№ 4709
гр. С., 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря С. СВ. Ц.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110164347 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 192,40 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за
застраховка „Г.”, за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение
на ответника, при управление на МПС след употреба на алкохол, чиято г. е
застрахована от ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело ... по описа на СРС, 67
състав. Претендират се и направените в заповедното и исковото
производството разноски.
Ищецът твърди, че на 21.10.2017 г. е реализирано ПТП, при което
ответникът Е. Г. С. - като водач на лек автомобил „Х.“ с рег.№ ., управлявайки
същия след употреба на алкохол, при навлизане в лентата за насрещно
движение се удря в лек автомобил „С.“ с рег.№ .. Във връзка с това деяние е
издаден Протокол за ПТП и на ответника е съставен А.. Ищецът се явява
застраховател на гражданската отговорност на ответника към момента на
произшествието, съответно е платил застрахователно обезщетение в размер
182,40 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 10 лева.
Ответникът Е. Г. С., представляван от особен представител адв. Ш.-., е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който заявява,
че не оспорва предявения иск. Прави признание на иска и на основание чл. 29,
ал. 5 ГПК искане за одобряване на признаването. Счита, че следва да бъде
приложен чл. 78, ал. 2 ГПК и прави искане за това.
В открито съдебно заседание ищецът моли за решение при признание
на иска.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Направеното от страна на особения представител на ответника
признание на иска представлява по същество процесуално действие, с което
ответната страна се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска
отговаря на действителното правно положение, което води до съвпадане на
правните твърдения на двете страни пред съда, за което съгласно чл. 34, ал. 3
ГПК се изисква изрично пълномощно. В настоящия случай намира
приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 ГПК – особеният представител може
да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото.
Съдът намира, че извършеното от страна на особения представител на
ответника признание на исковете следва да бъде одобрено, тъй като е в
интерес на ответника, като в същото време и признанието кореспондира със
събраните по делото доказателства, въз основа на които се установяват
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция -
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от действащ към момента на процесното събитие договор за застраховка „Г.“,
покриваща отговорността на ответника Е. Г. С., като водач на лек автомобил
„Х.“ с рег.№ ., застрахователно събитие, а именно настъпило ПТП на
21.10.2017 г., в гр. С., на ул. .. до .., виновен за което е ответникът по делото,
който е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата по
закон норма, механизма на настъпване на вредите, техният размер и причинно
– следствената връзка между деянието и вредите, както и изплащане на
застрахователното обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на
застраховател на виновния водач.
Съдът, като взе предвид, че признанието не противоречи на закона или
на добрите нрави, както и че не може да се приеме, че е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, на основание чл. 237 ГПК намира,
че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на
исковете.
По отговорността на страните за разноски:
Независимо от извършеното признание на исковата претенция и
искането за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът приема, че ответникът
дължи заплащане на разноските, направени от ищеца в производството в
пълен размер. Приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК изисква
кумулативно наличието на две предпоставки - признание на иска и
ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. В случая ответникът
е станал повод за образуване на делото. Ищецът своевременно е заявил
искане за присъждане, поради което следва да му бъде присъдена сумата от
75 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 525
2
лева за платена държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Е. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. .. ДЪЛЖИ НА З.. АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.., на основание чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ сумата 192,40 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка
„Г.”, за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на
ответника, при управление на МПС след употреба на алкохол, ведно със
законната лихва от 25.08.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.... по описа на Софийски районен
съд, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. С., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. .. ДА ЗАПЛАТИ на З.. АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С.., сумата 75 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 525 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3