№ 1107
гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100552 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер на: 4024.99лв. - главница и 151.55лв. -
обезщетение за забава за периода 20.09.2019г. – 16.09.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.09.2020г. до плащането.
Ищецът „**“, рег. №**, чрез „**“, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „**“, бизнес парк „София“, сгр.14, твърди да е във
валидно облигационно отношение с ответника Г. А.. ТР. с ЕГН ********** от
с.З., общ.С., обл.Пазарджик, ул. „**“ №**, произтичащо от договор за
потребителски заем №PLUS-**, сключен на 16.04.2018г., по който е
предоставил на ответника заем в размер на 10000лв. при фиксирана
възнаградителна лихва от 16.7 % и ГПР 22.37%, с краен срок на връщане
20.04.2020г. – разсрочен на 24 месечни погасителни вноски по 549.94лв. с
общ сбор 13198.56лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението и е преустановил плащането на 20.08.2019г., когато е падежът
1
на 16-та МПВ. Твърди да е налице предсрочна изискуемост на кредита,
настъпила на 20.09.2019г. Предсрочната изискуемост се претендира при
условията на чл.5 от договора за кредит, съгласно който при просрочие на две
или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да
е необходимо изпращане на съобщение до длъжника за предсрочната
изискуемост. Твърди, че е изпратил до ответника известие за настъпилата
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение на адреса,
посочен в договора, но плащане не е последвало. Поддържа, че поради
допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало задължение да плати
обезщетение за забава в размер на 151.55лв., представляващо законната лихва
за забава върху просрочената главница за периода от деня след настъпване на
предсрочната изискуемост – 20.09.2019г., до датата на подаване в съда на
заявлението по чл.410 ГПК – 29.09.2020г.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по
ч.гр.д. №4281/2019г., която била връчена на длъжника при условията чл.47,
ал.5 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на вземането
в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в
заповедното производство.
При условията на евентуалност, ако не е налице предсрочна
изискуемост на кредита, ищецът претендира осъждането на ответника да му
заплати дължимите суми: главница в размер на 4024.99лв. и обезщетение за
забава за периода 20.09.2019г. – 16.09.2020г., в размер на 151.55лв., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба до
плащането, като твърди предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника
с връчването на преписа исковата молба.
Ответникът признава главния иск. Оспорва частично акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава върху цялата непогасена главница,
считано от 20.09.2019г., при твърдение, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като кредиторът не е обявил такава с изрично
изявление до длъжника по чл.60, ал.2 ЗКИ.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
2
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е
била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
Относно главния установителен иск чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД:
За основателността иска за връщане на главницата по кредита ищецът
следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на
валидно облигационно отношение, в изпълнение на което е предоставил на
ответника паричен кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане се
претендира, както и изискуемостта на вземането.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
По делото е представен в копие договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-** от 16.04.2018г., с който ищецът се е задължил да
предостави на ответника кредит за потребителски цели в размер на 10000лв.
при фиксирана годишна лихва от 16.7 %, с краен срок на връщане
20.04.2020г., като задължението на ответника е разсрочено на 24 равни
месечни погасителни вноски по 549.94лв.
Сключването на договора и усвояването на кредита не се оспорват от
ответника. При това положение съдът намира, че страните по делото са
обвързани от валидно договорно правоотношение за предоставяне на
потребителски кредит, по който ищецът е изправна страна, тъй като е предал
на ответника уговорената парична сума. Следователно за ответника е
възникнало задължението да върне кредита по начина и в сроковете, съгласно
погасителния план.
От представената от ищеца справка за размера на паричното вземане по
чл.366 ГПК, която не се оспорва от ответника, е видно, че към момента на
подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 29.09.2020г., размерът на
дължимата и непогасена главница е 4024.99лв. Крайният падеж по договора е
настъпил преди тази дата, следователно невърната главница по кредитът е
била изискуема при постъпването на заявлението в съда според погасителния
3
план, а предсрочната изискуемост е без значение за нейната дължимост. При
това положение установителният иск за съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение в размер на 4024.99лв. – главница по
кредита, е основателен и следва да се уважи в предявения размер.
Относно акцесорния установителен иск чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
За основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава,
ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава.
Съдът формира извод за наличието на изискуемо вземане в размер на
4024.99лв. към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, но
ответникът оспорва, че задължението е било изискуемо към по-ранната дата
20.09.2019г., когато ответникът е започнал да начислява върху него законна
лихва за забава. Твърди, че действието на погасителния план не е
суспендирано, тъй като ищецът не е упражнил правото си по чл.60, ал.2 ЗКИ
да обяви главницата на кредита за предсрочно изискуема.
Според настоящия състав на съда, предсрочната изискуемост трябва да
се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този
смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Ищецът не е представил доказателства за обявена по надлежния ред
предсрочна изискуемост на кредита към 20.09.2019г. Следователно
погасителният план по договора е запазил своето действие до настъпването на
крайния падеж на кредита – 20.04.2020г. При това положение ищецът не може
да претендира обезщетение за забава с начална дата 20.09.2019г. върху цялата
невърната главница на кредита, а само върху главницата по погасителните
4
вноски с настъпил падеж. Представената справката по чл.366 ГПК не съдържа
изчисления за размера на законната лихва върху редовно падежиралата
главница, но доколкото са налице доказателства за забава на ответника в
рамките на погасителния план, основанието на иска е установено. Налице е
неяснота относно неговия размер, което дава право на съда по чл.162 ГПК да
го определи по своя преценка или чрез заключение на вещо лице. В
настоящия случай, с оглед малкия размер на акцесорното вземане съдът
счита, че разноските за вещо лице ще надхвърлят цената на иска, поради
което изготвянето на експертиза е нецелесъобразно. При преценката за
определяне на размера на вземането съдът съобрази обстоятелството, че
считано от крайния падеж на кредита – 20.04.2020г., до подаването на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 29.09.2020г., размерът на законната
лихва за забава върху падежиралата и непогасена главница от 4024.99 лв. е
182.26 лв. /изчислен с калкулатора за законна лихва от електронната страница
на НАП/. Ищецът претендира обезщетение за забава в по-малък размер от
151.55лв., поради което искът му следва да се уважи до заявената сума с
оглед принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК.
При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по предявения
при условията на евентуално съединяване осъдителен иск, тъй като
претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение е признато в
пълен размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените съдебни разноски. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за
което на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това, ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 177.47лв. и за възнаграждение на
особен представител на ответника в размер на 300лв. Общия размер на
направените от ищеца разноски възлиза на 577.47лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 133.53 лв.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът
Г. А.. ТР. с ЕГН ********** от с.З., общ.С., обл.Пазарджик, ул. „**“ №**
дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“, рег. №**,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, ЕИК **,
седалище и адрес са управление: гр.София, ж.к. „Младост 1“, Бизнес парк
София, сгр.14, сумата от 4024.99лв. - главница и сумата от 151.55лв. -
обезщетение за забава за периода 20.09.2019г. – 16.09.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.09.2020г. до плащането, дължими по
договор за потребителски заем №PLUS-**, сключен на 16.04.2018г., за което
вземане е издадена заповед №1238 от 01.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №2627/2020г. по описа на РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника Г. А.. ТР. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ съдебни разноски по делото размер на
577.47лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2627/2020г. по описа на РС – Пазарджик в размер на 133.53лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6