№ 287
гр. ****, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря К. Ант. И.а
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105880 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба вх. № 26529/19.12.2023 г., подадена от К. Ю. Б. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. *****, лично и като майка и законен представител
на Р. С. И. с ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН срещу С. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с тел. 0*****.
В молбата се изтъкват доводи за упражняване на физическо насилие от страна на
С. И. И. – лице, с което молителката живяла при условията на фактическо съпружеско
съжителство и от което има дете, с твърденията, че на 12.12.2023г. около 02.30 часа
ответникът се прибрал с негов приятел, в пияно състояние, като продължили да пият в
хола. Към 04.00 ответникът си легнал, а неговия приятел останал да спи в хола.
Молителката се чувствала притеснена от това, че непознат човек спи в хола, събудила
ответника и го помолила да изпрати госта си. Ответникът се ядосал, ударил й лек
шамар с сумите: „Остави ме на мира. как може да си такава?”. Тя настояла мъжът да
си тръгне, поради което ответникът побеснял, запомнал да крещи, хвърлил я на
леглото и нанасял удари по главата и тялото й. Започнал също да я души, и
молителката не можела да си поеме въздух. Детето им, спяло в кошарата до тях се
събудило и започнало да плаче. Тогава ответникът я пуснал, тя взела детето и се
обадила на майка си. Когато мойка й се качила, С. започнал да удря и нея, неговият
приятел се събудил и го хванал, за да спре. През това време молителката се обадила на
112, които като дошли задържали ответника за 24 часа. Молителката събрала багажа си
и се прибрали окончателно в гр. ****. Излага, че изпитва страх от ответника. Твърди,
че същия е агресивен към нея и без причина, и в присъствието на детето. В молбата се
излагат твърдения за значителна трайност на поведението на ответника.
В съдебно заседание молителката К. Ю. Б., лично, както и чрез
1
упълномощения процесуален представител, и молителят Р. С. И., чрез назначения
особен представител поддържат молбата.
Ответникът С. И. И. оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба и представената декларация. Оспорва изложните в тях твърдения, описани от
молителката. Твърди, че молителката страда от заболяване, което налага приемане на
медикаменти, като тя често избухва без причина, обижда ответника и се държи
непристойно спрямо него. Твърди, че често това е провокирано от присъствието на
нейната майка, която способства за скандалите възникващи между страните.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът С. И. И., чрез
упълномощения процесуален представител поддържа, заявеното оспорване.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
фактически и правни изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".
По допустимостта на молбата:
Не се спори, че молителката К. Ю. Б. и ответникът С. И. И. са били
продължителен период във фактическо съжителство на семейни начала, както и че
имат общо дете – молителят Р. С. И..
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от
домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от
процесуално легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице, с
което молителката твърди да е била във фактическо съпружеско съжителство и от
което има дете, предвид което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН, т. е. молбата е подадена срещу лице,
процесуално легитимирано да отговаря по нея.
Описания в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо насилие. Молбата е
депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, тъй като се твърд акт на
домашно насилие, извършени на 12.12.2023г., около 02.30 часа, а молбата до съда е
подадена на19.12.2023 г. 18.04.2023 г. Предвид изложеното съдът намира последната
за допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство" - съгласно
това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради
което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани
процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е
2
посочено и авторството на същите.
В подкрепа на заявеното от молителката в сезиращата съда молба е заявеното от
свидетелят В.А.М.. – И.а /майка на молителката и баба на молителят/, като показанията
на свидетелката, съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят И.а твърди, че
някъде към 04:30 часа – 05:00 часа на 12.12.2023г. К. й писала, че С. с негов приятел са
се прибрали пияни, като са продължили да пият и да пускат силна музика в хола, което
пречело на нея и детето да спят. Половин час по – късно К. изпратила смс на майка си,
че С. я е пребил. Свидетелката се качила в дома на дъщеря си, госта още спял, като
решила да го събуди, за да си ходи. В този момент ответникът излязъл от стаята и
започнал да бие и нея. През това време К. била с бебето в банята и набирала
полицията. Госта се събудил от виковете на свидетелката и хванал С., за да го спре.
Когато полицията дошла задържали ответника за 24 часа. Свидетелката заявява още, че
този инцидент не е изолиран случай, като е имало и предходни такива. Свидетелства
още, че действително не е присъствала на случилото се на 12.12.2023г., но когато се
качила в жилището на дъщеря си тя била с посинено око и следи от душене и
драскотини по врата.
По делото е представено съдебно – медицинско удостоверение №
587/12.12.2023г., от което се установява, че при прегледа на К. Ю. Б. са констатирани
кръвонасядания, отоци и охлузване в областта на лицето. Кръвонасядания и оток в
областта на лява подбедрица. Ивичести зачервявания в областта на шията. Болки в
травмираните зони. Получените наранявания отговарят да са получени по време и
начин, както се съобщава от пострадалата, от действието на твърди тъпи и/ или
тъпоръбести предмети, каквито могат да са ударите/ притискане с човешки ръце или
всеки друг предмет с подобна характеристика. Причинено е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
По делото е приет изготвениа от ДСП **** социален доклад, в който се посочва,
че малолетният Р. С. И. е отглеждан в семейна среда от своите родители, като в
момента майката - К. Ю. Б. и бащата С. И. И. са разделени, като майката е взела
окончателно решение за раздяла. С оглед изложените твърдения и организиране на
доказателства, за извършено от бащата тежко физическо и психическо насилие върху
нея в присъствието на детето, посещението на Кризисен център към Фондация
”Деметра”, където е направена оценка за наличие на висок риск, включително и за
детето, произхождящ от начина на живот и поведение на бащата, отдел ”Закрила на
детето” към ДСП — гр. **** изразява становище, че е необходимо да бъде постановено
решение, което да защитава в максимална степен законните права и интереси на детето
Р. С. И. и на детето следва да бъде осигурена спокойна среда за отглеждане и
възпитание.
