Р Е Ш Е Н И Е
№885/9.11.2020г.
гр.
Пазарджик, 09.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 381 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и е образувано по жалба на Г.А.К. *** против Заповед № 280 от 12.02.2020 г.,
издадена от кмета на Община Пазарджик,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Масивна
сграда - павилион/търговски обект“, попадащ върху улица с о.т.о.т.1916а-1916б
/публична общинска собственост/ в квартал 301 по плана на гр. Пазарджик,
извършен от Г.А.К..
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая от страна на административния орган. Посочено е, че процесният строеж
е изграден около 1973-1974 г. от бащата на жалбоподателя и от брат
му П. К. на 06.06.2010 г., като не
е собственост на жалбоподателя. Освен това не представлявал обект с
търговско предназначение. Счита, че не са уведомени за производството
заинтересованите лица – наследници на баща му. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалните си представители поддържат така
подадената жалба. Ангажират писмени и гласни доказателства. Молят да се отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски, като представят
списък.
Ответникът по жалбата -
кмет на Община Пазарджик,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, тъй като безспорно е
установено, че е налице незаконен строеж. Претендира заплащането на сторените
по делото разноски.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпила в Община
Пазарджик жалба с вх. № 44-4824/04.12.2019 г. от Б. Г. А.ов, е извършена
проверка на място и по документи от служители на Община Пазарджик, между които
свидетелките В.И. и Г.Д., на строеж: „Масивна страда - павилион/търговски
обект“ пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1/2003
г. за номенклатурата на видовете строежи, попадаща изцяло върху улица с о.т.о.т
1916а-1916б /публична общинска собственост/ в квартал 301 по плана на гр. Пазарджик,
за което е съставен констативен акт № 2/08.01.2020 г. Собственик на имота,
представляващ улица с о.т.о.т. 122-114 по плана на го. Пазарджик /публична
общинска собственост/ е Община Пазарджик. Видно от съставения констативен акт,
строежът представлявал: Масивна сграда - павилион, изпълнена пред имот с
идентификатор 55155.502.1056 по КККР гр.Пазарджик, участващ в УПИ XI-1057,
изпълнена изцяло върху улица с о.т.о.т.1916а-1916б /публична общинска
собственост/ с размери 6,20 м/2,10 м и височина h=2,10 м. Сградата била
изпълнена от стоманобетонова носеща конструкция: колони, плоча и тухлена зидария
върху ивични бетонови основи. Достъпа до сградата е осигурен от север т.е.
откъм УПИ X- 1056 - собственост на Община Пазарджик, с отстъпено право на
собственост на А. К. А. - покойник. Към момента сградата се ползвала като
склад, захранена била с електричество. По данни на присъстващи лица на място служителите
на Община Пазарджик - свидетелките В.И. и Г.Д. – приели, че извършител на
строежа е жалбоподателят, който е един от наследниците на А. К. А.. За строежа
няма издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Община Пазарджик. Те
приели, че строителството е извършено през 2012 г. по информация на присъстващи
лица и за него са неприложими разпоредбите на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127,
ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ като търпим строеж. Съгласно установеното с
констативния акт и видно от събраните по преписката доказателства при
изпълнение на строителството на обекта са извършени нарушения на: чл. 148 от ЗУТ - без разрешение за строеж и одобрени проекти, чл.182, ап.1 от ЗУТ - в чужд
имот без учредено право на строеж. Със съставения констативен акт е сложено
начало на административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на
незаконния строеж. Констативният акт е съобщен на заинтересованите лица по реда
на 5 4 от ДР на ЗУТ на 08.01.2020 г. Видно от констативен протокол от
24.01.2020 г. в законоустановения срок в Община Пазарджик не е постъпило
възражение от Г.А.К. срещу констативен акт № 2 от 08.01.2020 год. Като приел,
че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ, кметът на Община Пазарджик на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ
във връзка с чл.225, ал.2, т,1 и т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е издал оспорената
заповед, с която е наредено премахването на посочения по-горе строеж. Заповедта
е редовно съобщена на жалбоподателя, като в законоустановения 14-дневен срок
същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
За изясняване на значимите за
спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е неоспорено от страните. Съдът намира заключението за компетентно
изготвено, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси, поради
което съдът го кредитира изцяло. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
констатирало, че процесната сграда е изпълнена в по-голямата си част в улица „Чинар”
- с осови точки 1916а, 19166 и малка част в УПИ Х-1056 в кв.301, по действащия
регулационен план на гр. Пазарджик, идентичен с имот с идентификатор
55155.502.1056 по кадастралната карта (КК) на града. Състои се от две части: западна
и източна, с различно предназначение и функции. Западната част е търговски
обект, с поставено гише за продажба на фасадата откъм улицата, който в
настоящия момент не функционира. Източната част е склад с тоалетна. Входовете
на процесната сграда са от страната на имот № 1056. Процесната сграда е
монолитна - видима е покривната стоманобетонова плоча. Размерите ѝ са
6.20 м/2.30 м (средна ширина); височината ѝ над терена е 2.20 м, в т.ч.
