Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 20.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4676 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
искове с правно основание чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му
права (ЗАПСП) и чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП.
Ищецът Ф. – сдружение с нестопанска цел, твърди да
му е възложено да представлява интересите на Х.А.С.Ф.– режисьор, Н.Д.Б.–
режисьор и Л.Е.З.П.– сценарист, членуващи в СГАЕ – испанско сдружение за
колективно управление на права. Твърди, че ответникът – „Б.М.Е.Б.“ ЕАД, преобразуван в хода на процеса чрез вливане в „М.“
ЕАД с последващо променено наименование „А.Б.“ ЕАД, е
разпространил програма „Diva Universal“ като е препредал по кабел включения в програмата
испански сериал със заглавие „Камериерка в Манхатън“ през периода 09.06.2014 –
13.06.2014 г., чиито автори са посочените вече режисьори и сценарист като в
рамките на същия период е имало и повторение. Твърди, че не е предоставял права
на ответника Излага довод, че предприятието, препредаващо произведението дължи
на авторите възнаграждение за осъщественото
препредаване. Претендира обезщетение в размер на 7500
лв. – по 500 лв. за всеки ден за всеки от авторите. Ищецът иска също така
ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два
всекидневника, в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие.
В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва ищецът да е носител на предявените права, съответно да е изключителен представител. Оспорва на твърдяните дати да е излъчван процесният филм, съответно да е препредавал произведението. Излага довод, че като кабелен оператор разпространява – пренася сигнала на програма, за които редакционна отговорност носят трети страни и не отговаря за съдържанието й.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. А. от САК, писмено конкретизира, че
процесните серии са били част от програмата Д.Ю.като за първоначалното й
излъчване са били предоставени авторски права, но не са предоставени права за
препредаване на аудиовизуалните произведения, включени в тази програма. поддържа исковете.
Процесуалният представител
на ответника – юрк. Д.-М., оспорва исковете. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди наведените в процеса
доводи с оглед събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът
намира следното:
По делото не се спори, че
Х.А.С.Ф.– режисьор, Н.Д.Б.– режисьор и Л.Е.З.П.–
сценарист са автори на епизодите от
сериал със заглавие „Камериерка в Манхатън“.
Ищецът е вписан в
регистъра на М.НА К.като организация за колективно управление на авторски права
за предаване и препредаване на филми по кабел. Считано от 1.06.1988 г. на С.Г.Д.А.и
Е. (SGAE) е
разрешено от М.НА К.в Испания да упражнява правата за управление на
интелектуалната собственост на авторите и техните правоимащи при условия,
предвидени в техните уставни разпоредби. Ищецът има сключен договор за взаимно
представителство с SGAE със седалище в Мадрид, Испания, като съгласно т. 6 от удостоверение,
налично по л. 24-26 от делото, е предоставило на Ф. управлението на права,
включващи препредаване на излъчвано произведение по кабел от организация,
различна от първоначалната. От SGAE е възложено на ищеца да представлява Х.А.С.Ф.– режисьор, Н.Д.Б.– режисьор и Л.Е.З.П.– сценарист, членове на SGAE, да управляват правата им като автори на сериала
със заглавие „Камериерка в Манхатън“.
От разпита на свид. А. се
установява, че през месец юни 2014 г. (за периода 09-13.06.2014 г., съгласно
отразеното в съставения акт № 4748 от 08.9.2014 г.) по кабелна мрежа на „Б.М.Б.“
е гледал телевизионния сериал „Камериерка в Манхатън“. В посочения период епизодите са излъчвани два пъти
дневно като видно от съставения акт за установяване на нарушение това е ставало
в часовия интеревал между 10:00 ч. и 11:00 ч. и между 16:00 ч. и 17:00 ч.
Телевизионният канал „Дива Юнивърсал“ бил включен в пакета, предлаган към този
период от праводателя на ответника. На монитора се виждало логото на
телевизионния канал.
От приложеното
удостоверение от Съвета за електронни медии се установява, че за периода 2011
г. – 2015 г. чуждестранна програма с наименование „Diva
Universal“ е разпространявана на
територията на Република България по кабелен път въз основа на договори,
сключени със Sparrowhawk International Channels Limited.
От първоначалното заключение
на вещото лице Д. се налага извод, че в конкретния случая липсват достатъчно
данни за размера на пропуснатите ползи, препятстващо прилагането както на
приходния, така и на метода на лицензионните такси. В допълнителното си
заключение вещото лице Д. определя относителния дял на един час от един
телевизионен канал, включен в пакета на праводателя на ответника на 499,33 лв.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 95 ЗАПСП
Законът свързва
материализирания в резултат на творческа дейност продукт в на изкуството с
изключително право на неговия създател да определи начина и условията за
използването на продукта. Реализацията на така утвърденото право се обезпечава
посредством задължението на всички останали правни субекти да зачитат
авторството и да се въздържат от действия, включени в обхвата на признатото
право без да са били предварително и изрично овластени да използват
произведението. Пренебрегването на това задължение съставлява нарушение,
ангажиращо отговорността на нарушителя да възмезди автора за претърпените вреди.
Отчитайки естеството на авторското право законът легитимира автора да получи и равностойността
на парична санкция, за накърненото авторско право.
Нормата на чл. 95в ЗАПСП
овластява ищеца като организация за колективно управление на права от свое име
да отстоява поверени им за управление чужди авторски права. Активната
процесуалноправна легитимация произтича от сключения договор без да е
необходимо непосредствено изследване обема на предоставените права. Установява
се, че ищецът има сключен договор с чуждестранна сродна организация, чиито
членове са и посочените автори. При тези обстоятелства съдът приема, че ищецът
е легитимиран да предяви за защита техните права.
Съгласно чл. 62 ал. 1 ЗАПСП сценаристът и режисьорът притежават авторски права върху създадения филм.
По изричен текст на закона – чл. 18 ал. 2 т. 5 ЗАПСП препредаването на аудио-визуално
произведение е проявна форма на използването му. Съгласно чл. 18 ал. 1 ЗАПСП
авторите имат изключително право да използват произведението си, поради което и
препредаването изисква изрично разрешение. По делото нито се твърди, нито се
установява такова да е дадено.
Ответникът оспорва да
носи отговорност за нарушените авторски права с довод, че разпространява чужда
програма и не носи отговорност за съдържанието й. Съгласно чл. 95 ал. 1 ЗАПСП
отговорен за възмездяване на автора за неправомерно използваното му
произведение е нарушителят, а по силата на чл. 95г ЗАПСП и юридическото лице,
чийто законен представител, служител или привлечени от него лица виновно са
извършили нарушението. Законът не дефинира изрично термина препредаване, но е дефинирано понятието съобщаване на публиката. Доколкото използването на произведението
предполага възпроизвеждане на произведението по начин, позволяващ възприемане
на съдържанието му, настоящият състав приема, че препредаване по смисъла на
закона е всяка форма на възпроизвеждане на аудио-визуалното произведение след
първоначалното свеждане до знанието на публиката. Понеже предприятията осъществяващи обществени електронни съобщителни
услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или
чуждестранни радио- или телевизионни програми осъществяват този резултат и доколкото го осъществяват
по занятие и очевидно с цел печалба, законът изрично ги определя като
ползватели на произведения – арг. от § 2 т. 6 ДРЗАПСП. По делото не се твърди, а и не се установява
авторите да са разрешили препредаването.
Не се установява и възпроизвежданите
сериали да почиват на предоставено право на препредаване при условията на чл.
21 ал. 5 ЗАПСП.
Не се твърди в процеса и
съответно не се установява авторите да са се разпоредили с правото си да
разрешават препредаване в полза на продуцентите на филма, нито те от своя
страна да са предоставил права за препредаване на произведението. Освен това,
по аргумент и от чл. 21 ал. 3 ЗАПСП дори правата по препредаване да са били
отстъпени от продуцент на филма, предприятието, предоставящо обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, което препредава това произведение, дължи на
автора възнаграждение отделно от всяко друго. Следващата алинея регламентира и реда за упражняване на
признатото право на възнаграждение – чрез споразумение с организация за
колективно управление на права. Ищецът оспорва такова да е налице като нито праводателят
на ответника в отговора по исковата молба, нито ответникът в рамките на
съдебното дирене твърди обратното.
След като
правото за препредаване на аудио-визуалното произведение не е учредено от
авторите като негови титуляри нито пряко, нито косвено, осъщественото
препредаване съставлява нарушение по смисъла на чл. 95 ал. 1 ЗАПСП.
