№ 114
гр. ****, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “Енерго-Про
Продажби” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, бул. „Владислав Варненчик“ 258, ***** Тауърс - Г срещу Р. Н. В. с
ЕГН **********, с адрес в гр. *****, бул. ******.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу Р. Н. В. с ЕГН **********, с
адрес в гр. *****, бул. ****** за сумата от 385,55 лева - главница за незаплатена цена на
мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност,
съгласно фактури подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, както и за сумата от 18.83 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 21.07.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението. Дължимите суми по заявлението и описаните фактури били
начислени на клиентски №********** за обект находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст „*****
с абонатен номер ********** и обект с абонатен номер ********** находящ се в гр. *****,
кв. ****, м-ст „*****.
По заявлението било образувано ч.гр.д № №1070/2021г, по описа на PC гр. ****, по
което била издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите по заявлението.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за
1
изпълнение, което обосновавало правния интерес на дружеството от подаване на настоящия
иск в 1-месечния срок указан от съда.
Твърди се, че ответницата била собственик на обект находящ се в гр. *****, кв. ****,
м-ст „***** с абонатен номер ********** и обект с абонатен номер ********** находящ се
в гр. *****, кв. ****, м-ст ****. Този обект бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север” АД при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 39,00 кВт. Същата била определена на база
МАП ЗхбЗА - 39 кв., като електромера на това МП бил демонтиран на 13.05.2021 г. За
абонатен номер ********** била определена на база консумация - 6 кв.
Поради това между страните в настоящото производство съществувало облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия като ответницата била небитов клиент, по
смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ, защото стопанисвала обект с търговско предназначение
като извършвала дейност посредством ЕТ „СТЕВИ-Р.В.”, с ЕИК *********.
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали на „Енерго Про Продажби”
АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и
достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.
Поради това, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, фактурирал за
периода на потребление суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност.
Твърди се, че през периода обхванат от горепосочените фактури съществувало
непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по
осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел.
енергия при общи условия на горепосочения обект на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен
снабдител, каквото било и „Енерго Про Продажби” АД, осигурявало снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия.
Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти ставало по регулирани от
КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал.
1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
На основание чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да заплащат на крайния
снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за
съответния ценови период, като тези цени се определяли от ДКЕВР КЕВР.
С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ била
определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители -
2
абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/, която важала и
за процесния период и се дължала за всеки ден, през който продължава присъединяването,
независимо от количеството потребена електрическа енергия, тъй като то било за небитови
нужди.
Цената за достъп се заплащала за поддържането на мрежата и принципната готовност
за престиране на електрическа енергия.
Всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжката на резервирания от него
капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на
присъединяване към мрежата.
Цената за достъп до разпределителната мрежа не зависила от ползваното количество
електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност,
независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не.
Затова в процесиите фактури не била начислена стойност на потребена ел. енергия,
тъй като такава нямало, но била начислена сума за осъществен достъп до разпределителната
мрежа при резервирана мощност от капацитета й.
Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след
присъединяването към електроразпределителната мрежа можело да настъпи само при
прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа.
В случая ищецът предоставял до обект с абонатен номер ********** и обект с
абонатен номер ********** ел. енергия за небитови нужди и облигационните
правоотношения не били прекъснати, като за процесния период не била потребявана ел.
енергия и не била начислявана във фактурите.
Поради това стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа
начислена с фактури №**********/11.08.2020г. на стойност 34,37 лева;
№**********/10.09.2020г. на стойност 34.37 лева; №**********/08.10.2020г. на стойност
33,26 е дължима от ответника - собственик на обекта и ползвател на услугата по достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период.
Основание за издаване на фактура №**********/10.11.2020г. на стойност 34,37 лева;
фактура №**********/10.12.2020г. на стойност 33,26 лева; фактура
№**********/08.01.2021 г. на стойност 34.37 лева; фактура №**********/10.02.2021г. на
стойност 34,37 лева; фактура №**********/10.03.2021г. на стойност 31,04 лева; фактура
№**********/12.04.2021г. на стойност 34.37 лева; фактура №**********/10.05.2021 г. на
стойност 33,26 лева; фактура №03083 15641 /18.05.2021 г. на стойност 12.49 лева; фактура
№**********/09.06.2021г. на стойност 4.58 лева; фактура №**********/09.07.2021 г. на
стойност 4,44 лева и претендиране заплащане на суми във връзка с тях било , че за
посочения период ищцовото дружество действало в качеството си на търговец, като
съществуващото правоотношение между страните било регулирано от разпоредбите на § 15
на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.).
