№ 349
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Емилия Колева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора и Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600654 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Д. Х. , защитник на подсъдимия Г. Н. П. и
частните обвинители Н. З., К. З. и Ж. К.,чрез адв.М., против присъда № 5
/03.02.2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, по н.о.х.д. № 1124/2024г.
С присъдата подс. Г. Н. П. е признат за виновен в извършено престъпление
по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, при условията на чл.
58а ал.1 НК.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г НК подс. Г. Н. П. е наложено наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На подсъдимия са възложени разноските по делото и за издаване на
изпълнителни листа.
В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че присъдата е
неправилна, необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Излагат се съображения по отношение на последното въззивно основание, а
1
именно,че не е съобразено от съда, че са налице основанията на чл. 55 ал.1 т.1
НК за определяне на по ниско наказание. Посочва се ,че след изготвяне на
мотивите ще бъде допълнена въззивната жалба, за което не е уведомен
защитника. Допълнение към жалбата се развиват същите аргументи и искане
за изменение на присъдата и определяне на наказание при условията на чл. 55
ал.1 т.1 НК.
Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивния
съд.
Предлага се да бъде изменена присъдата на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК
и да бъде намален размера на наказанието като се определи при условията на
чл.55 ал.1 т.1 НК .
Във въззивната жалбата и допълнение към нея на адв.М., повереник на
частните обвинители Н. З., К. З. и Ж. К., оспорва присъдата като
несправедлива. Изразява се в няколко пункта несъгласие относно приетата за
установена фактическа обстановка и поведението на подсъдимото лице в
момента на настъпване на пътно транспортното произшествие.Оспорват се
изводите на изготвените в досъдебното производство автотехнически
експертизи относно възможността за предотвратяване на удара. Защитата не
се съгласява с изводите на съда за поведението на пострадалия и има ли
съпричиняване от страна на пострадалия, прави оценка на поведението на
подсъдимия като водач на МПС към момента на произшествието, коментира
интерпретирането на нарушенията на ЗДвП от съда по чл.25 ал.1 и ал.2
ЗДвП,които обстоятелства обвързва с изводите на експерта, за които изразява
предположения, че са обективни. Подчертава,че е бил лишен от възможност
да изясни очертаните спорни обстоятелства тъй като производство е протекло
по реда на глава 27 НПК. По отношение на наказанието посочва, че е явно
несправедливо. Тези аргументи подкрепя с данните за регистрираните
множество нарушения на ЗДвП и неясно очертаните от съда смекчаващите
вината обстоятелства, въз основа на които е наложил изключително ниско
наказание на подс.П..
Предлага да бъде увеличено наказанието на подс.П. на три години „лишаване
от свобода „ ,което на основание чл. 66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от
пет години. Намира за необходимо да бъде увеличен и срока, в който подс.П.
да бъде лишен от право да управлява МПС ,който да бъде „минимум” четири
години.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
Страните редовно призовани се явяват в съдебно заседание.
Прокурорът предлага присъдата като правилна и законосъобразна и при
наложено справедливо наказание да бъде потвърдена.
Повереникът предлага да бъде увеличено наказанието тъй като не е
съобразено от съда обстоятелството, че подс.П. за краткият си стаж като водач
на МПС има издадени 7 НП и 16 фиша за управление на МПС с превишена
скорост. От друга страна оспорва заключенията на АТЕ, които твърди ,че е
оспорил още на досъдебното производство, но представителя на държавното
2
обвинение е отхвърлил. Затова предлага да бъде увеличено наказанието ,
изпитателния срок и лишаването от права по чл.37 ал.1т.7 НК.
Защитата на подсъдимия подържа жалбата си по отношение на наложеното
наказание и моли да бъде намалено като се определи при условията на чл. 55
ал.1 НК.
Подсъдимият П. се присъединява към становището на своята защита.
В право на последна дума подс.П. моли да бъде намалено наказанието.