За разлика от авторското
право, чийто абсолютен характер ангажира всички останали да го зачитат, фактът
на нарушение с произтичащата от него отговорност обвързва единствено правния
субект, увредил законния интерес на автора било пряко, било опосредено чрез
лица, на които е възложил вредоносната работа. Ето защо за ангажиране
отговорността за обезвреда определящи се явяват обстоятелствата, при които е
предприето препредаването. Понеже нарушението предполага пренебрегнато авторско
право, отговорността носи правният субект, контролиращ решението за
оповестяване на произведението. Освен, че въведеното в тази насока възражение с
отговора по исковата молба не се поддържа в рамките на съдебното дирене, не се
установява предаването на телевизионния канал да е възложено на праводателя на ответника
от дружеството, разпространяващо програмата „Diva
Universal“. При положение, че
предаваният сингал по кабел не почива на поето задължение към трето на спора
лице за праводателя на ответника, а по силата на универсалното правоприемство и
за ответника възниква отговорността да възмезди авторите.
Както е указано и с
доклада по делото законът установява механизъм за формиране размера на
обезщетението. Освен типичната за обезщетението възмездителна функция,
обуславяща отстраняване на причинена вреда за автора –в случая, пропуснатата сигурна
възможност за увеличаването му, нормата на чл. 95 ал. 4 ЗАПСП изрично придава
на обезщетението превантивен ефект, типичен за санкционната функция. Следователно
справедливото обезщетение следва да отчита както непосредствения интерес за
авторите да получат възнаграждението си, така и обществения интерес от
безусловно зачитане на авторското право. Ако частния интерес за авторите би бил
съизмерим с разумно предполагаемото възнаграждение при предварително сключено
споразумение – лицензионен метод, сам по себе си този елемент не е достатъчен,
за да определи размера на дължимото обезщетение.
По делото не се твърдят
обстоятелства, обосноваващи произтекли от нарушението неимуществени вреди за
авторите, поради което този показател за остойностяване на справедливото
обезщетение е неприложим.
Нормата на чл. 95 ал. 3 ЗАПСП изрично визира като показател за остойностяване на справедливото
обезщетение реализираният приход от нарушителя. Вещото лице сочи, че липсват
обективни данни, позволяващи еднозначен извод за реализирания приход в резултат
на използваното произведение. Използваният от вещото лице подход макар и
математически обоснован, не дава основание за еднозначна оценка на този
показател.
При тези съображения
съдът приема за налична хипотезата на чл. 95а ал. 1 т. 1 ЗАПСП, определяща
минимален размер на обезщетението от 500 лв. При очертаното вече съдържание на
нарушението всяка визуализация на обособена част от аудио-визуалното
произведение съставлява самостоятелен акт, обосноваващ и отделно основание за
отговорност. Макар и творческия продукт да придобива представлява интерес в
неговата цялост, всеки от авторите има самостоятелно право. С други думи,
защитата не се следва за произведението, а за лицата, титуляри на
пренебрегнатото авторско право. Нормативно предписаната долна граница на на
обезщетението ангажира съда да третира сумата от 500 лв. като безусловно
утвърден минимален размер на справедливо обезщетение за всеки автор. Съдът е
обвързан от предявения в случая размер, който се включва в дължимия от по 5000
лв. на автор. Ето защо предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗЗАПСП
Ефективната защита на авторското право предпоставя и възможност за
огласяване на установеното нарушение. При достигнатия извод за нарушени права
основателна се явява и така предявената претенция.
Законът предписва реда, по който следва да бъде разгласено – чрез публикация в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Настоящият състав приема, че в контекста на изпълняемостта на така предписаното задължение следва да държи сметка за предписаните в процесуалния закон изпълнителни способи. Доколкото реализацията на дължимото поведение предполага осъществено действие, настоящият състав приема за пряко ангажиран да го предприеме ответникът. Законът изрично предписва и това да стане за негова сметка, а средството за принудителната му реализация е обезпечено с нормата на чл. 526 ГПК.
По разноските
Отговорността за разноски
в съдебния процес почива на правилото, че който необосновано от правна гледна
точка е станал причина да бъдат направени разноски в съдебно производство,
дължи да ги възстанови. При установения изход от спора, утвърждаващ
поддържаната от ищеца теза по спора, ответникът дължи да му възстанови
направените и доказани в процеса разноски – заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и за един адвокат. Заплатената такса за съдебно
удостоверение не касае провокиран от ответника спор, поради което няма причина
тази разход да бъде възлаган в негова тежест.
Законът третира адвокатската защита като гаранция
за обезпечаване на справедлив процес и логично повелява направените в тази
насока разноски да бъдат възстановени при утвърждаване на поддържаната позиция
по спора. За разлика от съдопроизводствените разходи обаче, чийто размер бива
определен било от закона, било от съда, размерът на адвокатското възнаграждение
зависи изключително от избора на конкретен адвокат. В тази насока и съответно
на утвърдената граница на
отговорността за обезвреда – пряката причинно-следствена връзка между укоримо
поведение и претърпяна вреда нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да редуцира размера на този разход до разумно обоснования предвид особеностите на конкретния случай. Именно защото необходимо
присъщият разход цели да обезпечи участието на лице, притежаващо призната по
установения ред квалификация, настоящият състав приема за основа при преценката
си минималният размер на възнаграждението, възприет от адвокатската гилдия. Тъй
като самият процесуален закон придава правно значение единствено на правната и
фактическа сложност на делото, без правно значение остава личността на
адвоката. При положение, че конкретно договореният по-висок размер на
възнаграждението по изложените вече съображения по необходимост произтича от
личността на адвоката, регламентираното изключение от § 2 на Наредба № 1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения (Наредбата) се явява в
противоречие на закона.
Настоящият състав приема за меродавен в тази насока естеството на
предявения за защита интерес. Предявеният неоценяем иск не обосновава разлика в
предмета на изследване, осмисляща и самостойното му значение при определяне на
минималното възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
при предявения иск за обезщетение възлиза на 705 лв. По аргумент от противното
на чл. 7 ал. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се налага извод, че определеният размер отчита ангажимента на
адвоката при участие в съдебно производство, приключило в две съдебни
заседания. В случая се установява, че по делото са проведени 4 заседания. Това
само по себе си обосновава утежнение от фактическа страна при предписан
минимален размер на възнаграждение за адвокат от по 100 лв. на всяко
допълнително заседание. Следователно, минималния размер на адвокатското
възнаграждение за конкретното производство възлиза на 905 лв.
Настоящият състав приема, че преценката за правната сложност на спора дължи
да извърши с оглед спицификата на спора спрямо защитаваната страна. Без
значение в тази насока остава затруднението за привлечения адвокат. Предявената
претенция е израз на типична за ищеца дейност, поради което няма основание за
извод, че естеството на спора е провокирало усложнение от правна гледна точка.
Ако установените правила гарантира доход, позволяваща на упражняващия
свободната професия на адвокат да поддържа квалификацията си и в крайна сметка
да осигури качествена услуга, задължението за начисляване на ДДС произтича от
нарочна регистрация. От тази гледна точка предпочитанието на страната да
ангажира регистриран адвокат обуславя и допълнително начисления разход като
пряка последица от неговия избор. Нито се твърди, нито се установява да е
търсил и съответно да е срещнал затруднение да намери квалифициран адвокат в
материята на авторското право. Ето защо няма разумна причина ответникът да бъде
държан отговорен за последиците от направения от ищеца избор, обосноваващо и
основателност на противопоставеното възражение за прекомерност.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Сдружение „Ф.“, БУЛСТАТ ******** с
адрес по делото: гр. София, ул. „********2 както следва:
1.
на основание чл. 95 ЗАПСП сумата от 7500,00 лева – обезщетение за нарушено
на авторско право на Х.А.С.Ф.– режисьор, Н.Д.Б.– режисьор и Л.Е.З.П.– сценарист,
поради извършено препредаване от „Б.М.Е.Б.“ ЕАД на част от сериала „Камериерка
в Манхатън“ през периода 09.06.2014 г. – 13.06.2014 г. без предоставено право
2.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 1565,00 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.
95б ал. 1 т. 6 ЗЗАПСП „А.Б.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** да
публикува диспозитива на решението в два всекидневника – в-к „24 часа“ и в-к
„Дневник“ и чрез „Българска национална телевизия“ в часовия диапазон 20:00 –
22:00 ч.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия: