ОПРЕДЕЛЕНИЕ
13.01.2020 г.
№ 57
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, ХХIХ състав,
На тринадесети януари, две хиляди и двадесетата година
В закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
като разгледа
частно административно дело № 4007 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
намери следното:
Производство по чл.34 ал.6, вр.
с ал.5 ДОПК.
Постъпила е жалба от М.Л.А. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез адв.В.Т., срещу Решение за отказ за
спиране на производството с № Р – 16001618005389- 104-002 от 12.12.2019 г.,
издадено от Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е
отказано спиране на ревизионното производство, образувано със ЗВР №
Р-16001618005389-020-001 от 05.09.2018 г., по молба вх. №94-00-7721/04.12.2019
г., подадена на основание чл.34 ал.1, т.4 ДОПК.
Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят
излага становище за неговата незаконосъобразност и неправилност, като
постановено в противоречие с разпоредбите на ДОПК, моли за отмяната му и
претендира присъждане на направените разноски по делото, съставляващи платената
държавна такса за съдебното обжалване.
Ответният административен орган, с приложено по
преписката по изпращане на жалбата в съда подробно писмено становище, прави
искане за оставяне без разглеждане на жалбата като недопустима, или
алтернативно, същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли се на ТД на
НАП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 500 лева.
Обжалваното решение е акт, подлежащ на съдебен контрол,
съгласно чл.34, ал.5 от ДОПК. Същото е връчено на ревизирания субект на 17.12.2019
г., а жалбата е постъпила при административния орган на 20.12.2019 г., сиреч в
законоустановения срок за обжалване. Поради това и жалбата е допустима.
Не се възприемат като основателни възраженията на
ответника по жалбата относно нейната недопустимост поради налично предходно
произнасяне на съд по частно административно дело № 3460/2019 г. по описа на
Административен съд Пловдив с влязъл в сила съдебен акт по повод постановен
отказ по предходно направено на същите основания искане на жалбоподателя за спиране на ревизионното
производство. Видно е действително от приложеното по изпратената преписка определение
на Административен съд Пловдив по посоченото частно административно дело, че
същото е постановено в производство по чл.34, ал.5 от ДОПК, но е имало за
предмет произнасяне по друго решение на същия административен орган за отказ от
спиране на ревизионното производство против същия жалбоподател, което е било
постановено по предходно искане за спиране на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК от 11.10.2019 г. Следва да се има предвид, че по настоящото дело, предмет
на разглеждане е ново решение на ответника, с произнасяне по същество по новонаправено
искане по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, депозирано от ревизираното лице на
04.12.2019 г. Соченото от ответника по жалбата обстоятелство, че новото искане
за спиране на производството било направено на същите основания, както и
предходното, по което на практика е бил потвърден от съда отказа на
административния орган за спиране на производството, не променя факта, че на
практика по настоящото дело се обжалва отделен административен акт, с който по
същество е разгледано ново искане за спиране и е постановен нов отказ, който на
основание чл.34, ал.5 от ДОПК подлежи на обжалване пред съда. Отделно от това,
следва да се има предвид, че макар и конкретните основания, посочени от
ревизираното лице по молбата за спиране от 11.10.2019 г. и тази от 04.12.2019
г. на практика да са еднакви, то към молбата от 04.12.2019 г. са били
представени допълнителни доказателства относно твърдяното влошено здравословно
състояние на ревизираното лице, поради което и с оглед факта, че за същото няма
ограничения до коя фаза на ревизионното производство може да направи искане по
чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, компетентният административен орган е следвало да
разгледа и новопостъпилото искане, както на практика
и същият е направил, като се е
произнесъл с оспореното решение, подлежащо на обжалване пред съда.
Разгледана по същество жалбата се явява и
основателна.
Не е спорно между страните, че срещу жалбоподателя А. е образувано
ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия № ЗВР №
Р-16001618005389-020-001 от 05.09.2018 г., последно изменена с посочената в
оспореното решение Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005389-020-005
от 30.10.2019 г. От доказателствата по делото е видно, че на 04.12.2019 г.
ревизираното лице е депозирало молба до органа, възложил ревизията, с основание
по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК и искане за спиране на производството за срок от
три месеца. Като основание за искането за спиране е посочена необходимостта от
допълнително време за изпълнение коректно на задълженията на ревизираното лице
по ДОПК в рамките на ревизионното производство, което е необходимо предвид
влошеното му здравословно състояние, обстоятелството, че е задържано с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и факта, че голяма част от изискваните
документи са предоставени на Специализираната прокуратура. Към искането са
приложени пълномощно за упълномощаване на адвокати, епикриза
и удостоверение от СП на Република България относно изпълняваната МНО.
С обжалваното решение, което е издадено от компетентния
орган съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК, възложил производството, е отказано спиране
на производството, като е посочено, че административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност в посочената хипотеза на постъпило
искане за спиране на производството и поради това следва да прецени доколко
изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини. Счетено
е, че посочените в молбата за спиране мотиви не обосновават извод за
необходимост от спиране на производството, тъй като ревизиращият екип бил
предприел необходимите процесуални действия за събиране на необходимите му
доказателства за обективното определяне задълженията на ревизираното лице по
видове и периоди, както и че с упълномощаване на адвокати в ревизионното
производство от ревизираното лице е налице гарантиране в достатъчна степен на
възможността му да участва пълноценно в ревизионното производство. Отделно, като
мотиви на оспореното решение за отказ да се спре ревизионното производство, е
посочено, че по предходно постъпила молба за спиране на производство бил
постановен мълчалив отказ, който не бил обжалван, а по следваща молба – изричен
отказ за спиране на ревизионното производство, който бил обжалван пред съда и
жалбата била отхвърлена с окончателен съдебен акт, което съставлявало
процесуална пречка за преразглеждане на спор, разрешен с влязъл в сила съдебен
акт.
Настоящият съдебен
състав счита, че преценката на издателя на обжалваното решение е
незаконосъобразна, като при излагане на мотивите му същият не е съобразил
точния смисъл на закона.
Законът в
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ДОПК е предвидил задължително спиране на
производството при установено наличие на изброените в т.1 до т.5 обстоятелства.
Съгласно чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, производството се спира при подадена молба
на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
Следователно, на преценка от органа по реда на чл.34, ал.3 от ДОПК подлежат
обстоятелствата - дали е налице молба за
спиране, депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на
производството, както и дали не са налице данни производството вече да е било
спирано на това именно основание, предвид изискването спирането на такова
основание да е само еднократно. В случай, че са налице посочените в закона
формални предпоставки за спиране – молба на субекта и липса на предходно
спиране на същото основание, то за органа, възложил производството, не
съществува основание да откаже спирането му, като на автономна преценка,
съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК подлежи въпросът относно продължителността на
спирането в рамките на предвидения максимален срок по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК
от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на изложени конкретни мотиви и
причини, поради които е направено искането за спиране, на практика не е и относимо към преценката за неговото уважаване, доколкото
такова изискване не е поставено в закона, а единствено изложените основания за
спиране биха могли и следва да се обсъждат в светлината на преценката относно
срока, за който това спиране да бъде постановено. В тази насока следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ДОПК е императивна и за
административния орган съществува задължение при установяване наличието на
законовите основания за това, изчерпателно изброени в законовата норма, да спре
производството. Автономната преценка на административния орган, както се
посочи, се разпростира върху проверка на формалните основания за спиране по
този ред – наличие на молба, изходяща от субекта на правото да се иска спиране,
липса на предходно спиране, постановено по този ред, както и срока, за който да
се постанови спиране. Относно последната преценка /за срока на спирането/
именно органът може и следва да съобрази представените от молителя
доказателства и като вземе предвид срока на ревизионното производство и етапа
на развитие на същото да прецени как и доколко представените доказателства и
изводимите от тях обстоятелства се отразяват върху хода на ревизията. Ето защо
и в случая, като е посочил на практика като основание за отказа си, че
изложените от молителя причини за спиране не били уважителни, административният
орган е процедирал незаконосъобразно, защото мотивите, които са изложени от
ревизираното лице, не са обект на преценката дали изобщо производството да бъде
спряно. Следвало е при наличие на установени основания за спиране, визирани в
чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, органът да постанови такова, като вече с оглед на
мотивите и доказателствата, посочени в искането, да прецени за какъв срок да е
същото, съблюдавайки максимално предвидения в закона срок. В тази насока и
несъответни на законовата уредба са твърденията в жалбата, че административният
орган следвало да уважи задължително искането за спиране за максималния
предвиден срок от три месеца, защото не такъв е смисълът на законовата
разпоредба, която сочи, че спиране се разрешава за определен срок, но не повече
от три месеца.
Незаконосъобразна е и преценката на
административния орган, че отказ следвало да се постанови поради наличие на
предходно производство по постановен друг отказ за спиране по искане на
ревизираното лице по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК. На първо място, ако е счел, че
наличното предходно произнасяне е пречка изобщо за развитието на
производството, то не става ясно защо административният орган се е произнесъл
по същество по новото искане, а не го е оставил без разглеждане, като в тази
връзка е налице противоречие между мотивите и диспозитива на оспорения акт.
Впрочем по същество, неправилен е изводът за
недопустимост на производството, защото в случая е налице новопостъпило
искане по реда на чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, по което се дължи произнасяне, с
представени допълнителни доказателства, които не са били предмет на разглеждане
от административния орган при предходното му произнасяне. Нещо повече, новото
искане е направено в хода на течаща ревизия при липса на ограничение в закона
за момента, до който може да бъде направено и след изтичане на определен период
от време след произнасяне по предходното искане, при което, с оглед конкретните
срокове на ревизията, както и извършените в рамките на ревизионното
производство действия, включително и обема на събраните доказателства, налице
са вече нови условия, които да подлежат на преценка от административния орган
във връзка с произнасянето му по отношение на това какъв да е срокът на
поисканото спиране.
Тъй като въпросът за спиране на производството е от изключителна компетентност на
органа по приходите според чл.34, ал.3, изр.1 ДОПК, то следва преписката да му се изпрати за ново разглеждане на молбата /искането/ от 04.12.2019 г., при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване
и прилагане на закона.
При този изход на спора и при направено своевременно
искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се дължат такива, които се установиха да са в размер на 10 лева -
внесена ДТ за образуване на делото. Поради това и следва ТД на НАП – Пловдив да
бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.
По изложените мотиви Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р –
16001618005389- 104-002 от 12.12.2019 г., издадено от Началник Сектор „Ревизии“
при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано спиране на ревизионното
производство, образувано със ЗВР № Р-16001618005389-020-001 от 05.09.2018 г.,
по молба /искане/ вх. №94-00-7721/04.12.2019 г., подадена на основание чл.34
ал.1, т.4 ДОПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА административната
преписка по молба /искане/ вх. №94-00-7721/04.12.2019 г., подадена на основание
чл.34 ал.1, т.4 ДОПК от М.Л.А. с ЕГН **********, на Началник Сектор „Ревизии“ в
ТД на НАП – Пловдив за ново произнасяне, съобразно тълкуването на закона,
дадено с настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите –
гр.Пловдив ул. „Скопие“ № 106, да заплати от М.Л.А. с ЕГН ********** ***,00 лева /десет
лева/ направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :