РЕШЕНИЕ
Номер………../………..
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На шестнадесети
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 292 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на: „С. Л."
ЕООД, представлявано от Р.А., ЛНЧ: ****** ***, депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно
постановление № 23-0001098 от
30.11.2020г., издадено от началника на Отдел „Контрол" в РД
„АА" - Варна, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1
от ЗАвП.
В жалбата се моли
за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Сочат се допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно чл. 40, ал. 1, чл. 43,
ал. 1 и ал. 5, ал. 52, ал. 2 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, доколкото акта и
постановлението са съставени, предявени и подписани от упълномощено лице, на
което законовият представител на дружеството не е делегирал правомощията да
подписва и получава нито актове за установяване на административни нарушения,
нито наказателни постановления. Актът и постановлението не били връчени и
подписани от управителя на дружеството, който го представлява като юридическо
лице и е негов единствен представител по закон. Управителят на дружеството не бил предоставял
правомощия на пълномощника за подписване и получаване на съставени срещу него
или представляваното от него предприятие актове за установяване на
административни нарушения или наказателни постановления. С тези и други
аргументи с иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител- адв.Ив.Г., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основание, като
навежда и нови основания. Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не се представлява. В придружителното писмо, с което
делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-Варна излага становище за
законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На дружеството
– жалбоподател „С. Л.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Р.А.,
притежаващо лиценз на Общността за извършване на превоз на товари, била
извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД
“Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б.И.. На
17.07.2020г. до дружеството била изготвена Покана изх.№50-00-554#2/17.07.2020г.
от Директора на РД“АА“-Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91б, т.1
от ЗАвП във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба №
Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството.
Тя съдържала писмено разпореждане до възз. в 7-дневен
срок , да предостави в РД “АА” гр. Варна документи
във връзка с проверка на документацията относно транспортната дейност на
дружеството за периода от 01.01.2020г.
до 31.05.2020г.. В цитираната покана
подробно бил изложен списък с исканите документи и информация сред които: т.6
от раздел 1 информация извлечена от паметта на тахографа
и от картите на водачите на магнитен носител . В поканата било посочено още, че
документите следва да се представят в РД „АА“-Шумен, като бил посочен и
съответен адрес, както и била упомената отговорността, която се носи при
непредставяне на изискуемите съгласно чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/. Поканата била връчена на
29.07.2020г. на г-н Х.Т. -лице легитимиращо се като упълномощено от управителя
на дружеството. До изтичане на 7-дневния срок-05.08.2020г. визиран в горепосочената
наредба за представяне на изисканите документи, въззивното
дружество не представило в административната сграда на РД“АА“-Варна нито един
от документите и информацията посочени в поканата. Тези документи и информация били представен в
администрацията на Областен отдел „АА“-Шумен на 07.08.2020г. с приемо-предавателен протокол. След представената информация
липсвала такава на магнитен носител-извлечение от дигиталната карта на водача Г.Д.Д.. Исканата информация за Д. не била представена до
приключване на проверката.
При горните констатации на 18.09.2020
год. срещу въззивното дружество св.И. съставен АУАН,
в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.1
от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в
гр.Варна на 06.08.2020 год., която дата се явява денят следващ датата, на която
е изтекъл срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе покана. Актът
бил предявен и връчен още същия ден на упълномощено от представляващия въззивното дружество лице, което го подписало без
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред
АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения
АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на началника на отдел „Контрол“
при РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло
фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя,
като на основание чл. 10,4 ал.7 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено на
упълномощено лице на 14.12.2020г.. В законоустановения
7-дневен срок, на 15.12.2020г. /видно от входящия номер на жалбата/, в РС-Варна
била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- от показанията на
свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо-
предавателен протокол, заповед, пълномощно, информация от паметта на тахограф и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация”
–гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване
на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена
сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с
които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т.
5 ЗАвП и това са длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно
качество притежава и актосъставителя И.. Нормата на
чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение
на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения.
Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП
не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от
МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено
от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на началниците на
отдели „Контрол“ в РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която
са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Пламен Димитров в
качеството му на началник отдел“Контрол“ в РД „АА“-Варна, поради което е
издадено от компетентен орган.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи
до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
При
цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност
на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която
е ангажирана отговорността на въззиника, предвижда
отговорността на превозвач, който не съхранява (предл.