3
Ответникът нямал сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020г., нито към настоящия момент.
Не бил налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.).
Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020г. обектът с абонатен номер
********** и обект с абонатен номер ********** служебно преминавал от "Енерго-Про
Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-
Про Продажби“ АД, в качеството му на Търговец на свободен пазар.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец,
който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови
оператор.
За периода на процесиите фактури не били начислявани дължими суми за потребена
енергия, а само дължима сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната
мрежа", изчислена на база предоставена мощност -39,00 кВт за абонатен №********** и
6,00 кВт за обект с абонатен №**********.
Твърди се, че ответницата не била заплатила горепосочените суми, изпаднала в
забава за заплащането им, поради което върху тях била начислена мораторна лихва на
основание чл.38 ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.
Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца заплащане на сумата в размер на 358,55 лева, представляваща сбор от
главници по фактури №**********/11.08.2020г. на стойност 34,37 лева;
№**********/10.09.2020г. на стойност 34.37 лева; №**********/08.10.2020г. на стойност
33,26 лева ; фактура №**********/10.1 1.2020г. на стойност 34,37 лева; фактура
№**********/10.12.2020г. на стойност 33,26 лева; фактура №**********/08.01,2021 г. на
стойност 34,37 лева; фактура №**********/10.02.2021г. на стойност 34.37 лева; фактура
№********* 5/10.03.2021г. на стойност 31,04 лева; фактура №**********/12.04.2021г. на
стойност 34,37 лева; фактура №**********/10.05.2021г. на стойност 33,26 лева; фактура
№**********/18.05.2021г. на стойност 12.49 лева; фактура №**********/09.06.2021г. на
стойност 4,58 лева; фактура №**********/09.07.2021 г. на стойност 4,44 лева. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 18,83 лв., представляваща сбора
от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от
счетоводните документи до 21.07.2021 г.
Иска се присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски,
включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Процесната
4
сума за ел.енергия не била консумирана от ответника Р. Н. В., тъй като с договор за
продажба на търговско предприятие от 26.08.2016г. горепосочените обекти били
прехвърлени от ЕТ „Стеви Р.В.“ЕИК ********* на „Тренсбилдинг“ ЕООД с ЕИК
*********. Обектите представлявали магазин за хранителни стоки - временна постройка
изградени на общинска земя. Собственик и ползвател на ел.енергия след 26.08.2016г. бил
ЕООД „Трейсбилдинг“ с управител и едноличен собственик на капитала С.М..
Твърди, че на този адрес не била употребена от ответницата ел.енергия в количество,
което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени на ел.енергия.
Претендираните суми били само за достъп до разпределителна мрежа на база предоставена
мощност, от което се правило извод, че в обектите не била използвана ел.енергия. Ищецът е
следвало да прекъсне доставянето на ел.енергия след като за такъв дълъг период от време
обекта не е ползван и суми не са заплащани.
Иска да бъде установено, че ответницата не дължи претендираните суми.
В проведеното открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца
моли за уважаване на предявените искове като поддържа съображенията си, изложени в
исковата молба. Ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото доказателства: Фактура № **********/11.08.2020г.;
Приложение А към ф-ра № **********/11.08.2020г.; Фактура № **********/10.09.2020г.;
Приложение А към ф-ра № **********/10.09.2020г.; Фактура № **********/08.10.2020г.;
Приложение А към ф-ра № **********/08.10.2020г.; Фактура № **********/10.11.2020г.;
Приложение А към ф-ра № **********/10.11.2020г.; Фактура № **********/10.12.2020г.;
Приложение А към ф-ра № **********/10.12.2020г.; Фактура № **********/08.01.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/08.01.2021г.; Фактура № **********/10.02.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/10.02.2021г.; Фактура № **********/10.03.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/10.03.2021г.; Фактура № **********/12.04.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/12.04.2021г.; Фактура № **********/10.05.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/10.05.2021г.; Фактура № **********/18.05.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/18.05.2021г.; Фактура № **********/09.06.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/09.06.2021г.; Фактура № **********/09.07.2021г.;
Приложение А към ф-ра № **********/09.07.2021г.; Справка за потребление през
последните 12/24/36 м., към дата 06.10.2021г. за клиентски № **********,; Извлечения за
фактури и плащания за период към дата 05.10.2021г. за клиентски № **********/от стр. 41
до стр.52 по делото се установява, че страните по настоящото производство са били
обвързани от договор при общи условия за снабдяване и разпределение на ел.енергия за
обект на потребление, на клиентски №********** за обект находящ се в гр. *****, кв. ****,
м-ст „***** с абонатен номер ********** и обект с абонатен номер ********** находящ се
в гр. *****, кв. ****, м-ст „***** със задължено лице ЕТ „Стеви-Р.В.“.
