№ 64
гр. Габрово, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби" АД, против Решение №
10/09.01.2023г, постановено по гр.д. № 1370/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с
което е отхвърлен предявения иск с основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от „Енерго - Про Продажби" АД против В. К. Д. - С., ЕГН **********, село Д.,
община Габрово, с искане да бъде признато за установено, че последната дължи на
дружеството жалбоподател сумата 210.49 лв. – главница, представляваща цена на
незаплатена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” за абонаментен
№ ***, за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г., съгласно издадени фактури в периода
16.08.2021 г. – 14.03.2022 г., и сумата 6.13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяка фактура до 06.04.2022 г., за които суми в производството по ч.
гр. д. № 755/2022 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Според жалбоподателя обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят твърди, че за да постанови решението си съдът е приел, че
ответницата не е извършвала стопанска дейност и съответно не дължи заплащане на достъп
до електроразпределителната мрежа и също така не е доказано редовното водене на
счетоводството на ищеца. Според жалбоподателя в доклада по делото обявен за
окончателен, при разпределението на доказателствената тежест не му е било вменено в
задължение, събирането на доказателства за стопанската дейност на ответницата, а също
така и за редовното водене на собственото му счетоводство. Освен това от съдебно –
1
техническата експертиза се установява, че ответницата в качеството си на стопански субект,
преди 2005 е заявила в Електроразпределение Горна Оряховица 39 кВт необходима
мощност. Установено е още, че не са постъпвали заявления с искане да се спре подаването
на електрическа енергия към имотите на ответницата. В този случай, дружеството
жалбоподател е било длъжно да подържа, заявената мощност и съответно да заплаща
разходите за това. Считано от 01.07.2020 година, цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се изчислява на базата на заявената и предоставената
мощност, а не както до този момент на база консумираната електрическа енергия.
Във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" и преминаване от изчисление на същата на база
потребено количество ел. енергия /приложимо до 01.07.2020 г./ към изчисление на база на
предоставена мощност /след 01.07.2020 г./, от края на 2019 г. "Електроразпределение Север"
АД е развило мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите си клиенти.
Тъй като ответницата не е подала заявление за промяна на предоставяната мощност
за обекта й, а в последствие не е и сключила договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, считано от 01.07.2020г. ищцовото дружество е начислявало
дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставяната мощност, която за конкретния
обект е до 39 кВТ Промяната в начина на ценообразуване на мрежовата услуга по
предоставяне на достъп до мрежата е утвърдена с Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 г.
С оглед на изложеното се прави искане въззивният съд да отмени Решение №
10/09.01.2023г., постановено по гр. дело № 1370/2022г. на PC Габрово. Претендира за
присъждане на направените разноски пред първата и въззивната инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата, с който
същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Твърди се че
въззивникът не е доказал по делото, че въззиваемият/потребител - физическо лице/ има
качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужди по смисъла на Закона за
енергетиката, респективно, че между страните съществуват облигационни отношения по
договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди. Прави се искане
обжалваното решение да бъде потвърдено
Въззивната жалба е подадени в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 422 от ГПК, предявен
от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу В. К. Д. - С., ЕГН **********, с
адрес: село Д., община Габрово, с искане да бъде признато за установено, че ответницата
дължи сумата 210.49 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа” за абонатен № ***, за периода от 01.07.2021 г.
до 28.02.2022 г., съгласно издадени в периода 16.08.2021 г. – 14.03.2022 г. фактури и сумата
6.13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
06.04.2022 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 755/2022 год. по описа на РС
Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да постанови решението си, съдът е приел за установено съгласно извлечение от
сметка към 06.04.2022 г. и представени по делото фактури, съставени от ищеца, че
начислената цена на мрежови услуги за обект находящ се на адрес: село Д., Община
2
Габрово, абонатен № *** и клиентски номер *** за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г.
