№ 461
гр. Ловеч, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500292 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България"ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район "Илинден", ул. “Кукуш“ №
1, представлявано от АЛ.В.Д. - главен изпълнителен директор и Мл.М. -
изпълнителен директор, чрез адвокат Лилия Ралчева от САК, съдебен адрес:
гр.София, ул."Цар Калоян" № 6, хотел „Рила“, офис 411, срещу Разпореждане
№ 1325/17.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 930/2022 г. по описа на РС-
Ловеч, в частта, i която е отхвърлена претенцията му против фондация
„Система Нова България“, ЕИК ***, за присъждане на неустойка в размер на
710.00 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
М6614941, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и за сумата от 53.47 лв. – обезщетение
за забава върху вземането за неустойка за периода от 03.05.2021г. до
07.06.2022г., както и за размера на присъдените разноски съобразно
уважената част от заявлението.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на изводите на заповедния съд. Счита, че
незаконосъобразно съдът свързва нищожността на неустойката със забрана за
неоснователно разместване на блага, като сочи, че такъв критерии не е
посочен в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Цитира съдебна практика, като
изтъква, че прекомерността на неустойката не я прави изначално нищожна
поради накърняване на добрите нрави и че уговаряне на неустойка вместо
обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при
договорите с продължително и периодично изпълнение. Излага, че съдът не
отчел факта, че претендираната неустойка е компенсаторна по своя характер,
1
т. е същата можела да се претендира вместо изпълнение, поради което
дружеството спряло да начислява месечните абонаментни вноски до края на
срока, а вместо това начислило претендираната неустойка. Жалбоподателят
се позовава на Решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., в което
било застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на
минималния срок на обвързаност е част от общата цена, плащана за
доставката на услугите, разделена на съответен брой месечени вноски. На
следващо място се позовава на сключената съдебна спогодба между КЗП и
мобилния оператор, обективирана в протокол от 21.04.2016 г. по
гр.д.12268/2014г. по описа на СГС, която има характер на влязло в сила
съдебно решение. Твърди, че да се приеме, че неустоечните клаузи в
договори, сключени между търговци са нищожни поради нарушаване на
закона и добрите нрави, а в същото време по договори с физически лица –
потребители да се дължат неустойки, би означавало да се поставят
потребителите в по-неблагоприятно положение от търговците, които
сключват договори във връзка с търговската си дейност, по отношение на
които важи чл. 309 от ТЗ. Сочи съдебна практика на БОС и СГС. На
последно място изтъква, че незаконосъобразно съдът е намалил и
претендираните съдебни разноски съобразно отхвърлената част на искането,
тъй като производството е едностранно и по аналогия не може да се прилага
чл.78 ГПК.
Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС в обжалвана част и
разпореди издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника за сумата 710.00 лв. /в разпореждането поради допусната очевидна
фактическа грешка е посочен размер от 700.00 лв./ неустойка за неизпълнение
на договора, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и за сумата 53.67 лв. мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода от 03.05.2021 г. – 07.06.2022 г., както
и да му се присъдят разноските в пълен размер.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на
28.06.2022 г., а жалбата е подадена на 29.06.2022 г., т.е. спазен е
предвиденият едноседмичен преклузивен срок. Същата е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 930/2022г. по описа на РС-
Ловеч писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят "А 1 България" ЕАД е подал пред ЛРС заявление по чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу фондация „Система
Нова България“, ЕИК ***, за следните дължими суми по Договор за
използване на съобщителни услуги ID клиент *********, партида *********,
2
ID на договор № М 6614941/28.10.2020 г., а именно: 242.75 лв. по фактури №
*********/09.04.2021 г., № ********* от 10.05.2021 г., № *********
от09.06.2021 г., № ********* от 09.07.2021г., № ********* от 10.08.2021 г. и
№ ********* от 09.09.2021г., представляваща сбор от дължими месечни
такси по посочения договор от 28.10.2020 г. за използване на мобилни услуги,
ведно със законната лихва за забава върху присъдената главница; 22.99 лв. -
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
30.04.2021 г. – 07.06.2022 г.; 710.00 лв. неустойка, дължима на основание
т.54.12. от Общите условия поради едностранно прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор от 09.09.2021 г.; 53.67 лв. – мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 03.05.2021 г. – 07.06.2022 г.; 2.00 лв.
обезщетение за обработка на просрочени задължения и разноските в
заповедното производство.
Ловешкият районен съд е издал заповед за изпълнение за сумата от:
242.75 лв. – сбор от дължими месечни такси по посочения договор за
съобщителни услуги ID клиент *********, партида *********, ID на договор
№ М 6614941/28.10.2020 г., начислени за периода от 07.03.2021 г. до
06.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената
главница от датата на подаване на заявлението – 08.06.2022 г. до изплащането
й, 2.00 лв. – разходи за обработка на просрочени задължения, 22.99 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за предоставени и неизплатени услуги
за периода 30.04.2021г. – 07.06.2022 г. и разноски в размер на 86.40 лв.