Апелативният съд като се запозна с въззивните жалби,становищата на
страните и провери служебно изцяло присъдата намери за установено
следното:
Въззивните жалби на частните обвинители са основателни. Наложените
наказания не съответстват на не ниската степен на обществена опасност на
подс.П. като водач на МПС. Неоснователни са направените възражения по
повод неправилни изводи в ДАТЕ /според защитата/ относно възможността за
предотвратяване на удара. Във връзка с тези въпроси с по – голяма прецизност
и обстоятелственост са поставени пред органите на д.п. при предявяването на
всички материали по делото е отговорено с постановление на водещия
разследването,като е отказано поставяне на въпроси към ДАТЕ. Делото пред
съда е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК ,а съдът правилно е приел ,че
признатите факти от подсъдимото лице се подкрепят от доказателствата. В
това производство не могат да се събират други доказателства относно
фактите и обстоятелствата посочени в процесуалния документ на държавното
обвинение. Така, че неоснователно е искането за проверка на други
варианти,при които е възникнало произшествието. Основните факти като
скорост на движение на двата автомобила,посока на движение, място на
настъпване на ПТП и механизма на настъпилия удар между двата автомобила
е изяснен с оглед поведението на двамата водачи.Не е съответно на
отбелязаното в протокола от с.з. от 8.01.2025 г., че е правено възражение
против заключенията на ДАТЕ пред съда.
Въззивната жалба на подс.П. е неоснователна. Нито едно от посочените в
жалбата обстоятелства не предпоставят определяне на наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 НК .Тяхното съществуване е отчетено като
смекчаващи обстоятелства при реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия,но те не са многобройни и между тях няма нито едно
обстоятелство, което да е изключително. Този въпрос е правилно обсъден в
мотивите към проверявания съдебен акт от решаващия съд.
Присъдата е правилна, но наложените наказания са несправедливи.
Приетата фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства в
хода на д.п., за които решаващият съд е изложил обстойни аргументи в
мотивите си към съдебния акт.
Производството е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, в което подс.П. е
направил пълни самопризнания по отношение на обстоятелствата и фактите
очертани в обвинителния акт и дал съгласие да не се събират доказателства в
наказателното производство. Съдът правилно е приел, че тези самопризнания
3
се подкрепят от събраните доказателства в д.п., на основание чл.283 НПК е
приел писмените доказателства и допуснал законосъобразно събиране на
доказателства като характеристични данни за подс.П. като е разпитал бащата
на подсъдимото лице Н. П. като свидетел.
Съкратеното съдебно производство е особено производство, което
представлява отклонение от нормалното развитие на наказателния процес, при
което подсъдимият се отказва от правото си да оспори изложените в
обвинителния акт факти и да участва непосредствено, и лично в събирането
на доказателства,касаещи тези обстоятелства, като в замяна получава
привилегията наказанието му да бъде определено при условията на чл.58 а
НК .Така се приема в множество решения на върховната инстанция, между
които и Р 425/17.07.2024 г по н.д. №64 /2024 г, НК, III НО на ВКС.
Фактическа е обоснована, пълна и изцяло съответна на описаната обстановка
в обвинителния акт. А именно :
Подс.Г. Н. П. е правоспособен водач на МПС, категория “В“ и притежава
валидно СУМПС № *********, издадено на 08.11.2021 г. Наказван е
многократно за извършени нарушения по ЗДвП. В периода от От 26.06.2023 г.
бил назначен на длъжността търговски представител в„Атмус Трейд“ ЕООД,
гр. София.
Подсъдимият на 5.08.2023 г. управлявал лек автомобил „БМВ 330 Д“ ДК№
***, собственост на неговия баща Н. Г. П..
На 05.08.2023 г. малко преди 13,40 часа подсъдимият се движел с автомобила в
посока от гр. Петрич към гр. Сандански по път Ш-108. Пътното платно за
движение било двупосочно, с две пътни ленти, разделени с прекъсната линия.
Ширината на дясна пътна лента е 3,40 метра, а ширината на лява пътна лента е
3,50 метра. Участъкът бил прав и без надлъжен наклон. Докато шофирал, чрез
приложение „Инстаграм“ подсъдимият излъчвал на живо, като камерата на
мобилния му телефон била насочена по посока на движението.Времето било
ясно, със суха и гладка асфалтовата настилка.Подс.П. изпреварил лек
автомобил „Опел Зафира“, управляван от свид. К., в който пътувало и
семейството му,както и лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ДК№ ***, управляван
от свид.Г. К.. По същото време пострадалият К. С. З. от гр. Петрич бил спрял
на пътния банкет с лек автомобил „Пежо 407“ с ДК№ ***,в дясно по посоката
на движение на подс. П.. Мястото, на което бил спрял пострадалия било /в
близост до магазин на фирма „Sansi“, разположен от дясно на пътното платно,
в посока гр. Сандански - гр. Петрич/.