По делото са приети още Справка за съдимост по отношение на С. И. И., от
която се установява, че същия е осъждан; Писмо от ОД на МВР – Бургас, от което е
видно, във връзка със сигнали, подадени от К. Ю. Б. срещу С. И. И. е образувано ДП №
431-ЗМ-3 от 02.01.2024г., по описа на I- РУ Бъргас във връзка със случая от
12.12.2023г.; Събрана си доказателства, че молителката и ответникът не се водят на
отчет, като молителката е лекувана еднократно през 2018г. с диагноза „параноидна
шизофрения“. Представена е информация от Център за превенция на насилието и
престъпността – гр. Бургас, от която се установява, че молителката е посетила ЦПНП –
гр. Бургас за първи път на 12.12.2023г., консултирата е със социален работник,
заведена е в регистрите на центъра, като е създадена регистрационна карта за
първоначална оценка на случая и оценка на риска.
Други годни доказателства по делото не са представени, поисканите от ответника
гласни доказателства не са събрани, поради недовеждане на същия, съобразно
3
предоставената от съда възможност.
Предвид всичко гореизложеното и анализа на доказателства съдът намира
молбата за защита за основателна.
Съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК събраните по делото гласни
доказателства с оглед близката й родствена връзка на молителката, която макар да не е
пряк очевидец на случителото се, показанията й кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства. Последната съобщава, смоите възприятия от ранната
утрин на 12.12.2023г., състоянието в което е видяла дъщеря си, както и поведението на
ответника спрямо самата нея.
В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителите са описали
твърдяните актове на домашно насилие, осъществени от ответника спрямо тях на
12.12.2023 г., която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за
неистинност и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, съдът цени като
доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото изложеното в
декларацията не е опровергано от събраните в производството доказателства. Даже
напротив – осъществения акт на физическо насилие спрямо молителката се доказва и
от събраните и приложени по делото писмени доказателства.
Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява
по делото, че ответникът С. И. И. е упражнил физическо насилие спрямо молителката
К. Ю. Б., изразяващо се в блъскане на молителката и нанасяне на удари по главата и
тялото и душене, и то в присъствието на детето – молителят Р. С. И., което съставлява
психическо и емоционално насилие по отношение на детето молител.
С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на
физическо, психическо и емоционално насилие по отношение на молителите, следва да
бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалите лица. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно
КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и
телесна неприкосновеност, на другите физически лица.
В случая, следва да бъдат приложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и
3 ЗЗДН – забрана извършителя на домашното насилие да приближава пострадалите
лица, обитаваното от тях жилище, местоработата на К. Ю. Б., и детската градина на
детето Р. С. И., в случай, че посещава такава, местата за социални контакти и отдих на
молителките на по-малко от 100,00 метра. За гарантиране в достатъчна степен
интересите на пострадалите, че няма да бъдат обект на бъдещо насилие от страна на
ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие, времето, през което са
извършени (в тъмната част на денонощието), мястото на извършването им (в
жилището им), и липсата на критичност от страна на ответника, съдът счита, че
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва да бъдат наложени за
срок от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а
неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал.
2 ЗЗДН последици.
Предвид изложеното от процесуалния представител на ответника по време на
устните състезания, съдът следва да посочи, че с предприетите мерки за защита от
домашно насилие, не се ограничават правата на родител на ответника по отношение
детето, каквато защита и съдействие следва да се потърси в друго исково производство,
различно от настоящото.
С оглед защита интереса на малолетното дете Р. С. И., следва да бъде уважено и
искането за налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
4
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в приложимата редакция изм. ДВ, бр. 102 от 2009 г.,
в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед измененията на ЗЗДН
в сила от 01.01.2024г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата за
налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана, доколкото тази
разпоредба има санкционен характер.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - **** дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителките следва да бъде издадена заповед
за защита.
В полза на молителката К. Ю. Б. следва да се присъдят сторените разноски в
размер на 600,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - ****
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита от домашно насилие в полза на К. Ю. Б. с ЕГН
********** и Р. С. И. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, срещу С. И. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. **** с тел.: 0*****, като:
ЗАДЪЛЖАВА С. И. И. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване
на домашно насилие по отношение на К. Ю. Б. с ЕГН ********** и Р. С. И. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. *****.
ЗАБРАНЯВА на С. И. И. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от
12 (дванадесет) месеца К. Ю. Б. с ЕГН **********, както и жилището й на адрес: гр.
*****, местата им за социални контакти и отдих на по-малко разстояние от 100,00
(сто) метра.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН С. И. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. **** с тел.: 0*****, ДА УЧАСТВА В СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА
ИЗВЪРШИТЕЛИ НА НАСИЛИЕ в „Център за превенция на насилието и
престъпностга” /ЦСРИ/ гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 9, тел.: 056/825205, където да
се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ
НАСТОЯЩОТО Решение.
УКАЗВА на „Център за превенция на насилието и престъпностга” /ЦСРИ/
гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 9, да представи след първата среща с ответника
информация за предвидената честота на провеждане на сеансите, както и да представи
по делото доклад след края на програмата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителите К. Ю. Б. с ЕГН ********** и
Р. С. И. с ЕГН **********, съобразно постановените мерки, съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно
при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от
полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт сметка на Районен съд – **** на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН сумата 25,00 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса.
5
ОСЪЖДА С. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на К. Ю. Б.
с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,00
лева /шестстотин лева/ – разноски в производството пред ПРС.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните и на полицейските
управления по настоящия и постоянен адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на НЕЗАБАВНО изпълнение /чл.20
ЗЗДН/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в седемдневен
срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6