С обжалваното разпореждане ЛРС е отхвърлил заявлението досежно
претендираната сума в размер на 710,00 лв./поради очевидна фактическа
грешка посочено в диспозитива 700.00 лв./, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и 53.67 лв. – обезщетение за забава
върху това вземане за периода от 03.05.2021 г. – 07.06.2022 г.
В мотивите си съдът е изложил, че се касае за едностранно изявление
при неизпълнение, с което договорната връзка преустановява действието си
занапред, като при договорите с периодично изпълнение развалянето им няма
обратно действие. Направен е извод, че цената за остатъка от договора не
съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за
неустойката обезпечителната и санкционната функция. Излагайки доводи в
тази насока, заповедният съд е заключил, че така формулирана, неустойката е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави съобразно постановката
на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
3
С оглед изложените в заявлението обстоятелства, настоящият съдебен
състав споделя изводите на районния съд за нищожност на клаузата за
неустойка на посоченото основание. В т.8 от заявлението е посочено, че
същата е дължима при прекратяване на договора по вина/желание на абоната
за неизпълнение и неспазен срок на действие и се определя като сбор от
стандартни месечни абонаменти такси, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в него срок. Съдът счита за неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за сключен договор
между търговци, поради което при преценката за нищожност на клаузата за
неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309 ТЗ. Според тази
разпоредба, не може да се намалява поради прекомерност неустойка,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая
заповедният съд не е обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал
извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите
нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Относно
нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1
от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за
неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това
задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай, към момента на сключване на договора. В случая
заповедният съд правилно е изложил становище, че договорът за
предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като
задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от
мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима
от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички
оставащи месечни абонаментни такси до края на срока, за който е сключен,
излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и
санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи всички месечни такси,
независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не.
Следователно без значение от момента на предсрочното прекратяване на
договора, съгласно неустоечната клауза, абонатът дължи всички месечни
такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не
услугата. В случая няма данни в какъв срок преди изтичането му е прекратен,
тъй като заповедният съд не е дал указания на заявителя да отстрани тази
нередовност, но това не се отразява на крайния резултат предвид изложените
в частната жалба оплаквания. Така уговорена неустоечната клауза създава
условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би
получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер,
идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да
предоставя мобилната услуга.
По изложените съображения въззивният състав споделя изцяло
4
становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в
която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в
размер на всички оставащи месечни абонаментни такси до края на срока на
договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, независимо, че
абонатът е търговец. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение
№ 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., Решение № 193 от
Във връзка с направените оплаквания в частната жалба и посоченото
Решение на СЕС от 22.11.2018 г. по преюдициално запитване по
приложението на Директива 2006/112/ЕО по дело С-295/17 следва да се
отбележи, че Съдът на ЕС е дал задължително тълкуване на членове от
Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане с ДДС на
суми, определени предварително в договор за предоставяне на услуги, която
клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора. Тълкуването не е
относимо към преценката за нищожност на неустоечна клауза в договор за
предоставяне на съобщителни услуги поради противоречие с добрите нрави, а
касае данъчното облагане на сумите /обезщетения или неустойки/, които
операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор.
По изложените съображения ЛОС също приема, че е налице
предвидото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение за претендираната неустойка и обезщетение за забава
върху тази сума. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна, а разпореждането на ЛРС в обжалваната част се
потвърди като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав
указва на заповедния съд, че следва да поправи допусната в обжалваното
разпореждане очевидна фактическа грешка относно размера на
претендираната неустойка, който е 710.00 лв., а не посочената в диспозитива
на съдебния акт 700.00 лв.
Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно разпореждане
№ 1325/17.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 930/2022 г. по описа на РС-
5
Ловеч, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 България"ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, район "Илинден",
ул. “Кукуш“ № 1, представлявано от АЛ.В.Д. - главен изпълнителен директор
и Мл.М. - изпълнителен директор, чрез адвокат Лилия Ралчева от САК,
съдебен адрес: гр.София, ул."Цар Калоян"№ 6, хотел „Рила“, офис 411, чрез
адвокат Лилия Ралчева- САК, съдебен адрес в гр.София, ул."Цар Калоян",№
6,хотел „Рила“, офис 411, заявление срещу фондация „Система Нова
България“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Прелом,
ул.“Отец Паисий“ № 6, общ.Ловеч, представлявана от Добромир Станев
Мицов, за вземания в размер на 710,00 лв ./поради очевидна фактическа
грешка посочено в диспозитива 700.00 лв./, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и 53.67 лв. – обезщетение за забава
върху това вземане за периода от 03.05.2021 г. – 07.06.2022 г.
Указва на ЛРС, че следва да поправи допусната в диспозитива на
съдебния акт очевидна фактическа грешка.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6