Въпреки забраната да не превишава скоростта за движение от 90 км/ч., в извън
населено място за МПС от категория „В“, подсъдимият се движел със скорост
от120,9км/ч. В този момент /около 13.40 часа/ пострадалият З. предприел
маневра „завиване в обратна посока“, т.е към гр. Петрич. Когато променил
движението си и навлязъл в лентата за движение на подсъдимият, последният
го възприел като опасност, но не предприел аварийно спиране в дясно на
платното за движение, а навлязъл в лявата на срещна лента,в която бил
навлязъл автомобила на пострадалия, за да го заобиколи.Подс.П. се движел с
превишена с превишена скорост 120.9 км., при което „опасна зона“ за спиране
4
била 121, 86 метра и тя била по-голяма от отстоянието до удара 106, 20 метра,
удара настъпил и бил непредотвратим. Настъпил по дължина и ширина върху
пътното платно в надлъжна посока от гр. Петрич към гр. Сандански и на
разстояние от 11,00 метра до11,50 метра от опорна точка 1 /пресечна точка с
края на асфалт на 6,40 м. от ориентир 1 - южна
колона от портал на фирма „Sansi /и напречно на разстояние от 1,50 метра до
3,00 метра от лявата линия на платното за движение. Скоростта на движение
на л.а„Пежо“в момента на удара е била 18,25 км/ч, а на л.а. „БМВ 330Д“ от
115,58 км/ч. /отклонението от 5,32 км/ч. се дължи на задействане на
спирачната уредба от страна на подсъдимия, но непосредствено преди удара,
поради което спирачните следи са фиксирани след мястото на
удара/.Първоначалният инициален удар е бил между предната част на л.а.
„БМВ 330Д“ и предналява страна на автомобила, управляван от пострадалия.
Това е била първата фаза на удара, при която конструкциите на двете МПС
получили първоначално еластична,а после пластична деформация. Ударният
импулс спрямо центъра на тежестта на л.а.„Пежо“е изместен леко в ляво,
поради което той освен надлъжно изместване в посока гр. Сандански
се завъртял и по посока на часовниковата стрелка. Движението на л.а. „Пежо“
наляво спрямо центъра на тежестта на л.а. „БМВ 330Д“, е довело до ротация
след удара нал.а.„БМВ 330Д“ в посока обратна на часовниковата стрелка. В
първоначалния момент,тъй като кинетичната енергия на л.а. „БМВ 330Д“ е
била много по-голяма,двете МПС се придвижили долепени и приплъзващи се
едно спрямо друго в посоката на движение на л.а. „БМВ330Д“, т.е към гр.
Сандански. Когато телата /МПС/ възстановили отчасти формата си,
благодарение на еластичните си качества, започнала втората фаза,наречена
фаза на възстановяване,при която двете МПС се отделили едно от друго и се
установили в покой. Скоростта след удара и преди установяването им в покой
е била на л.а. „БМВ 330Д“ 53,03 км/ч., а нал.а.„Пежо“68 км/ч.
Сигнал на тел.112 бил подаден от свид. И., които се намирал в магазин
„Sansi“,но не видял настъпването на пътнотранспортното произшествие
/ПТП/. Свид. К. спрял на мястото на произшествието и отишъл при подс. П.,
като в този момент слизал от автомобила си, но не се задържал на краката си и
паднал на земята. Докато бил на земята,свид. К. го държал за главата и видял,
че от крака му изтича кръв. Съпругата на св.К. донесла кърпа,с която
притиснали мястото, за да спрат кървенето. Подсъдимият изпитвал силни
болки в кръста и краката си, като попитал как е човекът в другият автомобил.
На място пристигнали свидетелите К. З. и Т. Х. /автопатрул 711 при РУ гр.
Сандански/. Там вече били служители на ПБЗН и след като разрязали
автомобила и откопчали обезопасителния колан, успели да извадят
пострадалия З.. Последният изпитвал силни болки и незабавно бил
транспортиран за МБАЛ „Югозападна болница“ООД гр. Сандански. Във фиш
за спешна медицинска помощ с № 3505/2023 г. е отразена работна диагноза:
„Contusio thoracis. Obs.F-ra sostae“. В лист за преглед на пациент в КДБ/СО на
МБАЛ гр. Сандански е отразена диагноза „Остра сърдечна и дихателна
недостатъчност.Постравматичен шок.” Въпреки оказаната медицинска помощ
/интубиран, обдишванисърдечен масаж/ пострадалият починал в 14.30 часа на
5
05.08.2023 г.
В заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп №
34/2023г.,вещото лице е посочило, че се касае за автомобилна травма - вътре в
автомобила,на мястото на водача:
Въз основа на изготвената СМЕ съдът е приел ,че смъртта на К. С. З. се
дължи на остра кръвозагуба, довела до хеморагично-травматичен шок от
установеното травматично разкъсване на аортната, в съчетание с останалите
установени травматични увреждания. Смъртта е била неизбежна, предвид
установеното несъвместимо с живота разкъсване на аортната дъга. Това
разкъсване не довело до характерната за него бърза и почти моментална
смърт, поради размера и наличие на сраствания в областта на белодробните
хилуси и средостението, като до настъпване на пробив през околните меки
тъкани и сраствания в средостението и острия излив на кръв в лява гръдна
кухина с бързо настъпване на смърт, е изминало известно прижизнено време.
Всички установени травматични увреждания са получени приживе, известно,
макар и малко време /около половин-един час/, преди настъпването на
смъртта. Описаните травматични увреждания се дължат на удари на тялото с и
върху твърди тъпи и ръбести предмети, каквито са части от автомобилната
кабина.
Някои от установените травматични увреждания, като кръвонасядания на
белодробни хилуси, средостението и разкъсването на аортната дъга са
получени по механизъма на рязкото сътресение на вътрешните органи при
внезапна рязка промяна на скоростта на движение на тялото, от рязък и силен
удар върху твърди тъпи предмети в автомобила/инерционни увреждания/ от
силата и скоростта на удара. Видът и разположението на установените
наранявания и най-вече хоризонталното двулентово кръвонасядане на корема
в ляво сочат, че по време на ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен
колан. В близките часове и непосредствено преди смъртта си пострадалият не
е бил алкохолно и наркотично повлиян.
С автомобил на ЦСМП бил транспортиран до МБАЛ „Югозападна болница“
ООДгр.Сандански и подс. П., където е бил хоспитализиран в Отделение по
ортопедия и травматология с приемна диагноза: счупване на долния край на
бедрената кост. Изписан е на 11.08.2023 г. с окончателна диагноза: счупване на
долния край на бедрената кост, открито с оперативни процедури с голям обем
и сложност на таза и долния крайник.
От изготвената съдебномедицинска експертиза № 275-Б/2023 г. по отношение
на подс.Г. П. се установява, че откритото счупване на медиалния /вътрешен/
кондилна лявата бедрена кост /фемур/ му е причинила тройно затруднение на
движенията на ляв долен крайник, като средностатистическия
възстановителен процес е от порядъка на около 6 месеца. Контузията в
областта на гръдния кош - охлузно нараняване в областта на дясната ребрена
дъга, оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош и в коремната
област, са му причинили болка и страдание. Вещото лице е дало заключение,
че между настъпилото ПТП и получените травматични увреждания е налице
непрекъсваща се медицинска връзка.
6
На 05.08.2023 г. е извършен оглед на местопроизшествие, като за направление
на огледа е приета посока път гр. Петрич - Сандански /III-108/, а за ориентир е
приета южнаколонаотпортал на фирма „Sansi“. От ориентира на огледа е
спуснат перпендикуляр към платното за движение. Пресечната точка, която се
намира на 6,40 м. от ориентир 1, е определена за опорна точка 1 /ОТ 1/. От ОТ
1 на 17,20 м надлъжно и на 1,38 м. напречно към платното са фиксирани следи
от спирачки и драскотина към асфалта. Следите от спирачките и драскотините
по асфалта са фиксирани, че свършват в предна лява гума на л.а.„БМВ330Д“с
дължина 9,60 метра. На 18,10 м. от ОТ 1 напречно на платното за движение е
фиксирана започваща втора следа от гума и драскотина с дължина 10,90 м.,
която също свършва в предна дясна гума на л.а. „БМВ 330Д“. На 23 м.
надлъжно и на 80 см напречно е фиксирана следа от гума с дължина 5 м.,
завършваща в задна дясна гума на л.а. „БМВ 330Д“.В този протокол за оглед
са фиксирани, както автомобилите, така и частите от тях.