е в размер на 210.49 лева, съответно обезщетението за забава върху тази главница – 6.13
лева. Същото се установява и от назначената съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение е прието като обосновано и законосъобразно
По делото е прието заключение на СТЕ, съгласно което при начисляване на
фактурираните цени за процесния период за мрежови услуги като достъп до
разпределителната мрежа за заявена мощност са приложени утвърдените от КЕВР цени за
небитови клиенти. При извършената проверка, на вещото лице не е предоставено заявление
от ответницата за предоставяне на мощност, а за процесния период не е имало отчетена
електроенергия в обекта, като електромерът, въз основа на който е начислена
претендираната такса към датата на проверката е бил демонтиран. Към тази дата няма
монтиран електромер за трифазен ток, а монофазен електромер и на абоната не се начислява
такса за мрежови услуги.
При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не
е доказал, ответницата да има качеството потребител на електрическа енергия за стопански
нужди по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, респективно, че
между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на
електрическа енергия за стопански нужди.
С оглед на това, прилагайки неблагоприятните последици на неизпълнената
доказателствена тежест, съдът е приел, че ответницата не е потребител на електрическа
енергия за стопански нужди за процесния период, което означава, че между страните не
съществуват облигационни отношения с източник сключен договор за продажба на
електрическа енергия за стопански нужди, респективно няма как да съществува вземане за
предоставени в рамките на такъв договор мрежови услуги. Новият начин на калкулиране на
цената за достъп, която се начислява независимо дали в обекта е консумирана или не
електрическа енергия през съответния период, е приложим само за небитовите клиенти
(клиенти заявили използване на енергия за небитови нужди) на “Електроразпределение-
Север” АД. От представените фактури се установява, че за процесния период ответницата
изобщо не е потребявала електрическа енергия, съответно ищцовото дружество не е имало
основание да начислява цена за достъп на база предоставена мощност при положение, че в
обекта е потребявана единствено електрическа енергия за битови нужди. Отделно от това,
ищецът не е доказал и изпълнение на задължението си да достави мрежови услуги на
претендираната стойност. Представените данъчни фактури не представляват такова
доказателство, доколкото са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила относно отразеното като доставено количество
електроенергия и мрежови услуги.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно.
В първоинстанционното производство са изяснени всички фактически обстоятелства
от значение за решаването на спора. Същите не се оспорват и във въззивната жалба.
3
Спорният въпрос поставен от жалбоподателя е относно това дали ответницата има
качеството на не битов клиент по смисъла на параграф 1 т. 33а от ДР на ЗЕ.
Видно от събраните по делото доказателства за имота на ответницата в с. Д., общ.
Габрово в процесния период 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г. е имало монтиран трифазен
електромер, чиито показания са отчитани по абонатен № ***. За същия период за имота е
имало монтиран и монофазен електромер, отчитан по абонатен №***. За целия процесен
период в обекта е отчитана и заплащана консумация на електричество единствено от
монофазния електромер. От трифазния електромер е отчетено нулево потребление, но
съобразно утвърдената с решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. на абоната е начислена цена
на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”, за 39 кВт.
С изготвения доклад по делото и предвид заявеното оспорване от ответницата,
първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищеца доказването на съществуване на
договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия за не битови
нужди и предоставянето на мрежова услуга.
Доказателствената тежест не е изпълнена. Ищецът не е представил никакви
доказателства за това от страна на ответницата в качеството на небитов клиент да е
поискана услугата „достъп до електроразпределителната мрежа за 39 кВт”. От обясненията
на вещото лице дадени в съдебно заседание е видно, че и на него не е било представено
заявление за ползване на услугата. Обяснено му било, че това е станало преди 2005 година и
в ищцовото дружество не се съхраняват документите. Ответницата фигурира единствено в
системата на дружеството като не битов клиент за предоставена мощност от 39 кВт.
При тези обстоятелства първоинтанционният съд правилно е приел предявеният иск
по чл. 422 от ГПК за неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че едно лице фигурира в
електронните системи на ищеца като негов клиент не е достатъчно, за да се приеме, че е
налице сключен договор между тях, още повече при наличието на оспорване относно
съществуването на такъв от страна на клиента и липсата на потребление съгласно
отчетеното от СТИ, монтирано за имота му.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно.
За процесуално представителство във въззивната инстанция на ответницата по
жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 400.00 лева,
което е минималното възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1370/2022 г.
по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна,
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258 ДА
ЗАПЛАТИ на В. К. Д. - С., ЕГН **********, с адрес: село Д., община Габрово, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 400.00 (четиристотин) лева - разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5