1) тахографските листа, разпечатките и извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача за
период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл.
2) на контролните органи.
В
конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „С. Л." ЕООД е „превозвач” по смисъла
на § 1, т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач”
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя,
а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз №18608 за международен
превоз на товари, валиден до 01.01.2028г., вписан в
съответния регистър, наличен на интернет страницата на ИА „АА”
https://rta.government.bg/images/Image/registri/mp.htm. Не е спорно между
страните и , че дружеството не е
представило на проверяващите в срокът посочен в поканата извлечение от
дигиталната карта на водача Д..
Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача; 3.
пътните листове. Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5, б. „а“, т. ii“ от
Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета
/Регламент 561/2006/, която задължава транспортно предприятие, което използва
превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на
изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в
обхвата на настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани
данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в
продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от
страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от
помещенията на предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба
Н-3 от 07.04.2009 год. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка,
извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и
картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко
един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф;
2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието
„извличане“ се съдържа в чл.2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/2014 год. на
Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент
165/2014год. и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на
пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство или в паметта на картата за тахограф, при
условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от картата
на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно изискването на т. ii) от
приложимия регламент, данните следва да бъдат извлечени от картата на водача,
съобразно изискването на т. i) от същия регламент по реда на чл. 38 от Наредба
Н-3 от 07.04.2009 год..
Следва да бъде посочено, че законодателна
уредба не предвижда срок за предоставяне на информацията, извлечена от картата
на водача, в каквито са и възраженията на процесуалния представите на
въззивника. Нещо повече - съгласно чл. 10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. превозвачът следва да осигури достъп до тази информация
пряко или дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение
на извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя
срок.
В контекста на всичко гореизложено
посочената правна квалификация на
деянието съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН,
възпроизведени и в НП, сочат на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл
са възраженията на въззивното дружество. Съдът
намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са съществени -
липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.,1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, което възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на
задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвПр. Предявеното
обвинение не кореспондира с правната
квалификация на деянието. Горните изводи
касаят формата на изпълнителното деяние. Очевидно, тенденциозно АНО не е
посочил формата на изпълнителното деяние, като не е посочил нарушеното от
дружеството предложение посочено в правната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на
чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач,
който не съхранява за период 365
дни или отказва да предостави за
проверка от контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача т.е. сред възможните форми на изпълнителното
деяние няма „не е спазил законоустановения срок да представи“, както е посочил АНО в
случая. В АУАН и НП административното “обвинение” е отразено като „не е спазил законоустановения срок да представи …“, т.е. не е посочено
дали това се дължи на отказ да ги предостави или е налице другото деяние –
превозвачът не ги съхранява. Изхождайки от анализа на относимите
материалноправни норми, съдът приема, че
формулираното в случая обвинение за непредставяне на процесната
информация в срока на поканата не е предвидено като наказуема форма на
изпълнителното деяние от законодателя.
Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от
превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение
за това.
От друга страна, за да е налице
отказ от предоставяне на информация, то
такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново
няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение.
Липсва и разследване в горната насока, като не е изследвано и обстоятелството,
че лицето присъствало при проверката е посочила, че информацията не е
представена поради отсъствие от страната на управителя на дружеството. Съгласно
чл. 5, б. „а" от Регламент № 1071/2009г. на ЕПС, дружеството превозвач,
следва първо да съхранява процесната информация, като
съхранението е с цел да се представи при всяко поискване от страна на оправомощен инспектор. Такова обвинение обаче не е
повдигнато. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради
което същото не е могло да разбере
за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е
могло да реализира правото си на защита
в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато
нарушение и правилно ли е било
санкционирано същото. Недопустимо е санирането на горните пороци да стара по
тълкувателен път от материалите по АНП. Допуснато е съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното
производство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече
неговата отмяна.
На следващо място, съдът намира, че при
провеждането на АНП са допуснати и други съществени процесуални нарушения. АУАН
не е надлежно връчен на нарушителя. Видно от приложените по АНП доказателства
АУАН е връчен на упълномощено лице и това е Х.Т., легитимиращ се като
пълномощник на дружеството съгласно нотариално заверено пълномощно
рег.№3290/30.11.2017г. на нотариус рег.№715 при Нотариалната камера,
упълномощен от управителя на възз.дружество. Видно
от отразеното в Търговския регистър /общодостъпен за всички на електронен адрес
https://portal.registryagency.bg/ като управител и
представляващ дружеството е вписан единствено господин Р.А.. Именно той, в
качеството си на управител на дружеството, е упълномощил Т. съобразно
отразеното в пълномощното да представлява дружеството пред редица институции в
това число и пред ИА „Автомобилна администрация“. Видно обаче от съдържанието
на пълномощното същият има право да
получава и предава документи, свързани с дейността на дружеството от и на
физически, юридически лица и организации, от учреждения,
да получава кореспонденции и пощенски/или куриерски пратки до дружеството.
Никъде в пълномощното не е посочено, че Т. има право да получава и подписва
АУАН издадено от ИА „АА“, като по отношение на тази институция той е оправомощен единствено във връзка с регистрацията,
бракуването на автомобилите на дружеството, както и във връзка с издаването
международен лиценз, но не и да участва в административни процедури свързани
със съставяне на АУАН. Връчването на АУАН на лице без
представителна власт да представлява дружеството във връзка с процедура по
реализиране на адм.отговорност е равносилно на невръчване на АУАН. Ето защо
съдът намира, че при връчване на АУАН са допуснати процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, които опорочават административно-наказателното производство
още при започването му и са основание за отмяна на наказателното
постановление. Съдът намира,че е нарушена нормата на чл.43,
ал.5 от ЗАНН, сочеща, че на нарушителя се връчва препис от акта срещу подпис и
се прави отбелязване за това обстоятелство, като това се прави и при връчване
на акта за подпис по силата на ал.1 от посочената норма. В случая следва да се
приеме, че невръчването на АУАН е съществено процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН регламентира, че при подписване
на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу подпис, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. Именно връчването на препис от АУАН
гарантира възможността за упражняване на правото на защита на лицето, на което
е вменено описаното в АУАН нарушение, т.е. от съществено значение е още при
установяване на нарушението да се обезпечи правото на защита на субекта на
административно нарушение. В подкрепа на направения извод е и това, че
законодателят /в чл.43, ал.5 от ЗАНН/ е регламентирал
това задължение на актосъставителя, на което
задължение съответства правото на нарушителя по АУАН. Акта е връчен на Х.Т.,
като препис от него също е получен от това лице, без последното да има
необходимата представителна власт. Това обстоятелство е опорочило и процедурата
по чл.43, ал.1 от ЗАНН, като акта очевидно е предявен на лице, което не е имало
необходимата представителна власт. Ето защо е било засегнато правото на защита
на привлеченото към тази отговорност лице.
Неспазването на посочените изисквания на
закона опорочава съставения акт и води до незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като представлява съществено нарушение, което не може да
бъде санирано с издаването на наказателно
постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства следва извод, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя и следователно наказващият орган е издал наказателно постановление в
нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН, който разпорежда изрично, че ако актът не е
бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Неизпълнението на изискванията за
предявяване и връчване на АУАН е съществено нарушение на
административно-производствените правила, което води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление. .
С
оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните
за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, а на второ
място са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода
на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски
съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 4-гръб
договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020 г. и приложените пълномощни
се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат И.Г. *** оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, като е заплатен
авансово и данъкът и е заплатено в брой
при подписване на договора сумата от 330 лв., т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78,
ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда. Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр.
2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28
от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. -
ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 370
лв. /изчислено по горепосочената формула/. Предвид Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото
съдебно заседание, възз. е бил представляван от
адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 330,00 /триста и
тридесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 23-0001098 от
30.11.2020г., издадено от началника на Отдел „Контрол" в РД
„АА" - Варна,
с което на „С. Л." ЕООД,
представлявано от Р.А., ЛНЧ: ****** ***, на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” –гр.Варна да заплати на „С. Л." ЕООД, представлявано от Р.А.,
ЛНЧ: ****** *** сумата
от 330,00 /триста и тридесет/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №292/2021г.
по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: