от 31.10.2024 г., постановено по АНД № 1279/2024 г. на Районен съд – Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-005621 от 07.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Обединена Българска Банка“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с което на „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК000694959 е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 10а, ал.2 от ЗПК

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, [улица], да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.