Основната и допълнителна автотехнически експертизи са дали заключения за
механизма на протичане на ПТП и причините за настъпването им от
техническа гледна точка. Определени са мястото на удара между двата
автомобила по дължина и ширина върху пътното платно ,което се е намирало
в надлъжна посока /Петрич-Сандански/ на разстояние от 11,00 метра до 11,50
метра от ОТ 1и напречно разстояние от 1,50 метра до 3,00 метра от лявата
линия на платното за движение, т.е в лявата пътна лента за движение, в посока
на движение на л.а. „БМВ“. Определена е скоростта на движение на л.а.
„БМВ 330Д“ се е движил със скорост от 120,9 км/ч., а в момента на удара със
115,58км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Пежо“ в момента на удара е била
18,25 км/ч. Според вещото лице опасната зона за спиране на л.а. „БМВ 330Д“
при движение от 120,09км/ч.е от 121,86 метра., следователно от момента на
възникване на опасността при скоростна движение със 120,9 км/ч. и опасна
зона за спиране, по-голяма от разстоянието /отстоянието/ от удара за
подсъдимия не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
удара чрез аварийно спиране. Опасната зона /общия спирачен път/ обаче на
лек автомобил„БМВ 330Д“ при разрешената скорост от 90 км/ч. е била от
76,39 метра. Тя е по-малка от отстоянието до удара, поради което е
съществувала техническа възможност за предотвратяване на удара чрез
аварийно спиране при движение с разрешената скоростот 90км/ч. ПТП-то е
било предотвратимо, ако пострадалият е изчакал преминаването на лек
автомобил „БМВ 330Д“ и след това извърши маневрата „завиване в обратна
посока“.
Съдебно химико-токсикологична експертиза е установила ,че в биологичните
проби от кръв на пострадалия З. и подс.П. не се установява наличие на
алкохол или наркотични вещества.
Въззивният съд при извършената проверка на фактическите изводи на
решаващия съд констатира, че изводите са съответни на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Те от своя страна са въз основа
на събраните в досъдебното производство различни доказателствени средства
преценени по отделно и в съвкупност. От което следва, че направеното
самопризнание на подс.П. се подкрепя от доказателствата събрани в хода на
7
досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази фактическа обстановка са правилни изводите на решаващия съд ,че
подс.П. с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 вр. чл.342 ал.1пр.3 НК вр. чл.21
ал.1 ЗДвП, тъй като на 05.08.2023 г., около 13:40 часа, като правоспособен
водач, категория „В“, движейки се по път Ш-108, в посока гр. Петрич - гр.
Сандански, при управление на лек автомобил „БМВ 330-Д„ с ДК.№ ***,
собственост на Н. Г. П. от гр. Петрич със скорост от 120,9 км/ч в нарушение на
правилата за
движение, установени в чл.21 ал.1 от ЗДвП „ при избиране скоростта на
движение, като водач на пътно превозно средство от категория „В“, е нарушил
забраната да не превишава скоростта за движение от 90 км/час в извън
населено място„ в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта
на К. С. З., ЕГН ********** от гр. Петрич.
Анализът на събраните доказателствени източници сочи категорично, че на
инкриминираните място и време подсъдимият Г. П. е управлявал процесния
лек автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани
в нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна правилно съдът е приел ,че подс.П. е нарушил
разпоредбата на чл.21 ал. ЗДвП.,която вменява отговорност на водачите на
МПС да се движат извън населени места с ППС от категория „В“ със скорост
не по – висока от 90 км.ч ,а той е управлявал МПС със скорост от 120,9 км/ч и
по непредпазливост е причинил смъртта на К. С. З., извършващ маневра
„завиване в обратна посока“, управлявайки лек автомобил „Пежо 407“ с
рег.ДК№ ***.
От субективна страна деянието на подсъдимия П. е извършено
непредпазливо.Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е
имал видимост към автомобила на подс.П. и е могъл да извърши
маневрата„завиване в обратна посока“, като изчака неговото преминава.Той е
нарушил чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като участник в движението. Като е
предприел маневра завиване на ляво и извършване на обратен завой е
навлязъл в съседната лява лента на него за движение ,,без се
убеди, че няма да създаде опасност за движещите покрай него МПС. Ако
пострадалият е извършил маневрата при спазване на правилата за движение за
извършване на маневрата не би попаднал в траекторията на движение на л.а.,
управляван от подсъдимия.
Първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на чл.373 ал. НПК и
приложил на чл.58а от НК като е определил наказания както следва:
„лишаване от свобода „ за срок от две години ,лишаване от.лишаване от права
за срок от две години. Наказанието „ лишаване от свобода“, на основание чл.
66 ал.1 НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.На основание чл.343 г НК е лишил подс.П. от право да управлява МПС.
8
Така наложените наказания са несправедливи и при неправилно отчитане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като не с голяма тежест следва да бъдат взети добрите характеристични
данни на подс П.. Тези данни са получени от св.Н. П. , негов баща. Няма спор
,че родителя на подсъдимия не би сподели на обществено място и пред съд
отрицателни характеристики на своето дете ,което определя тези показания
като дълбоко субективни и не особено надежни за да се вземат предвид при
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице. Обективни
данни, които имат отношение към определяне на справедливо наказание е
това,че не е осъждан и установеното безспорно съпричиняване на ПТП от
пострадалия З..
Като отегчаващо вината обстоятелства, които имат пряко отношение към
извършеното престъпление са многократните нарушения на ЗДвП, за които са
наложени административни нарушения. Както е съдът правилно е посочил от
справка за нарушител на л. 88-89 на, том 2 ДП е видно, че от момента на
издаване на СУМПС, а именно от 2021 . до 2023 г. има издадени 7 НП и за
периода 2021 г. до 2023 г. 16 фиша. Отделно от това негативно обстоятелство
е факта, че подс.П. преди ПТП е управлява автомобила си с включен мобилен
телефон, с включена камера насочена в посоката му на движение като
излъчвал на живо в „Инстраграм“.Всички тези действия са били извършвани в
нарушения на ЗДвП. Тези обстоятелства описват подс.П. като лице, което
изобщо не се съобразява и не зачита правилата за движение по пътищата,
което го характеризира като силно рисков водач на МПС.Наказанието има за
цел подсъдимото лице да се поправи и превъзпита към спазване на нормите, и
да не ги нарушава, особено за тези от тях, нарушаването, на които водят до
създаване на опасност не само за живота и неговото здраве, но и за това на
другите лица.Преценени количествено двата вида обстоятелства са по
равно,затова и справедливо наказание е това леко над минималния размер от
предвиденото в санкционната норма на чл.343 ал. б“в“ НК , а именно 4 години
и 6 месеца. Това наказание след съответната редукция при условията на чл.
58а НК е в размер на три години, което се явява справедливо и
законосъобразно. По изложените по – горе съображения според този съд
следва да се увеличи и изпитателния срок, за които да се отложи наказанието
„лишаване от свобода“, а именно максимално предвидения в чл.66 НК.
Подс.П. е млад човек, не е осъждан,поради което не се налага за неговото
превъзпитание и преди за промяната на навиците към спазване на правилата
на движение да бъде отделен от семейната си среда.Чрез определяне на по –
дълъг изпитателен срок,а именно максималния предвиден в чл. 66ал. НК ,
биха се постигнали в цялост целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Затова въззивният съд счита, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати не само с по- високо по размер наказание, но и по – дълг срок на
лишаване от право да управлява МПС, а именно три години.Поради което
присъда следва да бъде изменена и по отношение чл.343г от НК, както и по
отношение на наложените наказания.
Правилно решаващия съд е преценил, че няма основания за определяне на
9
наказание при условията на чл.55 ал.1 НК, защото смекчаващите вината
обстоятелства не са многобройни и няма такова от тях, което да се
квалифицира като изключително по смисъла на чл.55 ал. НК, поради което и
липсват основания за прилагането на тази норма.
При извършаната изцяло проверка на основание чл. 313 НПК съдът не
намери други основания за изменение на присъдата.
Ето защо и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК САС, 7 въззивен състав
РЕШИ:
Изменя присъда № 5 /03.02.2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, по н.о.х.д.
№ 1124/2024г.като увеличава наложените наказания на подс.Г. Н. П. както
следва : наказанието „лишаване от свобода“ от две на три години,
изпитателния срок по чл.66 ал.1 НК от три на пет години и лишаването от
право да управлява МПС от две на три години.
Потвърждава присъдата в останалата и част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от уведомяване
на страните пред ВКС на Република България в 15 дневен срок от уведомяване
на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10