№ 498
гр. Варна, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110105203 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******,
чрез процесуалния му представител – адв. Р. М., срещу Г. Е. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1
ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 1324.40 лв.,
представляваща падежирала главница за периода 01.03.2023 г. – 01.02.2024 г.
по договор за потребителски паричен кредит № *****2023 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. Е. Г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
435.85 лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода
01.03.2023 г. – 01.02.2024 г., като вземанията по договора за кредит са
прехвърлени от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза
на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по силата договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 2023 г., които суми са предмет на заповед №
1220/06.03.2024 г., издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, XLVІ
състав.
В исковата си молба ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД излага, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
*****2024 г. по описа на ВРС, 46 състав, срещу която е подадено възражение
от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо счита, че има
правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване
на претендираните вземания. Твърди, че на 21.02.2023 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсиг” ЕАД /кредитор/ и Г. Е. Г. /кредитополучател/ е
сключен договор за отпускане на кредит, по силата на който дружеството е
1
предоставило на ответницата паричен заем в размер общо на 10350 лв. Сумата
е разсрочена на 72 месечни вноски, всяка от които в размер на 186.85 лв., като
общото задължение е 13452.84 лв. Договорено е ползваният кредит да се
олихвява с ГЛП в размер на 6.59 %. Кредитополучателят се задължава да
погасява задължението си, считано от 01.03.2023 г., като крайната дата
/крайният падеж/ е 01.02.2029 г. Поддържа, че на 2023 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който е придобило
вземането спрямо длъжника, произтичащо от този договор. Посочва, че в
изпълнение разпоредбите на чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен за цесията с
изпращането на писмо-уведомление от дата 11.01.2024 г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Твърди, че
договорът за цесия е произвел действие както по отношение на цедента и
цесионера, така и по отношение на длъжника. Излага, че срокът на договора за
кредит не е изтекъл, поради което предмет на заявлението по чл. 410 ГПК,
съответно на предявените искове, са само вноските с настъпил падеж. Твърди,
че в претендираните суми са включени само чистата стойност на
предоставената за ползване сума и възнаградителната лихва. По изложените
съображения моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Изрично заявява желание и възможност за постигане на спогодба, даваща
възможност на ответната страна да разсрочи задължението си при доброволно
плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Г. Е. Г., чрез процесуалния й представител – адв. М. Ж.. Поддържа становище
за недопустимост на иска. По същество оспорва исковите претенции като
неоснователни. Излага, че в подаденото от нея възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на
ВРС, 46 състав, категорично и недвусмислено е заявено, че между нея и
дружеството-кредитодател никога и по никакъв начин не са възниквали и
съществували валидни облигационни отношения, като е посочено още, че има
възбудено наказателно производство срещу неизвестен извършител, тъй като
има данни, че е злоупотребено с личните й данни. Твърди, че е инициирала
жалба за противоправни действия на трето лице, което е използвало без нейно
знание и съгласие личните й данни. Неизвестно лице от нейно име е създало
електронен подпис, чрез който по електронен път е генерирало процесния
договор. В тази връзка е подала жалба, като към настоящия момент е
образувано досъдебно производство под пр. пр. № 571/2024 г. под
наблюдението на ОП – гр. Варна. Поддържа, че никога и при никакви
обстоятелства не е инициирала или притежавала електронен подпис /т. нар.
КЕП/ към който и да било доставчик. Никога и по никакъв начин не е
подписвала или генерирала електронни документи с такъв подпис. Никога не е
инициирала действия по кандидатстване, одобрение и усвояване на парични
средства от банкова, кредитна или друга финансова институция, както на
място в офис, така и чрез онлайн платформа. Посочва, че нито един от двата
посочени в договора мобилни номера не са на нейно име, както не е и
посоченият имейл за връзка. Твърди, че никога не е полагала подпис /в това
число и КЕП/ в документи, от които да произлизат валидни облигационни
отношения. Оспорва извършената цесия и счита, че същата не е произвела
действие, с което да има задължения към ищеца. Поддържа, че към настоящия
момент не са предприети действия по уведомяването й за прехвърляне на
вземането. Не й е връчвано уведомление за извършената цесия. Ето защо
2
счита, че тази цесия не е произвела действие спрямо нея. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В проведеното на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява лично и с процесуалния си представител – адв. М. Ж., който поддържа
становището си за неоснователност на предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на
ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителните искове. Срещу заповедта в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като исковата претенция
е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания
на заявителя в този смисъл.
Съгласно разпределената в производството доказателствена тежест
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на валидна облигационна връзка по договор за кредит, сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата;
изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и техния
размер; наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в
полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания; че длъжникът е
надлежно уведомен за извършената цесия.
В същото време, самият ищец в подадена от него нарочна молба от
19.12.2024 г. изрично посочва, че между цедента и цесионера е сключен анекс,
по силата на който вземането спрямо ответницата Г. Е. Г. е върнато на цедента
с произтичащите от това законни последици. В тази връзка ищецът признава,
че не разполага с активна процесуална легитимация като носител на
вземанията. Всичко посочено се установява именно с приложения към
молбата Анекс към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 2023 г., сключен на 10.12.2024 г. между „ЕОС Матрикс“
ЕООД /като цесионер/ и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /в
качеството му на цедент/, съгласно който цедентът и цесионерът развалят
частично Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 2023 г. по отношение на Договор за кредит № *****2023, с длъжник
Г. Е. Г..
Ето защо и само на посоченото основание съдът приема, че така
предявените искове са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне,
доколкото ищецът не установи една от изискуемите предпоставки за
уважаване на исковите претенции – да е носител на вземанията, съгласно
валидно сключен договор за цесия.
В тази връзка съдът намира, че е безпредметно да коментира останалите
възражения на ответницата, съответно останалия ангажиран в производството
доказателствен материал, доколкото същите не могат да променят направения
краен правен извод за неоснователност на предявените искове.
3
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответницата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, както следва: 400 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
05.02.2025 г., както и сумата 200 лв. – депозит вещо лице по допуснатата в
производството ССчЕ. Съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата единствено сумата 400 лв., представляваща
заплатения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение
на сумата 200 лв. – депозит вещо лице, същата подлежи на връщане при
нарочно искане от ответницата, доколкото реално не е възложеното
изготвянето на допуснатата в производството експертиза, предвид и
обстоятелството, че насрещната страна не е внесла така определения депозит в
размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу Г. Е. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1
ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 1324.40 лв.,
представляваща падежирала главница за периода 01.03.2023 г. – 01.02.2024 г.
по договор за потребителски паричен кредит № *****2023 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. Е. Г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
435.85 лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода
01.03.2023 г. – 01.02.2024 г., като вземанията по договора за кредит са
прехвърлени от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза
на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по силата договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 2023 г., които суми са предмет на заповед №
1220/06.03.2024 г., издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, XLVІ
състав.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ******, да заплати на Г. Е. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски –
платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4