5
Ищецът е издал на ЕТ „Стеви-Р.В.“ следните фактури №**********/11.08.2020г. на
стойност 34,37 лева; №**********/10.09.2020г. на стойност 34.37 лева;
№**********/08.10.2020г. на стойност 33,26 лева ; фактура №**********/10.11.2020г. на
стойност 34,37 лева; фактура №**********/10.12.2020г. на стойност 33,26 лева; фактура
№**********/08.01.2021г. на стойност 34,37 лева; фактура №**********/10.02.2021г. на
стойност 34.37 лева; фактура №**********/10.03.2021г. на стойност 31,04 лева; фактура
№**********/12.04.2021г. на стойност 34,37 лева; фактура №**********/10.05.2021г. на
стойност 33,26 лева; фактура №**********/18.05.2021г. на стойност 12.49 лева; фактура
№**********/09.06.2021г. на стойност 4,58 лева; фактура №**********/09.07.2021 г. на
стойност 4,44 лева, които са за такса за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставената мощност. За периода, за който са издавани фактурите 11.08.2020г. –
09.07.2021г. няма изразходвана електроенергия в обекта на отчитане на клиентски
№********** за обект, находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст „***** с абонатен номер
********** и обект с абонатен номер ********** находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст
„*****. Сумите по фактурите не са заплатени.
От договор за продажба на търговско предприятие от 26.08.2016г. с нотариална
заверка на подписите се установява, че на 26.08.2016г. е сключен договор за продажба на
търговско предприятие между ЕТ „Стеви Р.В.“ ЕИК ********* и „Трейсбилдинг БГ“ ЕООД
с ЕИК *********. По силата на договора ЕТ „Стеви Р.В.“ ЕИК ********* продава на
„Трейсбилдинг БГ“ ЕООД търговското предприятие с фирма ЕТ „Стеви Р.В.“ като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения и всички неови активи и пасиви.
Владението върху търговското предприятие се предава в деня на подписване на договора.
От ч. гр. д. № 11709/21г. по описа на РС *****, гр.д. № 1070/2021г. по описа на РС
**** се установява, че на 11.08.2021г. ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410
ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 727/02.09.2021г. по ч.гр.д.1070/2021г. на РС **** по цялото направено
искане в заявлението, за следните суми 358,55 лв.(триста петдесет и осем лева и 55 ст.)
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури издадени за период от
11.08.2020 г. до 09.07.2021 г., с период на потребление от 01.07.2020 до 30.06.2021 г. за
обект с абонатни номера ********** с адрес: кв. ****, м-ст *** и ********** с адрес кв.
****, *****, с клиентски № **********; 18,83 лв. (осемнадесет лева и 83 ст.)
представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 21.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
11.08.2021 г., до окончателното погасяване на задължението; както и сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева) представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса – 25 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП. В законоустановения срок против
издадената заповед е постъпило възражение от ответникът, като в законоустановеният срок
ищецът е подал иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като
6
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане
да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът
дължи на ищеца сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 727/02.09.2021г., издадена по ч.гр.д.1070/2021г. на РС **** а именно 358,55 лв.
(триста петдесет и осем лева и 55 ст.) представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактури издадени за период от 11.08.2020 г. до 09.07.2021 г., с период на потребление от
01.07.2020 до 30.06.2021 г. за обект с абонатни номера ********** с адрес: кв. ****, м-ст ***
и ********** с адрес кв. ****, *****, с клиентски № **********; 18,83 лв. (осемнадесет
лева и 83 ст.) представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 21.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 11.08.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
Искът по чл.422 ГПК е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение. че е между страните.
Ищецът следва да докаже, че на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже,
че страните се намират в облигационни отношения при действието на Общи Условия за
продажба и доставка на електроенергия на обекта на потребление собственост на
ответницата, находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст „***** с абонатен номер ********** и
обект с абонатен номер ********** находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст ****, че
ответницата има качеството на небитов потребител по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ и
упражнява дейност в обекта на доставка като ЕТ „Стеви Р.В.“, че е собственик на обекта на
доставка на електроенергия, че е изпълнил задълженията си по облигационната връзка като
е осигурил достъп до разпределителната мрежа на обекта на потребление на ответницата, че
има качеството на търговец на електроенергия и на основание § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ е
начислило на ответницата суми за достъп до разпределителната мрежа след 01.10.2020г.
Ответникът следва да установи, че на 26.08.2016г. обектите на потребление,
находящи се в гр. *****, кв. ****, м-ст „***** с абонатен номер ********** и обект с
абонатен номер ********** находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст **** са прехвърлени от
ЕТ „Стеви Р.В.“ на „Трейсбилдинг БГ“ ЕООД, че техен собственик и ползвател на
ел.енергия след 26.08.2016г. е „Трейсбилдинг БГ“ ЕООД.
По смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "Небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за небитови нужди.
На основание чл. 29, ал.2 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите,
„Клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени
от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор.“
На основание чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа
7
енергия клиентите заплащат сумите за достъп на енергийното предприятие - краен
снабдител, който в случая е ищеца.
Между страните няма спор, а и се доказа от събраните по делото доказателства, че
ищцовото дружество предоставя достъп до електрическа енергия до процесните обекти на
потребление, няма спор, че то има право да начислява суми за достъп до електрическа
енергия, няма спор и по отношение на размера на начислените суми, няма спор, че през
периода, през който са издавани процесните фактури 11.08.2020г. – 09.07.2021г. няма
изразходвана електроенергия в обекта на отчитане на клиентски №********** за обект
находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст „***** с абонатен номер ********** и обект с
абонатен номер ********** находящ се в гр. *****, кв. ****, м-ст „*****. От писмените
доказателства по делото се установи, че претендираните сумите по фактурите не са
заплатени.
Спорът между страните е дали ответницата има качеството на клиент на ищеца за
купуване на електрическа енергия за процесните обекти на потребление.
От договор за продажба на търговско предприятие се доказа, че на 26.08.2016г. ЕТ
„Стеви Р.В.“, на която са издавани процесните фактури е продал на „Трейсбилдинг БГ“
ЕООД търговското предприятие представляващо с фирма ЕТ „Стеви Р.В.“ като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения, всички активи и пасиви. След извършената
продажба на търговското предприятие ответницата няма качеството на небитов клиент на
ищеца, тъй като за процесните обекти на потребление тя не закупува електрическа енергия.
Качеството на небито клиент след извършената продажба има новия собственик на
търговското предприятие „Трейсбилдинг БГ“ ЕООД. Поради това през периода на издаване
на процесните фактури 11.08.2020г. – 09.07.2021г. ответницата не е била клиент на
ищцовото дружество за процесните обекти на потребление, съответно начислената такса за
достъп не се дължи от нея. Поради това предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не му се дължат.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
415 ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. *****, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „*****-тауърс-Г” иск за
приемане за установено, че между „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК ********* и Р. Н. В. с
ЕГН **********, с адрес в гр. *****, бул. ****** съществува паричното вземане, за което
по ч.гр.д. № 1070/2021г. по описа на РС **** в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 727/02.09.2021г., за следните суми: 358,55 лв.(триста петдесет и осем лева и
55 ст.) представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури
№**********/11.08.2020г., №**********/08.10.2020г., фактура №**********/10.11.2020г.,
8
№**********/10.12.2020г., фактура №**********/08.01.2021г., фактура
№**********/10.02.2021г., фактура №**********/10.03.2021г., фактура
№**********/12.04.2021г., фактура №**********/10.05.2021г., фактура
№**********/18.05.2021г., фактура №**********/09.06.2021г., фактура
№**********/09.07.2021г., издадени за период от 11.08.2020 г. до 09.07.2021 г., с период на
потребление от 01.07.2020 до 30.06.2021 г. за обект с абонатни номера ********** с адрес:
кв. ****, м-ст *** и ********** с адрес кв. ****, *****, с клиентски № **********; 18,83 лв.
(осемнадесет лева и 83 ст.) представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2020 г. до
21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда 11.08.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
9