дебелината на покривната плоча; площта ѝ е 14 m2, от която около 10 m2 -
в улицата, предвидена с регулационния план и около 4 m2 в имот с идентификатор
55155.502.1056 по КК, отговарящ на парцела по действащата регулация. В имота с
идентификатор 55155.502.1056 освен процесната сграда имало още четири сгради,
които са жилищни. За първи път в кадастралната карта, одобрена през 2008 г., е
заснета само западната част на сградата, която е търговски обект, като сграда с
идентификатор 55155.502.1056.7 - селскостопанска сграда, със застроена площ 7
m2.
По делото са разпитани като
свидетели освен двете служителки на Община Пазарджик и лицата А. А.ов К. и Р.
А. А. – съответно брат и сестра на жалбоподателя. В отговор на поставените му
въпроси свидетелят А. А. К. заяви пред съда, че постройката е построена преди
17-18 до 20 години назад във времето от него и починалия му брат П.. Ползвали я
като тоалетна и дърварник. В тази насока са и показанията на А., която обаче
твърди, че постройките са построени преди около 25 години.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, в съответствие с материалноправните разпоредби. Заповедта е издадена на
основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1,
т. 8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването ѝ се предхожда от
съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната
процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен
на заинтересованите страни по реда на § 4 от ДР на ЗУТ чрез залепянето му на
процесната сграда, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в тази насока.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. В случая съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в
установената от закона писмена форма.
Безспорно по делото се установи,
че процесната постройка е изпълнена в едната си част в периода преди 2008 г. В
тази насока е заключението на вещото лице. Експертът сочи, че за първи път в
кадастралната карта, одобрена през 2008 г., е заснета само западната част на
сградата, която е търговски обект, като сграда с идентификатор 55155.502.1056.7
- селскостопанска сграда, със застроена площ 7 m2. От разпитаните в хода на делото свидетели Асен
А.ов К. и Р. А. А. се установи, че тази постройка от 7 км.м. е построена от
техния починал брат П. А.. Следователно другата част от постройката е построена
едва след 2008 г., поради което категорично не се касае за търпим строеж в тази
ѝ част. В жалбата се твърди, че това е станало през 2010 г.
Спорен е въпросът дали строежът от
7 кв.м. част от цялата процесна постройка е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, както и на §127 ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ и отговаря ли на условията,
установени в закона за търпимост и забрана за премахване. Ответникът е приел,
че за посочения строеж са неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
както и на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ за търпимост. С оглед данните по делото
категорично не може да се приеме посоченото в жалбата, че постройката е
изградена през 1973-74 г. Не се събраха подобни доказателства. Очевидно е, че в
случая няма как да се говори за търпим строеж съгласно § 16 от ДР на ЗУТ, който
касае строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа. Съгласно
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. От текста следва,
че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки - да е изграден до 31 март 2001 г. и да е бил допустим по
действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при
липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана
за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по
премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и
доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства
независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост.
Задължението е както за органите на общината, така и за съда. В конкретния случай от приетата по делото
експертиза и събраните гласни и писмени доказателства не се установи, че процесният
строеж е търпим. Нещо повече – установи се, че дори реално е изграден след
31.03.2001 г. В тази насока бяха първоначалните показания на свидетеля Асен А.ов
К., който заяви, че строежът е извършен „преди 17-18 години“, а едва след
допълнителни въпроси от процесуалните представители на жалбоподателя добави –
„до 20 години“. Нещо повече - процесният строеж и не отговаря на действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време
на извършването му. Процесният строеж е извършен в чужд имот, публична общинска
собственост, изпълнена е в по-голямата си част в улица „Чинар” - с осови точки
1916а, 19166 и малка част в УПИ Х-1056 в кв.301, по действащия регулационен
план на гр. Пазарджик, идентичен с имот с идентификатор 55155.502.1056 по
кадастралната карта (КК) на града.
С оглед изложеното съдът намира,
че в случая е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са изпълнени законоустановените предпоставки за нейното приложение,
а именно: строежът да е изграден преди 31.03.2001 г. и да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му, поради което не е търпим и подлежи на
премахване и забрана за ползване.
Що се касае до доводите, че
жалбоподателят не е извършител на строежа, така, както е посочено в заповедта,
то разпитаните свидетели Асен А.ов К. и Р. А. А. действително наведоха подобни
твърдения. Обстоятелството обаче дали жалбоподателят е извършител на незаконния
строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за
премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по принудителното
изпълнение на заповедта съгласно чл.225а, ал.5 ЗУТ. При евентуално
установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта
подлежи на отмяна само в частта, в която е постановено премахването от това
лице, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Да се приеме обратното
означава да не се премахва незаконно строителство при промяна на собствеността
върху него, какъвто не е смисълът на ЗУТ. (В тази насока например е Решение №
942 от 27.01.2015 г. по адм. дело № 7908/2014 г. на ВАС, II отделение). Органите
упражняват правомощията си при обвързана компетентност и премахването на
незаконното строителство е в съответствие с целта на закона. В случая липсват
безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил процесния незаконен
строеж, обаче следва да се приеме за законосъобразно посочването на
жалбоподателя за адресат на заповедта, тъй като същият е наследник на Асен
Керимов Айрлов, на когото е отстъпено право на строеж в имот УПИ Х-1056 в
кв.301, по действащия регулационен план на гр. Пазарджик, идентичен с имот с
идентификатор 55155.502.1056 по кадастралната карта (КК) на града от страна на
Община Пазарджик, а част от незаконната постройка безспорно се намира в този
имот, видно и от заключението на вещото лице по делото. Жалбоподателят не е
оспорил констатациите при извършване на проверката от длъжностните лица, че
именно той е изпълнил строежа. На практика констативният акт и заповедта могат
да бъдат издадени и против неизвестен извършител – аргумент от чл. 225а, ал.2,
изр.2 ЗУТ. Наличието на жалба против заповедта в случая сочи на очевиден правен
интерес от страна на жалбоподателя за отпадане на постановеното премахване, с
което същият се е самоиндентифицирал като фактически ползвател на строежа. В
крайна сметка дали е извършител на строежа или съсобственик на обекта
(независимо от момента на придобиване на правата върху терена - УПИ Х-1056 в
кв.301, по действащия регулационен план на гр. Пазарджик, идентичен с имот с
идентификатор 55155.502.1056 по кадастралната карта (КК) на града, след като
той безспорно предхожда издаването на административния акт, тъй като Асен
Керимов Айрлов е починал на 09.03.1992 г., а жалбоподателят е негов наследник и
като такъв по силата на чл.92 ЗС е станал собственик на постройката, която е
изградена впоследствие), на още по-голямо основание – ако са налице
кумулативно, жалбоподателят е субект на задължението за премахване на строежа.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя относно липсата на индивидуализация на незаконния строеж. От
описанието на строежа в констативния акт и в мотивите на заповедта, както и в
заключението на вещото лице еднозначно се установява, че същият е изпълнен
върху улица с о.т.о.т.1916а-1916б /публична общинска собственост/ в квартал 301
по плана на гр. Пазарджик и част от него в имот с идентификатор 55155.502.1056
по кадастралната карта (КК) на Пазарджик. Строежът е индивидуализиран и с точно
посочване на параметрите му: размери 6,20 м/2,10 м и височина h=2,10 м. Волята
на административния орган е ясно изразена, поради което не обуславя извод за
липса на индивидуализация на разпоредения за премахване строеж.
Ето защо съдът намира обжалваната
заповед за законосъобразна, поради което ще следва да бъде потвърдена.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените с
този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс,
като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова
правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, поради което и в полза на Община Пазарджик следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 (двеста) лева с оглед фактическа
и правна сложност на делото, проведените четири съдебни заседания с участието
на процесуалния представител на ответника, активната му процесуална позиция,
ангажирането на доказателства и изготвянето на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Г.А.К. ***
против Заповед № 280 от 12.02.2020 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж: „Масивна сграда - павилион/търговски обект“, попадащ
върху улица с о.т.о.т.1916а-1916б /публична общинска собственост/ в квартал 301
по плана на гр. Пазарджик, извършен от Г.А.К..
ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста)
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение от 8.6.2021г. по Административно дело 1571/2021 Върховен
административен съд
РЕШЕНИЕ № 6866 ОТ 08.06.2021 Г. на ВАС София,
Второ отд. по адм. д. № 1571/2021 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 885/09.11.2020
г., постановено по административно дело № 381/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.. А. К., : ЕГН:…, да заплати на Община
Пазарджик, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.